• Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. АкацияАморфа, черна...

  • От него пчелите събират: нектар и прашецЦъфти през: от юни до октомвриНаведеният магарешки бодил е медоносно...

  • Асклепиас От него пчелите събират: нектарЦъфти през: юниАсклепиасът е многогодишно полухрастовидно...

  • Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст. Поливане, торене: През лятото се поддържа...

Медоносни растения

Пчелите извършват около 80% от опрашването на всички растения. За пчеларството имат стойност тези от тях, които отделят нектар – достъпен за пчелите и в достатъчно големи количества. Сред медоносните растения има и много лечебни. Събраният от тях нектар придава на меда целебни свойства.

Медоносните растения могат да бъдат класифицирани по време на цъфтеж, по вид паша, която предлагат и по местообитание.

По време на цъфтеж, растенията се делят на:

Пролетни медоносни: подбел, ябълка, круша, череша, върба, клен, бяла акация и др.;
Летни медоносни: бяла детелина, липа, слънчоглед, еспарзета и т.н.;
Есенни медоносни: мента, калуна, чистец и много други.
По вид паша:

Растения, отдаващи прашец: от тях пчелите събират само цветен прашец, но тези растения не отделят нектар (леска, мак, шипка, бреза, трепетлика, елша, топола, ела, смърч, бор, кедър, царевица, ръж, острица, коноп, киноа и др.). Те имат невзрачни цветчета, лишени от ярки венчелистчета. Пчелите ги посещават при голяма нужда от прашец. В тази група могат да се класифицират растения, които се опрашват от вятъра, като бряст, дъб, лоза, които отделят и нектар, но в незначителни количества.
Растения, отдаващи нектар и прашец: към тази група се отнасят всички основни медоносни растения, като акация, върба, липа, елда, бяла детелина и т.н.
Растения, отдаващи само нектар: тези видове са много редки. Към тях може да бъде класифициран например памукът, поленовите зърна на който, заради техните шипчета, не могат да бъдат слепени и прибрани в „кошничките” на пчелите.

В зависимост от мястото, на което растат, медоносните растения се разделят на:

Медоносни горски дървета
Бреза (Betula)
Смърч (Picea abies)
Козя върба (Salix caprea)
Сива върба (Salix cinerea)
Крехка върба (Salix fragilis)
Бяла върба (Salix alba)
Конски кестен (Aesculus hippocastanum)
Клен (Acer)
Елшовиден зърнастец (Frangula alnus Mill)
Липа (Tilia)
Елша (Alnus Mill)
Трепетлика (Populus tremula)
Офика (Sorbus aucuparia)
Бял бор (Pinus sylvestris)
Топола (Populus)
Медоносни горски храсти
Жълта акация (Caragana arborescens)
Кисел трън (Berberis vulgaris)
Червен бъз (Sambucus racemosa)
Вълча жила (Daphne mezereum)
Къпина (Rubus caesius)
Зърника (Rhamnus cathartiса)
Червена калина (Viburnum opulus)
Лешник (Соrуlus avellana)
Малина (Rubus idaeus)
Люляк (Syringa vulgaris)
Трънка (Prunus spinosa)
Шипка (Rosa canina)
Медоносни горски тревни и храстовидни растения
Девесил сибирски (Heracleum sibiricum)
Червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea)
Ранилист (Betonica officinalis)
Водна детелина (Menyanthes trifoliata)
Калуна (Calluna vulgaris)
Горски здравец (Geranium sylvaticum) .
Боровинка синя (Vaccinium uliginosum)
Обикновено кървавиче (Polygonum bistorta)
Пищялка (Angelica sylvestris)
Горска ягода (Fragaria vesca)
Медуница (Pulmonaria obscura)
Седмолист (Aegopodium podagraria)
Живениче (Scrophularia nodosa)
Мащерка (Thymus serpyllum)
Боровинка черна (Vaccinium myrtillus)
Ливадни медоносни растения
Лечебна ружа (Alhtaea oficinalis)
Ливадна метличина (Centaurea jacea)
Ливаден (син) здравец (Geranium pratense)
Жълт кантарион (Hypericum Perforatum)
Бяла детелина (Trifolium repens)
Хибридна детелина (Trifolium hybridum)
Червена (ливадна) детелина (Trifolium pratense)
Обикновен звездан (Lotus corniculatus)
Глухарче (Taraxacum officinale)
Черен оман (Symphytum officinale)
Кимион (Carum carvi)
Ливадно секирче (Lathyrus pratensis)
Полски медоносни растения
Анасон (Pimpinella anisum)
Диня (Citrullus vulgaris Schrad)
Елда (Fagopyrum esculentum Moench)
Пъпеш (Cucumis melo)
Лечебен исоп (Hyssopus officinalis)
Кориандър (Соriandrum sativum)
Царевица (Zea mays)
Люцерна (Medicago sativa)
Слънчоглед (Helianthus annuus)
Цикория (Cichorium intybus)
Градински медоносни растения
Кайсия (Armeniaca vulgaris)
Японска дюля (Chaenomeles japonica)
Глог (Crataegus)
Череша (Cerasus vulgaris)
Круша (Pyrus communis)
Градинска ягода (Fragaria ananassa)
Тиква (Cucurbita pepo)
Зеле (Brassica oleracea)
Лук (Allium cera)
Морков (Daucus sativus)
Краставица (Cucumis sativus)
Ряпа (Brassica tаrа)
Малина (Rubus idaeus)
Черен касис (Ribes nigrum)
Червен касис (Ribes rubrum)
Слива (Primus domestica)
Бял маргарит (Symphoricarpos albus)
Ябълка (Malus domestica)
Всестранно разпространени медоносни растения
Паламида (Cirsium arvense)
Лечебна валериана (Valeriana officinalis)
Синя метличина (Centaurea cyanus)
Птича глушина (Vicia cracca)
Комунига бяла (Melilotus albus)
Обикновена луличка (Linaria vulgaris)
Репей (Arctium)
Подбел (Tussilago farfara)
Мента (Mentha arvensis)
Магарешки бодил (Carduus crispus)
Прав чистец (Stachys recta)
Горски конски босилек (Salvia nemorosa)
Мъртва коприва (Lamium album)
Медоносни растения, специално засети за пчели
Риган (Origanum vulgare)
Лечебна валериана (Valeriana officinalis)
Лечебна динка (Sanguisorba officinalis)
Кориандър (Соriandrum sativum)
Лечебна маточина (Melissa officinalis)
Обикновено усойниче (Echium vulgare)
Памук (Gossypium)

Черен касис

Разпространен в градините храст без бодли, с височина 1-1,5 м. Пъпките са с дължина 4-10 мм., бледозелени с карминов оттенък, с бели реснички. Развиват се през есента и зимуват на клонките. Листата са с дълги дръжки, широки, силно нарязани, със специфичен аромат. Цветовете са малки, зеленикави, събрани в провиснали гроздове. Плодовете са топчести, 10-12 мм. в диаметър, черни и ароматни, кисело-сладки на вкус, с тънка люспа и много семена.

Цъфти през май. Ранните пролетни цветове отделят много нектар и прашец. Касисът отдава 52,9-140,7 кг. захар в нектара от 1 хектар растения, а медопродуктивността е 20-90 кг./ха.

Плодовете на черния касис съдържат комплекс от биологично активни вещества, които са много важни за човешкия организъм. Богати са на витамин С (една супена лъжица плодове съдържа дневната доза от този витамин), ябълчена, лимонена и други киселини, витамин Р.

Плодовете укрепват капилярите, подобряват апетита, стимулират дейността на стомаха и червата и благодарение на богатото съдържание на витамини имат общоукрепващо действие. Листата имат силно потогонно и диуретично свойство, освобождават организма от пуринови вещества и излишната пикочна киселина, затова служат като добро средство против ревматизъм и подагра. Външно се използват като противовъзпалителен лек при живеница и различни кожни заболявания.

Слънчоглед

Едногодишна култура от сем. сложноцветни. Образува дебело стъбло, с височина до 2-3 метра. Листата са с дълги дръжки, едри, с дължина 35-40 см., долните са срещуположни, а горните – приседнали. Съцветието представлява многоцветна кошничка с диаметър 30-40 см., с обвивка по краищата. Цветчетата са различни: крайните са едри, езичести, безполови; средните са тръбести, двуполови; всички имат жълта окраска. Броят на цветчетата в кошничката варира от 500 до 3000. Всяко от тях живее в продължение на два дни.

Цъфти през юли – началото на август, в продължение на 30 дни. Пчелите обичат да посещават цветовете и да събират нектар и цветен прашец. Когато кацат на цвета, телцата им обилно се покриват с прашец. Слънчогледът е най-важната медоносна култура, осигурява основния медосбор и попълването на запасите от цветен прашец в гнездата на пчелните семейства. Медопродуктивността е 40-50 кг. от един хектар растения.

Спиртният екстракт от жълтите крайни цветове на кошничката и листата на слънчогледа възбужда апетита, повишава активността на стомаха и червата и има антималарийно действие. Слънчогледовото масло се използва за лечение на атеросклероза. Употребява се и като слабително средство, а в народната медицина препърженото слънчогледово олио служи за превързване на рани и изгаряния; използва се за основа при приготвяне на мехлеми и маслени разтвори.

Цикория

Многогодишно, тревисто растение, с височина 30-120 см., с месести, вретеновидни корени. Стъблата са прави, разклонени. Приземните листа са назъбени, пересто нарязани, с власинки и цветна основна жилка. Стъблените листа са копиевидни, назъбени, стъблообхващащи. Цветовете са двуполови, светлосини, езичести, събрани в многочислени кошнички в пазвите на средните и връхни листа. Плодовете са семки.

Цъфти през юли, август. В продължение на 30-40 дни. Отделя много нектар и цветен прашец. Често се посещава от пчелите, особено през първата половина на деня и при топло и важно време. Медопродуктивността е 50-100 кг./ха.

Цикорията стимулира апетита, подобрява храносмилането, регулира обмяната на веществата при кожни заболявания, има диуретично и жлъчегонно действие, успокоява нервната система, подобрява дейността на сърцето, забавя сърдечния ритъм. Притежава противомикробно и противовъзпалително действие. Отварата от семена понижава температурата, има потогонни и обезболяващи свойства. За премахване на струпеи от екземи и намаляване на възпалителния процес се полагат компреси със силна отвара от растението. Билкови вани се прилага при живеница. Топлата отвара от корени се използва за жабурене при зъбобол. От корените се произвежда заместител на кафе.

Дъвото на Юда/Див рожков

Дивият Рошков представлява красиво дърво или храст с кълбовидна корона и стъбло, покрито с тънка черна кора, която с възрастта се напуква. Листата на церциса са прости, бъбрековидни и целокрайни, отгоре тъмнозелени, отдолу сивкави, кожести. Цъфти рано напролет, през март-април, месец преди появата на листата. Цветовете са тъмнорозови или розово-виолетови, събрани в снопчета по 3-8 цвята. Нямат аромат. Цъфтежът продължава около месец, цветовете както и по-късно плодовете са разположени направо върху по-старите клони и стъблото на дървото. Смята се, че така те стават по-достъпни за опрашителите. Плодът е плоска, червеникавокафява бобова шушулка. В нея са разположени 8-10 елипсовидни, тъмнокафяви семена с твърда обвивка. През есента листата се обагрят в светложълто. Церцисът е бавнорастящо дърво. Живее до 100 години.

Препоръки за отглеждане:Светлолюбив, сухоустойчив и непретенциозен вид. Расте бавно, чувствителен е на презасаждане, понася варовита почва. Препоръчва се да се засажда на защитени от вятър места с южни изложения. В млада възраст растението е чувствително на студ, при температури по-ниски от -20 градуса клонките частично измръзватно. Възрастните дървета са напълно студоустойчиви за нашите климатични условия. Страда от късните пролетни слани, но лесно се възстановява.Храст / дърв / 4-8 м / 3-5 м.Обича слънчеви места има зелен цвят на листата,Цъфти април - май с наситено розови цветове.Студоустойчиво растение с умерено поливане .Използва се за единично и групово засаждане в градината. Медоносно растение.