• Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. АкацияАморфа, черна...

  • От него пчелите събират: нектар и прашецЦъфти през: от юни до октомвриНаведеният магарешки бодил е медоносно...

  • Асклепиас От него пчелите събират: нектарЦъфти през: юниАсклепиасът е многогодишно полухрастовидно...

  • Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст. Поливане, торене: През лятото се поддържа...

Лечебна дилянка

Латинско наименованиеValeriana officinalis
КатегорияМногогодишно тревисто растение
Вид наземна частТуфа / 100 - 150 см.Слънце, полусянка
Цвят на листатаЗелениЦъфти от май до август
Темтературен обхватСтудоустойчивПоливанеУмереноРазмер на разсада
Растенията са в 0.4 л. контейнери, което позволява засаждането им да се извършва почти целогодишно
ПриложениеКорените на дилянката действат успокоително при безсъние. Извлеци от корените на дилянката успокояват нервната система и удължават естествения сън.
Екстракти и отвара от билката премахват сърдечните спазми, нормализират нарушения сърдечен ритъм и понижават кръвното налягане. Дилянката се прилага при безсъние, неврози, нервно сърцебиене, критическа възраст, болезнена менструация, епилепсия, гуша, виене на свят и др.
Чаят се приготвя от 1 чаена лъжичка от билката, която се запарва с 0,5 л вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 кафейна чашка след ядене 3 пъти на ден.
Билката се употребява и под формата на запарка: две чаени лъжички корени се заливат с 200 ml кипяща вода, оставят се да киснат в продължение на 1 час. След прецеждането на запарката от отварата се приема по 150 ml 2-3 пъти дневно според нуждата.
Внимание: При продължителна употреба препаратите на дилянката причиняват храносмилателни смущения! Да не се предозира билката, тъй като е възможно отравяне!.
Медоносно растение. Пчелите събират нектар и малки количества цветен прашец почти през цялото лято.
Описание
Многогодишно тревисто растение с право, просто, цилиндрично, надлъжно набраздено стъбло, високо до 1-1.5 м. Листата са срещуположни, понякога последователни, най-ниските и средните – на дълги дръжки, горните приседнали, текоперести. Цъфти в периода от началото на пролетта до средата на лятото. Цветовете са малки, ароматни, бели, бледовиолетови или розови, събрани в сложни, полусенниковидни съцветия по върховете на стъблата. Коренището е вертикално, късо и дебело, отвътре кухо. От него излизат многобройни коренчета.
Необикновено свойство на валерианата, е че етеричното масло от коренището ѝ съдържа веществото актинидин, което действа като притегател за котките. Това е така,

Препоръки за отглежданеПредпочита сенчести и влажни места. През първата година растението образува листна розетка, а през втората – цветоносни стъбла. Зимоустойчиво растение.

Поради сходството на актинидина с веществото 3-меркапто-3-метилбутан-1-ол, което се съдържа в котешката урина.

Декоративна, нискорастяща бяла детелина

Бялата детелина е красива цъфтяща трева. Устойчива на натоварване. По-малко влаголюбива от другите видове треви. Коси се по-рядко. Ако не се коси, цъфтежа й е продължителен – от май до октомври, поради което се използва и като медоносен вид.Бялата детелина е красива цъфтяща трева, многогодишен, светлолюбив, тревист вид, който се развива добре и върху по-тежки и слабо кисели почви. Създаденият тревен чим е много атрактивен, с изключителни естетически показатели. Създава много здрав и гъст килим, тъй като е коренищен вид. Устойчива на натоварване. По-малко влаголюбива от другите видове треви. Коси се по-рядко. Ако не се коси, цъфтежа й е продължителен – от май до октомври, поради което се използва и като медоносен вид.
Подходяща за: Паркове, градини и дворове. За пряко слънце. За глинести почви и песъчливи почви. За рекултивация. За интензивно натоварени терени. За полета за паша на пчели.

Трънка

Разклонен, бодлив храст, с височина 1,5-4 метра, с елипсовидни, назъбени листа. Цветовете са бели, с пет венчелистчета и много тичинки. Плодовете са черни със синкав оттенък, сладко-кисели, стипчиви, с костилка. Расте по краищата на горите, сред храсти, по склонове, отглежда се и в градините.

Времето за цъфтеж е април – май, преди разлистване. От 1 хектар насаждения, могат да се получат 15-20 кг. мед.

Цветовете засилват отделянето на пот и урина, стимулират функцията на бъбреците, потискат гаденето, регулират нарушен метаболизъм, съпроводен с кожни заболявания, успокояват нервната система и действат като леко слабително средство. Корените и кората спомагат за сваляне на висока температура. Зрелите плодове имат стягащо действие и са ефективни при стомашно разстройство.

Девесил сибирски

Многогодишно тревисто растение с височина 90-150 см. Листата са големи, перести, с 3-7 дяла. Цветовете са малки, зеленикаво-бели, с по пет венчелистчета и тичинки, събрани в сложни, многолъчеви чадърчета. Плодовете са плоски, елипсовидни, двусеменни, с широки крилца.

Цъфти през юни-август. Цветовете осигуряват нектар и цветен прашец за пчелите. Медопродуктивността е 180-200 кг. от 1 хектар насаждения.

Отварата от корени подобрява лошото храносмилане, има стягащо, спазмолитично, успокояващо, противовъзпалително, обезболяващо и антисептично действие. Приема се вътрешно при заболявания на стомаха и червата, кожни заболявания, при конвулсии от различен произход, епилепсия и други нервни заболявания. Външно, спиртна тинктура от корени се прилага при зъбобол, а отвара от цялото растение, заедно с корените се използва като лосион при краста и като лапа при тумори. Запарени листа се полагат като компреси при възпаление на ставите и ревматични болки.

Люляк

Разпространен декоративен храст с височина 2-8 метра, със сърцевидни листа и виолетови или бели малки ароматни цветчета, събрани в пирамидални съцветия. Среща се в паркове и градини.

Цъфти през първата половина на юни. Цветчетата отделят много нектар. Въпреки това, тяхната структура – своеобразна тясна фунийка с дължина 8-10 мм., на дъното на която е нектара, не позволява на пчелите да го достигнат с хоботчетата си, поради което някои пчелари считат, че люлякът не е медоносно растение. При благоприятни метеорологични условия люляковите цветове толкова силно отделят нектар, че цветните им фунийки се напълват почти наполовина. В такива години пчелите много активно ги посещават. Също така се случва, че за събиране на нектар от люляка, пчелите използват дупчиците в цветовете, направени от земните пчели.

Цветовете на люляка притежават потогонно, противомаларийно и обезболяващо действие. Листата допринасят за узряването на абсцеси и ги изчистват от гнойта. Отвара от цветове се приема при коклюш и бъбречни заболявания. Листата от люляк са част от основната билкова смес, използвана в народната медицина за лечение на белодробна туберкулоза. Стрити люлякови листа се налагат върху рани, за да заздравеят, а мехлем, приготвен от цветовете, се използва за разтриване при ревматизъм.