• Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. АкацияАморфа, черна...

  • От него пчелите събират: нектар и прашецЦъфти през: от юни до октомвриНаведеният магарешки бодил е медоносно...

  • Асклепиас От него пчелите събират: нектарЦъфти през: юниАсклепиасът е многогодишно полухрастовидно...

  • Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст. Поливане, торене: През лятото се поддържа...

Овощни дървета и плодово – ягодови медоносни растения

Овощните дървета и храсти са застъпени твърде много у нас и мо­гат да виреят навсякъде, с изключение на високите планински места. На много места отглеждането на овощните дървета е важен поминък на на­селението. За пчеларството те имат твърде голямо значение поради това, че всички овощни дървета, включително и дивите, са добри медоносни растения, а освен това цъфтят в ранна пролет, когато пчелната паша е още твърде оскъдна. Благодарение на това след върбите овощните дър­вета допринасят твърде много за засилване на пчелните семейства за главната беритба. Там, където овощните дървета са застъпени в голям размер, пчелите не само задоволяват ежедневните си нужди от нектар и прашец, но и събират значителни запаси. Това дава възможност на пчел­ните семейства да продължат развитието си без прекъсване. От друга страна, овощните растения са свързани тясно с пчелите, тъй като пове­чето видове и сортове овощни дървета се нуждаят от кръстосано опрашване и без помощта на пчелите не е възможно получаването на повече и доброкачествени плодове.

От овощните дървета най-рано цъфтят бадемът, кайсията и прасковата. Бадемът цъфти през март и от цветовете му пчелите събират нектар и цветен прашец. Тези култури имат по-голямо значение като ме­доносни в южните райони на страната. Черешата и вишната са също ранни овощни видове, от които пчелите получават задоволително количество нектар и прашец. Сливата, а също джанката и трънкосливвата са твърде добри медоносни растения и поради това, че са широко застъпени в страната, имат значение за пчеларството. От овощните ви­дове ябълката е най-доброто медоносно растение, което се дължи главно на високото съдържание на захари в нектара. Тя се отглежда у нас в голям размер и в много райони стои на първо място между овощ­ните видове. От цветовете й пчелите събират нектар и прашец. Ябълките цъфтят сравнително късно, когато другите овощни видове са почти прецъфтели, и това благоприятствува още повече цветовете им да се посещават от пчелите. Крушата освен с нектар и прашец снабдява пчелите понякога и с медена роса. По-слабо медоносни и с по-малко значение са дюлята, мушмулата и орехът.

От плодните храсти най-голямо значение имат малината и къпината, които напоследък се отглеждат на значителни площи. По-малко значение имат немското и френското грозде и ягодата.

Медоносни растения, специално засети за пчели

Памук (Gossypium)
Едногодишно тревисто растение с разклонени стъбла и височина 70-200 см. Листата са последователни, 3- 5-делни. Цветовете са едри, с двойни чашки, кремаво-жълти, с петолистни венчета и многобройни тичинки. В края на цъфтежа променят окраската си в розово или светловиолетово. Плодовете са големи, сферични, разтварящи се кутийки.

Периодът на цъфтеж на памука е около два месеца. Растението има нектарници от вътрешната страна на чашката и отвън, под прицветните листа. Отделянето на нектар започва дълго преди разпукването на пъпките, продължава по време на цъфтежа, дори когато се образуват зрелите кутийки. Най-много нектар, памукът отделя при достатъчно съдържание на влага във въздуха. В облачно време, нектар се отделя в изобилие през целия ден. Медопродуктивността е 100-300 кг./ха. Медът от памук е светъл, с много деликатен вкус. Захаросва се на ситни кристалчета и придобива бял цвят.

В народната медицина, кората от корените на растението се прилагат като кръвоспиращо средство при различни видове кървене. Маслото се използва за приготвяне на мехлеми. Обработеният памук е хигроскопична вата – важен превързочен материал.

Фацелия

Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи количества нектар и прашец. По данни на В. Петков за района на Видин от 1 дка се получават от 33 до 36кг. мед, а за Софийски район – от 21 до 37кг. Изследвания в чужбина посочват данни за получени над 50-60кг. мед от дка. Растението се посещава от пчелите през целия ден, като в обедните часове при благоприятни условия се изброяват над 30-40 пчели на кв.м.

Фацелията е едногодишно тревисто растение, което се среща само като културен вид, с изправено, силно разклонено стъбло, високо 50-80 см. Листата са последователни, пересто разсечени, понякога със синкав оттенък. Цветовете са правилни, двуполови, с бледосин до бледолилав цвят, събрани в охлювообразни съцветия. В едно съцветие се съдържат 30-70 цвята, в едно растение те могат да достигнат 1000 броя, а в 1 дка – над 50 млн.

Вегетационният период на фацелията е 90-100 дни. Съобразно нуждите сеитбата може да се извършва в широки граници от февруари до юни. В зависимост от условията фацелията започва да цъфти 40 до 55 дни след сеитбата. Цъфтежът започва от долния край на съцветията към върха и цъфти 15-20 дни, а продължителността на цъфтеж на целия посев е 30-50 дни в зависимост от гъстотата на посева, температурата и влажността на въздуха. Сухото и горещо време скъсява цъфтежния период, а по-хладното го удължава. Фацелията е особено взискателна към почвените условия, но най-добре се развива и отделя повече нектар на леки, плодородни почви, чисти от плевели. В зависимост от начина на сеитба тесноредова (20-30см) или широкоредова (45-50см) – е необходимо от 0.600г до 1кг. семе на дка. При широкоредовото засяване (препоръчително при чисти посеви) растенията силно се разклоняват, имат повече цветове и цъфтежът е по-продължителен.

Особено големи успехи при подобряване на пчелната паша може да се получат при сеитба на фацелията с някои бобови и фуражни култури. Опитите, проведени в Института по животновъдство – Костинброд за смесен посев на фуражен грах и фацелия са доста показателни в това отношение. От посева на фацелията с грах са получени 2440кг. зелена маса и около 5кг. мед за декар, така че тя спокойно може да замести ечемика или овеса в тези смески.

Полски медоносни растения

Многогодишно, тревисто, етеричномаслено растение, с височина 30-50 см. Стъблата са изправени, четириъгълни, разклонени, в основата вдървесевени. Листата са противоположни, малки, линейно-ланцетни, с леко обърнати надолу ръбове. Цветовете са двуусти, тъмносини, рядко виолетови. Чашката е тръбесто звънчевидна, с пет заострени зъбчета. Четирите тичинки стърчат от венчето. Плодът се състои от четири ядки, затворени в чашката.

Цъфти от юли до септември (90-100 дни). Медопродуктивността е 60-80 кг./ха.

Лечебният исоп има лек, стимулиращ ефект, намалява прекомерното изпотяване и притежава противовъзпалителни, обезболяващи и ранозаздравяващи свойства. Запарка от билката се приема при хроничен бронхит, кашлица, бронхиална астма, хронично възпаление на червата, като лек стимулант, използва се за изплакване при възпалителни процеси в устната кухина и фаринкса и при пресипнал глас.

Медоносна растителност

Бял маргарит

Това е силно разклонен храст с гъста, много облистена корона, висок 1,5-2 метра.

Клонките са леко наведени към земята. Има добре развита коренова система. Листата са срещуположни, целокрайни, удължено елиптични със заострен връх. Цветовете са дребни звънчевидни, розово-бели, събрани от 1 до 4 и повече в гъсти групички, разположени по върховете на клонките или на пазвите на листата в голямо количество. Цъфтежът е много продължителен, като започва от юни и продължава през цялото лято според района.

По проучването от Петков от Оп. ст. по пчеларство за района на София един цвят отделя от 6,9 до 10,5 мг нектар и е със захарност 34,4%. От 1 дка може да се получи от 27,0 до 45,8 кг мед. Посещава се от пчелите от ранна сутрин до късна вечер, а също и при неблагоприятно време, например при слабо преросяване, захлаждане и др. От цветовете се събира и прашец.

Продължителността на работния ден на пчелите е средно 12,35 часа. Пчелите масово отрупват целия храст. Тези данни показват, че цветовете отделят нектар с висока захарност, а също и при неблагоприятно време. Предлагат на пчелите паша през период, когато е много оскъдна.

Плодът на маргарита е снежнобели топчета с различни големини и меки при натискане. Те остават по храста през цялата зима и му придават много красив и оригинален вид. Маргарита широко се използва в парковете, градините, засаден на групи или единично. Засажда се край улиците, градинките край ж п гари и другаде из цялата страна.

Много е подходящ за жива ограда. Той е сухоустойчив, сенкоиздръжлив и невзискателен към почвата. Не се напада от болести и неприятели и не се яде от животните. Размножава се лесно чрез семена, коренови издънки и зрели резници. Лесно се вкоренява и расте бързо. Удобен е за използване в борбата срещу ерозията.

Родината му е Северна Америка, Канада и Западен Китай. Всеки пчелар трябва да го отглежда край пчелина си. Наред с белия маргарит се използва и червеният маргарит.

Той е напълно подобен на белия но е по-дребен храст и цъфти през юни-юли. Един цвят отделя от 1,8 до 2,06 нектар със захарност от 30 до 47,6%. От 1 дка може да се получи от 3,9 до 11,9 кг мед. Събира се и цветен прашец.