Как се става пчелар?

Пчеларството не е лесно занимание, но въпреки това привлича интереса на много хора и то не само с евентуалните приходи, които може да подсигури. На първо място е желанието сам да си произведеш качествен пчелен мед, за чиито състав няма съмнения. Към това може да прибавим и желанието да се живее по-здравословно, връщайки се към природата. Разбира се, по-късно, ако пчеларят се развива, идват и приходите от произведения мед, восък, прополис, цветен прашец, пчелно млечице, пчелна отрова. Но докато се стигне до приходи, има много път да се върви. И ето, че стигаме до въпроса, откъде да започнем?
1. Алергичен ли съм? – Първото и задължително нещо, което трябва да провери бъдещият пчелар е дали случайно не е алергичен към пчели. Всички се подуват, когато ги ужили пчела, но има някои хора, при които се получава много силна алергична реакция, която е много опасна. Ако вече Ви е жилила пчела и нямате алергична реакция, можем да продължим нататък. Ако не Ви е жилила пчела, можете да направите кръвни изследвания, които да установят дали сте алергичен. Трябва да имате здрав кръст, защото пълните магазини и корпуси с мед са с тегло 15-25 кг. /тенекиите с тегло около 25-26 кг/
2. Къде ще разположа пчелина? – Трябва да е налице дворно място с ограда, където може да се разположат кошерите, така че да не пречат на съседите.По добре е извън населено място, там пашата е по-добра. В селата са струпани много кошери, поради кражбите. Охраната на пчелина е сериозен проблем. На едно място повече от 50 кошера не е рентабилно, освен ако пашата не е супер. Пчелите летят до 3 км , но е хубаво пашата да е до 1 -1,5 км , тогава добивът е значително по-добър. Подвижното пчеларство е отлично решение , но изисква много инвестиции , отлично здраве на пчеларя и помощен персонал.
Районът да е богат на разнообразна пчелна паша от ранна пролет до късна есен.
Наистина, и в България има особено подходящи за пчеларство области – поречието на р. Дунав, около Черно море, областите Ямбол, Стара Загора и Плевен, където от кошер наистина могат да се извадят 100, дори 120 кг мед. Но в Северозападна и Югозападна България, например, както и по поречието на р. Струма не може да откриете пчелар, който да вади такова количество мед и никога няма да намерите.
3. Знания за пчелите – Както знаем знанието е сила. Преди да започнем да се занимаваме с пчеларство, трябва да се информираме от всички възможни източници – пчеларска литература, специализирани списания, интернет. Разбира се, най-добрият източник на знания е възможността да се учим от някой опитен вече пчелар.
4. Кошери и пчелни семейства - Каква система кошери да изберете? Дадан-Блат /осем, десет, дванадесетрамков с един два или три магазина в зависимост от пашата/,лежак, многокорпусен, фарар или комбинация между тях, това трябва да решите с помощта на по опитни пчелари от района в който ще гледате пчелите. Като начало можете да започнете с Дадан-Блат. Най-добре е да се започне с два или три кошера. Може да се закупят нови кошери и млади пчелни семейства – отводки от лицензиран производител или направо стари кошери с пчелите. Когато се избират стари кошери от съществуващ вече пчелин, трябва да се провери здравословното състояние на пчелите. Информация освен от пчеларя собственик, може да се получи и от наблюдаващия ветеринарен лекар. Ако купувате кошери за предпочитане е в началото на пролетта/април-май/, за да извадите стоков мед, а за отводки /минимум на 4 рамки/(три рамки пило и една мед и прашец) през май и юни за да могат да се развият до края на лятото , късните отводки нямат голям шанс да презимуват при тежка зима. Ако все пак вземате късни отводки /юли-август/ , препоръчително е да са на 5-6 рамки(минимум 4 рамки пило) .
5. Пчеларски инвентар
a. Центрофуга – Най-голямата и скъпа инвестиция на бъдещия пчелар е закупуването на центрофуга, която се използва за вадене на мед. Без нея няма как да бъде отделен медът от пчелните пити, така че тази инвестиция за съжаление е наложителна. Освен това е добре центрофугата да бъде нова, а не втора или трета употреба, за да не се заразят пчелите.
Центрофугата представлява голям цилиндър, в средата на който има лост и ръчка за въртене. Към лоста са прикрепени поставки за рамките. Центрофугата използва центробежните сили на въртенето за да извлича пчелния мед от питите. Повече за центрофугите:

 

b. Пчеларско було, ръкавици, предпазно облекло – Няма какво да се лъжем, пчелите жилят и дори да не сме алергични е добре да сме с предпазно облекло, ако ще отваряме кошера. Препоръчва се мрежата на пчеларското було да е черна, а не бяла, защото от бялата мрежа очите се уморяват по-бързо.
c. Пушалка – пушалката се използва за успокояване на пчелите. Представлява метален цилиндър с двойно дъно и конусовиден капак, който завършва с отвор, през който излиза пушека и малък мех, с който се раздухва горивния материал. Обикновено пушалката се пълни с изгнила дървесина, сух говежди тор, дървесни гъби и др. Използва се инстинкта на пчелите, че пушекът и мирисът на изгоряла дървесина е знак за опасност. Те започват да ядат от меда и стават по-тромави и по-малко агресивни, а това улеснява работата на пчеларя.
d. Рамкоповдигач- това е метален инструмент, който се използва като лост за отлепване на рамките от кошера. Извитата му част се ползва за поичстване на стените и дъното на кошера и горните летвички на рамките от полепналия клей.
e. Пчеларска четка – използва се за разчистване на пчелите от рамките при вадене на мед или при преглед на кошерите.
f. Сандък за пити – нужен е за складиране и пренасяне на рамките от кошера до мястото, където ще става центрофуженето на меда.
g. Вилица за разпечатване – Медът в пчелните пити е запечатан с восъчни капачета. Преди да сложим питите в центрофугата, трябва да разпечатаме восъчните килийки. Това може да стане с вилицата за разпечатване или със специален нож за разпечатване на пити.
h. Хранилка – освен наличните запаси на пчелен мед пчелите се нуждаят и от допълнителна храна за да издържат дългите зимни месеци, когато не могат да събират нектар.
i. Други – рамки, восъчни основи, тел, разделители
j. Шпорче – Инструмент, в края на който има метално или пластмасово назъбено колело с улейче. Служи за прикрепване на восъчните основи към опънатата тел на рамките.
k. Лекарства – пчелите се нуждаят от профилактика срещу най-разпространените болести: вароатоза , американски и европейски гнилец , нозематоза апис , нозематоза серана , варовито пило и други. Този въпрос е много сериозен, отделете му нужното внимание, за да имате пчели и следващите години!
ОСНОВАТА НА ПЧЕЛАРСТВОТО Е СИЛНАТА МАЙКА И ДОБРАТА ПАША!
Залесяването на медоносни видове /акация, липа, японска акация, аморфа и други/ всяка година ще доведе до повишаване на добивите от мед!
Все пак трябва да знаете, какви са основните нерешени проблеми в пчеларството ето част от тях.

 

 

 

Юни - готови ли сме за главната паша

В някои райони на страната пчеларите са поставили магазините още в началото на май, някои вече са извадили и първия мед. Честито!

Другаде периодът на главната паша настъпва едва сега. Това зависи от климата, от основната медоносна растителност в района на пчелина, в голяма степен от климатичните особености на региона и разбира се от готовността на самия кошер.

През юни семействата в общия случай са постигнали пълното си развитие и са готови да оползотворят пашата от ливадите, полята и нивите (детелина, магарешки бодил, чубрица,риган и чубрица, здравец и мента, синап, босилек, люцерна, коноп, анасон, бакла, тикви, дини, пъпеши, фацелия и тютюн).

За началото на главната паша може да се ориентираме по поведението на пчелите:
- забелязва се усилен летеж
- пчелите надграждат и запечатват с бял восък питите с мед
- ако наклоним пита с незапечатан нектар, той започва да капе, защото е още рядък
- мястото за снасяне на майката е ограничено от запълнените с мед пити
- ако оставим пита с мед на открито, пчелите, заети със събиране на нектар, не проявяват интерес към нея;(това беше споделено от пчелар в някой от пчеларските вестници)

Преди поставяне на магазините е необходимо да се направи преглед на семейството като се следи за:
- наличие на роево настроение - вземат се мерки за прекратяване, като се осигури пространство за снасяне в плодника, отнемат се или се унищожават маточници, според състоянието на семейството и целите на пчеларя; правят се отводки.
- наличие на болести по пилото - вземат се мерки за лечение
- общо състояние на семейството - добре развилото се семейство запълва всички междурамия с пчели
- състояние на майката - отбелязва се дали е необходима смяна. По време на главната паша се препоръчва ограничаване на яйцеснасянето с цел използване на младите пчели в процеса по пренасяне и обработка на нектара, а смяната на майката се извършва след приключване на главната паша.

Ако всичко е наред сe пристъпва към поставяне на магазини или допълнителни корпуси.
- плодниковите пити, над които ще се постави магазина, са почистени от надградения восък
- магазините са предварително подготвени и почистени и заредени с качествени, напълно изградени магазинни пити
- преди да се поставят в магазина питите трябва да се проветрят
- ако няма достатъчно изградени пити може и да се направи комбинация от изградени и восъчни основи, като се редуват последователно
- поставянето на магазините се извършва привечер, за да не се безпокоят семействата по време на пашата
- осигурява се вентилация в кошера с цел по-добро изпарение на течността от нектара - смъкват се дъната на кошерите, отварят се допълнителни отвори.
Многокорпусните кошери се надграждат с трети и четвърти корпус според силата на семейството.

Тънкости:
За да се привлекат пчелите в магазина може:
- магазинните пити да се напръскат предварително със захарен сироп - така пчелите и по-лесно ще ги почистят и ще започнат да запълват с нектар
- да се стесни плодника с една две пити
- да се извадят от плодника пити с открито пило и да се спуснат през магазина към плодника, след привличане на пчелите се връщат обратно в плодника

Ограничаване на майката
- За да не се допусне качване на майката в магазините над плодника се поставя ханеманова решетка
- за ограничаване на яйцеснасянето в плодника се използва вертикална ханеманова решетка, с която майката се изолира на 4 пити (2 с мед и прашец и две с килийки за снасяне)
- от магазина се изваждат една - две пити и се разширява пространството между тях. За да регулират разстоянието между питите, пчелите надграждат килийките. В такива килийки майката не може да снася; те се разпечатват по-лесно от другите, защото надградената част се изрязва с нож. Този метод е удобен и защото така се добива допълнително восък.
За оползотворяване на восъкоотделянето, което е силно в този период може също:
- от магазина да се спусне плодникова рамка с восъчна основа за изграждане. Така се изпълнява двойна цел - изграждат се нови плодникови пити и се прилага строителна рамка за механична борба с вароатозата. Поставя се обикновено преди крайната пита.

Грижи за пчелите през юни

В цялата страна през юни започва пашата от ливадите, плевелната растителност, липите, а във високите райони – и от акацията. Пчелните семейства трябва да бъдат разсредоточени така, че да обхванат напълно наличната медоносна растителност в отделните райони.

Пчелите са в най-активно състояние както за събирането на храна, така и за размножаване (рояване). Това налага пчеларят правилно да използва тази активност на пчелите за получаване на възможно най-добри резултати, без това да се отрази неблагоприятно на самите семейства.

Една от задачите е да се използва наличната в района паша, както пашата в по-далечни райони чрез подвижното пчеларство. Съществено условие за успеха на подвижното пчеларство са изборът на района, в който да се изкарат кошерите, и самото им изкарване. Подобряването на района трябва да става по няколко показателя (при положение че не е карантиниран), а именно:

Състоянието на растителността в него. Растенията, даващи нектар, да са добре развити, с много листна маса и дебели стъбла, да не са повредени от неприятели, животни или засегнати от болести и да са добре огрявани от слънцето. Дървесните видове да имат широки корони и много цветни пъпки и да са разположени на южни и северни склонове. Това удължава цъфтежния им период.
Почвата да е богата с хранителни вещества и добре да задържа влагата. По възможност да се избягват бедните, плитки и чакълести почви. При полските културни растения да се подбират поливни площи без плевели.
Нивото на подпочвената вода да е високо. За полските райони за него може да се съди по нивото на водата в кладенците, намиращи се в този район.
В близост да има голям воден басейн, овлажняващ атмосферния въздух през горещите летни дни и осигуряващ падането на роса през нощите.
Наред с района трябва да се избере и пунктът, в който да се поставят самите кошери (временният пчелин). 3а предпочитане е място с добро изложение, защитено от ветровете, сухо и отцедливо, достъпно за товарните превозни средства, за да не се пренасят кошерите на ръце на голямо разстояние, да не минават през него хора и животни и същевременно да е достатъчно по площ за добро разполагане на кошерите. Основно трябва да се провери развитието на медоносната растителност, за да се определи точно кога трябва да се докарат кошерите. Ако в района на постоянния пчелин има по-добра поддържаща паша, отколкото в новия, изкарването на пашата трябва да се извърши непосредствено преди зацъфтяването на основните медоносни растения. Обратно, ако в новия район има добра поддържаща паша, кошерите може да се настанят в него много преди зацъфтяването им, особено ако това са липи, както и в съседство със сечища, малини и друга горска паша.

Преди да се изкарат, кошерите трябва да бъдат подготвени. Подготовката им се състои в следното:

Укрепване на питите в плодника, магазините и корпусите. Това става най-добре, като се попълнят изцяло с пити, рамките на които имат разделители (по-добри са хофмановите от рутовите). Когато рамките са без разделители, питите трябва да се укрепват с поставени между ушите на рамките дървени трупчета, опрени на релсите.
Скрепване на частите на кошера една към друга. Това се постига най-добре с опасението им с метални въженца, стягани със скоба или с манивела. При липса на такива въженца може да се използва и горен тел.
Осигуряване на добра вентилация чрез поставяне на вентилационните мрежи, с каквито са комплектувани многокорпусните и по-старите модели на дадан-блатовите кошери – на покривната възглавница има две мрежи странично от централното отделение с хранилката. При попълнени гнезда и магазини (корпуси) отварянето на дънния вентилационен отвор също осигурява вентилацията по време на транспортирането на кошерите през нощта.
Затваряне на кошерите непосредствено преди товаренето след спиране летежа на пчелите. Това става лесно и бързо, ако на кошерите са мишепредпазителите. Подвижните пластинки се обръщат със сводовете нагоре и с тях се затваря целият вход. При липса на мишепредпазители входовете се затварят с намокрени вестници или дребностъблена трева, като се притискат с прилетната дъска. Самата прилетна дъска се захваща за стената на кошера плътно с райберите или се заковава с гвоздеи, ако райбери липсват.
В камиона кошерите се подреждат с входовете към страничните капаци. Питите трябва да са напряко на посоката на движението. Ако извозването става с прикачно ремарке и колесен трактор, кошерите трябва да се подреждат с входовете по посока на движението, понеже тук спирането, потеглянето, смяната на скоростите са свързани с резки дърпания напред или удряне на теглича в рамката на трактора и при такова подреждане се избягва удрянето на питите една в друга (при камиона колебанията встрани са по-големи и посоченото подреждане по-добре предпазва питите от удари помежду им).

Най-добре е кошерите да се прекарват нощем, да се разтоварят, подредят и тогава да се отворят. До сутринта пчелите са се успокоили, облитането им става постепенно и те не се разлитат по съседните кошери. При отваряне в светло излитат много пчели изведнъж, не могат да се ориентират и масово налитат в чужди кошери.

През юни пчеларят трябва да отгледа необходимия му брой пчелни майки за смяна на старите и негодни в пчелина и ако не е успял през май – за образуване на новите семейства (рояците) и за запасни майки. Всеки пчелар може да си отгледа качествени пчелни майки в пчелина. Май и юни са най-подходящи за това. При производството на майки пчеларят трябва да спази няколко условия независимо кой от посочените методи ще използва в пчелина си:

Да подбере най-продуктивното семейство за отглеждане на майките.
Да го развие до много силно семейство (ако се налага, дава пило от други кошери).
Производството на майките да стане през първата половина на сезона, докато става естественото рояване в района.
Пчелни майки може да се получат по няколко начина, но за пчеларите по-достъпни са начините без пренасяне на личинките, а именно: от самосмяна, от роеви маточници, от осиротено семейство отглеждач.

При получаването на майки чрез самосмяна се постъпва така: Семейството с физиологически изтощена майка, навлязла вече в третата стопанска година, се подпомага отрано да се развие добре. При нужда може да му се дадат пити със запечатано пило от други семейства, за да стане силно, с много млади пчели. С малки ножички се прерязва широката част на двата чифта криле на майката. Такава майка за около месец развива висока яйценосна дейност. Пчелите, усещайки нейното изтощаване и осакатяване, изграждат основи на маточници, в един или няколко от които тя снася яйца. Обикновено се захранват от 1 до 3 маточника (в редки случаи до 5, но на два етапа). Когато маточниците се запечатят, пчеларят отбелязва това в бележника си и определя кога ще бъдат зрели, за да ги отреже от питата и да ги придаде в оплодни отделения, отводки или семейства за използване. Целесъобразно е маточниците да се изваждат на шестия ден от запечатването им. Тогава са минали 14 денонощия от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало, майката вече напълно оформена в маточника и хитинената й обвивка е започнала да потъмнява. Маточникът се отрязва с част от питата, за да може да се закрепи добре при придаването му. През парчето пита се промушва тънка заострена клечица (като трън), с която се забива в направено чрез смачкване на килийките на питата легло до пилото в питата.

Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на маточници, личинките се изхранват отново и маточниците се запечатват, отрязват се и се придават. Използва се и третата партида маточници, след което един маточник се оставя за излюпване на млада майка за сменяване на старата. Старата скоро загива от изтощаване.

Предизвикването на самосмяната дава най-добри резултати, когато започне през втората половина на април – по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно време да се използват няколко партиди маточници и самосмяната по-рядко прераства в роево състояние, каквото се случва, ако отрязването на крилете стане през втората половина на май или юни.

При този начин пчеларят може да получи сравнително малко майки от едно семейство средно не повече от 5, затова, ако са му нужни повече, трябва да използва няколко семейства със стари майки (вече бе посочено, че при физиологически неизтощените майки рязането на крилете не води до захранване на маточници – пчелите не ги сменят).

При получаването на майки чрез изкуствено предизвикване на роево състояние в избраното семейство се постъпва по следния начин:

Набелязаното високопродуктивно семейство се активизира към развитие от ранна пролет, а при нужда се подсилва последователно и с няколко пити запечатено пило от другите семейства. В желаното време, което трябва да съвпада с естественото рояване за района, това семейство трябва да се доведе до биологичното състояние, предизвикващо изпадането на семействата в роево състояние.

Когато майката снесе яйца в маточниците, пче ларят трябва да пререже крилете й. Това предотвратява излитането на първия рояк с нея – често при запечатването на първата серия маточници роякът излита с майката.

Пчеларят в никакъв случай не трябва да чака получаването на роеви маточници от случайно изпаднали в роево състояние семейства. Самият пчелар трябва да го предизвика в подбраното най-добро семейство в пчелина си.

Тъй като при изпадането в роево състояние майката снася яйца в много маточници, и то на серии (в продължение на седмица и дори десет дни) пчеларят трябва да използва първите две серии маточници. От тях излизат отлично отхранени майки с голяма възможност за висока яйценосна дейност Пои излюпването на майките на дъното на маточника винаги има останала неизконсумирана храна колкото царевично зърно. В следващите серии и особено в последната личинките се хранят по-слабо и от тях се получават по-посредствени майки – в маточника при излюпването им не остава от храната на личинката.

Изрязването и придаването на маточниците стават както при самосмяната – с част от питата на която са заложени и изградени. Не трябва да се оставят маточници за излюпване в самото семейство защото от него излита рояк с млади майки, въпреки че старата си е в кошера (по-чести са случаите когато първият рояк излиза със старата майка, но той се хваща за кошера или около него, тъй като майката е с отрязани криле и не може да лети) Понякога, когато са се излюпили млади майки, роякът излиза със старата и с млади майки и по-голямата част от пчелите се присъединяват към младите които се хващат за клонка, а старата – за кошера или стъбло на трева около него.

В районите, където се използва акациевата паша, предизвикването на роево състояние в подбраното семейство се постига, ако се приложи следната технология: До настъпването на пашата семейството е развито до силно (вкл. и с пило от другите семейства). За акациевата паша му се поставя един магазин и като го напълни, магазинът се премества на друг кошер или се центрофугира, без да се върне. Към края на акациевата паша семейството вече е в роево състояние, след като е събрало магазин стоков мед.

Получаването на майки при осиротяване на подбраното семейство е най-предпочитано от любителите пчелари, но ако не се спазят някои изисквания, се получават и най-некачествени майки. И тук трябва да се спазят посочените общи изисквания – да се подбере най-продуктивно, добре развито (силно) семейство и да се извърши по време, съвпадащо с рояването в района. Отнема се майката на семейството и с нея се прави отводка на една пита с мед и малко запечатено пило. Осиротеният кошер се подхранва със сироп (по-добре е да му се дават пити с разпечатен мед) – по една хранилка (600-700 г) в продължение на 6-7 дни, докато запечати всички захранени маточници.

Четири пълни денонощия след осиротяването трябва да се унищожат всички запечатени маточници, а да се оставят само откритите (незапечатените). Тези открити маточници се използват след запечатването и узряването им. Това унищожаване се извършва, за да се премахнат маточниците, които са изградени на по-възрастни личинки, хранени повече от едно денонощие за пчели работнички и захранени след осиротяването за майки. От такива маточници се получават некачествени (свищеви) майки, докато от по-късно захранените личинки (на еднодневна възраст и веднага след излюпването им от яйцата) независимо от това, че са били в работнически килийки, се получават добри майки, понеже пчелите ги захранват обилно с млечице. Изрязването на маточниците за използване и тук става както при самосмяната и рояците – с част от питата.

За образуване на рояци и получаване на запасни майки е желателно майките да се отглеждат през май, а за смяна на старите и негодни майки – през юни, за да бъдат в състояние през втората половина на юли и август да снасят активно в семействата и да се получат повече млади пчели за зазимяването.

Използването на маточниците е важна задача на пчеларя. Независимо от. това, как са получени, те може да се използват по следните начини:

Придаване на маточниците в оплодни отделения (нуклеуси), където да се излюпят майките, да узреят полово, да се оплодят и пронесат, след което да се използват за придаване.
Създаване на рояци и отводки за запасни майки направо с маточниците.
Придаване на маточниците в семействата, чиито майки са за смяна.
Всеки един от горните начини трябва да се подготви добре, за да се приеме маточникът от пчелите и да се излюпи майката.

При използването на оплодни отделения отделенията се заселват с пити и млади пчели след обяд при затворени входове и се поставят на прохладно сенчесто място до залез слънце. Привечер се разнасят на определените места, отварят се входовете и след като пчелите се поуспокоят, се придава по един зрял маточник, като се прикрепва на една от питите с пило (до пилото или над него). Ако маточникът се заселва на пити без пило, той се прикрепва на средната пита и пчелите се изтърсват направо в отделението. Те приемат маточника веднага.

Рояците и отводките се създават по различни начини. За сборните се подбират по две пити от два-три кошера, като една е със запечатено пило, а другата – с мед и прашец. Питите се вземат заедно с пчелите на тях (внимава се да не попадне на тях и майката). Пчелите от всяка пита се изтърсват в новия кошер, питите се подреждат до една от стените му и се ограничават с преградна дъска. Допълнително се изтърсват пчелите от 2-3 пити с открито пило, без питите да се поставят в рояка (връщат се в семействата, откъдето са взети). Като минат 3-4 часа, на една от питите с пило се прикрепва маточникът. Изтръсканите пчели уеднаквяват миризмата си с другите пчели (чрез аромата на насоновата жлеза) и не се бият, скоро почувствуват осиротяването и приемат маточника (не залагат свой).

През юни, а и през другите месеци използването на ливадната, плевелната и горската паша (сечищата) от пчелите трябва да става съобразно с тяхната сила, за което пчеларят е нужно да е ориентиран и своевременно подготвен. Поначало тези паши са по-продължителни, но значително по-слаби от акациевата и доброто им използване за получаване на стоков мед зависи много от обема на гнездата на пчелните семейства. Когато площите за снасяне на майката са големи (дадан- блатовият кошер е с корпус, а многокорпусният е с 3-4 корпуса), майката развива много активна яйценосна дейност. Донасяният нектар е малко, има по-малко водно съдържание (по-концентриран е) и с него пчелите не могат да я ограничат, както е при акациевата паша. Това довежда до отглеждането на много пило. Докато излюпените от него пчели станат летящи, пашата преминава и те се явяват само консуматори на готовия мед, без да има откъде да пренасят нов нектар. Обратно, когато на майката се предостави малък обем за снасяне (плодник или един корпус), стоковият мед се увеличава. Затова при постоянните пчелини, които използват за главна паша ливадната, плевелната и горската растителност, майките трябва да се ограничават с ханеманова решетка само в плодника (дори на 10 пити с 2 преградни дъски) при дадан-блатовите кошери или в долния корпус при многокорпусните. Когато обаче пчелинът от ливадна паша ще се превозва на слънчогледова, ограничението през тези паши (от ливади, плевели, липи, сечища) трябва да бъде по-слабо, за да се отгледат повече пчели за слънчогледовата паша.

През този месец на всички семейства трябва да се дават пити за изграждане и редовно да се изрязват и стопяват далаците от строителните рамки.

Особено внимание трябва да се отдели за опазването на питите от молци. Най-добре е, ако питите се поставят в семействата. Пчелите ги охраняват много добре (стига да не са извън покритието им от пчели). При наличие на сухо и хладно помещение, в което температурата не се повишава над 10°С, питите може да се съхраняват без опушване – молците могат да се развиват при температура над 10°С. Във всички останали случаи питите, намиращи се извън пчелните семейства, трябва да бъдат опушвани срещу молци периодично, през две седмици (най-малко 2-3 пъти през сезона). Опушването става със сяра в помещението (хранилището), в шкафовете или корпусите и магазините, в които се съхраняват, като се спазват противопожарните изисквания и изискванията за безопасност на опушващия. За да се унищожат ларвите на молците, трябва да се изгаря напълно по около 100 г сяра на 1 м3 от помещението с пити. Ореховите листа, лавандуловите и ментовите растения или цвят от тях, както и нафталинът само отблъскват с миризмата си молцовата пеперуда да не снесе по питите яйца, но снесените вече не се влияят от тях и ако не се унищожат ларвите чрез опушване, те унищожават питите. Само ако през зимата температурата в помещението, където се съхраняват питите, е спадала за няколко дни под – 10, – 12°С, зародишите в яйцата на молеца загиват и при опазване от ново снасяне на пеперудите питите може да се съхраняват без поражение от молци през летните топли месеци (което е трудно осъществимо).

През юни се центрофугира медът от магазините и корпусите. Желателно е той да бъде запечатен поне до половината в питите, за да е намалено водното му съдържание и избягната опасността от ферментиране при съхранението му. При изваждането на питите за центрофугиране трябва да се провери има ли в плодника, достатъчно мед за нормалното изхранване и развитие на семейството до следващата паша – слънчогледовата или друга паша. Правилно е пчеларят да остави по няколко пити с мед нецентрофугирани, особено от многокорпусните кошери, които да използва при зазимяването. Този мед не е захаросан в питите и за слънчогледовите райони е много полезен.

През този месец трябва да се следи за прояви на заболяване по пилото както от европейски гнилец (особено след отравяния на пчелите), така и от американски. При всеки преглед на пчелите независимо по какъв повод се извършва пчеларят трябва да оглежда и състоянието на пилото.

Особени грижи трябва да се полагат за опазването на пчелите от провежданите през юни растителнозащитни мероприятия, вкл. и третирането на житните посеви със самолети. Затварянето на пчелните семейства през този месец трябва да става задължително след осигуряването им с вода и добра вентилация.

Трябва да се прави редовна проверка за наличието на майките и пронасянето им в оплодните отделения (нуклеусите), на рояците, отводките и семействата, където са дадени маточници. Съобразно с възможностите се вземат мерки за оправяне на неблагополучията и за развитието на редовните семейства.

Към края на юни пчелните семейства трябва да се подготвят за изкарване на слънчогледовите масиви за опрашване и медосбор.

ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ПРЕЗ ЮНИ

През юни продължава цъфтежът на гледичията, аморфата, малината, къпината. Зацъфтяват растения, осигуряващи главна паша на пчелните семейства - липа, драка, резене, кориандър, анасон, слънчоглед, люцерна, лавандула. Развива се ливадната, пасищната и плевелната растителност - всички видове детелина, бяла и жълта комунига, конски босилек, полски синап, бодил и др. Пашата от тези видове е по-бедна, но продължителна. През този месец цъфтят и растения от групата на специалните медоноси - фацелия, бораго, маточина, асклепиас. През този период пчелните семейства са в пълно биологично развитие. Пчелите покриват всички пити в плодника, магазина, корпусите. Работят активно като отглеждат много пило (в гнездата то е главно запечатано), пренасят и преработват големи количества нектар и прашец. Работа на пчеларя В зависимост от района на пчеларстване преди започване на главната паша се прави преглед на семействата. Силните и добре развити пчелни семейства се разширяват - Дадан-Блатовите кошери с магазини, а многокорпусните с корпуси. При силна и продължителна паша на пчелните семейства, разширени още през месец май с магазини или корпуси, се поставят втори магазин (между плодника и пълния с нектар магазин) или трети корпус. Важно условие е да се осигури добра вентилация за по-бързото изпарение на излишната вода от нектара и превръщането му в мед. За целта основният вход се отваря максимално, дъното се спуска и се открива вентилационният му отвор, а също така и горните входове на корпусите. От друга страна, осигуряването на добра вентилация подпомага пчелите за поддържането на оптималната температура в пчелното гнездо и за по-лесното им справяне с високите външни температури. За максимално използване на разнообразната медоносна растителност се практикува подвижно пчеларство. Районът за разполагане на кошерите се избира предварително като се обръща внимание на следното: - Районът не трябва да е пренаселен с пчели; - Мястото да е отцедливо и добре огрявано от слънцето; - Желателно е наблизо да има източник на чиста вода за пчелите. Пчелните семейства се преместват на новото място една седмица преди цъфтежа на основната медоносна растителност, за да има време пчелите да се ориентират. Когато се преместят във вече цъфнала растителност, пчелите работнички, възбудени от обилното нектароотделяне, се включват веднага в пашата (без да имат време за ориентация), при което голяма част от тях се губят и не се връщат в кошерите си. Кошерите с пчели се подготвят за транспортиране 2 - 3 дни предварително. Обръща се внимание на: 1. Състояние на кошерите - старите разнебитени кошери задължително се подменят със здрави; - пукнатините се запълват с парцали или се замазват с глина; - дъната се заковават отстрани, за да не се разместват. 2. Комплектуване на пчелното гнездо - изваждат се тежките, пълни с нектар или мед пити; - поставят се празни пити или рамки без восъчни основи; - отстраняват се преградните дъски, страничните и горните изолационни материали; - в пчелните гнезда се оставят най-малко 3 кг мед, поради засилената консумация на храна при транспортиране. 3. Укрепване на рамките - подреждат се така, че да не се допират чрез разделителите и да не се местят при транспортиране. 4. Осигуряване на вентилация Непосредствено преди транспортиране входовете на кошерите се затварят надеждно. Това може да стане с тънки дървени летвички, с обърнати предпазители против мишки, хартия или парцали. Топлото време и обилното нектароотделяне в природата благоприятстват отделянето на восък от пчелите. За пълноценно използване на строителния им инстинкт трябва да се поставят рамки с восъчни основи за градеж и строителни рамки. През месец юни все още са налице благоприятни условия за роене. Семействата са силни, с много пчели и запечатано пило. Пренаселеността в пчелното гнездо и бездействието на индивидите в него са причина за изпадане в роево състояние. Пчелите подготвят основи за маточници, принуждават пчелната майка да снесе яйца в тях и я изоставят - не я хранят с пчелно млечице. В резултат на това, че тя се храни само с нектар и мед (въглехидратна храна), теглото й намалява и пчелната майка може да излети с част от пчелите - да се образува рой. Независимо, че роенето е естествен начин за размножаване на пчелните семейства, то е нежелателно при съвременното пчеларство. Пчелните майки, получени при роене са едри и с много добра яйценосна дейност. Ройливостта обаче е качество, което се предава по наследство и не е за предпочитане такива майки да се използват за създаване на нови семейства. За предотвратяване на роенето е необходимо на пчелите да се създават условия за работа: - Поставяне на рамки с восъчни основи за градеж или строителни рамки; - Разширяване с празни изградени пити - така се създават условия за активиране яйценосната дейност на пчелната майка, а заложеното пило ангажира младите пчели-кърмачки; - Подхранване с рядък захарен разтвор (2 : 1) при влошаване на времето; - Максимално разширяване на пчелните гнезда с магазини или корпуси - времето е топло и няма опасност от охлаждане на пилото; - Отнемане на питите със запечатано пило; - Пренареждане на питите в пчелното гнездо - в средата се поставят празни пити; - Прилагане на изкуствено роене - формиране на отводки, разделяне на семейството с делене на летящите пчели, налитане при майката. Налитането при пчелната майка е най-сигурния начин за предотвратяване на роенето, защото имитира създаване на рой. На мястото на основното семейство, което е в роево състояние, се поставя чист дезинфекциран кошер. В него се нареждат 1-2 пити с храна (мед и прашец), празни изградени пити и рамки с восъчни основи. От основното семейство се изважда питата, на която е пчелната майка, и заедно с пчелите се поставя в средата на новоформираното пчелно гнездо. В новия кошер, зареден с пити, ще влязат всички летящи пчели. В основното семейство остават само млади нелетящи пчели, на които след 3-4 часа се придава зрял маточник или оплодена майка и им се осигурява вода в хранилката. Условията през месец юни са благоприятни за производство на пчелни майки и за придаването им в нуждаещите се пчелни семейства. Обикновено това става в осиротели семейства, в семейства със стари или дефектни майки, в новосъздадени семейства. Необходимо е да се спазват следните условия: 1. Семейството, в което ще се придава нова пчелна майка, трябва да е било бlез такава най-малко 2-3 часа; 2. Новата пчелна майка да се придава с клетка: - най-подходяща за целта е клетката - калпаче. Тя се забива върху питата, като се избира участък със запечатано зряло пило, мед и празни килийки. Пчелната майка се пуска под клетката и отворчето се затваря плътно. По този начин не се ограничава яйцеснасянето на майката (което улеснява приемането й), а излюпените пчели работнички са нейната "свита". - придаването може да се извърши и с транспортна клетка. През първите 24 часа отворът на клетката се затваря плътно. На следващия ден се прави преглед. Ако пчелите пълзят спокойно върху клетката и провират хоботчетата си през отворите й, означава, че ще приемат майката. Отворчето на клетката се замазва с мед и восък и се оставя пчелите сами да освободят пчелната майка. - През юни има добри условия за създаване на нови пчелни семейства. При формирането им, независимо от избрания начин, трябва да се осигури достатъчно храна, пчелна майка и пчели (млади нелетящи или стари летящи), които да покриват добре питите. След 6-7 дни новите семейства се подсилват с пити със запечатано пило, взети от други здрави семейства. За да достигнат по-бързо до нормално състояние, се подхранват със захарен разтвор. Когато за тях се положат необходимите грижи, те успяват да отгледат много пчели, да участват активно в следващата главна паша и да се запасят с достатъчно хранителни запаси за зимния период. - При силна паша пчелите бързо запълват магазините и корпусите с мед. Питите със зрял (запечатан) мед се центрофугират и отново се връщат в кошерите. - Важно условие за нормално развитие и активна работа на пчелните семейства е да се избягва честото им преглеждане. През този период най-добре е прегледите да се извършват рано сутрин или привечер.

Кога и как се започва с пчеларство?

Много често се задават въпроси от хора, желаещи да практикуват пчеларство, кога, как и с колко пчелни семейства е най-добре да се започне?
Преди всичко има няколко основни принципа, които всички са длъжни да спазват:

1. Пчелните семейства трябва да са здрави, тъй като болните продукция не дават.

2. Да се знаят много добре биологичните изисквания на пчелното семейство.

3. Семействата да са запасени с достатъчно и качествена храна.

Най-важните въпроси, които са от съществено значение за бъдеща пчеларска дейност са:

1. Кога е най-подходящият момент?

2. С колко и какви семейства следва да се започне?

3. Как да се започне?

4. Коя система кошери да се предпочетат?

Най-важното условие при започване на пчеларстване е начинаещият пчелар да се снабди с необходимата специализирана и съвременна пчеларска литература. Излизащите вестници и списания само допринасят за усъвършенстване на дейността му като пчелар.

Най-подходящ момент за започване на пчеларстване е пролетта, когато пчелните семейства са презимували и са преминали неблагоприятните климатични условия.

През пролетта започва цъфтежът на много от прашецо и медодайните растения, така че и да има някакви пропуски от страна на начинаещия пчелар, те няма да са от фатално значение за пчелните семейства. Условията позволяват да се развиват благоприятно, без активна човешка намеса.

Начинаещият пчелар е добре да започне с две или повече пчелни семейства. Съображенията са следните:
- ако сполети някакво неблагополучие едно от семействата, то поне другите ще се развиват нормално;
-при нужда винаги ще моЖе да се отнеме част от пилото или пчелите от по-добре развиващото се семейство и да се подпомогне по-слабото;
-при две и повече семейства начинаещият пчелар чувства по-голяма отговорност и ангажираност да се отнася сериозно с тях. Колкото са повече, толкова тази отговорност е по-голяма.

Дали да се започне с рояци или развити семейства? По-добре е да се започне с развити семейства, защото в ранна пролет рояци няма, а от развитите семейства ще може да се очаква някаква продукция. Това е от голямо значение както за начинаещия пчелар, така и за неговото семейство. Ще може да се почувства плодът от пчеларската дейност.

Остава въпроса как да се започне? Най-добре е да се закупят семейства от опитен пчелар или от наследниците на някой починал или възрастен, който не е в състояние да се грижи вече за пчелите си. При определянето на цената и закупуването винаги би трябвало да участва опитен пчелар, който да прегледа семействата, за тяхната сила и здравословно състояние. Той трябва да покаже на практика как се застава и отваря кошерът, как се изваждат питите, кое е пчела работничка, търтей, майка. Кое е запечатано пило, младо открито пило и яйца. Може да покаже и други практически похвати и дейности. Обикновено отзивчивите пчелари с удоволствие предлагат опита си на по-младите и неопитните.

Запознал се със състава на пчелното семейство, пилото, питите със запечатан мед, прашец и други дейности, начинаещият пчелар ще може да разчита вече на познанията, добити в учебните форми и от пчеларската литература.

Каква система кошери са най-подходящи? Няма неподходяща система кошери. Има лоши пчелари. Напоследък повечето се увличат в много-корпусната система -ЛР.

Всичките системи са добри, когато се работи професионално с тях. Има известни предимства при много-корпусните. Те са по-пригодени за интензивно пчеларстване.

Всичко обаче зависи от нагласата на пчеларя, неговите възможности за често посещаване на пчелина и нектародайността на района в който ще се пчеларства.