• Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. АкацияАморфа, черна...

  • От него пчелите събират: нектар и прашецЦъфти през: от юни до октомвриНаведеният магарешки бодил е медоносно...

  • Асклепиас От него пчелите събират: нектарЦъфти през: юниАсклепиасът е многогодишно полухрастовидно...

  • Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст. Поливане, торене: През лятото се поддържа...

Фацелия-медоносно растение

Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи количества нектар и прашец. По данни на В. Петков за района на Видин от 1 дка се получават от 33 до 36кг. мед, а за Софийски район – от 21 до 37кг. Изследвания в чужбина посочват данни за получени над 50-60кг. мед от дка. Растението се посещава от пчелите през целия ден, като в обедните часове при благоприятни условия се изброяват над 30-40 пчели на кв.м.

Фацелията е едногодишно тревисто растение, което се среща само като културен вид, с изправено, силно разклонено стъбло, високо 50-80 см. Листата са последователни, пересто разсечени, понякога със синкав оттенък. Цветовете са правилни, двуполови, с бледосин до бледолилав цвят, събрани в охлювообразни съцветия. В едно съцветие се съдържат 30-70 цвята, в едно растение те могат да достигнат 1000 броя, а в 1 дка – над 50 млн.

Вегетационният период на фацелията е 90-100 дни. Съобразно нуждите сеитбата може да се извършва в широки граници от февруари до юни. В зависимост от условията фацелията започва да цъфти 40 до 55 дни след сеитбата. Цъфтежът започва от долния край на съцветията към върха и цъфти 15-20 дни, а продължителността на цъфтеж на целия посев е 30-50 дни в зависимост от гъстотата на посева, температурата и влажността на въздуха. Сухото и горещо време скъсява цъфтежния период, а по-хладното го удължава. Фацелията е особено взискателна към почвените условия, но най-добре се развива и отделя повече нектар на леки, плодородни почви, чисти от плевели. В зависимост от начина на сеитба тесноредова (20-30см) или широкоредова (45-50см) – е необходимо от 0.600г до 1кг. семе на дка. При широкоредовото засяване (препоръчително при чисти посеви) растенията силно се разклоняват, имат повече цветове и цъфтежът е по-продължителен.

Особено големи успехи при подобряване на пчелната паша може да се получат при сеитба на фацелията с някои бобови и фуражни култури. Опитите, проведени в Института по животновъдство – Костинброд за смесен посев на фуражен грах и фацелия са доста показателни в това отношение. От посева на фацелията с грах са получени 2440кг. зелена маса и около 5кг. мед за декар, така че тя спокойно може да замести ечемика или овеса в тези смески.

Рапица

Семената на съвременните сортове съдържат 40-52% слабосъхнещо масло, до 20% белтъчини и над 17% въглехидрати. Състава на рапичното масло при старите сортове включвало в съдържанието си голямо количество (до 40-45%) вредни за организма ерукова киселина и глюкозинолати, които понижават вкусовите му качества.

Селекционирането на нови безерукови /0/ и ниско-глюкозинолатни сортове/00/ рапица създават предпоставка за отглеждането й във все повече и повече страни.

Хранителната стойност на рапичното масло се определя от масло-киселинния състав и съдържащите се в нето биологично активни вещества / витамини – А, Д, Е, К/, фосфатиди, токофероли и др.
В състава на маслото около 85% се пада на ценните незаменими мастни киселини: олеинова /65%/; линолова /20%/. Такова високоолеиново масло е с висока устойчивост на окисление, както в процеса на хранене, така и при интензивно нагряване.

Освен в хранително – вкусовата промишленост, рапичното масло намира приложение в химическата промишленост за производство на лакове, бои, сапуни, каучук и др., а през последните години в металургията и машиностроенето за производство на смазочни масла и обработка на метали.

При преработката на семената и се получава ценен белтъчен шрот, подходящ за добавяне при производството на комбинирани фуражи. Шротът от семената на безеруковите сортове съдържа незначителни количества глюкозиноити до 0,5% и по хранителни качества се приравнява към соевия шрот. В него се съдържат 45-49% белтъчини с високо съдържание на незаменими аминокиселини.

В последно време рапичното масло се явява една от основните суровини за получаване на биогориво за дизелови двигатели.

Разглежда се и възможността за използване на сламата от рапицата и други кръстоцветни за производство на картон и хартия.

Рапицата има голямо значение за повишаване културата на земеделието. Дълбоката и бързо растяща коренова система подобрява структурата на почвата и повишава водопропускливостта и аерацията й.
Зимните форми са с висок противоерозионен ефект.

При оризищата, където трудно се реализира торенето с оборски тор, рапицата с успех може да се използва за зелено торене. Освен всички изброени по-горе предимства, рапицата подобрява и фитосанитарното състояние на почвата, като намалява поражението от кореново гниене при пшеницата.

Използвана като междинна култура, рапицата освобождава най-рано площите и ги оставя чисти от плевели за следващите култури. Това спомага за повишаване ефективността от използването на единица площ. Зимната рапица има висока хранителна стойност и може да се използва за зелен фураж. В 100kg зелена маса се съдържат до 4kg протеин, 16 кръмни единици. На една кръмна единица в зелената маса на зимната рапица се падат 180-190g протеин.

Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения. От един декар се получават до 10 kg мед.

Рапицата е била известна още от преди 4 000 години пр.н.е. Нейната родина е Средиземноморието, от където по-късно се разпространява в Азия. През 13ти век рапицата прониква в Западна Европа и става основна маслодайна култура. Най-много рапица в света се отглежда в Китай, Индия, Канада, Германия, Франция и др.

В България първите индустриални растителни маслодайни култури са били репица и по-слабо застъпената рапица. До началото на Първата световна война те са били основни източници за добиване на растително масло. Възникналият силен недостиг на масло през военните години ускорява внедряването на слънчогледа, който за 3-4 години трайно измества репицата. Една от най–съществените причини за възхода на слънчогледа е значително по-високото качество на маслото, в което няма никакви нискокачествени съставки, каквато например е била еруковата киселина в репичното и рапично масло.

До 1965г. репицата и рапицата ежегодно са засявани като технически култури, след което напълно се преустановява тяхното отглеждане. От началото на 1980 г. в страната започва системна, целенасочена, научно изследователска дейност с маслодайните видове от сем. Brassicaceae в Института по интродукция и растителни генетични ресурси “К. Малков “- гр. Садово. Пет години по-късно вече са интродуцирани и проучени повече от 360 сорта рапица от целия свят. През 1986–1987г. се предлага за внедряване първият зимуващ сорт маслодайна рапица “Маринус” /”0” тип/, а две години по-късно се регистрира и първият канолен “00” тип зимна маслодайна рапица -“Янтър”.

Медоносни растения, дървета и храсти за пчелина – 10 предложения

Медоносни растения, дървета, храсти за пчелина – разнообразната пчелна паша е изключително важна за медоносните пчели. Всеки пчелар се стреми да увеличава медоносните растения в своя пчелин и около него. Всеки район в България е с различна медоносна растителност и с различно прашецоотделяне и нектароотделяне в различните месеци. За да бъдем успешни пчелари и да имаме целогодишно силни и здрави пчелни семейства, ние трябва да имаме около пчелина голямо разнообразие на медоносни видове. А когато имаме някакъв период на безпашие, поради липсата на цъфтяща растителност в този период, нашите пчели започват да изостават от своето развитие. Затова ние подаваме захарен сироп, като имитираме нектароотделянето в природата. Но е много по-добре да засадим точните медоносни растения, които ще стимулират нашите пчели по време на безпашие.

 


Ние не можем да направим главна паша за пчелите с нашите насаждения, освен ако не засадим десетки и стотици декари. Но ще можем да подпомогнем пчелите с нектар или с прашец, когато го няма в даден период в нашия пчеларски район. Какви медоносни растения, дървета и храсти за пчелина можем да засадим:

Леска
Леската е едно от първите растения, които зацъфтяват в природата. Цъфти от средата на Февруари до края на Март и отделя много важен за пчелите цветен прашец, съдържащ голям процент белтъци. Обикновенно с приносът на първия прашец от природата, пчелите се активизират и започват по-обилно да хранят майката и тя започва да снася по-интензивно яйца. Затова е много важно да имаме в района на пчелина това храстовидно растение. Можем да я засадим почти навсякъде, но поне в първите години трябва да я поливаме по-често.

Дрян
Дрянът е малко дърво, което цъфти през Март-Април. Отделя прашец и нектар, в много важен период за пролетното развитие на пчелните семейства. Също можем да си засадим 3-4 дръвчета дрян, с които да подпомогнем нашите пчели през ранната пролет.

 

Бяла акация
Акацията е бързо растящо дърво, което цъфти от края на Април до края на Май и е изнвазивен вид. Дава изключително много нектар и е една от първите главни паши в районите, където я има като големи насаждения. Ако в нашия район нямаме никакви акациеви дървета, можем да засадим 10-20 броя в пчелина. Акацията става за жива ограда, дава много азот на почвата и ще е добро попълнение за пчелните семейства. Ако пък имаме много свободна и пустееща земя, можем да разсадим в по-големи количества от акацията и след няколко години може и да вкусим акациев мед от нашите пчели.

Фацелия - Медоносни растения дървета храсти за пчелина
Фацелията спада към специалните медоносни растения. Цъфти от началото на Май до края на Юни или в зависимост от времето на сеитба, защото цъфти 40 дни след засаждане. Дава големи количества нектар и прашец. Можем да планираме засаждане на няколко декара около пчелина ни, когато знаем че имаме безпашен период. С помощта на фацелията, ние ще поддържаме семействата в активно състояние и в готовност за следващата главна паша

Липа
Липата е голямо дърво, което цъфти от Юни месец до началото на Юли, като дава нектар и прашец. Отделя големи количества нектар при благоприятни условия, а също от нея можем да получим и манов мед. Има региони, където няма почти никакви липи, а през времето на цъфтеж на липата няма много медоносни растения. Затова е добре в такива райони да засадим 15-20 липови фиданки (може и повече ако има къде), за да гарантираме някаква прашецова и нектарна осигуреност на нашите пчели през този период.


Бяла комунига 
Бялата комунига е непретенциозно растение, което вирее навсякъде и цъфти от средата на Юни до средата на Август. Отделя доста нектар, даже и в сухи години, като цъфтежът продължава около 2 месеца. Отделя голямо количество азот, което е добре за нашата почва. Хубаво е есента или в началото на пролетта да нахвърлим семена от комунига в нашия пчелин. След като се засели, това растения ще се самозасява всяка година и по този начин ще си гарантираме някакъв поддържащ нектаропоток през сухите летни месеци.

 

Бял маргарит

Белият маргарит е силно раклонен многогодишен храст, който цъфти от началото на Юни до края на Септември. Отделя много нектар и малко прашец, като пчелите го посещават от рано сутрин до късно вечер, даже и в облачно и леко дъждовно време. Можем да направим жив плет от него на пчелина, като този храст е невзискателен към почвените условия. Белият маргарит е много полезен, защото дава нектар в периода на отглеждане на зимните пчели.

Лавандула
Лавандулата е многогодишно растение, което цъфти от края на Юни до средата на Август. Отделя нектар и прашец, като меда добит от лавандула е с отлични качества и аромат. Освен това можем да я ползваме и като подправка. Тя е като магнит за пчелите, които през този период на годината нямат кой знае какъв медосбор. Хубаво е да засадим 1-2 декара в пчелина или близо до него, а пчелите ще ни се отблагодарят в бъдеще.

Софора

Софора или Японска акация е изключително медоносно дърво, което цъфти през Юли или Август. Но трябва да имаме предвид, че то предпочита по-топъл климат, така че не е много подходящ за по-студените места. Можем да засадим десетина дръвчета и ще осигурим в бъдеще добър източник на нектар, през периода на отглеждане на зимните пчели.

Еводия
Еводия или Дървото на пчеларя е силно медоносно дърво, което цъфти от края на Юни до средата на Септември. Отделя изключително много нектар и прашец и е доста посещаван от пчелите през целия ден. Хубаво е да отгледаме десетина дръвчета на нашия пчелин, защото така ще си гарантираме бъдещ приток на свеж нектар в периода на създаване на зимните пчели. А ако получим достатъчно количество нектар от еводиите, можем да забравим за подхранването със захарен сироп през есента.

 Независимо дали сме млади или стари, всеки пчелар е добре да засажда всяка година някакви медоносни растения в района на своя пчелин. По този начин ще увеличим в някаква степен видовото разнообразие и ще подпомогнем пчелите.

Лофант-медоносно растение

Лофанта е многогодишно, силно студоустойчиво, сухо устойчиво, непретенциозно към почвата, слънцелюбиво, декоративно, силно ароматично и не на последно място – притежаващо уникални медоносни и лечебни свойства растение. Достига до два метра височина и цъфти активно почти три месеца, а по своите лечебни свойства не отстъпва много на женшена. Лофанта принадлежи към семейство устоцветни Laminae (Labiatae) и е култивирано растение. Най-широко е разпространено в Китай, Япония, САЩ, Канада и др.

Стъблото му е изправено, силно разклонено и облистено. Листата му са едри, назъбени достигащи дължина до 10 см, а на ширина до 4,5 см. Цъфти с бели дребни цветчета, събрани в класовидни съцветия, достигащи дължина до 20 см. Те са разположени по краища¬та на страничните разклонения по стъблото.

Семената му са ситни, заоблено продълговати, тъмно кафяви, запазващи кълняемостта си до 2 години.

Лофантът се размножава основно чрез семена.

Семената се засаждат в малки сандъчета (подобно на доматите)на дълбочина 0,5 см в полиетиленови оранжерии в началото на март.Поникват 5-6 дена след засаждането, а след 1 месец се пикират. На открито се засаждат едва когато се установи трайно затопляне на времето- края на април.

Разсада се засажда на редове, като разстоянието от ред до ред трябва да е 60–70 см, а от растение до растение 25-30 см. По време на вегетацията трябва да не се допуска заплевеляване, да се полива при силно засушаване, а след дъжд или поливане, почвата се разрохква.

При ранно отгледан при оранжерийни условия разсад и засаден при благоприятни метеорологични условия, растенията започват да цъфтят около средата на месец юни. Интензивно продължават да цъфтят до края на месец август.

След септември, при благоприятни условия, от разклоненията на основните стъбла продължават да израстват нови леторасли с класовидни съцветия. Макар и по-малки по размери, те продължават да цъфтят и дават нектар до падането на първите слани!

Лофанта е прекрасен медонос, медопродуктивността, на който надвишава 400 кг от хектар. Пчелите охотно посещават растенията, а полученият от ЛОФАНТ мед има много приятен аромат и ценни лечебни свойства.

Учените – фитотерапевти уверяват, че няма такова заболяване, при което лечебните свойства лофанта да не помагат. Растението ЛОФАНТ действително притежава уникални лечебни свойства, затова се счита за символ на младостта и красотата. Той понижава кръвното налягане, регулира обмяната на веществата, прочиства кръвта, унищожава болестотворните микроби. В тибетската медицина наземната част на лофанта се използва като общо укрепващо и забавящо стареенето средство, а също и при гастрити, функционално разстройство на жлъчката, хепатити, действа благоприятно при лечението на пострадали от радиация.

За съжаление ЛОФАНТ е непознато растение на българските пчелари. А по своите медоносни качества не отстъпва на фацелията, а освен това е и ценна билка.

 

 

 

Седем цветя, които привличат пчелите и спомагат за спасяването им

 

Едва ли ще ви съобщим нещо ново, но… пчелите измират. И това не е някакъв незначителен проблем, защото те не са обикновени насекоми. Всъщност, във всемира ни няма нищо обикновено. Всеки, абсолютно всеки организъм малък, голям, познат, неизвестен има своята роля в огромния замисъл на майката природа. А пчелите са с главна роля в този замисъл. За да избегнем изчезването на меда, пчелния восък, цветята, много растения и дървета, нашите неуморни опрашителки трябва да са с крепко здраве. Въпреки че, както винаги, сме много закъснели с опазването на пчелите, все още има какво да се направи. Един от най- добрите начини е да спрем използването на вредни пестициди. Но всеки може да се включи в борбата им за оцеляване като просто засади в градината си някои от любимите им растения. Така не само ще превърнете градината си в пчелен оазис, но тя ще изглежда ослепително. Ще ви покажем някои от растенията, които най- силно привличат медоносните насекоми.