Юни

Юни е първият летен месец. Цъфтят много ливадни растения. Времето е топло и влажно и подходящо за добиване на полифлорен (билков) мед. Пчелните семейства се развиват в унисон с цъфтящата растителност и са в непрекъснат възход. Опасността от роене е много голяма.

Работата на пчеларя е напрегната и насочена към:

оползотворяване в най-голяма степен на наличната медоносна растителност (полски треви и липа);
следи и предприема мерки срещу роенето;
подменя старите и негодни майки;
увеличава бройката на пчелните семейства, чрез отводки;
продължава използването на строителна рамка за добив на восък и борба с вароатозата;
при възможност продължава подвижното пчеларстване;
взема мерки за предпазване на пчелите от отравяне;
през горещините извършва засенчване на кошерите с трева клони или стиропор;
Времето е топло и подходящо за развитие на американски гнилец, затова пчеларят увлечен в медосбора е длъжен да мисли и за него,като редовно проверява пилото.

За пчелите

Пчелите спадат към семейство Арidае-насекоми, строя­щи гнезда; род Арis - пчели, живеещи постоянно в семейства, с видове:
Арis dorsata - голяма индийска пчела, която строи една голяма пита, закрепена високо в скалите или за клоните на дърветата, разпространена в Индия, Южен Китай, Индонезия и Филипините. Не се подава на одомашняване.
Арis florea - малка индийска пчела, строи малка пита в дърветата (това е най-малката пчела), разпространена в Индия, Малаезия, о. Ява и о, Борнео, също не е одомашнена.
Арis cerana - известна като обикновена индийска пчела-гнездото й се състои от няколко пити и е разпространена в диво състояние В Индия, Китай, Япония, Индонезия, о. Ява, о. Борнео, о. Суматра и Далечния изток на Русия.
Арis melifera-медоносна пчела, е най-известната и разпро­странена пчела в света. Тя успешно се подава на отглеждане от човека. В хода на еволюцията на Земята са възникнали много по­роди на медоносната пчела, Всяка от които се е приспособила най-добре към определени условия на околната среда. Инте­рес за нашата страна биха могли да предстаблябат само тези раси в европейското пространство, които са придобили стопанско значение и са се смесили и кръстосали помежду си, било в резултат на активизирането на търговията или на естественото им разпространение.
В нашата страна най-разпространените пчели са кръстоски от Amelifera ligustica -италианска, Аmelifera carnica-краинска, А. Melifera carpatica -карпатска и А. Melifera caucasika -кавказка пчела. Водят се ожесточени и безуспешни спорове към коя от всичките принадлежи българската пчела. Най-близко е до карниката (крайнската). Дошла от Югоизток, първоначално тя е била разпространена на Балканският полуостров, поречието на р.Дунаб и югоизточните Алпи.
Развитието на пчелите е много тясно свързано с развитието на медоносната растителност в даден район, което безспорно оказва влияние и в кой район какви раси пчели са се наложили, Въпреки големите международни кръстосвания.
Известно е, че българската пчела е плод от много кръстосвания и е силно метизирана. Български автори често повтарят това. Пчеларите обаче са принудени да работят с тоба, което имат като даденост.

Вадене (центрофугиране) на пчелен мед

Всички пчелари трябва да знаят, че по време на главната паша на пчелните семейства трябва да се осигури пълно спокойствие.

Не трябва да се правят излишни прегледи без причина, защото обезпокоените пчели нарушават летателната си дейност за няколко часа, а това се отразява на добива на пчелен мед. Важно е пчеларят да следи как върви запълването на питите с мед в зависимост от притока на нектар. Пчеларят трябва много внимателно да прегледа по 1 – 2 крайни и средни пити в магазините или корпусите, без да тревожи пчелите и по възможност без да използва пушек.

Питите може да се центрофугират в следните случаи:

когато се установи, че питите са запълнени с мед и най-малко на 1/3 до ½ в горната им част са запечатани;
когато при навеждането на питата открития мед не капе.
Пълните пити трябва да се изваждат за центрофугиране следобед или привечер. Това се прави за да не се пречи на работата на пчелите през деня.

Пчеларят трябва леко да подпуши пчелите. След като се отдръпнат надолу, питите започват да се изваждат една по една и пчелите се отстраняват, чрез внимателно тръскане и смитане. Когато пчелините са големи, питите се освобождават от пчелите за центрофугиране много бързо с помощта на отпъждащи пчелите средства – репеленти, въздушна струя и др.

Центрофугирането на меда трябва да се извършва в чиста, светла стая. Нейните врата и прозорци трябва да могат да се затварят добре, така че да не влизат пчели. При подвижното пчеларство, медът може да се центрофугира в подвижна пчеларска барака, когато в момента има принос на нектар. Преди да започне центрофугирането, когато не се използва поточна линия, питите се разпечатват с пчеларска вилица или с остър, пчеларски нож. С вилицата се отстраняват само капачетата на килийките, без да се поврежда самата пита. Когато са удебелени, питите се изравняват с ножа или вилицата наравно с широчината на летвичките на рамката. За да реже ножът добре, той трябва да се загрее. Затова пчеларският нож, трябва да се потопява от време на време в съд с гореща вода. Много по-добре е да се работи с нож, който се загрява с пара, идваща по тръби от съд с вряща вода. Най-добре се работи с електрически нож.

Питите се разпечатват над широк съд (тава), в който се събират восъчните отпечатки и медът се прецежда през гъста мрежа. За удобство в работата се използва специално устроен станок. В него се събират и се отцеждат восъчните отпечатки и се подреждат разпечатаните пити, докато се поставят в центрофугата.

 

Медът се ценрофугира с два вида центрофуги – хордиални и радиални.

 

Те се изработват от неръждаема стомана или алуминий. Хордиалните центрофуги са пригодени за 2 – 3 – 4 плодникови или двойно количество магазини пити.

Радиалните центрофуги се използват за центрофугирането на по-голям брой пити (10 – 50). Те имат висока производителност и намират приложение в по-големите пчелини. Пчеларите трябва да знаят, че пчелният мед се центрофугира най-лесно докато е топъл т.е. веднага след отнемане на питите от кошерите. В противен случай е необходимо питите да се затоплят.

Центрофугата трябва да се почисти, измие и подсуши добре. Тя трябва да се закрепи здраво на пода. Под крана на центрофугата се поставя гъста (двойна) цедка. Под нея се слага съдът за мед, който е добре да бъде емайлиран, калайдисан или пластмасов. От този съд центрофугираният мед се прелива в съдовете, където

ще се трансформира и съхранява. Преди използването им съдовете се измиват добре и се подсушават. При нареждането в хордиалната центрофуга, питите се поставят така, че горните летвички на рамките да са обратно на посоката на въртенето на ротора. Това улеснява изпръскването на меда от килийките, защото те имат наклон нагоре. Питите трябва да се допират с цялата си площ до мрежата на въртящия се кош, защото в противен случай лесно може да се разкъсат поради центробежната сила, особено ако са новоизградени. За да бъде балансирана центрофугата добре, то срещуположните пити трябва да са еднакво тежки. Отначало въртенето трябва да бъде по-бавно. След като се изпръска по-голяма част от меда от външната страна на питите, те се обръщат. След като се изпръска медът напълно и от другата страна, въртенето на питите става още по-бързо. След това питите отново трябва да се обърнат в първоначалното си положение. Това се прави за да се изпръска напълно медът от първата страна.

При радиалните центрофуги медът се изпръсква едновременно от двете страни на питите. Поради високото им натоварване, по-големите от тях са пригодени за задвижване с електромотор. Много удобни за работа са и хордиалните центрофуги с обръщателни касетки т.нар. реверсивни. Те позволяват, след като питите се из центрофугират от едната страна, бързо да се обръщат с ръка или автоматично, за да се из центрофугират от другата. Из центрофугираните пити трябва да се поставят в кошерите отново, когато пашата продължава. След последното центрофугиране при приключване на медосбора, питите се връщат на кошерите, за да се почистят и да се подсушат, след което се прибират в склада.

Юни - готови ли сме за главната паша

В някои райони на страната пчеларите са поставили магазините още в началото на май, някои вече са извадили и първия мед. Честито!

Другаде периодът на главната паша настъпва едва сега. Това зависи от климата, от основната медоносна растителност в района на пчелина, в голяма степен от климатичните особености на региона и разбира се от готовността на самия кошер.

През юни семействата в общия случай са постигнали пълното си развитие и са готови да оползотворят пашата от ливадите, полята и нивите (детелина, магарешки бодил, чубрица,риган и чубрица, здравец и мента, синап, босилек, люцерна, коноп, анасон, бакла, тикви, дини, пъпеши, фацелия и тютюн).

За началото на главната паша може да се ориентираме по поведението на пчелите:
- забелязва се усилен летеж
- пчелите надграждат и запечатват с бял восък питите с мед
- ако наклоним пита с незапечатан нектар, той започва да капе, защото е още рядък
- мястото за снасяне на майката е ограничено от запълнените с мед пити
- ако оставим пита с мед на открито, пчелите, заети със събиране на нектар, не проявяват интерес към нея;(това беше споделено от пчелар в някой от пчеларските вестници)

Преди поставяне на магазините е необходимо да се направи преглед на семейството като се следи за:
- наличие на роево настроение - вземат се мерки за прекратяване, като се осигури пространство за снасяне в плодника, отнемат се или се унищожават маточници, според състоянието на семейството и целите на пчеларя; правят се отводки.
- наличие на болести по пилото - вземат се мерки за лечение
- общо състояние на семейството - добре развилото се семейство запълва всички междурамия с пчели
- състояние на майката - отбелязва се дали е необходима смяна. По време на главната паша се препоръчва ограничаване на яйцеснасянето с цел използване на младите пчели в процеса по пренасяне и обработка на нектара, а смяната на майката се извършва след приключване на главната паша.

Ако всичко е наред сe пристъпва към поставяне на магазини или допълнителни корпуси.
- плодниковите пити, над които ще се постави магазина, са почистени от надградения восък
- магазините са предварително подготвени и почистени и заредени с качествени, напълно изградени магазинни пити
- преди да се поставят в магазина питите трябва да се проветрят
- ако няма достатъчно изградени пити може и да се направи комбинация от изградени и восъчни основи, като се редуват последователно
- поставянето на магазините се извършва привечер, за да не се безпокоят семействата по време на пашата
- осигурява се вентилация в кошера с цел по-добро изпарение на течността от нектара - смъкват се дъната на кошерите, отварят се допълнителни отвори.
Многокорпусните кошери се надграждат с трети и четвърти корпус според силата на семейството.

Тънкости:
За да се привлекат пчелите в магазина може:
- магазинните пити да се напръскат предварително със захарен сироп - така пчелите и по-лесно ще ги почистят и ще започнат да запълват с нектар
- да се стесни плодника с една две пити
- да се извадят от плодника пити с открито пило и да се спуснат през магазина към плодника, след привличане на пчелите се връщат обратно в плодника

Ограничаване на майката
- За да не се допусне качване на майката в магазините над плодника се поставя ханеманова решетка
- за ограничаване на яйцеснасянето в плодника се използва вертикална ханеманова решетка, с която майката се изолира на 4 пити (2 с мед и прашец и две с килийки за снасяне)
- от магазина се изваждат една - две пити и се разширява пространството между тях. За да регулират разстоянието между питите, пчелите надграждат килийките. В такива килийки майката не може да снася; те се разпечатват по-лесно от другите, защото надградената част се изрязва с нож. Този метод е удобен и защото така се добива допълнително восък.
За оползотворяване на восъкоотделянето, което е силно в този период може също:
- от магазина да се спусне плодникова рамка с восъчна основа за изграждане. Така се изпълнява двойна цел - изграждат се нови плодникови пити и се прилага строителна рамка за механична борба с вароатозата. Поставя се обикновено преди крайната пита.

Уроци по пчеларство: Продуктивност и сила на пчелните семейства

Продуктивността на пчелните семейства е в пряка зависимост, освен от пашата, и от количеството па пчелите и от техните наследствени качества. Само силните, здрави и дейни пчелни семейства могат да дадат много мед, восък и нови семейства и най-резултатно да участват при опрашването на селскостопанските култури. През зимата и пролетта силните семейства по-добре запазват топлината в гнездото и изразходват по-малко храна за поддържане на необходимата топлина (пресметнато на 1 кг пчели). Поради това те по-сполучливо презимуват, а икономисаната храна използуват за по-доброто си развитие. Освен това силните семейства встъпват в пролетта с изтощени от презимуването пчели, които по-продължително живеят и следователно по-добре подпомагат пролетното им развитие.

 


Развитието на силните семейства започва още от ранна пролет с бърз темп, като майките усилено снасят яйца, а пчелите подготвят килийките и отглеждат пилото, чието количество съответства на силата на семейството и яйценосната способност на майката. При слабите семейства яйценосенето на майките е ограничено поради недостиг на пчели, които да подготвят килийките и да хранят и топлят пилото. Благодарение по-голямото количество пчели кърмачки в силните семейства на тях се падат по-малко личинки, поради което пилото бива по добре хранено и отглеждано. От него се излюпват пълноценни, добре развити пчели с по-голяма жизненост и издръжливост при неблагоприятни условия, с по-голяма работоспособност и с по-дълъг живот.

Научните изследвания показват, че пчелите, отгледани в силни семейства, имат с 5—8 дни по-дълъг живот, хоботчето им е с 8% по-дълго, мускулите, краката и крилата им са по-добре развити, а медовото стомахче е по-обемисто. Ето защо те могат да отиват на паша по-далеч и да пренасят около два пъти по-голямо количество нектар при полета си, в сравнение с пчелите, отгледани от слабите семейства. През пролетта в силните семейства се натрупват все по-голямо количество летящи пчели, които най-пълно използват както главната паша, така и предшестващите я по-слаби паши и събират много мед.

 


В същото време слабите семейства продължават развитието си и през главната паша, когато по-голямата част от пчелите им са ангажирани с оглеждането и затоплянето на пилото. Поради това те имат малко летящи пчели и пропускат всички паши, без да съберат достатъчно мед дори за собственото си изхранване. Силните семейства изграждат повече пити, произвеждат повече восък и тяхното пило и пчели са по-устойчиви на заболявания. Те също така по-рядко биват нападани от пчели крадци и по-лесно се справят с неприятелите и вредителите.

Определяне силата на пчелните семейства
Силата на пчелните семейства се определя по броя на междурамията, които са запълнени с пчели, или което е все едно, по броя на питите, нормално покрити с пчели, като се има предвид плодниковата пита. От броя на целите пити, покрити с пчели, може да се определи и приблизителното количество на пчелите в кг, както и в бройки, като се знае, че пчелите на една цяла нормално покрита даданблатова пита тежат 200—250 г и че 10 000 пчели тежат 1 кг. При многокорпусните кошери на една пита има около 180 г пчели. За по-голяма точност при провеждане па опити се претеглят самите пчели, като се изтърсват в полиетиленова торба.

По количеството па пчелите пчелните семейства се разпределят на силни, средни и слаби. Стойността на тези величини обаче е различна в зависимост от това, по кое време на годината се нрави преценката. Така например за силни се смятат онези семейства, които по време на главния пролетен преглед имат над 8 цели даданблатови пити с пчели. За главната паша пчелите им запълват добре целия плодник и още два магазина или един корпус, т. е. покриват общо 24 пити (около 60 000 пчели), а през есента имат над 9 пити с пчели.

 


Слаби са семействата, които при пролетния преглед имат по-малко от 5 пити, покрити с пчели, при есенния по-малко от 6, а по време на главната паша не повече от 9, поради което не трябва да им се поставя магазин. Тези стойности при многокорпусните кошери се увеличават с 25%, понеже площта на питата при тях е съответно по-малка. Средните семейства по сила са между силните и слабите. По по време на главната паша те са достатъчно силни, за да усвоят едни магазин, а в някои случаи и два.

Мерки за поддържане на силни пчелни семейства
За създаването и поддържането на целогодишно силни, здрави и дейни пчелни семейства трябва да се прилагат редица мерки, които се свеждат до следното:

1) осигуряване на есенно развитие на пчелните семейства за отглеждане на много млади, физиологически запазени пчели преди зазимяването;

2) правилно зазимяване на пчелните семейства и осигуряване на добра защита на кошерите от студените ветрове през зимата и пролетта;

3) навременно подпомагане неблагополучните, гладните и слабите семейства;

4) създаване на условия за бързо развитие на пчелните семейства през пролетта и за отглеждане на голямо количество пълноценни пчели за главната паша, като им се осигуряват достатъчно храна и качествени пити;

5) използване на подходящи системи кошери и прилагане на високоефективни прогресивни методи за работа с пчелите;

 


6) поддържане на пчелните семейства в работно състояние и най-пълно използване за произвеждане на повече восък и за събиране на повече мед, като им се осигурява постоянна подкрепителна и богата главна паша и се практикува подвижно пчеларство;

7) редовна смяна на старите и негодни майки с млади от най-добър произход;

8) борба срещу търтеите;

9) сформиране на нови пчелни семейства от най-силните и високопродуктивни семейства;

10) обменяне на племенен (размножителен) материал (майки и пчелни семейства) с други неродствени, високопродуктивни и здрави пчелини;

11) създаване на постоянни условия за най-пълно развитие и усъвършенстване на производителните качества на майките и пчелите;

12) предпазване от заболяване и отравяне па пчелните семейства и предприемане на ефикасна борба срещу появилите се болести и неприятели.

От цялостното прилагане на този комплекс от мерки, съобразени с характера на пчелната паша и климатичните особености на района, зависи създаването на силни, здрави и дейни пчелни семейства, които са основа за високопродуктивно и рентабилно любителско и промишлено пчеларство.