Как живеят пчелите.

Детайли
Категория: Отглеждане на пчели
Публикувана на Понеделник, 09 Юли 2018 03:34
Написана от Super User
Посещения: 485

Сега в света се проповядва нова философия, която човек тепърва трябва да изучава. В това отношение, всеки трябва да се запита, какво е неговото предназначение и какво място заема в природата. Щом дойде до това положение, човек ще престане да се тревожи. Тревогата е второстепенно нещо в живота. Всеки ден човек трябва да разрешава важния въпрос за себе си, защо е дошъл на земята и каква работа трябва да свърши. На всеки човек е дадена определена работа, която той непременно трябва да свърши. Нека всеки се запита, каква служба, каква работа му е дадена. Ако наблюдавате живота на пчелите в кошерите, ще видите, че там работата е точно разпределена. Царицата снася яйца, работничките непрекъснато ходят да събират мед и се връщат. Търтеите пък свирят и те вършат своята работа. Те са свирци. Когато настанат гладни години, работничките избиват търтеите, като казват: „Много търтеи не ни трябват“. Обаче, като забогатеят, като настанат плодородни години, те създават повече търтеи и не ги убиват. Хората наричат свирците на кошерите търтеи, но аз ги наричам „красивите свирци на пчелния кошер“. Докато свирците в кошерите свирят и вие можете да вадите мед. Започнат ли пчелите да избиват търтеите и за тях е лошо, но и за хората не е добре. Вие трябва да желаете да има свирци в кошерите, защото и мед ще има; щом почват да избиват свирците и за кошера, и за хората не е добре – мед няма да има.

Защо някои деца се раждат в царски семейства? – Защото са хранени с царска храна. – Защо от многото яйца, които царицата-пчела снася, само едно излиза царица? – Защото е хранено със специална, с царска храна. Като изучавате живота на пчелите, виждате, че яйцата на работниците се хранят с един вид храна, бръмбарите, неправилно наречени „търтеи“ – с друг вид храна. Бръмбарите представляват свита на царицата. Благодарение на тях, тя върши своята работа. Те са от високо произхождение. Не е добре, когато бръмбарите се размножават повече, отколкото трябва. Ако съвсем изчезнат и това не е добре. Между пчелите в един кошер има известна пропорционалност, която природата допуска. Наруши ли се тази пропорционалност, пчелите сами я възстановяват.

Всеки човек иска да бъде цар, или царица. Не е лесно да носи човек тази висока титла. Колкото по-високо място заема човек, толкова по-отговорно е положението му. За пример, положението на целия кошер зависи от царицата. На всеки 24 часа тя трябва да снася по две-три хиляди яйца, от които се излюпват работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човек, че иска да бъде цар, свещеник, майка, баща, или учител. Това са едни от най-отговорните длъжности.

Учителят често спираше погледа си на животните. Той ги наричаше „малките братя.“ Отдаваше им правото, зачиташе свободата, която им е дадена от Разумната Природа. Наблюдаваше с внимание техния живот, изучаваше го и ни даваше често примери от него, като правеше преводи и съпоставяния, за да изясни някои положения в нашия живот:

„Пчелите като намерят паша, играят на кръг около нея и показват на другите пчели, че там има храна. Пчелата по радиовълните познава къде има най-много цъфнали цветя и отлита в тая посока.“

Мнозина се оплакват, че откак са дошли новите идеи в света, съвсем са се объркали. – Защо се объркали? – Защото торбите им се изпразвали. Другите пък, на които торбите се пълнят, се радват. Кое е за предпочитане: да имате пълна или празна торба? Въпросът се разрешава другояче. Иска ли човек да раздава от своя хляб на другите, за да не остане торбата му празна, той трябва да има на разположение още един хляб. Следователно, всяка идея, която не може да роди друга, подобна на себе си, остава в торбата. Роди ли друга идея, тя може да излезе навън. Значи, старите идеи излизат, а новите, младите остават в торбата. Същото може да се каже и за водата. Тази вода, която изтича, е стара. Тази, която в момента извира, е нова. Старото излиза, новото остава. На този закон е основан животът на пчелите. Когато някой кошер се рои, старите пчели излизат, а новите, младите, остават в кошера. Между хората законът е точно обратен: старите остават на мястото си, а младите отиват в нова къща.

Нито щастието, нито благата разрешават мъчнотиите и задачите в живота. За пример и пчелите могат да си устроят концерт, както хората си устройват. Влизали ли сте в някой кошер, да видите, как живеят пчелите? И пчелите, като хората, се радват на живота. Един ден гледам пред един от нашите кошери, в едно гърне с вода, удавени около 20-30 пчели. Взех една от тях, духнах и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взех втора, трета, съживих ги по същия начин.

Разглеждах ги под лупа и забелязах, че тия, които можаха да се съживят, не бяха окончателно скъсали с живота. Имаше някакъв бавен пулс в тях. Само две-три пчели не можаха да се съживят. В онези, които се съживиха, се забелязваше особена радост; те се радваха на живота. Ако не бях ги забелязал навреме, те щяха да умрат. Значи и човек може по същия начин да възкръсне – от нас зависи. Затова, именно, Христос е казал на учениците:”И по-големи чудеса ще правите от тези". Как ще възкресите човека? Ще го сложите с гърба на земята и ще почнете да работите върху него. Ако искате пчела да съживите, ще постъпите по същия начин: ще я сложите на ръката си, с коремчето нагоре и ще почнете да духате. Ако преди това крилцата и са били разперени, животът е изчезнал от нея, тя не може да се съживи. Обаче, ако крилцата и са близо до тялото, животът е още в нея и вие ще можете да я съживите. Щом започнете една работа, не се съмнявайте в успеха и. Ако имате вяра и мъртвият ще възкресите; ако се съмнявате и живият ще умъртвите.

Справедливо може да се каже, че характерът на човека се познава от къщата му. Каквато е къщата му, такъв е и той. По кошера познавате живота и качеството на пчелите. Те имат врата, през която влизат и излизат, имат външна стража, която пази известен ред и порядък; те спазват необходимата чистота и температура, което показва, че чистотата и редът са най-главните им качества.

Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше „Сладко медено“. И то събужда във въображението ред картини – за Слънцето, за цветята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини осмислят думите сладко медено. При тия картини изпъква идеята, която се съдържа в думите сладко медено. Това сладко е дошло от Слънцето и влязло в цветята, отдето пчелите го изсмукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законите на една от пчелите, за да бъде тя строго наказана.

Когато обича някого, и пчелата се жертва. Тя дава живота си за него. Някой човек страда от ревматизъм в краката, но не може да се излекува. Защо? Никой не го обича. Той търси помощта на лекарите, но и те не могат да му помогнат. Най-после, на помощ му иде пчелата. Като го ужили няколко пъти по краката, ревматизмът му изчезва. Пчелата забива жилото си в крака му, а заедно с това жертва и живота си. Като знаете свойствата на киселината, която пчелата отделя, вие можете съзнателно да се лекувате.

Вие, като ученици, трябва да изучавате тия неща, да наблюдавате растенията, животните и да вадите положителни научни данни за техния живот и развитие. Вземете, например, пчелата. Тя се отличава със силно развито обоняние и зрение. Човек може да усети миризмата на цветята най-много на 5–6 метра разстояние, когато пчелата усеща тяхната миризма на 5–6–10 километра разстояние. Тя познава отдалеч кои цветя миришат и по миризмата им ги намира. При това пчелата вижда хубаво и ясно отдалеч. В това отношение тя е ясновидка. Като излиза из кошера си, тя прави един голям кръг, зърне отдалеч цветята и по права линия отива към тях. После пак се повдига нагоре, зърне кошера си и по права линия отива към него. Премести ли се кошера ѝ само един сантиметър, тя не влиза в дупката направо, а се удря в кошера. У нея има изработено вярно чувство за мерене.

Казвам: Ако пчелата е развила тия чувства, колко повече окултните ученици трябва да развиват своите по-висши чувства! Като се спирате върху откритията на учените геолози и други, как мислите, по какъв начин са дошли те до тези данни? – Чрез своята интуиция. Иначе те не биха могли само по предположение да се доберат до такива положителни истини. В тия учени има едно вътрешно чувство, чрез което те казват, че еди-кои си пластове са били преди хиляди години в едно положение, други – в друго положение. После обясняват по какви причини са станали промени с тях и т.н.

Сега какво е предназначението на личните чувства. Личните чувства се явяват на най-нисшата степен на живота. Личните чувства съществуват у всички животни. Вземете например пчелата. Поставете се пред кошера. Царицата чувства, че някой спира работниците й, и издава разпореждане: „Идете кажете на този господин да се отстрани от пътя!” Тогава ще излезе една пчела и ще те удари по главата. Ако не вземеш под внимание това, втора ще дойде. На третия път ще те жилне: „Ти трябва да знаеш, че царицата даде разпореждане.” Нищо повече – не изпълниш ли тази заповед, ще има гонене. Туй произтича от честолюбието: ред и порядък има тука. „Ние отиваме на работа, трябва да си доставим храна, какво си седнал на пътя ни!” Честолюбие има и у по-нисшите животни. Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошката, ако е квачка, като види някой вол, разпери се – ще го клъвне, казва: „Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.” Ако е змия – ще се увие, ще се изправи. Или ако е някое куче – ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат. И когато каже тази дума, кучето се връща. Казва: „Внимавай!”

Не е достатъчно само човек да търси причината на злото, но той трябва да бъде готов да се откаже от него. Ако не се откаже от своята алчност, той не може да влезе в Божествения порядък на нещата. Ако пчелата- работница не може да излезе от обществото на пчелите, нищо няма да придобие. Тя ще има царица – пчела, която ще ѝ заповядва, и завинаги ще си остане работница в кошера на своята царица. И в кошера има ред и порядък, чистота, но този ред и порядък не е идеален. Ако пчелата се стреми към нещо възвишено, трябва да напусне кошера. В живота на пчелите е допуснато многомъжеството, което не може да бъде идеал на един възвишен свят. Техният строй е отживял времето си. Всяка съзнателна пчела търси нови условия, за нов, възвишен живот."

Съвременните хора имат превратно схващане за живота. Те казват: Да оправим обществото, света. Идеални работи, но как да възпитате обществото, своите синове и дъщери, политическите мъже, учителите, свещениците, проповедниците? Аз съветвам всинца ви да идете и проучите живота на пчелите – те ще ви научат как трябва да възпитавате. Когато искат да си създадат царица, те приготвят за нея особена храна, за работниците пчели друга храна, за търтеите друга. Пчелите умеят да уредят своя живот много по-добре от хората, които само мъдруват. Това не е упрек, но указание, че ние трябва да проучим по-нашироко природата, която стои пред нас и в която са вложени всички закони и образци за преуспяване.

Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. Значи по нищо не се различаваш от тях. Вижте пеперудите какво ядене имат. Те ядат по царски. Те дават хубави угощения. Нима мислите, че яденето на пчелите не е хубаво? Влезте между тях да видите какви хубави угощения се дават. Те имат за царицата специална храна, най-изящната храна. После за техните певци пак имат специална храна. Те са техните големи лордове. Когато положението на един кошер е естествено, там всички пчели си разпределят работата, съобразно това си разпределят и храната. Те имат около 400 души певци. Когато кошерът забогатее, певците се увеличават. Щом кошерът осиромашее, веднага певците се уволняват, остават само една малка част от тях. Обикновеното число е 400. Те са любовниците на царицата. Те са нейните придворни. Един цар на земята има придворни дами, а една царица в кошера има придворни кавалери. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези лордове, от кошерите, или както ги наричат бръмбарите и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари току хващат в капани тези лордове, мислят, че щели да ядат много мед, та повече дял да остава в кошерите. Но те не разбират психологията на пчелите. Вие можете да отстраните бръмбарите, така наречени по човешки „брам“, „бък“, но няма да подобрите състоянието на кошера. Думата „брам“ значи големи. Ако отстраните всички тия бръмбари, след няколко години кошерът става все по-слаб, работничките стават все по-малки и по-малки, кошерът се изражда и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на тия кошери зависи именно от бръмбарите.

Сега това не са твърдения, но това са мои наблюдения, които са много верни. Аз правих тези наблюдения, когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правех сравнение между минералното царство, между растителното царство, между животинското царство и между човешкото царство. Имам едни голям сбор на данни и изводи, които са много верни. Тия данни могат да се проверят. Затова има специални начини. И в бъдеще, може би, след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората и така да подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие животът не може правилно да се развива.

За пример, на младото поколение са поставени ред ограничения, които не допринасят нещо добро. И при това във всеки дом има специални правила и закони, точно диаметрално противоположни на ония, които съществуват в другите домове.

Днес повечето хора мислят само за себе си. От сутрин до вечер човек мисли, как да изкара прехраната си, как да се облече. И животните мислят само за себе си. Човек, обаче, като мислещо същество, стои по-високо от животните. Той има други стремежи. Щом е така, човек трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на любовта, върху проявения живот на Бога. Без това той не може да направи крачка напред, защото няма да има образец, по който да живее. Животът на пчелата е част от проявения живот на природата. В това отношение човек може да вземе пример от нея. Когато отива да събира мед, пчелата се ръководи вътрешно, къде да отиде и от кои цветя да събира мед. Като се нахрани, тя събира прашец и го носи в кошера си, да се ползват всички от него. Тя живее за себе си, но живее и за общото. От време на време пчелите се роят: старите напущат кошера, отиват в друг, а младите остават в стария кошер. Между хората законът е обратен: младите напущат бащиния си дом, а старите остават. Това, което наричаме женитба, не е нищо друго, освен роене. Така се роят и душите, когато слизат на земята. В един ден слизат от невидимия свят около 10, 20 или повече хиляди души и се разпръсват по цялата земя. Женитба, която има за основа любовта, не е нищо друго, освен проявление на Бога.

Какво трябва да правят родителите, за да не страдат синовете и дъщерите им? Те трябва да следват примера на пчелите. Пчелите казват: Ние не позволяваме на нашата царица да ни напуща, освен когато кошерът се рои. И тогава, тя не излиза сама, но целият кошер върви заедно с нея. Следователно, който се осмели да изнесе вън от себе си една своя светла мисъл, или едно светло чувство на показ, пред хората, скъпо плаща. Дръжте своята свещена мисъл или идея в душата си, никой да не я вижда, никой да не знае, какво живее в духа или в душите ви. Работничките излизат от кошери и се връщат назад по няколко пъти на ден, да събират мед, но царицата седи в кошера, снася яйца и не излиза навън. Щом излезе, всички я последват. Тя излиза навън с голяма свита. Това наричат пчеларите „роене на кошера". Всяка пчела познава гласа на своята царица и ѝ се подчинява. Ако царицата изчезне, или сама напусне кошера, между пчелите настава голям смут.

И тъй, докато Божествената царица живее във вашата душа, всичките ви работи се нареждат добре. Щом тази царица напусне душата ви, всичко тръгва назад. Мислите, чувствата и постъпките ви се объркват. При това положение, и животът изгубва смисъл за човека. Докато царицата е в кошера, пчелите работят, живот има между тях. Щом тя напусне кошера, между пчелите настава пълна дисхармония. За да се възстанови хармонията, пчелите започват да хранят нова царица, да заместят първата. Като порасне новата царица и започне да снася яйца, пчелите отново се развеселяват и започват усилена работа. Следователно, като се обезсърчите, ще знаете, че вашата царица е напуснала кошера. Останете ли сами, животът ви се обезсмисля и ще се питате, какво представя животът, кой го е създал, защо е създаден и т. н.

Иска ли човек да влезе в Божествения свят, той трябва да отговаря на известни условия: да бъде абсолютно чист и здрав, да носи светли мисли и благородни чувства, да има ново разбиране за целокупния живот. Там не се допуща нищо отрицателно. Животът на пчелите дава слаба представа за Божествения свят. Пчелите се отличават с голяма чистота. Те не допущат в кошера си нищо нечисто и дисхармонично. Ако някоя пчела се разболее, веднага я изхвърлят навън. В Божествения свят не се търпи никакво петно. Не е лесно човек да влезе в този свят.

Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота. Всяка пчела има право да се ползва от нектара на тоя цвят. Всеки цвят трябва да ни радва, но желателно е той да върже и узрее. Важно е още плодът да не окапе. Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател. Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е. сладки сокове, са благословени. Те идат на земята да внесат добрите и светли мисли и чувства в хората.

Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени, разумни същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения, в които е бил потопен през вечността. Пробуждането на човешката душа, на нейното разцъфтяване подразбира събличане на човека от старото, от кривото, от неговите вековни заблуждения. В пробуждането на човешката душа се вижда величието на Божията Любов. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Този лъч представя подтик на душата към нов живот. Подтикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. На този подтик, именно, ангелите се радват. В него те виждат проява на Битието, проява на Божия Дух. Този момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода.

Когато душите се пробуждат, ангелите на небето пеят и възхваляват Господа. Когато цветята цъфтят, пчелите пеят, весело бръмчат. Те пеят за цъфналите цветя, за проявения живот. Пчелите пеят, радостно хвърчат от цвят на цвят и събират сладък сок за своя мед. Каквото са цветята за пчелите, такова нещо представят пробудените човешки души за ангелите. От тия души ангелите събират мед за своите кошери и се радват и на малките придобивки. Който се осмели да разруши живота на една от тия души, той разваля работата на ангелите, които са в небесата. Всякога дръжте тази мисъл в ума си, за да осмислите своя земен живот. Разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. Престане ли да го очаква, изгуби ли надежда в него, земният му живот абсолютно се обезсмисля. Когато настъпи момента на разцъфтяването на някоя душа, цялото небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си към тази душа. Щом небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие.