Правила и техники за работа на пчелина

При работа с пчелите, трябва да се помни, че те са живи същества с определени рефлекси и инстинкти, които трябва да се познават добре. Ако не обръщаме внимание на това, ще се правят груби грешки, вследствие на които може да пострадат пчелите и самите вие. Промените в поведението на пчелите до значителна степен се обуславят от обноските на пчеларят към тях. Ако човек иска да работи спокойно и да няма раздразнени и пчели, трябва да се спазват следните условия:

Кошерите не бива да се отварят безцелно.
Най-удачното време за работа с пчелите през деня е между 10 и 15 часа, защото тогава голяма част от пчелите са на работа извън кошера, а в него остават повечето млади пчели, които са по-кротки и миролюбиви. Когато обаче беритбата е слаба, кошерите се отварят и се преглеждат само рано сутрин или привечер, за да се избегне „кражбата между пчелните семейства. Преглед на кошерите не бива да се прави през ветровито, дъждовно или бурно време, защото пчелите се безпокоят и жилят.
С пчеличките трябва да се работи спокойно, сръчно, бързо и движенията на пчеларя да са уверени и плавни. След преглед на всеки кошер, трябва да измиваме инструментите и ръцете си, за да не пренасяме в следващия миризмата му и евентуално намиращата се зараза.
Пчеларят трябва да бъде измит и облечен в чисти, меки, гладки със светъл цвят дрехи.
Пчелното гнездо не бива да стои отворено много време, понеже пчелите се дразнят и се създава условие за поява на кражба между семействата.
По време на прегледа или друга работа в пчелина не бива да се застава пред прелката, защото се нарушава нормалният летеж на пчелите. Също не бива да се говори високо и да се тича, тъй като това дразни пчелите и те налитат да жилят.
Пчелите особено силно се озлобяват и стават яростни, когато усетят миризмата на смачкани пчели или на пчелна отрова. Ето защо препоръчва се ужиленото място да се намаже с мед, да се натърка с листа от маточина или друго някое благоуханно растение. Предварително обаче трябва да се извади жилото и да се убие пчелата, за да не настройва към жилене и други пчели. За укротяване на пчелите и за създаване на благоприятни и спокойни условия за работа в пчеларската практика се използуват следните начини:

Напушване на пчелите с дим от памучни парцали, гнили и сухи дървесни гъби (прахан), сухи говежди или биволски изпражнения и други подходящи материали, които не дават остра дразнеща миризма.
Напръскване на питите с чиста или подсладена със захар хладка вода посредством пулверизатор. По този начин пчелите отклоняват вниманието си по събирането на течността и не налитат да жилят.
Покриване на гнездото с плат, напоен с 3—4%-ова карболова вода. Пчелите в този случай се отдръпват надолу по питите, за да се отдалечат от острата миризма.
В случай, че преглежданото семейство е силно възбудено и голям брой пчели кръжат наоколо и яростно налитат да жилят и при положение, че нито едно от изброените средства за успокояване не помага, най-правилно е да се преустанови работата и кошерът да се затвори.
Успехът в работата с кошерите зависи от редица обективни и субективни фактори. На първо място обаче остават подготовката на пчеларя преди прегледа и начинът и техниката на работа с пчелите. В резултат на многогодишния опит и на богатата пчеларска практика при пчеларската работа са се утвърдили редица правила, от които основни са следните:

Преди прегледа пчеларят или лицето, което ще работи, трябва да си приготви необходимите инструменти и пособия, като разгорена пушалка, було, рамкоповдигач и др. Работещият трябва да бъде с чисти дрехи и да не излъчва неприятна за пчелите миризма на пот, спиртни напитки, оборски тор и др. Ако в пчелина е установена заразна болест, пчеларят трябва да измива ръцете си и инструментите с топла вода и сапун, да ги дезинфекцира със спирт, карболов разтвор или друго дезинфекционно средство след прегледа на всяко семейство.
Прегледът на пчелното семейство започва с външен оглед на кошера, на прелката и на земята пред него. По този начин може да се установи дали семейството работи нормално или не.
Най-добре се работи, ако се застане отстрани на кошера, така че слънцето да не грее в очите на работещия, а да осветява много добре преглежданата пита.
Непосредствено преди самия преглед пчелите се подпушват леко през прелката с 3—4 кълба дим. След 1 —2 min се свалят капакът и горната възглавница на кошера, ако има такава, повдига се част от покривното платно или от надрамъчните дъсчици, отново се вкарват няколко струи дим върху откритите рамки и след успокояване на пчелите започва самият преглед. Трябва да се знае, че пушекът не упоява пчелите, а действува като безусловен дразнител. Пчелите започват да смучат и пълнят гушките си с мед. По този начин те отклоняват вниманието си, а освен това стават по-тежки и по-трудно подвижни. Всичко това създава условия за по-спокойна работа.
Пчеларят започва прегледа от тази крайна пита, която се намира до пределната дъска. Цялото гнездо обаче не бива да се открива, а само първите 2—3 пити. След прегледа те се покриват и се откриват следващите. Най-напред се изважда пределната дъска пчелите по нея се изтръскват в кошера и след това тя се изправя, до кошера. Краищата (палците) на рамките обикновено са залепени с пчелен клей и трябва да се отлепват с помощта на |рамкоповдигач. Отлепената рамка се хваща за палците с двете ръце и бавно се изважда навън, като се внимава да не се търка от съседната пита, тъй като може да бъдат премазани много пчели и майката.
Извадената пита да се държи над самото гнездо, за да не паднат по земята млади пчели и намиращата се на нея майка. Рамките с пило не бива да стоят дълго време извън кошера, защото може да пострадат личинките. Преглежданата пита се държи почти отвесно на височина на очите. Прегледът на другата страна става, като се обърне рамката. При това обръщане питата не бива да остава в хоризонтално положение. Това се постига лесно, като най-напред рамката се изправя така, че горната й летвичка да застане във вертикално положение, след което питата се завъртва около нея на 180°, докато непрегледаната страна стане добре видима. Ако питата се държи в хоризонтално положение, прясно събраният мед изтича и капе по кошера, което може да стане причина за поява на кражба и разпространение на заразни и паразитни болести. От друга страна, ако питата е пълна с мед и ако времето е топло, лесно може да се откъсне от рамката, да падне -и да се разкъса.
През време на прегледа от време на време се пускат по няколко струи пушек. При хубаво време и при спокойна работа опитният пчелар рядко използува пушалката. Общо взето, с напушването не бива да се прекалява, защото пчелите се безпокоят.
След като бъде прегледана и последната пита, поставя се пределната дъска и кошерът се затваря, като се внимава да не остане някъде макар и малка дупка, през която да може да влизат и излизат пчели. Прегледът завършва с оглеждане на кошера, на мястото около него и на летежа на пчелите. Ако се забележи някаква нередност, веднага се вземат мерки за отстраняването й. За да не се допускат пропуски и грешки, след прегледа на всеки кошер пчеларят или специалистът трябва да си отбелязва в специален дневник основните неща в състоянието на семейството.

Пчелите и водата

Най-важната неорганична съставка от храната на пчелите е водата, наред с органичните храни – мед или захар и прашец. Пчелното семейство намира вода не само в събираните и пренесени в кошера продукти – нектар и медена роса – извън тях водата постоянно се приема и пренася. За разлика от меда, от подхранващите смеси или от цветния прашец водата не се складира в питите.

Водата служи на отделната пчела за транспортиране веществата в тялото й. Тя е абсолютно необходима като разтворител за повечето органични субстанции и соли, както и за процесите на обмяната на веществата в телесните клетки на пчелата.

Консумацията на вода от пчелното семейство се повишава през пролетта, когато в питите трябва да се разрежда сгъстен, отчасти и кристализирал мед или хранителна смес. Колкото повече открито пило има да изхранва едно семейство, толкова повече вода консумира.

През горещите дни в летните месеци водата служи за регулиране на температурата в кошера – с нея се напръскват питите и стените, така че охлаждането от изпарението да доведе до понижаване на температурата.

През летните месеци голяма част от водата в пчелното семейство идва чрез събирането на нектар и медена роса. По това време и при подхранването на пчелите има излишък от вода, чрез бързо трептене на крилете си обаче вентилиращите пчели създават въздушна циркулация на входния отвор, чрез което се извежда водата от кошера. Излишната вода от подхранването на пчелите с разредени разтвори се изнася постоянно. Пчелите я „изпръскват” през задния си отвор по време на полет.

През зимните месеци пчелното семейство консумира малко вода. През месеците, в които се отглежда пилото и трябва да се доставя вода, може да се приеме консумация от 200 г на ден. Разходът на вода, извън приноса на течност от нектара и от медената роса, се оценява на 20 кг годишно.

Размножаване на пчелните семейства

РОЕНЕ
 
Естественото размножаване на пчелните семейства става чрез роене. Част от пчелите заедно с майката напускат старото семейство и се преселват на ново място. Това е биологично обусловено явление от нуждата за размножаване и е основния инстинкт заложен у всеки биологичен вид. Наред с размножаването на отделните членове на семейството (майки, пчели и търтеи), е нужно и размножаване на цяла общност или част от семейството.Този начин на размножаване е известен като роене. Преди пчеларите да усвоят изкуственото размножаване чрез отводки, в природни условия това е бил единственият начин за разпространяване и запазване на вида.
 
Според „Учебник пчеловода"-2003 г., издание на Апимондия, при роенето пчелите се разделят по бащин произход, т.е. носещи еднакъв генетичен потенциал, които са истински сестри по майка и баща. В семейството остават техните сестри по майчина линия и полусестри по бащина линия (известно е, че майката се опложда от 8-12 търтея).
 
Роевото състояние преди главната паша е истинска беда за пчеларя. Той е длъжен да взема бързи и ефикасни мерки за прекратяването му с оглед оползотворяване на наличната паша.
 
При ускореното пролетно развитие семейството се нуждае от все повече място. Необходими са нови килийки и пити за отглеждане на пилото и складиране на хранителните запаси от мед и прашец. Излюпват се много млади пчели, които от своя страна отглеждат ново пило. В ограниченото пространство на жилището ( било хралупа или кошер) настъпва момент, когато вече не е възможно разширяването на гнездото с пити за осеменяване от майката. Недостигът на място в кошера е една от причините за роенето.
 
Друга причина е, когато броят на кърмачките нарасне много, а няма достатъчно пило за отглеждане и те бездействат, както и при безберитбено време много от пчелите работнички нямат работа и започват да залагат маточници и отглеждат майки.
 
Трета причина е когато майката е стара и отслабва излъчването на феромони, които обединяват семейството и подтискат залагането на маточници. Пчелите престават да чувстват майката и залагат маточници. Така че съществува връзка между ройливостта и наличието на маточно вещество. Това се случва при стари майки.
 
Роевото състояние е свързано с нарастването на деня, развитието на пашата, промени в електромагнитния статус и други. След края на юни с намаляването на деня ройливостта намалява. В естествени условия този процес е неконтролируем. Но при одомашняването на пчелите и интереса от тяхната продуктивност пчеларят може да оказва съществено влияние върху него.
 
За ройливостта от значение е и породата на пчелите. Много ройливи са степните пчели, но и някои линии на краинката също не им отстъпват. Кръстоските, каквито са нашите пчели, са умерено ройливи.
 
Характерен признак за роево състояние е построяването на много, 10-15 и повече, маточника, разположени в долния край на питите и изпълнени с маточно млечице. Работата на семейството като цяло се разстройва и силно отслабва. Пчелите се натрупват отпред или по прилетната дъска на гроздове и бездействат. Намаляват храненето на майката и тя започва да снася по-малко яйца, коремчето й изтънява и по такъв начин пчелите я подготвят за летене. Накрая тя почти преустановява снасянето на яйца. Пчелите стават все по-възбудени и усилено хвърчат около прелката, чува се един необичаен шум, докато увлекат майката и тя напусне кошера. Това е първият рой наречен първак.Той е най-голям и с него излизат голямата част от пчелите и старата майка. След 7-8 дни се излюпва нова майка и тя излиза с част от останалите пчели и ако пчеларят не се намеси, процеса на роене може да продължи до силно отслабване на семейството.
 
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РОЕВО СЪСТОЯНИЕ
 
Има много начини за прекратяване на роевото състояние на пчелните семейства. Най-важното е да се премахнат условията, довеждащи до него.
 
Единият е методът на Демари, който се базира на разширяване на пчелното гнездо. Питите със запечатано пило се премахват от плодниКа и се слагат в корпус със същите размери, който се поставя над основния и се прегражда с хоризонтална ханеманова решетка, за да се изолира майката в долния корпус. Свободното място в двата корпуса се запълва с празни пити и рамки с восъчни основи. По такъв начин гнездото се разширява и на майката й се подсигурява място за снасяне на яйца. 
 
Пчелите се ангажират да изграждат питите в рамките с восъчни основи и запълват с нектар празните пити и опразнените от пилото килийки. Когато се запълнят с нектар и двата корпуса, между тях, над ханемановата решетка се поставя магазин с празни пити за складиране на нектара.
 
Другите методи се основават на: разделяне на пчелите и разрушаване на излишните маточници. Един доста стар противороеви метод е отрязването на едно крило на майката, за да не може да хвърчи. По такъв начин тя не може да изведе първия рой, но ако семейството е на тясно, тогава младите майки извеждат роевете, а старата остава в кошера. Затова се разрушават всичките заложени маточници, оставят се само 1-2 от най-едрите и се разширява гнездото, като се поставят допълнително магазини или корпуси с празни пити и рамки с восъчни основи. Пчелите сами ще изберат коя майка да предпочетат.
 
Успешно се използва и методът за разменяне на местата на подготвения за роене кошер с някое слабо семейство. Пчелите от подготвеното за роене семейство навлизат в слабото и го подсилват. Силното, загубвайки част от пчелите си, отслабва, поради което роевият нагон се прекратява. Ако има подготвени маточници, те се разрушават.
 
Друг метод, който предотвратява роевото състояние, е: преди настъпване на главната паша от силните семейства се отнемат пити със запечатано пило и се придават на по-слаби такива, а от тях се вземат пити с открито пило и яйца и се поставят в силните. По такъв начин се подсилват слабите семейства с люпещи се пчели и стават годни за медосбор, в силните се намалява излюпването на млади пчели, а наличните биват ангажирани с отглеждането на поставеното младо пило и яйца.
 
Всичките изброени методи се прилагат само при здрави пчелни семейства.
 
При излитането си роят се захваща обикновено за най-близкото дърво или храст и изчаква излизането на майката. Там престоява 1 -2 часа и отлита след разузнавачките, които предварително са избрали място за настаняването му. Ако успее пчеларят да го забележи, той трябва да го напръска с вода или още в началото на излитането, или когато се е захванал за някой клон или друг предмет. Напръсканите с вода пчели по-трудно летят и се улеснява хващането на роя. Пчеларят трябва да се погрижи да хване излезлия рояк. За целта трябва да има под ръка преносно сандъче или кошерище и в едно от тях чрез рязък удар да стръска пчелите от захванатото място, след което да ги изсипе в предварително подготвен празен кошер. В него трябва да се постави обезателно пита с открито пило, пита с мед и прашец, празна изградена пита и 2-3 рамки с восъчни основи. Пчелите, повръщат поетото количество мед в медовите си гушки в празната пита и започват да изхранват пилото и изграждат основите, а майката намира празни килийки в които започва веднага да снася яйца. Така семейството се задържа в новото жилище. Много често оставени в кошерище или преносно сандъче рояци без открито пило, ги напускат и отлитат след разузнавачките на избраното от тях място.
 
Хващането на рояците изисква известно умение и опит, който бързо се придобива.
За улавяне на рояци може успешно да се използват така наречените роеловки, мрежесто приспособление, което се поставя на входа на кошера. През отворите пчелите успешно преминават, а майката, като по едра остава вътре. Пчелите се натрупват около мрежата. Тогава пчеларят спокойно премахва роеловката и я изтърсва в предварително подготвен кошер или нуклеус с поставени вътре пита с прясно пило и пита с мед и прашец.

Кога и как се започва с пчеларство?

Много често се задават въпроси от хора, желаещи да практикуват пчеларство, кога, как и с колко пчелни семейства е най-добре да се започне?
Преди всичко има няколко основни принципа, които всички са длъжни да спазват:
 
1. Пчелните семейства трябва да са здрави, тъй като болните продукция не дават.
 
2. Да се знаят много добре биологичните изисквания на пчелното семейство.
 
3. Семействата да са запасени с достатъчно и качествена храна.
 
Най-важните въпроси, които са от съществено значение за бъдеща пчеларска дейност са:
 
1. Кога е най-подходящият момент? 
 
2. С колко и какви семейства следва да се започне?
 
3. Как да се започне?
 
4. Коя система кошери да се предпочетат?
Най-важното условие при започване на пчеларстване е начинаещият пчелар да се снабди с необходимата специализирана и съвременна пчеларска литература. Излизащите вестници и списания само допринасят за усъвършенстване на дейността му като пчелар.

Най-подходящ момент за започване на пчеларстване е пролетта, когато пчелните семейства са презимували и са преминали неблагоприятните климатични условия. 

През пролетта започва цъфтежът на много от прашецо и медодайните растения, така че и да има някакви пропуски от страна на начинаещия пчелар, те няма да са от фатално значение за пчелните семейства. Условията позволяват да се развиват благоприятно, без активна човешка намеса.

Начинаещият пчелар е добре да започне с две или повече пчелни семейства. Съображенията са следните:
- ако сполети някакво неблагополучие едно от семействата, то поне другите ще се развиват нормално;
-при нужда винаги ще моЖе да се отнеме част от пилото или пчелите от по-добре развиващото се семейство и да се подпомогне по-слабото;
-при две и повече семейства начинаещият пчелар чувства по-голяма отговорност и ангажираност да се отнася сериозно с тях. Колкото са повече, толкова тази отговорност е по-голяма.
Дали да се започне с рояци или развити семейства? По-добре е да се започне с развити семейства, защото в ранна пролет рояци няма, а от развитите семейства ще може да се очаква някаква продукция. Това е от голямо значение както за начинаещия пчелар, така и за неговото семейство. Ще може да се почувства плодът от пчеларската дейност.

Остава въпроса как да се започне? Най-добре е да се закупят семейства от опитен пчелар или от наследниците на някой починал или възрастен, който не е в състояние да се грижи вече за пчелите си. При определянето на цената и закупуването винаги би трябвало да участва опитен пчелар, който да прегледа семействата, за тяхната сила и здравословно състояние. Той трябва да покаже на практика как се застава и отваря кошерът, как се изваждат питите, кое е пчела работничка, търтей, майка. Кое е запечатано пило, младо открито пило и яйца. Може да покаже и други практически похвати и дейности. Обикновено отзивчивите пчелари с удоволствие предлагат опита си на по-младите и неопитните.

Запознал се със състава на пчелното семейство, пилото, питите със запечатан мед, прашец и други дейности, начинаещият пчелар ще може да разчита вече на познанията, добити в учебните форми и от пчеларската литература.
Каква система кошери са най-подходящи? Няма неподходяща система кошери. Има лоши пчелари. Напоследък повечето се увличат в много-корпусната система -ЛР. 

Всичките системи са добри, когато се работи професионално с тях. Има известни предимства при много-корпусните. Те са по-пригодени за интензивно пчеларстване. 

Всичко обаче зависи от нагласата на пчеларя, неговите възможности за често посещаване на пчелина и нектародайността на района в който ще се пчеларства.

ДВУКОРПУСНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ В ДБ КОШЕРИ

Двукорпусното отглеждане се прилага при кошер система Дадан – Блат с 10 и 12 рамки, чиито обем по време на развитието на пчелното семейство се увеличава с още един корпус (плодник), съдържащ същия брой плодникови пити. Този метод е подходящ предимно за районите с по – късна паша (ливади, липа, планинска паша и др.), и то при семейства, които са силни още през пролетта и имат млади дейни майки и добри хранителни запаси (12 – 14 кг мед). Благодарение на увеличения обем на двукорпусния кошер, майката може напълно да прояви способността си да снася яйца и в пчелното семейство се отглеждат голямо количество работни пчели, поради което то е по – продуктивно. При двукорпусните кошери, пчелите са по – пълно ангажирани с отглеждането на пило и градежа на пити, поради което семействата по – рядко изпадат в роево състояние, каквото по – често се наблюдава при обикновенния начин на отглеждане в кошер с магазин. Освен това с двукорпусния кошер се получават запечатани плодникови пити с нектарен мед и цветен прашец, с които се осигурява необходимата храна за благополучното презимуване и пролетното развитие на пчелните семейства.

Двукорпусното отглеждане на пчелите се състои в следното. През пролетта (края на април или началото на май), след като пчелното семейство се развие в плодника на 10 – 12 пити с пчели и 8 – 10 пити с пило, а до настъпването на главната паша има още време, гнездото му се разширява, като му се поставя втори корпус. С поставянето на корпуса не бива да се закъснява, но и не трябва да се избързва, защото при преждевременното му поставяне гнездото се охлажда, което се отразява неблагоприятно върху развитието на пчелното семейство. Когато не се разполага с корпус, мпже да се използват два магазина, сковани един за друг, в които се подреждат плодникови пити. Понеже двата магазина са по – високи от корпуса, за да не се запълва с восъчен градеж, свободното пространство между горните и долните пити, върху горните летвички на плодниковите рамки трябва да се поставят летвички, дебели 30 мм, по които пчелите преминават от долните пити на горните и обратно. Корпусът се зарежда с 4 – 6 пити, годни за отглеждане на пило, на които има по малко мед и прашец, или те предварително се напръскват със сироп за по – бързо привличане на пчелите и майката. Ако след 3-4 дни майката не се е качила в корпуса, тя се издига там заедно с две пити открито пило. На мястото им в плодника се поставят восъчни основи или изградени пити.

Гнездото се затопля добре и след това според развитието на семейството, постепенно се разширява с изградени пити или восъчни основи в корпуса, където се поставя и строителна рамка. При достатъчно храна и при добро затопляне и своевременно разширяване на гнездото, майката усилено снася и пчелното семейство бързо се развива, така, че за главната паша плодникът и корпусът да бъдат запълнени с пчели и да имат 14-16 пити с пило. Няколко дни преди началото на главната паша, гнездото на двукорпусния кошер трябва да се преустрои. Корпусът се снема и от него се изваждат питите с открито пило, като се поставят в плодника, а оттам се вземат питите със запечатано пило, празните пити, както и 3-4 пити с цветен прашец и се поставят в корпуса, който отново се настанява върху плодника.

Майката се оставя да снася в плодника. По този начин с постепенното излюпване на пилото в корпуса питите се запълват с мед и се запечатват. Ако главната паша е много силна, още преди запечатването на меда под корпуса се поставя магазин с неизградени пити, които бъзо се изграждат и се запълват с мед. При по – умерена паша, често майката се качва отново в корпуса да снася, с което се затруднява отбирането на пити с мед за центрофугиране или за запасяване в склада. В такъв случай, за да не преминава майката в корпуса, трябва върху плодника да се постави ханеманова (майкоотделяща) решетка. Щом се залечт питите с нектар, ханемановата решетка се отстранява, за да могат пчелите свободно да преминават.

Ханемановата решетка трябва да бъде от калибровани стоманизирани пръчки, а не перфориран лист – тя затруднява преминаването на пчелите, което се отразява на медосбора (това е опитно установено). Въпреки, че в някои райони (Добруджа и др.) двукорпусните кошери са доста разпространени, вторият корпус почти не се използва за яйцеснасяне, а се поставя по време на главната паша като магазин. Причината е, че пчелните семейства не са добре развити и едва могат да изпълнят плодника до настъпването на главната паша. Необходимо е пчеларите да вземат мерки за развитието и засилването на семействата още през есента и рано през пролетта, като в зависимост от това кога настъпва главната паша в района да продължат да ги развиват по двукорпусния метод.