ПОСТАВЯНЕ НА МАГАЗИНИ И КОРПУСИ ЗА МЕД

 

При трайното затопляне на времето, в зависимост от цъфтящата растителност и развитието на семействата се поставят магазините и корпусите за мед. При усилен принос на нектар се прави преглед на всичките семейства и се преценява кои пчелни семейства са готови и кои не за поставяне на магазините. С настъпването на времето за цъфтеж на акацията, повечето добре отглеждани пчелни семейства са готови за поставяне на магазините и корпусите за мед.

 


Признаците, по които се съди за настъпване на главната паша са усиленият летеж на пчелите и продължителната им работа от ранна утрин до вечер. Наблюдава се непрекъснат и силен летеж от и около кошерите. Излизащите от кошера пчели излитат още от входа с голяма скорост, а връщащите се от работа са с подути коремчета, летят безшумно и тежко кацат на прилетната дъска и бързо влизат в кошера.

Вентилиращите пчели по дъното и на входа рязко се увеличават. Вечер от разстояние се долавя непрекъснатото бръмчене на вентилиращите пчели.
Сигурно указание за настъпване на медобера е побеляването на питите в горната им част. Пчелите плътно покриват рамките. В Дадан-Блат-овите кошери има по 12 пълни междини с пчели, а пилото е на 7-8 пити, а в многокорпусните кошери – съответно 2 пълни корпуса с пчели и най-малко 9-10 пити с пило. При изваждане на крайните пити, те са тежки и запълнени с нектар. Проверява се дали няма в някои семейства заложени маточници. Преглеждат се и майките и се набелязват кои следва да бъдат подменени. Оглежда се внимателно и пилото за някакво заболяване.

При настъпване на главната паша трябва да се вземат мерки за оползотворяването й и предотвратяване на роенето. Това става чрез разширяване на обема на кошерите, чрез поставянето на магазините и корпусите. Всяко закъснение води до загуба на продукция.

Всички магазини и пити, които ще бъдат използвани за медосбор се преглеждат и проветряват. Негодните се бракуват и претопяват. Питите преди поставяне в гнездото се напръскват с рядък захарен сироп или чиста вода. Това улеснява пчелите при почистването на килийките в питите и по-бързото им запълване с нектар. При недостатъчно магазинни пити, може да се поставят по 5-6 рамки с монтирани восъчни основи, като се подреждат през една с изградени (една изградена, една – за градеж и т.н.).

При поставянето на магазините и корпусите се внимава да не се смачкат много пчели, които са по ръба на кошера. Те се смитат с пчеларската четка или подпушват с пушалката. Внимава се магазините добре да прилегнат към плодниците, да няма пролуки, които биха създали условия за влизане на чужди пчели и предизвикване на кражби. С цел майката да не се качи в магазина или плодника и да снесе яйца, се поставя ханеманова решетка между плодника и магазина, или питите в магазина при ДБ се слагат с една по-малко. Така се увеличава междурамъчното пространство и майките не се качват. На надрамъчния капак затоплящите материали трябва да не се махат, защото през лятото те пречат на слънчевите лъчи да прегряват гнездата под ламаринения капак. Най-добре е ако се използват стиропорни плоскости за изолация.

Така подготвени кошерите се оставят на спокойствие няколко дни. Само отвреме-навреме се следи за запълването на магазинните рамки с нектар. Когато при вдигане на крайните пити се наблюдава лъщяща маса от нектар в килийките, а поставените рамки с восъчни основи са почти изградени и също има нектар в тях, тогава се поставя втори магазин или корпус с празни пити и восъчни основи между плодника и първият магазин, т.е. празният да е отдолу.

При наличие на достатъчно магазини и корпуси поставянето по този ред може да става до 3-4 броя. Следи се щом в най-горния магазин питите са изпълнени и по-голямата част запечатани – се изваждат. С четката внимателно се отстраняват пчелите от тях, а те се поставят в преносното сандъче и центрофугират. Многокорпусните кошери имат по 3-4 корпуса, но ДБ обикновено са с по един магазин, затова всеки трябва да се снабди най-малко с още един. Целта е винаги да има място за разхвърляне на нектара в празни незапълнени килийки, в противен случай не се оползотворява достатъчно ефективно богатата паша.

Когато пчеларя иска да добие различни видове мед: акациев, липов, полифлорен и т.н., той следи, и след прецъфтяване на съответната култура центрофугира наличния мед и връща празните пити в магазините за следващата паша.

По време на усилено нектароотделяне може да се задели майката с ханеманова решетка на 2-3 пити в края на гнездото с цел да ограничи снасянето на яйца и ангажиране на много пчели за тяхното отглеждане. Освободените пчели сами се насочват за събиране и преработване на нектара.

Много пчелари, усвоили интензивните технологии на пчеларстване, работят с майка помощничка или двусемейни кошери.

Възможности за зимуване на пчелите върху изкуствено приготвена храна

Необходимостта от зимуването на пчелите върху качествени хранителни запаси е едно от изискванията при подготовката им за зимата. Известно е изключително вредното влияние на мановия мед, както и на медове произведени от пчелите не от нектара на растенията например, а от сок на грозде. В такива случаи категорично се препоръчва заменянето на такива запаси най-добре с пити с мед от пролетния медосбор. Това обаче не винаги е възможно по простата причина, че пчеларите нямат навик да оставят такива пити като резерв подсигуряване на пчелните семейства с храна за зимата.
Съществува и практиката с цел получаване на по-голяма стокова продукция да се центрофугират и питите от плодника, които са пълни с нектарен мед, а след това пчелните семейства да се подхранват със захарен сироп за запасяването им през зимата. Така стои и въпросът, когато пашата през втората половина на лятото и есента е недостатъчна или въобще липсва, при което пчелите не са в състояние да се запасят с храна.
В практиката често изпадане в такива ситуации е в основата на много проучвания, свързани с възможностите за замяна или допълване на медовите запаси чрез подхранване със захарен сироп. Независимо от доказаното добро зимуване на пчелите върху такива запаси са налице и негативни явления, свързани с изтощаване на пчелите при преработването на сиропа. Инвертирането на захарозата от захарта до прости захари води до изразходване на резервите на т.н. мастно тяло на пчелите и животът им се скъсява. Те не са в състояние да доживеят до пролетта и да участват в отглеждането на пролетното поколение пчели. Често се наблюдават и диарии, когато захарният сироп е подаден късно и е останал непреработен.
Това наложи необходимостта да се разработят способи за снабдяване на пчелите с храна за зимата, при които те да не се изтощават през есента чрез преработването на захарен сироп. Така се стигна до проверен в практиката способ за изкуствена подготовка на храната, който се изразява в следното:
Използва се смес, която се състои от 75% захар, 18% вода и 7% нектарен мед. Сместа се държи при температура 35-40° С (затоплено помещение) в продължение на 10-12 дни и се разбърква два пъти всеки ден. Получава се продукт, състава на който е много близо по съдържание на захари до състава на меда, получен от захарен сироп, но пчелите не са участвали в този процес т.е. те не се изтощават. Този продукт дори може да се разлее директно в питите и те да се сложат в гнездото.
Стига се и по-далеч. За да не участват пчелите в запечатването на такива пити (което също ги изтощава) те се напръскват с разтопен восък чрез пулверизатор, а пчелите приемат такова запечатване нормално. Такъв способ обаче води до загуба на 40-50 гр восък на всяка пита.
При зимуването на пчелите върху такива хранителни запаси са получени твърде интересни за практиката данни. Задното черво на пчелите през зимата почти не се запълва с несмилаеми вещества и необходимостта от очистително облитане намалява. Пчелите изразходват от 10,5 до 21,8% по-малко храна, запасите не кристализират, подморът през зимата е с 50% по-малък, водния баланс в организма на пчелата е оптимален. Рано през пролетта количеството на запечатаното пило е с повече от 30%, а силата на пчелните семейства с 40% по-голяма. Всички тези данни се отнасят спрямо пчелни семейства, зимуващи върху запаси от натурален мед и мед от преработен захарен сироп.
Достоверността на тези резултати е несъмнена, но при условие, че пчелните семейства са осигурени с достатъчно цветен прашец.

Зазимяване, болести и вредители – основните убийци на пчелите през зимата

През зимата има три основни опасности, от които трябва да се страхуват пчеларите. Основната грешка, която се допуска, е при зазимяването на пчелните семейства семействата – т.е. често не се осигурява достатъчно храна за зимния период. Това каза пред „Агрозона“ инж. Михаил Михайлов, председател на Обединен български пчеларски съюз (ОБПС). Когато има недостиг на хранителни запаси пчелните семейства започват да загиват през студените дни. Количествата за зазимяване са различни в зависимост от системите кошери, но средно трябва подхранване от около 20 кг.

Другото, което тормози пчелите са болестите. Ако пчеларят не е третирал семействата главно против вароатоза и нозематоза отново може да има масови измирания. Третата грешка е тогава, когато започва ранно подхранване на пчелите. Пчеларите често се опасяват, че не са зазимили семействата с достатъчно храна, вследствие на което започват да им дават твърда храна и в резултат на това пчелите също загиват. Когато семействата се подхранват твърде рано те влизат в активен режим, който не трябва да се нарушава минимум до пролетта. Ако този режим се прекъсне пчелите се изтощават,поради липса на вода и прашец от външната среда. По този начин те трябва да изразходват от собствените си тела биологични вещества, което е изключително вредно, коментира инж. Михайлов.

Има и вредители – най- вече това са мишки, кълвачи, мечки. Но това са по- редки случаи, водещи до измирания. Мишките често си правят легло около пчелното кълбо и над него. Чрез своята непрекъсната дейност и хранене те безпокоят до пълно изтощение пчелите. Често убиват част от тях и дори ликвидират пчелното семейство. Кълвачите от своя страна търсят храна в стените на кошерите, пробивайки дупки или разтрошавайки стените на по- старите кошери. През топлите дни пък единични оси и стършели търсят храна наготово и често убиват пчели.Предохранителните мерки за мишките се свеждат до създаването на неблагоприятни условия за тях. Те не трябва да имат достъп до складовете с пчелни продукти, плодове и др. Складовете трябва да са с плътно затворени врати и прозорци. За предпазването на пчелните семейства през зимата трябва да се държат само здрави кошери, без пукнатини и с добре прилягащи дъна и капаци. Мишките може да се унищожават и механически, като за целта се използват различни видове капани. Освен това може да се използват и химически средства. Отрова за мишки може да се постави в ъглите на пода на складовото помещение през цялата година. А като най- стар и изпитан метод може просто да си вземете котки.

Декември -месецът на почивка при пчелите

През декември работата на пчелина е свързана с осигуряване на спокойствие на пчелните семейства. През този период пчелите са образували зимното кълбо и принципно не се нуждаят от грижите на пчеларя, но все пак трябва да се следи за състоянието им. Това се прави чрез прослушване на семействата и наблюдаване на очистителните облитания.
Прослушване: извърва се с помощта на гъвкав гумен маркуч с дължина около 1-1,5 м. Единият край се поставя в отвора, а другия се доближава до ухото. С кратко почукване по корпуса се предизвиква смут в семейството. По издаваните шумове опитният пчелар е в състояние да установи състоянието на пчелите в преслушвания кошер.
Има 5 различни звука, които трябва да могат да бъдат различавани от пчеларите:

при почукване звукът се усилва, след което затихва бързо и постепенно = всичко в семейството е наред;
през 3 - 15 сек. се долавя пищящ звук, издаван от отделни пчели = наличие на нозематоза - нобходима е консултация с ветеринар;
постоянно пищене = наличие на гнилцово заболяване;
постоянен, висок, разногласен звук, открояват се отделни "тъжни" звуци = най-вероятно семейството е осиротяло - необходимо е да се вземат мерки за обединяване с друго семейство
звукът е завишен и затихва много бавно = хранителните запаси са на привършване - необходимо е да се придадат пити с мед или инвертиран сироп.
Наблюдаване на очистителните облитания: Очистителните облитания са изключително важни за пчелите. При тях те се освобождават от натрупаните в дебелото им черво остатъци от храна. Очистителните облитания пчелите извървашт в топли зимни дни, обикновено при темепратури около 12 С. Същевременно те се стремят да изнесат навън падналите по дъното на кошера трупове на умрели пчели, восъчни капачета, кристалчета с мед и други отпадъци.
По начина на облитане също може да се направят изводи за състоянието на семейството:
Дружно и енергично облитане = семейството е добре;
Слабо облитане, облитане на единични пчели, суетене на пчели пред входа, диарични петна около входа = нередност в семейството, като например голяма смъртност (подмор), загуба на майка, недоброкачествена храна, глад и пр.
Някои семейства не се облитат заедно с другите, а оставят в кошерите. При почукване по стените на кошера издават характерния дружен, енергичн звук = те са още в зимен покой. Необходимо е да се свалят изолиращите материали от кошера, за да се затопли отгоре гнездото от слънчевите лъчи, с което ще се подтикнат пчелите към облитане.
Ако някои семейства не се облитат и при почукване не издават никакъв звук = те са загинали. Техните входове се затварят, за да не влизат пчели крадци. След като спре облитането на другите семейства се отварят и преглеждат, за да се установят причините за умирането, които може да бъдат глад, студ, осиротяване, задушаване, лошокачествена храна, заразно заболяване и пр.

Медът по средните пити е условие пчелите да презимуват

През декември пчелите са образували зимно кълбо и са в относителен покой. С горната си част кълбото обхваща тази част от питите, където е складиран медът. След като пчелите изконсумират покрития от тях мед, цялото кълбо се придвижва нагоре и назад. Ето защо, важно условие за нормалното зимуване на пчелните семейства е по средните пити, върху които се образува кълбото, да има достатъчно мед в количество около 1,5-2,0 кг.

Особености в развитието на пчелните семейства
Когато това не е спазено и медът по тези пити е малко, се налага още в средата на зимата пчелите да се преместват върху страничните рамки. Преместването обаче може да стане само когато температурата около кълбото се повиши над 8°С, при което пчелите имат възможност да пропълзят над горните летвички на рамките.

Зимното кълбо се формира в тази част на кошера, където има условия за добро затопляне и осигуряване с чист въздух. Мястото му зависи от силата на семействата: при силните то е по-близо до входа, а при средните по сила и слабите – по-навътре в кошера.

Външната част (кората) на кълбото се състои от плътно наредени една до друга пчели. По този начин се запазва топлината в центъра. Дебелината и плътността на обвивката зависят от външната температура – при понижаване на температурата се уплътнява, а при повишаване се разпуска (става по-рехава).

 


В центъра на кълбото пчелите могат да се движат. Там температурата е най-висока – 28-32°С. В посока от центъра към периферията пчелите я поддържат на ниво 14-16°С, като в най-външната част тя е 6-10°С.

Задължителни дейности на пчеларя през декември
Пчеларят трябва да осигури спокойствие на пчелните семейства, тъй като това е важен фактор за предпазване на пчелите от редица заболявания. Спокойното зимуване е гаранция за успешно иззимуване и нормално развитие на пчелните семейства.

Подпомагане на очистителните облитания на пчелите през зимата
Когато температурата на въздуха се повиши над 10°С, пчелите извършват очистителни облитания, при които изхвърлят натрупаната в дебелото им черво фекална маса. Поради голямото значение на облитането за нормалното зимуване, пчеларите трябва да улесняват пчелите в тази им дейност – временно сваляне на предпазителите против мишки и почистване на дъната на кошерите от умрели пчели с помощта на телена кука. Подморът и отпадъците, извадени от дъното на кошерите, дават известна информация за състоянието на семействата:

Наличието на много захарни кристалчета показва, че медът по питите в пчелното гнездо е кристализирал.
Наличието на умрели пчели с подути коремчета и кафяви диарични петна по прилетните дъски свидетелстват за заболяване от нозематоза или отравяне с манов мед (манова токсикоза);
Наличието на части от пчели (крила, крачета) и миши изпражнения е показател за вмъкването на мишки в кошера.