Всичко за пчелите и пчеларите

Отглеждане на пчелни майки и създаване на рояк

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Петък, 02 Март 2018 06:13

Написана от Super User

Посещения: 1820

През юни пчеларят трябва да отгледа необходимия му брой пчелни майки за смяна на старите и негодни в пчелина и ако не е успял през май – за образуване на новите семейства /рояците/ и за запасни майки.

При производство на майки, пчеларят трябва да спази няколко условия, независимо кой от посочените методи ще използва в пчелина си: Да подбере най-продуктивното семейство за отглеждане на майките. Да го развие до мното силно семейство/ако се налага, дава пило от други кошери/.

Производството на майките да стане през първата полoвина на сезона, докато става естественото рояване в района. Пчелни майки може да се получават по няколко начина, но за пчеларите по-достъпни са начините без пренасяне на личинките, а именно: от самосмяна, от роеви маточници, от осиротяло семейство отглеждач. При получаването на майки чрез самосмяна се прави така: Семейството с физиологически изтощена майка, навлязла вече в третата стопанска година, се подпомага отрано да се развие добре.

При нужда могат да му се дадат пити със запечатано пило от други семейства, за да стане силно, с много млади пчели. С малки ножички се прерязва широката част на двата чифта криле на майката. Такава майка за около месец ризвива висока яйценосна дейност. Пчелите усещат нейното изтощаване и осакатяване, изграждат основи на маточници, в един или няколко, от които тя снася яйца.

Обикновено се захранват от 1 до 3 маточника- в редки случаи и до 5, но на два етапа. Когато маточниците се запечатат, се отбелязва в бележник и пчеларят определя кога ще бъдат зрели, за да ги отреже от питата и да ги придаде  в оплодни отделения, отводки или семейства за използване. Целесъобразно е маточниците да се изваждат на шестия ден от запечатването и. Тогава са минали 14 денонощия от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало, майката вече напълно оформена в маточника и хитинената й обвивка е започнала да потъмнява.

Маточникът се отрязва с част от питата, за да може да се закрепи добре при придаването му. През парчето пита се промушва тънка заострена клечица , с която се забива в направеното чрез смачкване на килийките на питата легло до пилото в питата. Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на маточници, личинките се изхранват отново и маточниците се запечатват, отрязват се и се предават. Използва се и трета партида маточници, след което един маточник се оставя за излюпване на млада майка за смяна на старата. Старата скоро загива от изтощаване.Предизвикването на самосмяна дава най-добри резултати, когато започне през втората половина на април – по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно време да се използват няколко партиди маточници и самосмяната по-рядко прераства в роево състояние, каквото се случва, ако отрязването на крилете стане през втората половина на май или юни. При този начин пчеларят може да получи сравнително малко майки от едно семейство – средно не повече от 5, затова, ако са му нужни повече, трябва да се използва няколко семейства със стари майки. При получаване на майки чрез изкуствено предизвикване на роево състояние в избраното семейство се постъпва по следния начин: Набелязаното високопродуктивно семейство се активизира към развитие от ранна пролет, а при нужда се подсилва последователно и с няколко пити запечатано пило от другите семейства.В желаното време, което трябва да съвпада с естественото рояване за района, това семейство трябва да се доведе до биологичното състояние, предизвикващо изпадането на семействата в роево състояние. Когато майката снесе яйцата в маточници, пчеларят трябва да пререже крилете й. Това предотвратява излитането на първия рояк с нея – често при запечатването на първата серия маточници роякът излита с майката. Пчеларят не трябва да чака получаването на роеви маточници от случайно изпаднали в роево състояние семейства. Самият той трябва да го предизвика в подбрано най-добро семейство в пчелина.Тъй като при изпадането в роево състояние майката снася яйца в много маточници, и то на серии /в продължение на седмица и дори десет дни/, пчеларят трябва да използва първите две серии маточници. От тях излизат отлично охранени майки с голяма възможност за висока яйценосна дейност. При излюпването на майките на дъното на маточника винаги има останала неизконсумирана храна колкото царевично зърно. В следващите серии и особено в последната личинките се хранят по-слабо и от тях се получават по-посредствени майки – в маточника при излюпването им не остава от храната на личинките. Изрязването и предавенето на маточниците стават както при дамосмяната – с част от питата, на която са заложени и изградени. Не трябва да се оставят маточници за излюпване в самото семейство, защото от него излитат рояк с млади майки, въпреки че старата си е в кошера /по-чести са случаите, когато първият рояк излиза със старата майка, но той се хваща за кошера или около него, тъй като майката е с отрязани криле и не може да лети/. Понякога, когато са се  излюпили млади майки, роякът излиза със старата и с млади майки и по-голямата част от пчелите се присъединяват към младите, които се хващат за клонка, а старата-за кошера или стъбло на трева около него.

В районите където се използва акациева паша, предизвикването на роево състояние в подбрано семейство се постига, ако се приложи следната технология: До настъпването на пашата семейството е развито до силно. За акациевата паша му се поставя един магазин и като го напълни,  магазиниът  се премества на друг кошер или се центруфугира, без да се върне. Към края на акациевата паша семейството вече е в роево състояние, след като е събрало магазин стоков мед. Получаването на майки при осиротяване на подбрано семейство е най-предпочитано от любителите пчелари, но ако не се спазят някои изисквания, се получават и най-некачествени майки. И тук трябва де се спазят посочените общи изисквания- да се подбере най-продуктивно, добре развито /силно/ семейството и да се извърши по време, съвпадащо с рояването в района.

Отнема се майката на семейстовото и с нея се прави отводка на една пита с мед и малко запечатено пило. Осиротеният кошер се подхранва със сироп /по-добре е да му се дават пити с разпечатан мед/- по една хранилка /600-700г/ в продължение на 6-7 дни, докато запечати всички захранени маточници. Четири пълни денонощия след осиротяването трябва да се унищожат всички запечатени маточници, а да се оставят само откритите /незапечатените/. Тези открити маточници се използват след запечатването и изряването им. Това унищожаване се извършва, за да се премахнат маточниците, които се изградени на по-възрастни личинки, хранени повече от едно денонощие за пчели работнички и захранени след осиротяването на майки. От такива маточници се получават некачествени /свищеви/ майки, докато от по-късно захранените личинки /на еднодневна възраст и веднага след излюпването им от яйцата/ независи от това, че са били в работнически килийки, се получават добри майки, понеже пчелите ги захранват обилно с млечице. Изрязването на маточниците за използване и тук става както при самосмяната и рояците – с част от питата.

За образуване на рояци и получаване на запасни майки е желателно майките да се отглеждат през май, а за смяна на старите и негодни майки – през юни, за да бъдат в състояние през втората половина на юли и август да снасят автивно в семействата и да се получат повече млади пчели за зазимяването.

Използането на маточниците е важна задача на пчеларя. Независимо от това, как са получени, те може да се използва по следния начин:    

- Придаване на маточниците в оплодни отделения /нуклеуси/, където да се излюпят майките, да удреят полово, да се оплодят и пронесат, след което да се използва за придаване.    

- Създаване на рояци и отводки за запасни майки направо с маточниците.    

- Придаване на маточниците в семействата, чиито майки са за смяна.

Всеки един от горните начини трябва да се подготви добре, за да се приеме меточникът от пчелите и да се излюпи майката. При използването на оплодни отделения отделенията се заселват с пити и млади пчели след обяд при затворени входове и се поставят на прохладно място до залез слънце. Привечер се разнасят на определените места, отварят се входовете и след като пчелите се поуспокоят, се предава по един зрял маточник, като се прикрепва на една от питите с пило /до пилото или над него/. Ако маточникът се заселва на пити без пило, той се прикрапва на средната пита и пчелите се изтърсват направо в отделението. Те приемат маточника венага.

Рояците и отводките се създават по различни начини. За сборните се подбират по две пити от два-три кошера, като една е със запечатано пило, а другата – с мед и прашец. Питите се взимат заедно с пчелите на тях /внимава се да не попадне на тях майката/. Пчелите от всяка пита се изтърсват в новия кошер, питите се подреждат до една от стените му и се ограничават с преградна дъска. Допълнително се изтърсват пчелите от 2-3 пити с открито пило, без питите да се поставят в рояка /връщат се в семействата, откъдето са взети/. Като минат 3-4 часа, на една от питите с пило се прикрепва маточникът. Изтръсканите пчели уеднаквяват миризмата си с другите пчели /чрез аромата на насоновата жлеза/ и не се бият, скоро почустват осиротяването и приемат маточника /не залагат свой/.

Когато маточниците ще се използват за смяна на майки в семействата, трябва да се извърши предварителна подготовка. Подрязват се крилете на всички майки, които ще се подменят, 5-6 дни преди раздаването на маточниците. Маточникът се поставя в магазина на кошера в последното междурамие – между последната и предпоследната пита, но на обратната страна на входа /към задната стена/. Пчелите обикновено го приемат. За това допринася осакатяването на майката – отрязване на крилете й. Младата майка се излюпва, опложда се и двете дори снасят заедно известно време като при самосмяна. Ако обаче майката в семейството е млада, независимо от рязането на крилете й пчелите изяждат маточника преди излюпването му или убиват излюпената от него млада майка. При повторно унищожаване на маточника или майката това означава, че наличната в семейството майка не е за смяна.

Пчелната ферма - какво трябва да знаем, за да инвестираме в такава!

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Понеделник, 26 Февруари 2018 03:32

Написана от Super User

Посещения: 1477

За предприемчиви, трудолюбиви и търпеливи хора, търсещи интересен бизнес, с който да се занимават, пчеларството може да осигори добри доходи. Но не всеки проявяващ интерес към този сектор може да се занимава с подобна дейност. С каквото и да се занимава човек, трябва да си разбира от работата и от това как да я ръководи, ето защо предоставяме интересна информация за любопитните, за предприемчивите и креативни хора!

Пчелното семейство се състои от три вида индивиди - пчела майка, пчели работнички и търтеи. Трите вида се различават помежду си по анатомичните и физиологичните особености, функциите и числеността. Независимо от тези различия те се намират в сложни биологични взаимоотношения и са неразривносвързани помежду си.

Майката е една единствена в семейството и снася яйца по 1500 - 2000 дневно.

Пчелите работнички са с непостоянен брой и не могат да се съешават с търтеите, но при особени случаи снасят неоплодени яйца.

Търтеите се развиват от неоплодени яйца. Броят им зависи от размножителните способности на семейството, възрастта на майката, количеството на питите и състоянието на пчелното семейство.

През различните сезони на годината животът на пчелното семейство се изменя. Той се разделя на два периода - на активна дейност и на относителен покой.

Първият започва обикновено в началото на февруари, когато пчелата майка започва да снася първите си яйца. С настъпването на пролетта и със затоплянето на времето започвят цъфтежа си ранните пролетни медоносни растения. Пчелите започват да събират и да носят нектар и цветен прашец. Пчелите работнички започват да хранят усилено майката и тя започва да снася яйца. Това води към увеличаване количеството на излюпените млади пчели през пролетта и към умиране от изтощаване на старите. Подмяната завършва към средата на април. Броят на пчелите работнички се увеличава бързо и така семейството се подготвя за използуване на главната паша.Постъпването на по-голямо количество нектар и цветен прашец в кошерите довежда до максимум активността на пчелното семейство. По такъв начин се натрупват хранителни запаси както за пчелното семейство, така и за пчеларя. След прецъфтяването на основната медоносна растителност, главната паша преминава и летежът на пчелите силно намалява. Пчелите преработват нектара в мед и освобождават килийките. Майката започва да снася яйца в празните килийки, с което се подготвя семейството за зимуване. Подготовката за зимуване може да се направлява и да се подпомага от пчеларя.

Ако по време на главната паша не се осигури място за работа в кошера, семействата изпадат в роево състояние. Те започват да се роят и може да се получат един, два, три и повече роеве от едно семейство, което довежда до силното му изтощаване. Такива семейства не са в състояние да натрупват храна за през зимата и умират. Ето защо пчеларят трябва да изземва меда от кошерите, за да се освобождават празни пити и да се осигурява работа на пчелите.

С прекратяване на пашата силно отслабва инстинктът за размножаване, престава летежът на пчелите и после изгонването на търтеите. Семейството се подготвя за зимуване. Със захлаждане на времето пчелите се събират по - плътно между питите. При понижаване на външната температура до 13 - 14С пчелите образуват пчелно кълбо.

В период на относителен покой събраните на кълбо през зимата пчели поддържат температура 14 - 25С. Те поемат поединично малко храна и чрез слабите движения на краката, гръдните мускули и тялото отделят необходимата топлина в кошера.

Продуктите, които се добиват от пчелните семейства са всеизвестни. Човек използва -

Пчелен мед - храна с висок процент усвояемост, пртежаваща хранително - диетични качества и антимикробно действие.

Пчелен восък - използван във фармацевтична, хартиена, парфюмерийна, кожарска и др. промишленост.

Цветен прашец - той съдържа белтъчини,желязо,фосфор,калций,манган и др.,витамини(C,B,D,E).

Пчелно млечице – използван в медицината за подобряване на сърдечната дейност, при анемий, невралгий и др.

Прополисът-използва се в медицината, козметиката и др.

Пчелна отрова- за ревматични заболявания,радиколит, нервни заболявания.

За да се съберат 1кг мед, пчелите трябва да принесат в кошера 120 000 - 150 000 товара, а за 1кг нектар трябва да посетят 7 500 цвята на червена детелина или 2 млн. цвята на бяла акация. За да се преработи 1кг нектар в мед, необходимо е да работят 1000 пчели в продължение на 3 дни.

Поради това, че на пазара, чистият меден продукт е в ограничени количества, цената на истинският мед и производните му продукти е по-висока, от колкото на заместителите или наподобяващите му продукти.

За начинаещите пчелари е важно да знаят в какви кошери биват настанявани пчелните семейства. В миналото,още в началото на пчеларската дейност на човека са се използвали неразборни кошери, които към настоящият момент са примитивни и неприложими. Разборните кошери са тези, които се използват в масовата практика. Те имат следните предимства:

1. Пчеларят с намесване в живота на пчелното семейство може да направлява дейността му за получаване на мед, восък, отглеждане на майки и др.

2. Старите пити може да се сменят с нови, а негодните майки - с млади.

3. Подвижността на питите осигуряват извършването на обстоен преглед на пчелното семейство и на пълен разбор на състоянието му, откъдето носят името си.

4.По-големият обем на разборните кошери дава възможност на пчелното семейство да стане силно за главната паша и да произвежда повече мед и восък.

5. Разборните кошери дават възможност за направлявано изменяне и обогатяване на наследствените стопански качества на пчелните семейства.

В зависимост от начина, по който се разширяват гнездата, кошерите се разделят на два главни типа - стоящи и лежащи.

Стоящи кошери са вертикални и обемът им се увеличава нагоре чрез прибавяне на надставки, които служат за складиране на мед или за отглеждане на пило. Най-разпространените кошери се състоят от три главни части - плодник, магазин и капак.

Плодникът служи за постоянно жилище на пчелното семейство. В питите разположени в него , се отглежда пилото и се складира храната. На предната и задната страна на плодника по средата се намира входът на кошера. При плодника се намира дъното, което е подвижно и на чийто преден край е закрепена на панти пролетната дъска, която служи за излитане и за кацане на пчелите.

В плодника има място за 12 рамки, но за удобство при прегледите е по- добре да се поставят 11 рамки и една преградна дъска.

Плодниковите рамки са правоъгълни. Състоят се от една горна , една долна и две странични летвички.

Надрамковата покривка, обикновенно се изработва от 5 дъсчици. На една от тези дъсчици се прави кръгъл отвор за поставяне на хранилки.

Възглавницата върху покривните дъсчици стои през цялата година в кошера, като в студено време запазва топлината в гнездото, а през горещините не позволява силното му нагряване от слънцето. Възглавницата представлява квадратна дървена рамка, чиито две страни са обковани със зебло, а между тях е поставена изолация.

Преградните дъски служат за ограничаване на гнездото и за по-добро запазване на топлината в плодника.

Магазин се използва за складиране на меда и се поставя върху плодника по време на главната паша.В магазина има 12 рамки.

Капака е най-горната част на кошера, която покрива и предпазва вътрешността му от атмосферни влияния.

Има и лежащи кошери, които са хоризонтално разположени. Гнездото им се разширява встрани чрез прибавяне на рамки в празното място на кошера, където пчелите не само отглеждат пилото, но и складират меда. Лежащите кошери може да се използват като едносемейни, двусемейни и дори трисемейни. Кошерите се боядисват с цветове, които се различават от пчелите - бял, жълт, син.

При изграждането на кошери и създаване на така наречената „пчелна ферма” е важно да се избере подходящ земеделски имот, където да се разположат пчелните семейства.

Този избор оказва влияние върху пчелна паша и опрашването на селскостопанските култура.

Пчелната паша включва медоносните растения, от които пчелите събират нектар и цветен прашец. Повечето от медоносните растения дават едновременно нектар и цветен прашец, но има и само нектароносни и само прашецоносни. От някои растения пчелите събират още мана и смолисти вещества (пчелен клей).

Под медосбор се разбира събирането на нектар и преработването му в мед в кошерите.

Поради тази и други съществени причини, парцела, в които ще се разполагат кошерите, трябва да е добре селектиран, далеч от главни и магистрални пътища и осигоряващ нормално развитие и поле за работа на пчелните семейства.

Пчелно млечице използва се в медицината - подобрява сърдечната дейност,при анемий,невралгий и др.

Прополисът (пчелният клей) - намира прилижение в медицината, козметиката и др.

Пчелна отрова - при ревматични заболявания, радиколит, нервни заболявания.

За да се съберат 1кг мед, те трябва да принесат в кошера 120 000 - 150 000 товара, а за 1кг нектар трябва да посетят 7 500 цвята на червена детелина или 2 млн. цвята на бяла акация. За да се преработи 1кг нектар в мед, необходимо е да работят 1000 пчели в продължение на 3 дни.

Как се става пчелар?

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Сряда, 28 Февруари 2018 04:18

Написана от Super User

Посещения: 1621

Пчеларството не е лесно занимание, но въпреки това привлича интереса на много хора и то не само с евентуалните приходи, които може да подсигури. На първо място е желанието сам да си произведеш качествен пчелен мед, за чиито състав няма съмнения. Към това може да прибавим и желанието да се живее по-здравословно, връщайки се към природата. Разбира се, по-късно, ако пчеларят се развива, идват и приходите от произведения мед, восък, прополис, цветен прашец, пчелно млечице, пчелна отрова. Но докато се стигне до приходи, има много път да се върви. И ето, че стигаме до въпроса, откъде да започнем?

1. Алергичен ли съм? – Първото и задължително нещо, което трябва да провери бъдещият пчелар е дали случайно не е алергичен към пчели. Всички се подуват, когато ги ужили пчела, но има някои хора, при които се получава много силна алергична реакция, която е много опасна. Ако вече Ви е жилила пчела и нямате алергична реакция, можем да продължим нататък. Ако не Ви е жилила пчела, можете да направите кръвни изследвания, които да установят дали сте алергичен. Трябва да имате здрав кръст, защото пълните магазини и корпуси с мед са с тегло 15-25 кг. /тенекиите с тегло около 25-26 кг/

2. Къде ще разположа пчелина? – Трябва да е налице дворно място с ограда, където може да се разположат кошерите, така че да не пречат на съседите.По добре е извън населено място, там пашата е по-добра. В селата са струпани много кошери, поради кражбите. Охраната на пчелина е сериозен проблем. На едно място повече от 50 кошера не е рентабилно, освен ако пашата не е супер. Пчелите летят до 3 км , но е хубаво пашата да е до 1 -1,5 км , тогава добивът е значително по-добър. Подвижното пчеларство е отлично решение , но изисква много инвестиции , отлично здраве на пчеларя и помощен персонал.
Районът да е богат на разнообразна пчелна паша от ранна пролет до късна есен.
Наистина, и в България има особено подходящи за пчеларство области – поречието на р. Дунав, около Черно море, областите Ямбол, Стара Загора и Плевен, където от кошер наистина могат да се извадят 100, дори 120 кг мед. Но в Северозападна и Югозападна България, например, както и по поречието на р. Струма не може да откриете пчелар, който да вади такова количество мед и никога няма да намерите.

3. Знания за пчелите – Както знаем знанието е сила. Преди да започнем да се занимаваме с пчеларство, трябва да се информираме от всички възможни източници – пчеларска литература, специализирани списания, интернет. Разбира се, най-добрият източник на знания е възможността да се учим от някой опитен вече пчелар.

4. Кошери и пчелни семейства - Каква система кошери да изберете? Дадан-Блат /осем, десет, дванадесетрамков с един два или три магазина в зависимост от пашата/,лежак, многокорпусен, фарар или комбинация между тях, това трябва да решите с помощта на по опитни пчелари от района в който ще гледате пчелите. Като начало можете да започнете с Дадан-Блат. Най-добре е да се започне с два или три кошера. Може да се закупят нови кошери и млади пчелни семейства – отводки от лицензиран производител или направо стари кошери с пчелите. Когато се избират стари кошери от съществуващ вече пчелин, трябва да се провери здравословното състояние на пчелите. Информация освен от пчеларя собственик, може да се получи и от наблюдаващия ветеринарен лекар. Ако купувате кошери за предпочитане е в началото на пролетта/април-май/, за да извадите стоков мед, а за отводки /минимум на 4 рамки/(три рамки пило и една мед и прашец) през май и юни за да могат да се развият до края на лятото , късните отводки нямат голям шанс да презимуват при тежка зима. Ако все пак вземате късни отводки /юли-август/ , препоръчително е да са на 5-6 рамки(минимум 4 рамки пило) .

5. Пчеларски инвентар 
a. Центрофуга – Най-голямата и скъпа инвестиция на бъдещия пчелар е закупуването на центрофуга, която се използва за вадене на мед. Без нея няма как да бъде отделен медът от пчелните пити, така че тази инвестиция за съжаление е наложителна. Освен това е добре центрофугата да бъде нова, а не втора или трета употреба, за да не се заразят пчелите.
Центрофугата представлява голям цилиндър, в средата на който има лост и ръчка за въртене. Към лоста са прикрепени поставки за рамките. Центрофугата използва центробежните сили на въртенето за да извлича пчелния мед от питите.

b. Пчеларско було, ръкавици, предпазно облекло – Няма какво да се лъжем, пчелите жилят и дори да не сме алергични е добре да сме с предпазно облекло, ако ще отваряме кошера. Препоръчва се мрежата на пчеларското було да е черна, а не бяла, защото от бялата мрежа очите се уморяват по-бързо.

c. Пушалка – пушалката се използва за успокояване на пчелите. Представлява метален цилиндър с двойно дъно и конусовиден капак, който завършва с отвор, през който излиза пушека и малък мех, с който се раздухва горивния материал. Обикновено пушалката се пълни с изгнила дървесина, сух говежди тор, дървесни гъби и др. Използва се инстинкта на пчелите, че пушекът и мирисът на изгоряла дървесина е знак за опасност. Те започват да ядат от меда и стават по-тромави и по-малко агресивни, а това улеснява работата на пчеларя.
d. Рамкоповдигач- това е метален инструмент, който се използва като лост за отлепване на рамките от кошера. Извитата му част се ползва за поичстване на стените и дъното на кошера и горните летвички на рамките от полепналия клей.
e. Пчеларска четка – използва се за разчистване на пчелите от рамките при вадене на мед или при преглед на кошерите.
f. Сандък за пити – нужен е за складиране и пренасяне на рамките от кошера до мястото, където ще става центрофуженето на меда.
g. Вилица за разпечатване – Медът в пчелните пити е запечатан с восъчни капачета. Преди да сложим питите в центрофугата, трябва да разпечатаме восъчните килийки. Това може да стане с вилицата за разпечатване или със специален нож за разпечатване на пити.
h. Хранилка – освен наличните запаси на пчелен мед пчелите се нуждаят и от допълнителна храна за да издържат дългите зимни месеци, когато не могат да събират нектар.

h. Хранилка – освен наличните запаси на пчелен мед пчелите се нуждаят и от допълнителна храна за да издържат дългите зимни месеци, когато не могат да събират нектар.
i. Други – рамки, восъчни основи, тел, разделители
j. Шпорче – Инструмент, в края на който има метално или пластмасово назъбено колело с улейче. Служи за прикрепване на восъчните основи към опънатата тел на рамките.
k. Лекарства – пчелите се нуждаят от профилактика срещу най-разпространените болести: вароатоза , американски и европейски гнилец , нозематоза апис , нозематоза серана , варовито пило и други. Този въпрос е много сериозен, отделете му нужното внимание, за да имате пчели и следващите години!
ОСНОВАТА НА ПЧЕЛАРСТВОТО Е СИЛНАТА МАЙКА И ДОБРАТА ПАША!
Залесяването на медоносни видове /акация, липа, японска акация, аморфа и други/ всяка година ще доведе до повишаване на добивите от мед!

Медоносни растения, отглеждани специално за пчели

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Неделя, 25 Февруари 2018 06:24

Написана от Super User

Посещения: 1540

Ф а ц е л и я (Phacelia tanacetifolia.) Фацелията е едно от най-добрите медоносни растения, което може да изиграе голяма роля и да подпомогне   развитието на пчеларството в районите с   по-оскъдна   естествена   и друга   медоносна   растител­ност.   Фацелията   е   едного­дишно растение, което обик­новено се самозасява от опа­далите узрели семена и може да се задържи на едно място-дълги   години. Това растение е внесено у нас от чужбина за   пчеларски цели и намира, благоприятни условия за раз­витие   навсякъде   в нашата страна. Достига на височина до 60 см и повече и образу­ва   голям   брой   разклонени, странични стъбла. Листата на фацелията   са   пересто   на­сечени.   Цъфти изобилно   с хубави сини цветове, събрани в характерни   завити   съцветия. Към почвата фацелията не е много взискателна. Започва да цъфти приблизител­но 45 дни след засяването л цъфтежът продължава някол­ко   седмици.   Отделя много-нектар и се посещава от пче­лите почти през   целия   ден. Посещението е слабо само в много редки случаи, а именно, когато през същото време цъфтят масо­во други, също добри медоносни растения. От един декар фацелия се отделя от 30 до 100 кг нектар. Полученият мед от фацелия е светъл белезникав или светлозеленикав и много качествен.

Макар фацелията да не е много взискателна към почвата, трябва да се избягват много бедните почви. За отглеждането й по-подходящи са откритите и слънчеви места, тъй като на сенчести места и на много слаби почви растенията образуват по-малко цветове, отделят по-малко-нектар и се посещават много по-слабо от пчелите. За засяването й винаги обаче могат да се намерят и използуват достатъчно площи, по-малко пригодни за други цели (угарни площи), които ще се заемат през про­летта на следващата година, междуредията в овощните градини и други подобни.

За отглеждането на фацелията почвата трябва да бъде обработена добре, като се извърши дълбока есенна оран и култивиране през про­летта. Семената на фацелията и въобще самото растение издържат на ниски температури. Поради това фацелията може да се засява и през есента, но това трябва да стане сравнително късно, дори до декември, така че да поникне през следната пролет; при по-ранно засяване през – есента има опасност от измръзване на пониците. Второ засяване може да се направи в ранна пролет, а след това може да се извърши трето и четвърто засяване през две-три седмици. По такъв начин на пчелите може да се осигури непрекъсната паша за продължително време. При засяване и цъфтеж на фацелията през лятото, когато времето е много горещо и сухо, отделянето на нектар е сравнително слабо. Като се имат предвид условията в даден район и обстоятелството, че фацелията за­почва да никне 7-8 дни след засяването, а да цъфти 40-45 дни след засяването, като цъфтежът продължава няколко седмици, засяването може да се направи в такива срокове, които да осигурят паша за пчелите в периодите, когато такава липсва.

За засяването на един декар е необходимо около 1 кг семе. За предпочитане е да се засява с редосеялка при междуредия 30 см. По­неже семената на фацелията са дребни, смесват се с пясък. Грижите по отглеждането се състоят в разрушаване на образуваната кора и обработка в междуредията. За засяване тряб­ва да се използува прясно семе, тъй като то губи скоро кълняемостта си. Освен това трябва да се има предвид, че семето на фацелията кълни по-добре при по-ниски тем­ператури и когато температурата по време на сеитбата е по-висока, нужно е да се засява повече семе. Иначе посе­вът ще остане рядък.

Фацелията не е добро фуражно растение. В зелено
състояние до цъфтежа тя се яде от добитъка, но след
като стъблата й затвърдеят, фуражната й стойност се
понижава силно, още повече, че стъблата й са покрити с
твърди власинки. Фацелията обаче може да се употре­би за храна на селскостопанските животни, като се силажира и смесва с други фуражи, Може да се коси през време на бутонизацията, след което тя покарва и зацъфтява наново. От един декар може да се получи около
30 кг семе.

Кумонига   (Melilotus). Има   няколко вида кумонига, от които най-подходяща за засяване   като медоносно растение и като фураж е бялата едногодишна кумонига (Melilotus albus). Тя е тревисто многогодишно   растение, но за разлика   от другите видове кумо­нига започва да   цъфти още през първата   година   и затова   се   нарича едногодишна. Развива   се   много бързо и   достига на   височина до 2 м. Кумонигата цъфти   продължително време до началото   на   есента. Цветовете й са дребни,   с бял цвят.   От тях пчелите събират много нектар и отчасти   цветен   прашец.   Цветовете й се посещават през целия ден, дори тогава, когато времето е сухо и горещо. Медът, получен от цветовете на кумонигата, е бял до светлокехлибарен със зеленикав оттенък и със специфичен вкус и аромат, понякога със слабо възгорчив вкус. Кумонигата не е много взискателна към почвата и климата и може да се отглежда навсякъде в страната.

Бялата едногодишна кумонига е добро фуражно растение, но съдържа кумарин, поради което за пред-почитане е да се дава на селскостопанските животни изсушена (сено). Тя може да се използува и за зелено торене.

Канадска златна пръчка (Solidago canadensis). Това растение е пренесено у нас от чужби­на, но още не е намерило широко разпространение,макар че условията за развитието му у нас са благоприятни. Канадската златна пръчка е тревисто
многогодишно растение, което достига на височина до 1-2 м. То развива много подземни стъбла и когато веднъж се засади, трудно може да се изко­рени. Размножава се най-лесно чрез засаждане на корени­те и подземните стъбла. Тя е много ценно медоносно-растение, от което пчелите събират много нектар и цветен прашец. Цъфти продължително време през вто­рата половина на лятото, когато няма много други цъфтящи растения. Цветовете са дребни, със злато-жълт цвят, в големи кичури около една ос. Канад­ската златна пръчка е много подходящо растение за засаждане на пустеещи земи, сипеи и изложени на по­рои места, тъй като укрепява мястото. Може да се използува и за добиване на целулоза и каучук.

Краставична трева, пореч (Borrago officinalis). Твърде добро медоносно растение, което се сре­ща в естествено състояние у нас. Тя е едногодишно растение и достига на височина до 50-60 см. Стъблото й е разклонено и цъфти с едри сини цве­тове. В началото цветовете обаче са розови. Цъфтежът е продължителен – от средата, на лятото, до есента. Отделните цветове излъчват голямо количество нектар, но понеже на една растение се образуват сравнително малко цветове, общата продуктив­ност на мед е около 20-30 кг на декар. Цветовете на това растение може да се използуват и в медицината. Листата, особено младите, имат миризма и вкус на краставица и може да се използуват като салата. Зелената   маса е   добър фураж за селскостопанските животни.

Асклепиас (Asclepias cornuti). Това растение е вне­сено у нас от чужбина отскоро. Засега неговото разпространение е твърде ограничено и се среща тук-таме било като украсно в градините, било за провеждане на опити. Това растение е твърде ценно, тъй като от него може да се добие каучук, ценно влакно и отчасти мазнини. Асклепиасът е и много добро медоносно растение. Той е тревисто многого­дишно растение, което достига на височина до 1-2 м. Има широки к месести листа и цъфти продължително време. Цветовете му са сравни­телно дребни, с розов цвят. Пчелите събират от цветовете му нектар и прашец в голямо количество и Ги посещават през всяко време на деня. Цветовете му издават силен и много приятен мирис, който се чувствува отдалеч.

Растението, образува много странични подземни издънки и затова е подходящо за засаждане на пусти места, поройни земи, свлачища, които могат да бъдат добре укрепени. На едно място се задържа дълги години и мъчно може да се изкорени. Не е взискателно към почвата и не е чувствително към студа. Страда обаче от големи суши.

Освен изброените по-горе растения за същата цел може да се използуват с добър успех още следните: исопът, маточината, молдавската маточина, които, макар   и по-малко медоносни от посочените, имат това предимство, че може да се използуват и като украсни, медицински или ете­рични растения.

Образуване и отделяне на нектара

Нектарът се отделя от специални клетки, които образуват така наречените нектарници или медови жлези при голям брой покритосеменни растения. Самите нектарници се намират най-често по цветовете (цветни нектарници), и то главно при основата на плодника и тичинките, но у някои растения те са разположени в удебеленията на чашелистчетата или венчелистчетата на цветовете. Много по-рядко нектарните жлези се нами­рат и вън от цветовете, по други части на растенията (извънцветни нектарници), например по дръжките на листата, прилистниците и прицветниците, пъпките и пр., какъвто е случаят при че­решата, памука, фия и пр., които имат и цветни нектарници.

Нектарът се   излъчва   или   през  специални устица на епидермиса, с които са покрити нектар­ните жлези,   или пък се процежда през   стените (като през сито) от   клетките   на нектароносната тъкан. Количеството на отделяния нектар е различно в зависимост   от   вида на растението. При различните видове растения   отделяният   нектар се различава   и по своя състав, т. е. по   съдър­жанието   на гроздова, овощна и цвеклова захар, декстрини,   мелицитоза, манит,   азотисти   и   минерални   вещества и   др.

Образуването и отделянето на нектара е тясно свързано с условията, от които зависи жизнеността на растенията. Когато растението се намира при благоприятни условия на растеж и развитие и има на разположение в най-благоприятно съотношение необходимите условия — храна, влага, температура, светлина и пр., — образуването и отделянето на нектара е по-усилено и, обратно, намалява, когато тези условия лип­сват. Във връзка с това при различните растения отделянето на нектара е различно през различните часове на деня. За да се отделя нектарът, клетките, от които са образувани нектарниците, трябва да са набъбнали от вода и захари, тъй като при това условие те могат да окажат силно налягане навън и да опънат еластичните стени на клетките. Най-уси­лено отделяне на нектар има тогава, когато клетките съдържат доста­тъчно количество вода, и затова при суша отделянето на нектара на­малява.

Образуването и отделянето на нектара се увеличават под влиянието на пряката слънчева светлина, тъй като те са свързани с фотосинтезата и образуването на хранителните запаси в листата. Поради това колкото повече слънчеви дни има през сезона, толкова по-голям медосбор може да се очаква. Но при растенията, на които нектарниците са от­крити и изложени на изсушаващото влияние на високите температури или силните ветрове, се наблюдава обратното явление – при тях при такива условия отделянето на нектара е по-силно в по-мрачно време. С повиша­ване на температурата количеството на нектара се увеличава, като температура между 16 и 25°С, общо взето, е най-благоприятна. И в това от­ношение обаче отделните видове растения имат различни изисквания. За отделянето на нектара, от друга страна, са необходими денонощни коле­бания на температурата. Възприетото досега схващане, че колкото нощите са по-топли, толкова растенията на следния ден отделят повече нектар, според Глухов се оказа не напълно вярно и не може да се приеме за валидно във всички случаи. Обяснението за това е следното. Скорбялата в растенията се образува най-бързо при температури между 20 и 23°С, и то през деня. По-високите или по-ниските температури забавят обра­зуването й. През нощта, когато температурата се понижи, скорбялата се превръща под влиянието на ферменти в гроздова и овощна захар и се разнася по всички части на растението, при което и отделянето на нек­тара става възможно. Това не значи обаче, че нощите трябва да бъдат студени. Когато през нощта температурите са значително ниски (студени нощи), образуваната скорбяла, натрупана в хлорофилните зрънца, не може да се превърне в гроздова и овощна захар поради неактивността на ферментите при тези температури, а също и да се изразходва поради спи­рането на растежа и през следващия ден отделянето на нектара също ще се намали. Ето защо за по-доброто отделяне на нектар е необходимо нощите да са достатъчно топли.

При високи температури и суша концентрацията на захарите може да се повиши силно и нектарът може да се сгъсти дотолкова, че да не може да бъде използуван от пчелите.

Редуването на повишена влажност и умерени дъждове с ясно и топло време благоприятствува за образуването и отделянето на нектара. Честите и по-силни валежи обаче допринасят за силното развитие на вегетативната маса на растенията, а цветовете се развиват слабо. Освен това при растенията с открити нектарници нектарът може да бъде измит. С увеличаване количеството.на нектара вследствие на повишаването на влажността се намалява концентрацията на захарите в него.

Твърде неблагоприятно върху отделянето на нектара се отразяват продължителните засушавания, както и студените североизточни или топлите югоизточни ветрове.

Общо взето, според Глухо в благоприятни условия и добър медосбор може да се получат при топло и умерено влажно време, а за нама­ляване образуването и отделянето на нектара влияят следните условия: тю-ниска от 15°С температура, слабо слънчево осветление, сух въздух, ветрове, силно развитие на зелената растителна маса, както и резки промени на времето — настъпване на по-продължителни дъждовни периоди или засушавания.

Количеството на нектара се влияе също така и от разположението на отделните цветове на растението. От опитите на проф. Андреев в Украинската пчеларска опитна станция е установено,че връхните цветове които зацъфтяват по-късно, имат по-малки нектарници и отделят по-малко нектар в сравнение с долните цветове. С това до голяма степен, може да се обясни получаването на по-малки добиви през втората половина на лятото, а не само с общото намаление на цъфтящата расти­телност.