Всичко за пчелите и пчеларите

Ненормални състояния на пчелните семейства

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Четвъртък, 10 Май 2018 04:44

Написана от Super User

Посещения: 549

Тези аномалии се явяват в резултат от пропуски в отглеждането на пчелните семейства и включват: слаби пчелни семейства, гладуване; кражби; налитане и блуждаене; осиротяване и търтовъчност. Те имат важно значение за пчеларството, тъй като обикновено са причина за поява, разпространение и по-тежко протичане на заразните и паразитни заболявания по пилото и възрастните пчели. Слаби пчелни семейства Това са пчелни семейства на 1, 2, или 3 междурамия пчели в началото на пролетта. Причини: лошо зазимяване; стари амортизирани пчели; ранно спиране на яйцеснасянето през есента; заболявания /вароатоза, аскосфероза, отравяния/; стара или некачествена майка; и пр. Слабите пчелни семейства се развиват бавно, те са с понижена резистентност и обикновено са обект на нападения и кражби, на заразни и паразитни болести. Въпреки допълнителните грижи тези семейства не дават добри доходи. В промишленото пчеларство, слабите семейства се обединяват или унищожават.

Гладуване Пчелите гладуват най-често в края на зимата и началото на пролетта поради липса или недостиг на въглехидратна и белтъчна храна /мед и прашец/. От въглехидратен глад пчелите умират, когато медът в гнездото свърши преди новата паша.Това се получава в семействата с малко мед, или ако хранителните запаси в зазимените семейства са намалели значително поради отглеждане на пило до късно през есента. Гладна смърт настъпва и при некачествени запаси /вкиснал, кристализирал мед/, или при неправилно разпределение на запасите в пчелното гнездо. При продължителни пролетни застудявания пчелите стесняват кълбото върху питите с пило в средата на гнездото, откъсват се от пълните с мед крайни пити и често умират от глад. Гладуване може да се наблюдава и в по-късна пролет при кражби, продължително лошо време, при липса на медосбор и пр. Недостигът на пчелен прашец в пчелните семейства води до белтъчен глад и като следствие до т.н. белтъчна дистрофия. Това състояние намалява жизнеността и работоспособността на пчелните индивиди, понижава силата и продуктивността на пчелните семейства. Признаци – При прослушване, гладуващите пчелни семейства издават приглушен шум, наподобяващ шумоленето на сухи есенни листа. При преглед се установяват малък брой живи пчели, голяма купчина подмор на дъното, питите са празни, а голям брой пчели са навлезли и умрели вътре в пчелните килийки. Белтъчното гладуване е с по-неясни клинични признаци. Наблюдават се слаби и бавно развиващи се пчелни семейства, липса на прашец в питите, прошарване на пилото, а излюпващите пчели са вяли и слабоподвижни. Профилактика и борба – Пчелните семейства трябва да се зазимяват с достатъчни по количество и качествени хранителни запаси /мед и прашец/, правилно разпределени в пчелното гнездо./виж Зазимяване на пч. семейства/ Да се контролира състоянието на хранителните запаси по време на зимуването и при опасност от гладуване, да се дава допълнителва храна /медно- прашецови пити, медно-захарно тесто/ да се разместват или обръщат намиращите се в гнездото пити. При белтъчно гладуване семействата да се подсигуряват с прашец или прашецови заместители. Кражби Възникват най-често в безберидбени периоди /пролет и есен/, като обект на ограбване са предимно слабите пчелни семейства и тези отглеждани в стари, амортизирани и лошо уплътнени кошери. Причина може да бъде и пчеларя при – чести и продължителни прегледи; разливане на мед или захарен сироп около кошерите; подхранване през деня; нестесняване на прелките в безберидбените периоди и пр. Обикновено кражбите започват старите, черни на цвят пчели.

Предпоставка за кражби е и неправилното прилагане на силно ароматните съдържащи етерични масла или тимол противовароатозни средства, които оеднаквяват миризмата на пчелните семейства. Признаци . Наблюдава се борба на входа на ограбваното семейство, а при “тихо ограбване”- необичайно продължителен и активен летеж до късно вечер. Излитащите пчели са тежко натоварени и при притискане между пръстите на такава пчела от устата й излиза капчица мед. Мерки за борба – При установяване на кражба: - прегледите в пчелина се спират; - пред входовете се поставят сено, слама или парцалчета напоени със силно миришещи течности – нафта, горено масло, газ и др. Трябва да се знае, че освен преките щети които нанасят, кражбите са и един от начините за разпространение на заразните заболявания по пчелите. Налитане и блуждаене. Най-често блуждаят и налитат в чужди кошери младите пчели при своите първи ориентировъчви полети. Налитат и стари пчели, когато при завръщане от паша уморени от товара на събрания нектар и прашец влизат в най-близките на пътя им кошери. През периода на роене, влизането на търтеи в чужди кошери е нормално явление. Макар и по-рядко в чужди кошери налитат и пчелни майки връщащи се от брачен полет. Най-често налитания в чужди кощери се наблюдават през пролетта при очестителните облитания на пчелите. Тези явления разтройват работата на пчелните семейства и са важен фактор за разпространение на заразни и паразитни заболявания. Мерките за борба целят подпомагане ориентацията на пчелите: - Кошерите да са подредени в редове, шахматно или на групи с достатъчно растояние между тях; - да са боядисани разноцветно в добре различаваните от пчелите цветове - син, жълт, бял и пр; - в пчелините да се засаждат нискостеблени дръвчета и храсти необходими не само за сянка, но и за ориентири на пчелите. Осиротяване и търтовъчност Пчелното семейство осиротява ако по някаква причина загуби своята майка. Осиротялото семейство се превръща в търтовъчно, при невъзможност да си произведе нова майка, поради липса на млади ларви или яйца. При липсата на пило, пчелите кърмачки консумират сами пчелното си млечице, яйчните им тръбици се доразвиват и стават способни да произвеждат яйца. Тези пчели се наричат “анатомични търтовки.” Месец след осиротяването, около 25% от тях се превръщат във “физиологични търтовки” снасяйки по 20-30 яйца. Клинични признаци.

Снесените яйца са разположени неправилно в килийките – по няколко в една килийка, поставени най-често по стените - Поради това, че пчелите снасят неоплодени /търтееви/ яйца в работнически килийки, работничките ги удължават при запечатването и така се получава т. нар. “гърбаво пило” /надградено над питата пило с изпъкнали капачета/. Понякога и пчелните майки могат да станат търтовки – при изчерпване на семенната течност, или поради повреда на половия апарат.

Търтовъчните семейства постепенно отслабват и са обречени на гибел. Мерки за борба. За да не се допусне търтовъчност, пчеларят трябва редовно да сменя пчелните майки. При наличие на търтовъчни семейства се постъпва по различни начини: -Ако семействата са слаби – те се унищожават или разформироват, като пчелите се прехвърлят в други семейства. -По-слабите търтовъчни семейства могат и да се присъединят към нормални семейства с майки. За по-сигурно майката може да се постави в клетка. -При по-силните семейства привечер пчелите се изтръскват по-далече от пчелина, а кошерът и питите се връщат на старото място. Пчелите търтовки като по- тежки остават на място, а в кошера се връщат само нормалните пчели. Придава се нова майка в клетка.

Kак да се предпазят пчелите от отслабване през лятото и от гибел през есента и зимата?

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Четвъртък, 10 Май 2018 04:39

Написана от Super User

Посещения: 595

Загубите, които се нанасят на пчеларството от продължителните прекъсвания на постъпването на нектар в кошерите във времето на активния период от живота на пчелите са значителни. Тези загуби могат да бъдат сравнени със загубите, които се причиняват на пчеларството от всички незаразни, инфекционни и инвазионни болести. Пример за това може да послужи масовата гибел на пчелни семейства в последните години, особенно в есенно – зимния период 2002/03 година. Продължителното лошо време, забавянето на цъфтенето на медоносите, отсъствието на нектар погубиха хиляди и хиляди семейства. Всички останали причини на това явление, които бяха подчертавани и от много пчелари – практици и учени по – рано и в днешно време, само задълбочиха ситуацията.
Отчитайки собствения си опит, а така също приемайки във внимание беседите с пчелари практици и изучаването на материалите приведени в отечествената литература и тази зад граница, аз можах да се убедя и да си направя извод, че масовата гибел на семействата в сушавите години може да се предотврати, като пчелните семейства се подхранват със захарен сироп.
При разглеждането на дадения въпрос аз имах предвид това, че храна за пчелите в техния активен период от живота им се явяват нектарът и прашецът. При прекратяване на постъпването на храната в кошера на пчелите им се налага да преминават на хранене от наличния в гнездото мед, който може да се каже, че през това време е непълноценна храна. При храненето с него на пчелите не им работят в пълна степен глътачните жлези, а и затова пчелите – отглеждачки не са в състояние да отделят маточно млечице, с което хранят личинките на пчелите и търтеите, а така също майките през целия период на тяхното развитие. При хранене с мед на пчелите не им работят жлезите, които отделят восък. Скоро след прекратяването на постъпването на нектар (след 3-4 дни) животът в пчелното семейство започва да се преустройва. На първо време пчелите отглеждачки изработват млечице, като използват белтъчинните запаси на своя организъм, а те не са големи. Родилите се през това време пчели не могат да усвоят постъпващия в кошера прашец и в бъдеще тъй като имат дефицит на белтъчини в организма си стават непълноценни пчели – отглеждачки, живеят не дълго. Продължителното непълноценно хранене на личинките също така довежда до загуба на способностите на бъдещите членове на семейството да отглеждат пило и съкращава техния живот. Тъй като има белтъчен глад се забелязва канибализъм (изяждане от пчелите на откритото пило). Затова 7 – 10 дни след началото на период без паша в семействата започва да изчезва откритото пило. Обаче майката през това време продължава да снася яйца. Около нея може да се видят десетки яйца, но около тях има празни килийки, а по – нататък запечатано пило. Пчелите изгонват от кошера търтеите, също и непълноценните пчели. Това през сезона 2002 г го наблюдаваха много пчелари.
Маса пчели – събирачки, излитащи от кошера с минимален запас от храна в гушките, умира от глад по време на търсенето на нектар. С големи запаси от храна излитат от кошера само пчелите разузнавачки.
Недостатъкът на пълноценната храна отрицателно влияе на отглеждането на майки и тяхното успешно съешаване с търтеите. Понижава се устойчивоста на организма на пчелата към възбудителите на болести. По такъв начин, болестите, на които често се обосновават като първопричина за гибелта на семействата, - не са нещо друго в дадения случай, а следствие от гладуването на семействата през времето на периода в който отсъства паша. Всичко горе изложено преминава незабелязано за пчеларя и може да се забележи и прояви едва след 20 – 25 дни след началото на периода без паша. Ето защо стопаните на пчелините, които пътуват на подвижно пчеларство, след някакво време забелязват рязка загуба на пчели и започват да гадаят – какво се е случило с тях?
С появяването даже на минимална поддържаща паша, майките усилват снасянето на яйца, но изхранването на пилото го вършат пчели, които не са събрали мастна част в тялото си. Те и народилите се млади особи участват и в заготовката на храната за зимата, като при това се износват. Естествено, че продължителността на живота им не е голяма и те умират през есента, през зимата или през ранна пролет (това зависи от степента на износване на организма), като оставят големи запаси от мед в кошера.
За да се предотврати в продължително време без паша рояването, а възможно, и излитането на пчелите от гнездото,за това няма да помогнат нито големия запас от мед в кошера, нито подхранването на пчелите с инвертиран захарен сироп, разтворен във вода мед или само мед, тъй като само захарозата инициира работата на жлезите и отделянето от организма на пчелите на всички вещества, необходими за съществуването на пчелното семейство като един биологичен организъм.
Установено е, че подхранването на пчелите със захар при наличие на перга (предполага наличие на прашец), увеличава съдържанието на белтъчините в тялото на пчелата с 6%, а при отсъствието понижава неговото съдържание с 4%, а захарозата на нектара и на хранителната захар са еднакви. Количеството на отделяното млечице и восък е пропорционално свързано с преработваната от пчелите захароза. Съдържанието на други вещества в нектара (освен глюкозата, фруктозата, захарозата и водата, изключвайки пчелната отрова) не се отразява на качеството на храната на пчелите и меда предвид на тяхното малко количество. Само цветът и ароматът на последния зависи от медоносите.
Нектарът дава на пчелите въглехидратната част от храната, изразходвана за изработване на топлина и за движението и. Всички останали вещества, необходими за жизнената дейност на пчелите, оглеждането на пилото, отделянето на восъка и други работи (белтъчини, мазнини, минерални соли, витамини и др.), те получават от прашеца, който се събира от цъфтящите растения. Да се определи, носят ли пчелите нектар в кошера, може само с помощта на везни, затова без да отчита теглото на контролен кошер, пчеларят работи на сляпо.
Захарният сироп в този период трябва да се дава за през нощта в таванната хранилка в количество, равно на намаленото тегло на кошера след връщането в него на пчелите вечерта, т.е. в такова количество, което е необходимо на семейството за денонощната употреба.
Подхранването става с малки дози веднага (не по – късно отколкото след 3 – 4 дни) след началото на периода без паша, осигурява качествена преработка на захарозата, която се изисква за осигуряване на основния обмен на вещества, и продължително, стимулиращо въздействие за отглежданото от пчелите пило и отделяния от тях восък. Може да им се дава на пчелите канди, помадка (меки, ароматни, бомбони), които те не оставят за запас, а използват според необходимостта. Такова подхранване също поддържа снасянето на яйца от майката. За да се задължи майката да работи с максимално отдаване, нужно е пчелното семейство ежедневно да се подхранва със захарен сироп (1:1) в количество 1/10 от масата на пчелите.
Това е трудоемко, но на любителския пчелин е напълно достъпно.
В периода без паша през пролетта – лятото при наличие на прашец, пчелите преработват захарния сироп в захарен мед точно така, както и нектарът в мед, като въвеждат в него инвертаза, диастаза, киселини и т.н. (И.П. Чепурной, 2000). По такъв начин захарният мед съдържа всички особени вещества, произвеждани в клетките на пчелата, благодарение на което компонентите на меда могат да се всмукват във хемолимфата на насекомото непосредствено от червата и да се усвояват от неговия организъм без каквито и да са загуби за преработване на храната.
Отчитайки приведените по – горе аргументи, потвърждаващи непълноценността на меда в качеството на храна за пчелите, в определен момент от живота и, стопанинът на пчелина е необходимо много сериозно да се отнесе към подготовката на семействата за зимуване, натрупването в техния организъм на вещества, които не се съдържат в меда. Запасените от организма на пчелите (основно в тяхното мастно тяло) хранителни вещества се използват от тях по време на зимуването в биохимически и физиологичски процеси, за изработване на храна за личинките – млечице и восък в края на зимата.
Вече повече от 20 години подхранвам пчелите със захарен сироп в август месец след изцентрофугирането на меда, когато в природата има прашец, необходим за хранене на пилото и натрупване на хранителни вещества в организма на пчелите, които отиват да зимуват. За подхранването на пчелите си използвам около 20 кг захар. Концентрацията на сиропа 10:6 (на 10 кг захар 6 литра дъждовна, прекипяла вода). Подхранвам до тогава, до като пчелите не престанат да вземат сироп. Установено е, че подхранването със захарен сироп през август с неголеми дози захарен сироп повишава количеството на отгледаното пило с 30 – 50%. Захарният сироп, преработен от пчелите и запечатан в килийките на питите, се усвоява през зимата почти напълно (дава всичко 0,6% несмилаеми остатъци). Семействата излизат от зимуването в добро състояние с чисти гнезда. Теглото на задното черво на пчелите преди облитането през пролетта, от тези които се хранят със захар е 25,3 мг, а с мед 34 мг.
Според (П.И. Тименский) (Сезонные работы на пасеке”, 1989), оптималната норма за подхранването на пчелите със захар през зимата се намира в границите 6 – 8 кг. Обаче Н.Г. Мартынов и С.Н. Назин в статията „Захар и вароатоза” сп. Пчеловодство N10, 1990, с.13), съобщават, че приведените по – горе препоръки са основани на обобщенната пчеларска практика и професионална интуиция. Специален експеримент, по резултатите от който може да се направят конкретни и правилни изводи за количеството на сиропа с който трябва да се подхранва, не се привежда. Практиката и изследванията в НИИ по пчеларство доказват, че навременното подхранване на пчелите със захарен сироп за зимата и в периоди без паша не предизвиква нарушения в живота на пчелното семейство.
Особено искам да отбележа, че методът на „рационалното отглеждане на пчелите”, който се практикува от болшинството пчелари в Русия, не предвижда подхранване на пчелите със захарен сироп във периоди без паша. Смятам, че пренебрегването, а и често осъждането (в пчеларската преса, а и не само в нея) на идеята за подхранването на пчелите със захарен сироп както във време без паша, така и за зимата пагубно оказва влияние на продуктивността на семействата.
Към постоянно обсъждания проблем за подхранването на пчелите със захарен сироп трябва да се подхожда като към принудителна операция, която облегчава живота на пчелите във време на отсъствие на паша през лятото и така също в подготовката на семействата за зимуване.

Изисквания на пчелното семейство към температурата, влажността и въздуха в кошера

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Четвъртък, 10 Май 2018 04:42

Написана от Super User

Посещения: 651

Животът на пчелното семейство протича през цялата година в кошера. За нормалната работа и дейност на пчелното семейство са необходими постоянни условия на живот независимо от външните изменения. Доброто познаване на условията, които пчелите поддържат в пчелното гнездо през различните сезони на годината, дава възможност на пчеларя активно да подпомага и в това отношение пчелните семейства. Пчелите имат удивителната способност сами да поддържат в пчелното гнездо необходимите им условия за живот.

Това те постигат чрез регулиране на температурата, влажността на въздуха, проветряването и др. Необходимата температура в кошера се поддържа чрез отделяне на топлина от пчелите в резултат на интензивна обмяна на веществата вследствие на усиленото им хранене с мед и чрез извършване на слаби движения на гръдните мускули, крайниците и цялото тяло. При липса на пило в гнездото и при по-ниска от 14°С външна температура пчелите се събират плътно между питите и образуват пчелно кълбо. Вътре в него през зимата температурата е в границите от 14 до 28°С и само при много ниска външна температура температурата в кълбото достига 32°С. За облекчаване на пчелите в това отношение е необходимо кошерите да са здрави, без пукнатини по тях, дъната да са добре прилегнали във фалцовете, входовете съответно намалени. Страничното и горното затопляне на кошера също така имат голямо значение за поддържането на необходимата топлина в кошера.

В това отношение не е без значение и мястото, където е устроен пчелинът. То трябва да бъде запазено от студените зимни ветрове, да има южно изложение и да не задържа вода. Лятно време при висока външна температура пчелите регулират вътрешната топлина чрез усилено проветряване на кошера, създавайки изкуствено условия за бърз въздухообмен. В този случай, за да ги подпомогне, пчеларят трябва да спуска дъната на кошерите 1-2 см надолу и да отваря изцяло входовете. Ако има допълнителна вентилация на дъната, тя също се открива. Добре е в такъв случай кошерите да се покриват отгоре, от южната и западната страна с дебел пласт трева, клонки и други подръчни материали. При много високи температури пчелите усилено пренасят вода, която се изпарява вътре в гнездото и го охлажда. При отглеждане на пило пчелите поддържат около него постоянна температура в границите 34-35°С. Извън питите с пило температурата е по-ниска и може да спадне до 30°С, а в крайните пити - до 25°С. В пчелното гнездо пчелите поддържат определена влажност на въздуха. Тя се колебае в доста широки граници. Рано през пролетта и през есента, когато в кошерите не постъпва нектар, влажността на въздуха е в границите от 75 до 91%. По времена главната паша тя се движи в границите от 54 до 66%, като понякога за кратко време може да спадне значително по-ниско. При висока температура в гнездото и намалена влажност пчелите започват да изпаряват съдържащата се в тялото им вода чрез дихателните трахеи. По такъв начин телесната им температура се намалява с няколко градуса, температурата в гнездото - също, а влажността се повишава През зимата понякога влажността на въздуха е много висока, получава се пренасищане с водни пари, в резултат на което могат да измрат много пчели. Ето защо трябва да се избягва зазимяването на пчелните семейства в ниски затворени котловини и блатисти места.

Пчелите се нуждаят непрекъснато от кислород. Особено много кислород е необходим при отглеждането на пило и когато в кошерите има много пчели. Притокът на свеж и излизането на замърсения въздух се осъществяват главно през входа на кошера. Ето защо той трябва да се регулира така, че винаги да осигурява на пчелите достатъчно количество пресен въздух. През зимата пчелите не отглеждат пило и се намират в относителен покой, вследствие на което нуждата им от кислород рязко намалява, но и през зимата той им е необходим. Ето защо пълното затваряне на входа е недопустимо. Най-добре е зимуването да става на горен вход, като долният се затвори плътно. При многокорпусния кошер зимуването трябва да става върху корпус с празни пити или само с рамки.

Получава се така наречената въздушна възглавница която осигурява правилно протичане на въздухообмена, без при това да се появяват влага и плесени в пчелното гнездо. Като познава добре изискванията на пчелното семейство по отношение на температурата и влажността и нуждата от въздух, пчеларят трябва своевременно да съдейства за най-правилното им регулиране в кошера. С това той не само ще облекчи пчелните семейства, но и ще се намали разходът на храна и енергия от пчелите и ще се удължи животът им.

Борба с роево състояние

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Сряда, 09 Май 2018 12:04

Написана от Super User

Посещения: 531

Грижи за пчелите през май – Борба с роево състояние
Когато при 12-рамковия дадан-блатов кошер пилото вече обхваща 8-10 пити и три четвърти от него е запечатано, яйца почти няма, а пашата ще настъпи след 10-15 дни, пчеларят трябва да вземе мерки срещу изпадането на тези семейства в роево състояние. Основната му грижа е да даде пити с празни килийки /изградени/ за снасяне на яйца с пълен капацитет /без ограничаване/ до настъпване на пашата.

Опитите показаха, че поставянето на магазините помага, ако пашата настъпи не по-късно от една седмица. Майката минава в магазина и снася в магазинните пити. Това отсрочва залагането на маточниците, но след като се запечата и това пило и пашата не е настъпила, майката отново няма къде да снася и роевото състояние не е предотвратено.

Само ако зацъфти акацията и времето благоприятства нектароотделянето и летежа на пчелите, голяма част от младите пчели стават събирачки, а другите се ангажират с преработката на нектара, биологичната причина не се проявява и семейството не изпада в роево състояне. Ако пашата ще настъпи след 12-15 дни от поставянето на магазина обаче, рояването не се предотвратява, тъй като причините за неговото появяване отново задейства – майката пак няма къде да снася, запечатва се пилото и в магазина, младите пчели не са ангажирани в работа по изхранването на откритото пило и преработката на нектара, тъй като пашата е само поддържаща.

Оказва се, че пчелните семейства в блатовите кошери могат да се предпазят най-сигурно от изпадане в роево състояние чрез поставяне на втори корпус. Ако пчеларят не разполага с корпус, такъв може да се направи от два празни магазина, в които се поставят плодниковите пити. Изваждат се 6 пити от плодника и без да се търси майката, се поставят в сформирания корпус. На тяхно място се поставят 4 изградени и 2 пити за изграждане, поставени между питите с пило, и 4 изградени, поставени след тези с пилото, за попълване на коруса.

При такова разширение на гнезодото /удвояване на броя на плодниковите пити/ и най-силните семейства, в които още нямат снесени яйца в основните на маточниците, не изпадат в роево състояние, дори да има месец до настъпването на пашата. Когато до настъпването на пашата има не повече от 15 дни, а семействата не са толкова силни, че да се постави цял корпус, по-добри резултати се получават при използването на така наречения комбиниран корпус. Той пак се образува от два магазина, но в двата им края се поставят по три магазинни пити /в първия магазин три пити от единия му край три от другия и във втория магазин над питите от първия по три/, а в средата им оставя място за ощи 6 плодникови пити.

От плодника се изваждат поред /без отбиране/ 6 пити и се поставят в корпуса, а на тяхно място между пити с открито пило се слагат 4 изградени и 2 пити за изграждане. Майката сама намира питите с празните килийки и не е необходимо да се търси и оставя в плодника. Корпусът или комбинирания корпус не само че предотвратява изпадането на семейството в роево състояние, но позволява майката да си снася много активно и де се създаде мощно семейство за паша. Сравнителните изпитвания, показаха, че не е икономически изгодно да пчаларите предпазването от роево състяние де се извършва чрез системно отнемане на запечатено пило от силните семейства и предаването му на слабите.

При този начин на предпазване събраният от акацията мед от двете семейства / силното, от което е вземано пило, и слабото, на което е давано/ е от 1,5-2 пъти по- малко, от събрания мед от слабото семейстов и силното, на което е поставен комбиниран корпус или цял корпус, без да му се отнема пило.