• Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. АкацияАморфа, черна...

  • От него пчелите събират: нектар и прашецЦъфти през: от юни до октомвриНаведеният магарешки бодил е медоносно...

  • Асклепиас От него пчелите събират: нектарЦъфти през: юниАсклепиасът е многогодишно полухрастовидно...

  • Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст. Поливане, торене: През лятото се поддържа...

МЕДОНОСНИ

Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец.

Акация
Аморфа, черна акация
Италианска астра
Есенна Астра
Будлея лилава, Летен люляк
Будлея синя, Летен люляк
Будлея жълто-оранжева
Жълта акация
Див Рожков, Дъвото на Юда
Японска дюля, Цидония
Еводия, дървото на пчеларя
Форзиция
Здравец
Гледичия
Бръшлян
Хибискус градински - бял, дървовидна ружа
Китайски мехурник
Лабурнум, Златен дъжд
Лавандула
Лофант
Маточина
Мента
Пауловния Томентоса, Изумруденото дърво
Шипка
Къпина без бодли
Софора
Симфорикарпус, Бял маргарит
Тамарикс
Валериана, Лечебна дилянка

 

Бодил магарешки

От него пчелите събират: нектар и прашец
Цъфти през: от юни до октомври
Наведеният магарешки бодил е медоносно растение от семейство Сложноцветни . То е широко разпространен из цялата страна, особено по сухи места, около пътища, сред редки храсталаци и пустеещи места, както и по поляните и сухите ливади. Често бива определян като плевел, но за сметка на това има голямо количество нектар и е един от най-добрите източници на храна за пчелите.

 

Той е едно от най-отличните диворастящи медоносни растения, което не само че дава обилна и богата с нектар пчелна паша (храна за пчелите), но има и продължителен период на цъфтене, който започва от юни и приключва през семптември/октомври. Наведеният магарешки бодил е двегодишно растение, което има крилато стъбло с твърди бодли и достига височина от 30 до 100/150 см. Стъблото и разклоненията му завършват с дълги дръжки, върху които стоят цветовете, обикновено леко висящи. Цветовете са едри – от 3 до 8 см в диаметър, малиновочервени кълбести кошнички с бодлива обвивка.

Макар, че наведеният магарешки бодил (Carduus nutans) е нежелано растение в селското стопанство, той заема едно от най-важните места сред медоносната растителност в България не само заради продължителния период на цъфтеж, но и поради обилния и качествен нектар, който той дава на пчелите. Медът от него е светлокехлибарен, безцветен или зеленикъв и с приятен вкус.

Албиция

Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст.

Поливане, торене: През лятото се поддържа равномерно влажно. До края на юли се наторява всяка седмица.

Други грижи: Отстраняват се страничните издънки, за да се извие красива корона.

Презимуване: Прибира се, когато температурата падне под 5°С. Може да презимува при мпература 2-8°С на светло и тъмно. Старите листа редовно се отстраняват. Полива се рядко. След март се прежда при необходимост.

Размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол.

Известна още като “копринено дърво” е вид от рода Албиция. Произлиза от Югоизточна Азия и е широко разпространена в Китай, Корея, Иран. Отглежда се и в почти всички щати на САЩ, където е добре аклиматизирана и се използва като декоративен вид. Растението се нарича често и “спящо дърво”, тъй като привечер листата му се затварят в спящо положение. На височина може да достигне до 12м. Кората му е сивозелена. Листата са с дължина между 20 и 45см и широчина 12-25см. Цветовете му са много красиви, от бледорозови до наситеночервени и служат за храна на пчели, пеперуди и някои видове птици.

У нас се среща по Черноморието, в района на Пловдив, Сандански, Стара Загора и други южни части на страната. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса.

Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето.Намира приложение като алейно насаждение или като солитер. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки.

Период на цъфтене: Цъфти от края на юни до септември.

Произход: Субтропическа Азия, от Иран до Япония, Абисиния, Централен Китай.

Месторастене: Слънчево и горещо. Горещото лято и сухата есен благоприятствуват образуването на дървесния ствол, което е предпоставка за цъфтеж през следващата година.

Медоносни растения

Асклепиас

От него пчелите събират: нектар
Цъфти през: юни
Асклепиасът е многогодишно полухрастовидно растение от семейство Олеандрови (Apocynaceae). На височина достига до 1,5 м. и се състои от едно главно стъбло с няколко разклонения. Кореновата система на асклепиаса е добре развита и често дава коренови издънки, поради което може само да се размножава след засаждането му. Листата му са едри и продълговати.

Цветовете му са дребни, с бледорозова окраска. Те са събрани по 50-60 в щитовидни съцветия, разположени в пазвите на листата от долния край на стъблото до върха. На едно стъбло може да има до 11-12 съцветия. Започва да цъфти отдолу нагоре, като цъфтежът на всяко отделно цветче продължава до 8 дни. Общия цъфтеж продължава до месец и половина. Медопродуктивността му е изключително висока и се влияе от външните условия. В листата и стъблата на асклепиаса се съдържат 2-3% каучук и 10% смола. Също така от семената му може да се добива масло за технически цели.

Как се отглежда асклепиас?
По отношение на почвата не е взискателно. На по-леки почви вирее много добре. Също така не е много чувствително на ниски температури и издържа на засушавания. Подходящо е за отглеждане както във всяка градина или двор, така и в припчелни участъци, покрай пчелините, изкопи, напоителни канали и поройни места. Може да се размножава чрез семена, като се засява в редове и на разстояние 20-30 см между редовете. Асклепиасът може да остане на едно място до 20 години.

 

Бял маргарит

Бял маргаритТова е силно разклонен храст с гъста, много облистена корона, висок 1,5-2 метра.

Клонките са леко наведени към земята. Има добре развита коренова система. Листата са срещуположни, целокрайни, удължено елиптични със заострен връх. Цветовете са дребни звънчевидни, розово-бели, събрани от 1 до 4 и повече в гъсти групички, разположени по върховете на клонките или на пазвите на листата в голямо количество. Цъфтежът е много продължителен, като започва от юни и продължава през цялото лято според района.

По проучването от Петков от Оп. ст. по пчеларство за района на София един цвят отделя от 6,9 до 10,5 мг нектар и е със захарност 34,4%. От 1 дка може да се получи от 27,0 до 45,8 кг мед. Посещава се от пчелите от ранна сутрин до късна вечер, а също и при неблагоприятно време, например при слабо преросяване, захлаждане и др. От цветовете се събира и прашец.

Продължителността на работния ден на пчелите е средно 12,35 часа. Пчелите масово отрупват целия храст. Тези данни показват, че цветовете отделят нектар с висока захарност, а също и при неблагоприятно време. Предлагат на пчелите паша през период, когато е много оскъдна.

Плодът на маргарита е снежнобели топчета с различни големини и меки при натискане. Те остават по храста през цялата зима и му придават много красив и оригинален вид. Маргарита широко се използва в парковете, градините, засаден на групи или единично. Засажда се край улиците, градинките край ж п гари и другаде из цялата страна.

Много е подходящ за жива ограда. Той е сухоустойчив, сенкоиздръжлив и невзискателен към почвата. Не се напада от болести и неприятели и не се яде от животните. Размножава се лесно чрез семена, коренови издънки и зрели резници. Лесно се вкоренява и расте бързо. Удобен е за използване в борбата срещу ерозията.

Родината му е Северна Америка, Канада и Западен Китай. Всеки пчелар трябва да го отглежда край пчелина си. Наред с белия маргарит се използва и червеният маргарит.

Той е напълно подобен на белия но е по-дребен храст и цъфти през юни-юли. Един цвят отделя от 1,8 до 2,06 нектар със захарност от 30 до 47,6%. От 1 дка може да се получи от 3,9 до 11,9 кг мед. Събира се и цветен прашец.