Всичко за пчелите и пчеларите

Рапица

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Неделя, 01 Април 2018 15:08

Написана от Super User

Посещения: 579

Рапицата (Brassica napus) известна още и като канола е растение с яркожълти цветове, което се отглежда и култивира масово по света. Основните ѝ приложения са за фураж, производство на рапично олио, биодизел, като съставка в различни технически масла, медицински и козметични продукти и др.  

Поради лесното си отглеждане и широкото приложение рапицата е широко разпространена земеделска култура в цял свят. В много страни рапицата е основната маслодайна култура.

Европейските пчелари наричат меда от рапица ЖИВ МЕД, заради многото му лечебни свойства. Медът от рапица традиционно се използува за лечение на сърдечно – съдови заболявания. Разтворен в мляко, той спасява от възпалено на гърло. Медът от рапица има високо съдържание на глюкоза, повече от 51%, която подпомага умствена дейност и прониква в съдовете на мозъка. Той много бързо се абсорбира от червата и има способността да отстраняване на тежките метали от организма. Медът от рапица има положителен ефект върху черния дроб и жлъчните пътища, когато се приема размит в топла ( но не гореща ) вода. Както всички видове мед, помага за регенериране на кожата и може да се използва за изгаряния. Високото съдържание на бор възстановява костната тъкан и помага на щитовидната жлеза при жени след менопауза.

Съдържащите се в рапичния мед и рапичния прашец витамини предотвратяват преждевременното стареене, нарушенията свързани с обмяната на веществата, подтискат развитието на дерматити, атеросклероза, мускулни заболявания, както и различни нарушения на репродуктивните и други функции на тялото.

Медът от рапица може да се използва като заместител на захарта. Добавен в кафето или чай, той практически не се променя вкуса на напитката.

Рапичния мед е един от най подходящите видове мед за деца, защото не предизвиква алергични реакции и съдържа витамин А.

Летен люляк

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Четвъртък, 29 Март 2018 04:32

Написана от Super User

Посещения: 7606

Българско наименованиеБудлея лилава, Летен люляк, Пеперуден храсЛатинско наименованиеBuddleia davidiiКатегорияШироколистен храст – вечнозеленВид наземна частХрастСлънце, ПолусянкаЦвят на листатаСиво-сребристиЦъфтят юли - август със лилави цветовеТемтературен обхватСтудоустойчивПоливанеУмереноРазмер на разсадаНад 40 см. Растенията са в 0.4 или 0.8 л. контейнери, което позволява засаждането им да се извършва почти целогодишно.ПриложениеБудлеята се чувства добре и самостоятелно и в група, а също така и в качеството на растения от задния план на лехите. Може да се получи много красив жив плет, защото будлеята търпи формиране, особено ако се използват няколко различни цвята. Будлеята е много медоносен храст.Описание
Будлеята известна още като Летен Люляк или Пеперуден храст е непретенциозен, бързорастящ, цъфтящ, мнoгoгoдишeн xpacт с тънки многобройни разклонени клонки. Цени се най-вече заради обилният си и дълъг цъфтеж през цялото лято - от юни до септември, когато има много малко други цъфтящи видове. Нейната родина е Китай. 
Достига до 5 м, но най-често представлява 3 - метров храст. Листата са удължено ланцетни, до 15 см дълги, разположени срещуположно на дъговидно извитите клони. Те са ситно назъбени по края, като на горната страна са наситено зелени, а на долната са белезникаво сребристи. 
Истинско украшение на будлеята са големите дълги съцветия на края на клонките, които се състоят от множество гъсто разположени дребни цветове. Цъфтящият летен люляк може да се сравни с фонтан. Многочислените цветове излъчват приятен аромат, който се разлива из градината и привлича много пеперуди и пчели. Цъфти в пpeĸpacни лилави цвeтoвe събрани във връхни съцветия тип грозд. Цветовете са много трайни и ароматни. Имат цилиндрична форма и всеки цвят заема 18-20 см от дръжката. 
Благодарение на бързия си растеж до 2 м. в година и големите си листа, клонките на летния люляк придобиват дъговидна форма. Нежните филизи на това растение не понасят студовете и на практика всяка зима могат да замръзнат у нас. Пъпките, разположени на основните клонки, през зимата, благодарение на снежната покривка, обикновено не се повреждат, и през пролетта от тях се развиват млади филизи с красиви листа. 

Препоръки за отглежданеМладите растения искат повече внимание. Отглеждането на будлеята не е просто. Важно е да се избере правилното място за засаждане. То трябва да бъде слънчево и да е закрито от ветровете. Почвата на летния люляк трябва да е лека, рохкава и добре дренирана. Будлеята идва от много влажни субтропически гори, затова много обича поливането през топлото сухо време, а също и пръскането на листата вечер. 
В родината и будлея давиди е вечнозелено растение, но при нашите условия при температури под -15℃ листата окапват. При температури под -20℃ е възможно да има частични измръзвания по надземната част. Цъфтежът обаче е само на тазгодишни леторасли затова независимо от наличието или не на зимни повреди е препоръчително да бъде формирана и подрязвана, което може да стане през всеки зимен или пролетен месец до март, за предпочитане март. Ако не подрязвате будлеята, ще се получи изтощен храст с издължени и оголени клони и цветове само по върха, поради това се препоръчва по-силно подрязване - през март отрежете частта, израснала през миналата година, до 5 см от старото дърво.
Будлеята не понася застоялите води, нито сенчестите места. Издържа на засушаване, но не и на излишък от влага. Преовлажняването причинява гъбни заболявания, които са много упорити. Не понася също заблатени почви.
При нашите условия много важно е да я задържим и пазим до двегодишната й възраст. Ако оцелее до тогава опасността да измръзне вече е избегната. Ако растението ви е малко и неукрепнало най-добре да го зазимите първата зима.

Ф а ц е л и я

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Неделя, 01 Април 2018 15:04

Написана от Super User

Посещения: 503

Фацелията е едно от най-добрите медоносни растения, което може да изиграе голяма роля и да подпомогне   развитието на пчеларството в районите с   по-оскъдна   естествена   и друга   медоносна   растител­ност.   Фацелията   е   едного­дишно растение, което обик­новено се самозасява от опа­далите узрели семена и може да се задържи на едно място-дълги   години. Това растение е внесено у нас от чужбина за   пчеларски цели и намира, благоприятни условия за раз­витие   навсякъде   в нашата страна. Достига на височина до 60 см и повече и образу­ва   голям   брой   разклонени, странични стъбла. Листата на фацелията   са   пересто   на­сечени.   Цъфти изобилно   с хубави сини цветове, събрани в характерни   завити   съцветия. Към почвата фацелията не е много взискателна. Започва да цъфти приблизител­но 45 дни след засяването л цъфтежът продължава някол­ко   седмици.   Отделя много-нектар и се посещава от пче­лите почти през   целия   ден. Посещението е слабо само в много редки случаи, а именно, когато през същото време цъфтят масо­во други, също добри медоносни растения. От един декар фацелия се отделя от 30 до 100 кг нектар. Полученият мед от фацелия е светъл белезникав или светлозеленикав и много качествен.

Макар фацелията да не е много взискателна към почвата, трябва да се избягват много бедните почви. За отглеждането й по-подходящи са откритите и слънчеви места, тъй като на сенчести места и на много слаби почви растенията образуват по-малко цветове, отделят по-малко-нектар и се посещават много по-слабо от пчелите. За засяването й винаги обаче могат да се намерят и използуват достатъчно площи, по-малко пригодни за други цели (угарни площи), които ще се заемат през про­летта на следващата година, междуредията в овощните градини и други подобни.

За отглеждането на фацелията почвата трябва да бъде обработена добре, като се извърши дълбока есенна оран и култивиране през про­летта. Семената на фацелията и въобще самото растение издържат на ниски температури. Поради това фацелията може да се засява и през есента, но това трябва да стане сравнително късно, дори до декември, така че да поникне през следната пролет; при по-ранно засяване през – есента има опасност от измръзване на пониците. Второ засяване може да се направи в ранна пролет, а след това може да се извърши трето и четвърто засяване през две-три седмици. По такъв начин на пчелите може да се осигури непрекъсната паша за продължително време. При засяване и цъфтеж на фацелията през лятото, когато времето е много горещо и сухо, отделянето на нектар е сравнително слабо. Като се имат предвид условията в даден район и обстоятелството, че фацелията за­почва да никне 7-8 дни след засяването, а да цъфти 40-45 дни след засяването, като цъфтежът продължава няколко седмици, засяването може да се направи в такива срокове, които да осигурят паша за пчелите в периодите, когато такава липсва.

За засяването на един декар е необходимо около 1 кг семе. За предпочитане е да се засява с редосеялка при междуредия 30 см. По­неже семената на фацелията са дребни, смесват се с пясък. Грижите по отглеждането се състоят в разрушаване на образуваната кора и обработка в междуредията. За засяване тряб­ва да се използува прясно семе, тъй като то губи скоро кълняемостта си. Освен това трябва да се има предвид, че семето на фацелията кълни по-добре при по-ниски тем­ператури и когато температурата по време на сеитбата е по-висока, нужно е да се засява повече семе. Иначе посе­вът ще остане рядък.

Фацелията не е добро фуражно растение. В зелено
състояние до цъфтежа тя се яде от добитъка, но след
като стъблата й затвърдеят, фуражната й стойност се
понижава силно, още повече, че стъблата й са покрити с
твърди власинки. Фацелията обаче може да се употре­би за храна на селскостопанските животни, като се силажира и смесва с други фуражи, Може да се коси през време на бутонизацията, след което тя покарва и зацъфтява наново. От един декар може да се получи около
30 кг семе.

Медоносна растителност

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Сряда, 28 Март 2018 05:18

Написана от Super User

Посещения: 7185

Еводия - Euodia daniellii
Дървото на пчеларя
Еводията, позната още под латинските наименования еuodia hupehensis, evodia hupehensis, tetradium daniellii hupehensis, bee bee tree e по мнение на учените най-медоносното дърво.
Понася добре както сушата и високите температури, така и студа. Еводията цьфти от края на юни до средата на октомври, като най-изобилния период на цъфтеж е от края на юли до средата на септември.Точно това е и времето за подновяване на пчелните люпила, а отделянето на нектар и прашец от другите растения не е толкова интензивно, както през пролетта. По тази причина еводията е незаменима за пчелите. Нектара на 3 цвята стига за една пчела.
По скалата от 1 до 4 (числата от 1 до 4 означават количеството отделян нектар и цветен прашец (1 - малко, 2 - средно, 3 - голямо, 4 - особено голямо) учените дават за еводията, оценка както за прашец, така и за нектар 4.
Растението предпочита суха почва и слънце.