Всичко за пчелите и пчеларите

Мента

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Петък, 27 Ноември 2020 07:07

Написана от Super User

Посещения: 1426

Мента (Mentha) е род многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни. Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около 9 вида с многобройни вариации, от които се отглежда M. piperita – черна мента и джоджен – M. spicata.

Стъблото е клонесто, високо около 0,70 m, четириръбесто, листата са прости, продълговати, остро назъбени. Цветовете са червеникавовиолетови, събрани в класовидни съцветия; семената са дребни. Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол (45 – 65%). От надземната маса, получена от 1 декар, прибрана в пълен цъфтеж през слънчево време, се получава при парна дестилация около 3 – 5 kg етерично масло. В България се култивира по поречията на реките Марица, Тунджа, Вит и др. Използването на ментата като алтернативна култура се състои в ментов лист, предназначен за износ или за употреба като трапезен чай. При подходяща агротехника и неполивни условия, добивите са около 150 – 200 kg/da. При фамилни площи с малък размер и много добро торене и поливане, добивите са над 300 kg/da. За фамилни терени оптимумът е 10 – 50 da. При добив 400 kg сух ментов лист приходите са от порядъка на 640 – 800 лв. бруто доход от декар, в зависимост от цената на изкупуване по време на сезона.

Ментата се отглежда като двугодишна и многогодишна култура. Тъй като разходите по размножаването са сравнително високи, по-изгодно е и по-продължителното отглеждане на ментата на едно и също място.

Добри предшественици за ментата са тези, които оставят почвата сравнително чиста от плевели и в добро структурно състояние. Подравняването на терена е особено важно поради необходимостта от голям брой поливки и равномерно овлажняване на почвата. След изравняването на терена се изхвърлят 2 – 4 t/da оборски тор, 40 kg/da суперфосфат и 10 – 20 kg/da калиев тор.

Торенето с минерални торове увеличава добива с 40 – 50%, а органично-минералното – до два пъти. Торовете се заорават на 25 cm с дълбока оран, която трябва да се извърши през юли, август или началото на септември.

Размножаване
Ментата се размножава вегетативно чрез коренища, засадени през есента, пролетта или през лятото; разсад през пролетта; вкоренени резници или връхчета през пролетта или през есента. Традиционно за България е есенното засаждане чрез коренища през октомври. Коренищата се получават от старо, подлежащо на разораване насаждение или по-добре от специални маточници, в които ментата се отглежда на по-висок агрофон и се коси късно, за да се получат качествени коренища. Коренищата се изваждат с картофовадъчна машина, нож-скоба или плуг без отметателна дъска.

Лечебни свойства и употреба на ментата
Използва се надземната част на растението, и по-точно листата, в които се съдържат етерични масла с главна съставна част ментол. Той е причината за ароматните и освежаващи свойства на билката. Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация. Ако сами ще берете мента, трябва да знаете, че най-подходящото време е през юли и август, в началото на цъфтежа им. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса.

Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Именно затова тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.

От мента се прави ментов лист, предназначен за употреба като трапезен чай. Той е много полезен при есенно-зимния сезон. Студеният ментов чай е чудесно разхлаждащо питие за топлите летни дни, а горещият е отличен начин да решите проблема си след преяждане.

Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм (газове в червата). Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища, възвръща апетита. Важно е да се приема в малки дози в чай например. Има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Ментата е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство.

Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания.[1] Ментата се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо.

Народната медицина казва, че ментата е подходяща билка за лечение при виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия. Отварата от листа се прилага при нервна възбуда, при възпаление на венците и зъбобол. Ефикасни са и гаргарите с мента. Тя помага и за премахването на лошия дъх в устата. В случая накиснете листа от мента за 8 дни в червено вино в съотношение 1 към 10. Получената смес използвайте за жабурене или пиене (по две супени лъжици след ядене).

При мигрени, простуда, кашлица, възпаления на синусите, умора, шок, нервно напрежение са удачни инхалациите с ментово масло. Масажът с ментово масло е ефективен при нарушения в менструалния цикъл. От мента се правят и компреси при кожни обриви, натъртвания и циреи.

Внимавайте да не сте алергични към тази билка. Тогава избягвайте да вдишвате парите на ментовото масло.

Ментата се използва широко и в кулинарията. Придава аромат на плодови салати, особено с ягоди, конфитюри, кремове, безалкохолни напитки и сладоледи. Много интересна е комбинацията ѝ с шоколад или с алкохолен коктейл. Освен в хранително-вкусовата промишленост, тази билка намира приложение и в козметиката (ментата е съставка на парфюми, сапуни, пасти за зъби и вода за уста) и ароматерапията. Много хора използват ментата и като средство за прогонване на комари. Отглеждат я в саксии и поставят торбички с изсушена мента в гардероби и шкафове. Ментоловото масло също е и екологичен инсектицид срещу оси, мравки и хлебарки.

Мъртва коприва

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Неделя, 23 Юни 2019 17:38

Написана от Super User

Посещения: 1456

Многогодишно тревисто растение, с височина 25-80 см. Листата са срещуположни, сърцевидни, мъхести, силно назъбени, на дълги дръжки. Напомнят на листата на обикновената коприва, но не причиняват жилене. Цветовете са големи, двуустни, бели, мъхести, дълги 2-2,5 мм. Разположени са в пазвите на листата в съцветия по 8-9. Плодът представлява четири триъгълни орехчета, затворени в чашка.

Цъфти от май до септември. Растението е медоносно, цветчетата отделят нектар и прашец. Медопродуктивността зависи от метеорологичните условия. Нектаропродуктивността от 1 хектар насаждения е 100-150 кг., а най-високата медопродуктивност е 542 кг./ха.

Екстрактът от цветове има стягащо, кръвоспиращо, кръвопречистващо, противовъзпалително, успокояващо, антиконвулсивно, слабо сънотворно действие и способността да разтваря гъстата слуз при кашлица. Използва се и за гаргара при ангина. Широко се прилага в народната медицина при респираторни заболявания, анемия, нервна възбуда, белодробни и маточни кръвотечения, заболявания на далака и бъбреците, при жълтеница и малария, при циреи, екземи, обриви и други кожни заболявания. Външно, екстрактът се използва за промиване, вани и компреси при спазми, хемороиди, сърбящи обриви, рани, абсцеси, язви и изгаряния.

Китайски мехурник

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Неделя, 23 Юни 2019 17:45

Написана от Super User

Посещения: 1816

.Китайският мехурник (Koelreuteria paniculata) е листопадно, силно разклонено дърво, високо 4 - 5 метра, с неправилна рехава корона. Листата са разположени последователно, просто или сложно перести; листчетата 9 - 15, яйцевидни, неправилно назъбени, до дълбоко нарязани, дълги до 8 см. Цветовете са светложълти, събрани във връхно разположени разклонени редки метлици, дълги до 40 - 50 см. Китайският мехурник цъфти през юни- юли; силно медоносен, отделя голямо количество нектар и прашец. Плодът е яйцевидна, дълга 3 - 5 см тригнездна кожеста кутийка подобна на мехур. Плодът отначало е зелен, след това жълто- зелен и накрая вече кафяв, като остава на дървото през цялата есен. Семената твърди, черни и сферични. Топлолюбиво растение, предпочита умерено влажни дълбоки почви, но понася и по- сухите. Намира се в паркове в цялата страна.

Горски конски босилек

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Неделя, 23 Юни 2019 17:35

Написана от Super User

Посещения: 1204

Многогодишно тревисто растение, с височина 30-60 см., с четириъгълни изправени стъбла. Листата са срещуположни, продълговато-ланцетни, назъбени, релефни, със силен аромат. Цветовете са двуустни, синьо-виолетови. Плодовете са 4 черно-кафяви орехчета.

Цъфти от юни до август, в продължение на 45-60 дни. Медопродуктивността е 110-280 кг./ха.

Босилекът потиска потенето, намалява активността на млечните жлези, има стягащо, успокояващо, антибактериално и противовъзпалително действие. Водният екстракт от прясна или сушена билка се употребява при липса на апетит, болки в стомаха, гадене, стомашно-чревни разстройства, незадържане на урина, болки в гърлото и най-вече при сърдечна невроза и неврастения, както и при простудни заболявания. Стритите печени семена се приемат при сърцебиене (тахиаритмия) и дизентерия. Външно, отварата се използва за изплакване при възпалителни процеси в гърлото и устната кухина. Нарязани свежи листа се налагат на туморни образувания и рани.