Грижи за пчелите през септември

През септември пчелите сами се подготвят усилено за зазимяването-съсредоточават мед към центъра на гнездото, където площите от излюпващото се запечатано пило се освобождават всеки ден. Ако в магазините има мед, особено незапечатен, пчелите го свалят в плодника,като го разполагат в освободените от пилото площи.

 

Наред с това усилено събират и донасят прополис /пчелен клей/, с който замазват всички пукнатини и малки отвори, пред който може да нахлува студен въздух в гнездото, включително и в вентилационната мрежа на дъното. Те сами стесняват с прополис оставените широки отвори на входовете на кошерите-една част замазват изцяло, а над другата правят шахматно два реда колонки от прополис, с което ограничават достъпа на студения въздух през зимата към гнездото. Колкото по-малко пчели има в семейството, толкова по-малък отвор оставят на входа.

 

През септември пчеларят трябва да довърши подготвителните работи за зазимяването. Той трябва да определи на колко пити да зимува даденото пчелно семейство. Основният показател за това е количеството на пчелите в гнездото. Оставят се толкова пити, колкото пчелите плътно могат да покрият. Добре стеснено е гнездото тогава, когато пчелите покриват питите така, че при изваждането и по тях килийките да не се виждат-телата на пчелите са почти плътно едно до друго върху цялата площ на питата.

 

Сериозна грешка допускат пчеларите, които оставят пчелните семейства да зимуват в разширени гнезда. Не броят на питите, оставени в гнездото, а количеството на пчелите определят силата на семействата при зазимяването им. След като оредели броя на питите, на които ще зимуват семействата, пчеларят трябва да извърши и подпора им.

 

Всички новоизградени пити, в които не е отглеждано пило, и питите с негодни за използване площи трябва да бъдат извадени. Ако в тях има мед и той е необходим за допълване на запасите, пчеларят ги оставя зад преградната дъска, разпечатва меда и след пренасянето на меда ги изважда. Ако медът в избраните за зазимяването пити е достатъчен, всички излишни пити той изважда и поставя в склад, вкл. и питите, на който има мед, и ги използва през пролетта за активизиране на пролетното развитие. При стесняването на гнездата и подбирането на питите пчеларят трябва да остави необходимите хранителни запаси от мед и прашец за презимуването на пчелите. Когато в някои семейства медовите запаси не достигнат, те трябва да се попълват с готови от излишните на други семейства пити или чрез разпечатването на маломедни пити зад преградната дъска.

 

Съвсем неправилно е през септември хранителните запаси на пчелните семейства преустановили вече отглеждането на открито пило, да се попълват със захарен сироп. Подхранването на пчелните семейства със захарен сироп през есента, когато пчелите не използват цветния прашец за храна/ няма открито пило, на което да правят и дават кашица мед, прашец и вода, за да поемат и те от прашеца за храна/, води до тяхното силно физиологично изтощаване /белтъчно обедняване/.

 

Причината за физиологичното изтощаване на пчелите при преработването на захарния сироп през есента е следната: Захарният сироп е съставено от сложни захари, които пчелите не могат да използват за храна без предварителна обработка. Те трябва да ги разградят/инвертират/до прости захари, главно гликоза и фруктоза. Това разграждане се извършва с помощта на инертазата – ензим, който се отделя със секрета на горночелюстната и глътъчната жлеза на пчелите. За да се образува ензимът в жлезите на пчелите, необходими са белтъци, които те набавят единствено от цветния прашец. Когато пчелите не консумират цветен прашец, за да образуват инвертаза, те използват резервните си белтъци, натрупани в така нареченото мастно тяло, намиращо се около вътрешните им органи.

 

Колкото повече захарен сироп преработват пчелите, толкова белтъчни вещества изразходват те за разграждането на захарта н него. Изчерпат и се всички белтъчни запаси от организма им, пчелите не могат да отделят повече нито инвертаза, нито млечице за подхранване на майката и изхранването на младите личинки, нито да живеят дълго. Наблюденията показват, че дори и да донасят известни количества прашец през есента, щом е приключило отглеждането на открито пило, пчелите не консумират от пози прашец, а само го складират като запас. Преработването на сиропа в този случай става за сметка на белтъчните вещества от организма им, т.е. от резервите в мастното тяло, тъй като с храната само от мед белтъчни вещества не се набавят.

 

Зимният подмор на пчелите е тясно свързан с физиологичното им състояние. Ако на семейството с 2,5 кг. пчели /това е силно семейство с 8-9 плътни междини пчели/ при отсъствието на открито пило към 20 септември се даде за преработи 4-5 кг захар под формата на сироп, зимният подмор на пчелите се увеличава с 20-25 %. Ако се дадат 8 кг захар, подморът се увеличава с над 50%, а при 10-12 кг захар до края на март умират всички пчели, участвали в преработката на захарния сироп. В случай, че на такова семейство се даде през януари и 1,5-2 кг подбуда/ от готовата/, пчелите се изтощават напълно и загиват до края на февруари. Зле се отразява есенната преработка на захарта на по-слабите семейства.

 

Поради недостига на инвертаза за разграждането на захарта голямо количество захар остава в меда неинвертирана /неразградена до прости захари/ и когато пчелите се хранят през зимата с такъв мед, те трябва да го доизграждат, за да могат да го използват за храна. Това е възможно, докато се изчерпат белтъчните резерви в организма им. Свършат ли те, пчелите умират въпреки наличието на големи количества запасни от захарен мед в питите. Това е основната причина пред последните години зимно-пролетната смъртност при пчелите да взема такива размери.

 

Физиологически изтощени пчелите стават податливи и на редица заболявания-нозематоза, паратиф и др., но те са вторична причина за загиването на пчелите. Неправилно се твърди, че пчелите не могат да зимуват на захарен мед. Опитите показват, че ако през летния период сиропът се преработи в готова за усвояване на организма на пчелите форма от онези пчели, които до есента умират и не дочакват зазимяването, той може да бъде успешно използван за зимна храна. Преработват ли го обаче пчелите, които ще зимуват, отражението е крайно неблагоприятно върху презимуването. Затова цялото количество захар, което е необходимо за попълването на запасите, трябва да се даде през втората половина на юли и август в съчетание с есенното подбудително подхранване.

 

Важно е пчеларят да знае какво количество храна трябва да остави на пчелните семейства за тяхното нормално презимуване. У нас зимите протичат различно- някоя година зимата е мека и кратка, а в други случаи продължителна и студена, има и късни поврати на застудяване през април,пчеларят трябва да подготви пчелните семейства за сурова и продължителна зима. Ако зимата е кратка значителна част от зимната храна остава за пролетното развитие но ако тя е тежка и продължителна, запасите трябва да позволят изхранването на пчелите, без да се налага добавянето а храна през зимата/тя трябва да стигне до края на март-април/.

 

За зимуване на плътна междинна пчели трябва да се остави минимум по 2 кг. Мед. Този мед трябва де бъде почти изцяло запечатан в питите. През зимните месеци, когато пчелите са в кълбо и не отглеждат пило, консумацията на храна е твърде малка-под 1 кг на месец, но ако зимата е топла и пилото се появи рано, консумацията е много по-голяма, отколкото през лошите зими. Именно това налага да се оставят минимум по 2 кг на междурамие, за да се изхранят пчелите независимо от това, каква ще бъде зимата. Колкото по-слаби на пчели са семействата, толкова повече мед консумират.

 

Това налага на слабите семейства/рояците и запасните майки/ да се осигуряват минимум по 2,5 кг мед на междурамие пчели. На такива семейства е целесъобразно в началото на септември пчеларят да даде поне по една пита със запечатано пило/или с млади пчели/ от по-силните семейства, за да могат да презимуват нормално. Добри резултати се получават при сдружаването на по-слаби семейства за зимуването. За целта дадан-блатовият кошер се разделя на две отделения и във всяко се поставя о едно семейство със самостоятелен вход. При многокорпусните кошери по-слабите семейства се поставят в отделни корпуси, които се разполагат един над друг и се разделят чрез разделителната табла. Взаимното топлене на семействата улеснява презимуването им. Към края на месеца пчеларят трябва да отвори горния вход на кошерите и силно да стесни , а след няколко дни и напълно да затвори долния, като вдигне и прилетната дъска, така че пчелите да свикнат да летят на горния вход, преди да е започнало застудяването.

 

В зависимост от входа пчелите разполагат както хранителните запаси, така и зимното кълбо, което е важна предпоставка за доброто им презимуване. Поради липса на паша разпечатването на вадени пити зад преградната дъска, подпомагането на слабите семейства с пило пчели и пр. трябва да става внимателно. При такова време пчелите са много склонни към кражба. Това налага пчеларят да работи предпазливо, като взема всички мерки срещу възникване на нападения в пчелина. Своевременно той трябва да ликвидира всички оплодени отделения, от които се взети майките, и да ги прибере в склада, за да не бъдат ограбени и да станат причина за обща възбуда на пчелите в пчелина.

 

През септември трябва да приключат третиранията срещу вароатозата. Има няколко регламентирани препарата срещу това заболяване, което позволява на пчеларят да ги използва по избор. Още по-добре е, ако той редува третиранията с два или три препарата. През месеца е най-целесъобразно да се освободят всички подлежащи на ремонт кошери, като семействата се прехвърлят в ремонтирани и дезинфекцирани или нови кошери. Освобождаването на кошери може да стане и чрез сдружаването на по-слабите семейства в един кошер, разделен на две отделения, като пред пролетта след ремонтирането едното семейство отново се засели в отделен кошер.

 

При окончателно стесняване на гнездата и осигуряването с храна всички пити с мед, които са излишни за зазимяването, трябва да се извадят от гнездата. Онези от тях, които имат по-големи количества мед, трябва да се съхранят в склада за ранно пролетно подбудително подхранване /чрез разпечатването им и поставянето им в гнездата/, а част от по-маломедените може да се оставят зад преградната дъска в кошерите, особено ако не се поставят затоплящи материали при зазимяването. Ако извадените пити имат повече мед, отколкото е нужен за ранното пролетно подхранване /над 2,5-3 кг кошер/, част от него може да се центрофугира, като питите след центрофугирането се оставят за ранното разширяване на гнездата, ако са годни за това или се връщат вечерно време за подсушаване от пчелите в кошерите и след това се прибират в склада.

 

Когато се окаже, че медът за зазимяването на всички кошери в пчелина не е достатъчен /през август не са осигурени нужните запаси, което не трябва да се допуска от пчеларя/, на запасните майки и на по-слабите семейства трябва да се дават пити с мед, взети от по-силните семейства, а не запасите да се допълват със захарен сироп. Недостигът в силните семейства след вземането на част от питите с мед трябва да се попълни със захарен сироп, и то в количество, което няма да доведе до изтощаване на пчелите- не повече от 2-3 кг захар. В такива случаи наличните хранителни запаси в пчелина би трябвало да се разместят така, че да се постигне равномерно запасяване-средното количество мед на междина пчели да бъде еднакво за всички семейства от групата на силните и средните семейства и малко повече за слабите. Тогава подхранването с по 1-2 кг захар за всички силни и средни семейства в началото на септември, макар и да се отрази неблагоприятно за зимуването, ще гарантира изхранването им през зимата без даването на твърда храна /кърмова маса, подбуда/ през самите зимни месеци, както и презимуването на по-слабите, получили готов мед за зазимяването им.

 

Всички слаби семейства, на които не може да се дадат пчели и запечатено пило, за да презимуват като самостоятелни семейства, трябва да се обединят по няколко, за да не загинат всички. По целесъобразно е да им се даде по една междина пчели от силните, за да презимуват двете майки /на силното и слабото/, отколкото да се ликвидира едната майка. Тогава се загубва възможността през пролетта да снасят двете майки, които ще осигурят отглеждането на повече пило до пашата. Но когато по-добрите семейства в пчелина са по на 3-4 междурамия пчели, по-целесъобразно е по-слабите семейства да се придадат още през есента към тях, отколкото в целия пчелин да се създадат само слаби семейства, които при по-тежка зима почти загиват. Всичко това налага пчеларят реално да прецени съобразно със състоянието на семействата какво да направи-сдружаване, подсилване или обединяване с по-силните семейства /придаване на съвсем слабите семейства към по-силните или обединяване на няколко слаби в едно/.

Август-началото на пчеларската година

Август е месецът, в който се полагат основите на следващата пчеларска година. Главната паша е приключила. Пчеларите полагат грижи за семействата, като се стремят да осигурят условия за благополучно зимуване и интензивно пролетно развитие.
Първо:
Свалят се магазините - не по-късно от средата на август. В повечето издания се препоръчва дори началото на месеца. Предполагам, че всичко зависи от това, в кой район се намира пчелина.
Идеята е, че трябва да се даде възможност на пчелите да се запасят с храна за зимуването.

И тук разбира се има тънкости, като например: ако медът е манов, той задължително се центрофугира и се започва подхранване със захарен сироп. Подхранването трябва да приключи до 15 септември, за да може преработката на сиропа да се извърши от старите пчели. Зимните пчели не трябва да се ангажират с преработката на захарния сироп - дейност, която води до бързото им изтощаване за да може успешно да се справят с предизвикателствата на зимата и пролетта.
Второ
Прави се пълен преглед на пчелното гнездо.
Трябва да се следи за:
- сила на семейството - определя се по броя пчели в междурамие, както и по броя на питите, заети с пило
- количеството на хранителните запаси - колко пити и в каква степен са заети с мед. Тук опитните пчелари говорят за количество мед окомерно претеглено в кг. Сложна задача за неопитен пчелар, но все пак ето какво пише основно:
пълна дадан блатова пита от двете страни - 3-3,5 кг мед
пълна ЛР пита - 2-2,5 кг мед
Съгласно повечето информации за успешно зимуване на едно семейство е необходимо да се осигурят 15-20 кг мед. Важно условие е медът да е запечатан.
Наред с медовите запаси семейството има нужда и от прашец
При липса на достатъчно храна се извършва подхранване със захарен сироп.

- качеството на майката:Основното правило е, че семейството се зазимява с млада, оплодена майка. Майката се сменя на около две години. За младия пчелар е най-добре да маркира майките - така лесно ще може да я открие, респ. следи възрастта й.
Признаци за определяне възрастта на майката
- начин на движение - младите майки са бързоподвижни
- равномерно снесено пило
- наличие на много пило
- количеството на прашец (ако в семейството има останал много прашец - това е знак, че майката е стара)

- качеството на пилото: Здравото пило е равно, разположено равномерно едно до друго, восъчните капачетата са плътни, без отвори. Като се пробие капачето с клечка за зъби, пилото е бяло, не се точи

Трето
Предприемат се мерки против вароатоза. Най-разпространено и най-лесно за начинаещия пчелар е поставяне на ленти против вароатоза. Трябва да се спазват упътванията на производителя за различните видове противовароатозни ленти. Третирането срещу вароатоза е от изключително значение. В края на лятото опаразитяването е много силно. В резултат на липсата на търтеево пило, акарът напада работническото пило, ако не се вземат мерки може да се стигне до смърт или бягство на семейството.

Отпадъците в кошера показват състоянието на пчелите

От отпадъците, извадени от дъното на кошера, може да се съди за състоянието на пчелните семейства. Пробата може да се вземе през входа с тел, огънат във формата на буквата Г. С него на прилетната дъска се издърпват умрели пчели и отпадъци.Когато на дъното има умрели пчели с подути коремчета, това е показател за отравяне с манов мед (манова токсикоза) или заболяване от нозематоза. Ако в пчелните гнезда има мишки, в отпадъците се откриват само коремчета, главички и крачета от пчели и миши изпражнения, тъй като мишките не ядат гитиновата обвивка на пчелите.

Оглеждане на отпадъците от дъното
При наличие на кристализирал мед в пчелните гнезда, между восъчните отпечатки на дъното на кошера се забелязват много кристалчета. Пак с тел, огънат като буква Г, се извършва периодичното почистване от умрели пчели, лед и сняг. Почистването е важно, поради това, че през входа на кошера се осигурява чист въздух на пчелното семейство.

През зимата в пчелина може да се проявят някои незаразни болести. Това налага пчелните семейства да се предпазват от всички фактори, които допринасят за проявлението на заболявания. През този период от живота на пчелните семейства най-честата причина за появата на заболявания е безпокоенето на семействата.Добре подготвените и правилно зазимени пчелни семейства не изискват особени грижи. Необходимо е периодично да се посещава пчелинът, да се оглеждат кошерите и да се окаже помощ там, където има нередности – съборени кошери или покриви, затрупване на кошерите със сняг, запушване на входовете и др.

Понякога при зимни условия се налага да се извърши преглед на пчелни семейства за отстраняване на някои нередности. За целта кошерът се внася в по-топло помещение за 1-2 часа и след това се премества в затоплена до 20-25°С стая.

Спасяване на пчелни семейства
При случай на събаряне на кошери, при което питите са разместени и пчелното гнездо е нарушено, е възможно премръзналите пчели да бъдат спасени. Пчелите се смитат и заедно с питите се внасят в затоплена стая (20°С). Гнездото се подрежда в здрав и чист кошер, а питите се напръскват със захарен сироп. Когато пчелната майка е загинала, пчелите се присъединяват към друго по-слабо семейство.

През януари пчеларите може да помислят за ремонт на оборотните кошери и пчеларския инвентар и снабдяване с нов, както и за сковаване и зателване на рамки и снабдяване с восъчни основи.

Подхранване на пчелите
Когато пчелните семейства са зазимени с малко мед е необходимо да се подхранят още в началото на годината, за да не загинат от глад. За целта може да се дадат пити с доброкачествен мед (получен от здрави пчелни семейства). Питите с мед предварително се държат в затоплено помещение (за 1-2 часа) и след това се поставят в пчелното гнездо така, че да бъдат обхванати от кълбото. Когато в пчелното гнездо има пило, питата за подхранване се поставя до последната пита с пило.

В пчеларската практика за зимно подхранване на пчелните семейства се използват и твърда храна – кристализирал мед или медно-захарно тесто. От твърдата храна се оформят питки с дебелина 1-2 см и тегло 0,500-0,800 кг. Питките се увиват в марля, тензух или перфорирана хартия и се поставят върху горните летвички на рамките над пчелното кълбо.

Как живеят пчелите.

Сега в света се проповядва нова философия, която човек тепърва трябва да изучава. В това отношение, всеки трябва да се запита, какво е неговото предназначение и какво място заема в природата. Щом дойде до това положение, човек ще престане да се тревожи. Тревогата е второстепенно нещо в живота. Всеки ден човек трябва да разрешава важния въпрос за себе си, защо е дошъл на земята и каква работа трябва да свърши. На всеки човек е дадена определена работа, която той непременно трябва да свърши. Нека всеки се запита, каква служба, каква работа му е дадена. Ако наблюдавате живота на пчелите в кошерите, ще видите, че там работата е точно разпределена. Царицата снася яйца, работничките непрекъснато ходят да събират мед и се връщат. Търтеите пък свирят и те вършат своята работа. Те са свирци. Когато настанат гладни години, работничките избиват търтеите, като казват: „Много търтеи не ни трябват“. Обаче, като забогатеят, като настанат плодородни години, те създават повече търтеи и не ги убиват. Хората наричат свирците на кошерите търтеи, но аз ги наричам „красивите свирци на пчелния кошер“. Докато свирците в кошерите свирят и вие можете да вадите мед. Започнат ли пчелите да избиват търтеите и за тях е лошо, но и за хората не е добре. Вие трябва да желаете да има свирци в кошерите, защото и мед ще има; щом почват да избиват свирците и за кошера, и за хората не е добре – мед няма да има.

Защо някои деца се раждат в царски семейства? – Защото са хранени с царска храна. – Защо от многото яйца, които царицата-пчела снася, само едно излиза царица? – Защото е хранено със специална, с царска храна. Като изучавате живота на пчелите, виждате, че яйцата на работниците се хранят с един вид храна, бръмбарите, неправилно наречени „търтеи“ – с друг вид храна. Бръмбарите представляват свита на царицата. Благодарение на тях, тя върши своята работа. Те са от високо произхождение. Не е добре, когато бръмбарите се размножават повече, отколкото трябва. Ако съвсем изчезнат и това не е добре. Между пчелите в един кошер има известна пропорционалност, която природата допуска. Наруши ли се тази пропорционалност, пчелите сами я възстановяват.

Всеки човек иска да бъде цар, или царица. Не е лесно да носи човек тази висока титла. Колкото по-високо място заема човек, толкова по-отговорно е положението му. За пример, положението на целия кошер зависи от царицата. На всеки 24 часа тя трябва да снася по две-три хиляди яйца, от които се излюпват работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човек, че иска да бъде цар, свещеник, майка, баща, или учител. Това са едни от най-отговорните длъжности.

Учителят често спираше погледа си на животните. Той ги наричаше „малките братя.“ Отдаваше им правото, зачиташе свободата, която им е дадена от Разумната Природа. Наблюдаваше с внимание техния живот, изучаваше го и ни даваше често примери от него, като правеше преводи и съпоставяния, за да изясни някои положения в нашия живот:

„Пчелите като намерят паша, играят на кръг около нея и показват на другите пчели, че там има храна. Пчелата по радиовълните познава къде има най-много цъфнали цветя и отлита в тая посока.“

Мнозина се оплакват, че откак са дошли новите идеи в света, съвсем са се объркали. – Защо се объркали? – Защото торбите им се изпразвали. Другите пък, на които торбите се пълнят, се радват. Кое е за предпочитане: да имате пълна или празна торба? Въпросът се разрешава другояче. Иска ли човек да раздава от своя хляб на другите, за да не остане торбата му празна, той трябва да има на разположение още един хляб. Следователно, всяка идея, която не може да роди друга, подобна на себе си, остава в торбата. Роди ли друга идея, тя може да излезе навън. Значи, старите идеи излизат, а новите, младите остават в торбата. Същото може да се каже и за водата. Тази вода, която изтича, е стара. Тази, която в момента извира, е нова. Старото излиза, новото остава. На този закон е основан животът на пчелите. Когато някой кошер се рои, старите пчели излизат, а новите, младите, остават в кошера. Между хората законът е точно обратен: старите остават на мястото си, а младите отиват в нова къща.

Нито щастието, нито благата разрешават мъчнотиите и задачите в живота. За пример и пчелите могат да си устроят концерт, както хората си устройват. Влизали ли сте в някой кошер, да видите, как живеят пчелите? И пчелите, като хората, се радват на живота. Един ден гледам пред един от нашите кошери, в едно гърне с вода, удавени около 20-30 пчели. Взех една от тях, духнах и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взех втора, трета, съживих ги по същия начин.

Разглеждах ги под лупа и забелязах, че тия, които можаха да се съживят, не бяха окончателно скъсали с живота. Имаше някакъв бавен пулс в тях. Само две-три пчели не можаха да се съживят. В онези, които се съживиха, се забелязваше особена радост; те се радваха на живота. Ако не бях ги забелязал навреме, те щяха да умрат. Значи и човек може по същия начин да възкръсне – от нас зависи. Затова, именно, Христос е казал на учениците:”И по-големи чудеса ще правите от тези". Как ще възкресите човека? Ще го сложите с гърба на земята и ще почнете да работите върху него. Ако искате пчела да съживите, ще постъпите по същия начин: ще я сложите на ръката си, с коремчето нагоре и ще почнете да духате. Ако преди това крилцата и са били разперени, животът е изчезнал от нея, тя не може да се съживи. Обаче, ако крилцата и са близо до тялото, животът е още в нея и вие ще можете да я съживите. Щом започнете една работа, не се съмнявайте в успеха и. Ако имате вяра и мъртвият ще възкресите; ако се съмнявате и живият ще умъртвите.

Справедливо може да се каже, че характерът на човека се познава от къщата му. Каквато е къщата му, такъв е и той. По кошера познавате живота и качеството на пчелите. Те имат врата, през която влизат и излизат, имат външна стража, която пази известен ред и порядък; те спазват необходимата чистота и температура, което показва, че чистотата и редът са най-главните им качества.

Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше „Сладко медено“. И то събужда във въображението ред картини – за Слънцето, за цветята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини осмислят думите сладко медено. При тия картини изпъква идеята, която се съдържа в думите сладко медено. Това сладко е дошло от Слънцето и влязло в цветята, отдето пчелите го изсмукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законите на една от пчелите, за да бъде тя строго наказана.

Когато обича някого, и пчелата се жертва. Тя дава живота си за него. Някой човек страда от ревматизъм в краката, но не може да се излекува. Защо? Никой не го обича. Той търси помощта на лекарите, но и те не могат да му помогнат. Най-после, на помощ му иде пчелата. Като го ужили няколко пъти по краката, ревматизмът му изчезва. Пчелата забива жилото си в крака му, а заедно с това жертва и живота си. Като знаете свойствата на киселината, която пчелата отделя, вие можете съзнателно да се лекувате.

Вие, като ученици, трябва да изучавате тия неща, да наблюдавате растенията, животните и да вадите положителни научни данни за техния живот и развитие. Вземете, например, пчелата. Тя се отличава със силно развито обоняние и зрение. Човек може да усети миризмата на цветята най-много на 5–6 метра разстояние, когато пчелата усеща тяхната миризма на 5–6–10 километра разстояние. Тя познава отдалеч кои цветя миришат и по миризмата им ги намира. При това пчелата вижда хубаво и ясно отдалеч. В това отношение тя е ясновидка. Като излиза из кошера си, тя прави един голям кръг, зърне отдалеч цветята и по права линия отива към тях. После пак се повдига нагоре, зърне кошера си и по права линия отива към него. Премести ли се кошера ѝ само един сантиметър, тя не влиза в дупката направо, а се удря в кошера. У нея има изработено вярно чувство за мерене.

Казвам: Ако пчелата е развила тия чувства, колко повече окултните ученици трябва да развиват своите по-висши чувства! Като се спирате върху откритията на учените геолози и други, как мислите, по какъв начин са дошли те до тези данни? – Чрез своята интуиция. Иначе те не биха могли само по предположение да се доберат до такива положителни истини. В тия учени има едно вътрешно чувство, чрез което те казват, че еди-кои си пластове са били преди хиляди години в едно положение, други – в друго положение. После обясняват по какви причини са станали промени с тях и т.н.

Сега какво е предназначението на личните чувства. Личните чувства се явяват на най-нисшата степен на живота. Личните чувства съществуват у всички животни. Вземете например пчелата. Поставете се пред кошера. Царицата чувства, че някой спира работниците й, и издава разпореждане: „Идете кажете на този господин да се отстрани от пътя!” Тогава ще излезе една пчела и ще те удари по главата. Ако не вземеш под внимание това, втора ще дойде. На третия път ще те жилне: „Ти трябва да знаеш, че царицата даде разпореждане.” Нищо повече – не изпълниш ли тази заповед, ще има гонене. Туй произтича от честолюбието: ред и порядък има тука. „Ние отиваме на работа, трябва да си доставим храна, какво си седнал на пътя ни!” Честолюбие има и у по-нисшите животни. Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошката, ако е квачка, като види някой вол, разпери се – ще го клъвне, казва: „Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.” Ако е змия – ще се увие, ще се изправи. Или ако е някое куче – ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат. И когато каже тази дума, кучето се връща. Казва: „Внимавай!”

Не е достатъчно само човек да търси причината на злото, но той трябва да бъде готов да се откаже от него. Ако не се откаже от своята алчност, той не може да влезе в Божествения порядък на нещата. Ако пчелата- работница не може да излезе от обществото на пчелите, нищо няма да придобие. Тя ще има царица – пчела, която ще ѝ заповядва, и завинаги ще си остане работница в кошера на своята царица. И в кошера има ред и порядък, чистота, но този ред и порядък не е идеален. Ако пчелата се стреми към нещо възвишено, трябва да напусне кошера. В живота на пчелите е допуснато многомъжеството, което не може да бъде идеал на един възвишен свят. Техният строй е отживял времето си. Всяка съзнателна пчела търси нови условия, за нов, възвишен живот."

Съвременните хора имат превратно схващане за живота. Те казват: Да оправим обществото, света. Идеални работи, но как да възпитате обществото, своите синове и дъщери, политическите мъже, учителите, свещениците, проповедниците? Аз съветвам всинца ви да идете и проучите живота на пчелите – те ще ви научат как трябва да възпитавате. Когато искат да си създадат царица, те приготвят за нея особена храна, за работниците пчели друга храна, за търтеите друга. Пчелите умеят да уредят своя живот много по-добре от хората, които само мъдруват. Това не е упрек, но указание, че ние трябва да проучим по-нашироко природата, която стои пред нас и в която са вложени всички закони и образци за преуспяване.

Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. Значи по нищо не се различаваш от тях. Вижте пеперудите какво ядене имат. Те ядат по царски. Те дават хубави угощения. Нима мислите, че яденето на пчелите не е хубаво? Влезте между тях да видите какви хубави угощения се дават. Те имат за царицата специална храна, най-изящната храна. После за техните певци пак имат специална храна. Те са техните големи лордове. Когато положението на един кошер е естествено, там всички пчели си разпределят работата, съобразно това си разпределят и храната. Те имат около 400 души певци. Когато кошерът забогатее, певците се увеличават. Щом кошерът осиромашее, веднага певците се уволняват, остават само една малка част от тях. Обикновеното число е 400. Те са любовниците на царицата. Те са нейните придворни. Един цар на земята има придворни дами, а една царица в кошера има придворни кавалери. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези лордове, от кошерите, или както ги наричат бръмбарите и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари току хващат в капани тези лордове, мислят, че щели да ядат много мед, та повече дял да остава в кошерите. Но те не разбират психологията на пчелите. Вие можете да отстраните бръмбарите, така наречени по човешки „брам“, „бък“, но няма да подобрите състоянието на кошера. Думата „брам“ значи големи. Ако отстраните всички тия бръмбари, след няколко години кошерът става все по-слаб, работничките стават все по-малки и по-малки, кошерът се изражда и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на тия кошери зависи именно от бръмбарите.

Сега това не са твърдения, но това са мои наблюдения, които са много верни. Аз правих тези наблюдения, когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правех сравнение между минералното царство, между растителното царство, между животинското царство и между човешкото царство. Имам едни голям сбор на данни и изводи, които са много верни. Тия данни могат да се проверят. Затова има специални начини. И в бъдеще, може би, след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората и така да подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие животът не може правилно да се развива.

За пример, на младото поколение са поставени ред ограничения, които не допринасят нещо добро. И при това във всеки дом има специални правила и закони, точно диаметрално противоположни на ония, които съществуват в другите домове.

Днес повечето хора мислят само за себе си. От сутрин до вечер човек мисли, как да изкара прехраната си, как да се облече. И животните мислят само за себе си. Човек, обаче, като мислещо същество, стои по-високо от животните. Той има други стремежи. Щом е така, човек трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на любовта, върху проявения живот на Бога. Без това той не може да направи крачка напред, защото няма да има образец, по който да живее. Животът на пчелата е част от проявения живот на природата. В това отношение човек може да вземе пример от нея. Когато отива да събира мед, пчелата се ръководи вътрешно, къде да отиде и от кои цветя да събира мед. Като се нахрани, тя събира прашец и го носи в кошера си, да се ползват всички от него. Тя живее за себе си, но живее и за общото. От време на време пчелите се роят: старите напущат кошера, отиват в друг, а младите остават в стария кошер. Между хората законът е обратен: младите напущат бащиния си дом, а старите остават. Това, което наричаме женитба, не е нищо друго, освен роене. Така се роят и душите, когато слизат на земята. В един ден слизат от невидимия свят около 10, 20 или повече хиляди души и се разпръсват по цялата земя. Женитба, която има за основа любовта, не е нищо друго, освен проявление на Бога.

Какво трябва да правят родителите, за да не страдат синовете и дъщерите им? Те трябва да следват примера на пчелите. Пчелите казват: Ние не позволяваме на нашата царица да ни напуща, освен когато кошерът се рои. И тогава, тя не излиза сама, но целият кошер върви заедно с нея. Следователно, който се осмели да изнесе вън от себе си една своя светла мисъл, или едно светло чувство на показ, пред хората, скъпо плаща. Дръжте своята свещена мисъл или идея в душата си, никой да не я вижда, никой да не знае, какво живее в духа или в душите ви. Работничките излизат от кошери и се връщат назад по няколко пъти на ден, да събират мед, но царицата седи в кошера, снася яйца и не излиза навън. Щом излезе, всички я последват. Тя излиза навън с голяма свита. Това наричат пчеларите „роене на кошера". Всяка пчела познава гласа на своята царица и ѝ се подчинява. Ако царицата изчезне, или сама напусне кошера, между пчелите настава голям смут.

И тъй, докато Божествената царица живее във вашата душа, всичките ви работи се нареждат добре. Щом тази царица напусне душата ви, всичко тръгва назад. Мислите, чувствата и постъпките ви се объркват. При това положение, и животът изгубва смисъл за човека. Докато царицата е в кошера, пчелите работят, живот има между тях. Щом тя напусне кошера, между пчелите настава пълна дисхармония. За да се възстанови хармонията, пчелите започват да хранят нова царица, да заместят първата. Като порасне новата царица и започне да снася яйца, пчелите отново се развеселяват и започват усилена работа. Следователно, като се обезсърчите, ще знаете, че вашата царица е напуснала кошера. Останете ли сами, животът ви се обезсмисля и ще се питате, какво представя животът, кой го е създал, защо е създаден и т. н.

Иска ли човек да влезе в Божествения свят, той трябва да отговаря на известни условия: да бъде абсолютно чист и здрав, да носи светли мисли и благородни чувства, да има ново разбиране за целокупния живот. Там не се допуща нищо отрицателно. Животът на пчелите дава слаба представа за Божествения свят. Пчелите се отличават с голяма чистота. Те не допущат в кошера си нищо нечисто и дисхармонично. Ако някоя пчела се разболее, веднага я изхвърлят навън. В Божествения свят не се търпи никакво петно. Не е лесно човек да влезе в този свят.

Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота. Всяка пчела има право да се ползва от нектара на тоя цвят. Всеки цвят трябва да ни радва, но желателно е той да върже и узрее. Важно е още плодът да не окапе. Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател. Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е. сладки сокове, са благословени. Те идат на земята да внесат добрите и светли мисли и чувства в хората.

Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени, разумни същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения, в които е бил потопен през вечността. Пробуждането на човешката душа, на нейното разцъфтяване подразбира събличане на човека от старото, от кривото, от неговите вековни заблуждения. В пробуждането на човешката душа се вижда величието на Божията Любов. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Този лъч представя подтик на душата към нов живот. Подтикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. На този подтик, именно, ангелите се радват. В него те виждат проява на Битието, проява на Божия Дух. Този момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода.

Когато душите се пробуждат, ангелите на небето пеят и възхваляват Господа. Когато цветята цъфтят, пчелите пеят, весело бръмчат. Те пеят за цъфналите цветя, за проявения живот. Пчелите пеят, радостно хвърчат от цвят на цвят и събират сладък сок за своя мед. Каквото са цветята за пчелите, такова нещо представят пробудените човешки души за ангелите. От тия души ангелите събират мед за своите кошери и се радват и на малките придобивки. Който се осмели да разруши живота на една от тия души, той разваля работата на ангелите, които са в небесата. Всякога дръжте тази мисъл в ума си, за да осмислите своя земен живот. Разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. Престане ли да го очаква, изгуби ли надежда в него, земният му живот абсолютно се обезсмисля. Когато настъпи момента на разцъфтяването на някоя душа, цялото небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си към тази душа. Щом небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие.

ГРИЖА ЗА ПЧЕЛИТЕ ПРЕЗ ЮЛИ

Фенологичен календар

През юли главната пчелна паша в полските райони е от люцерна, слънчоглед, ливади. Продължават да цъфтят лавандулата, различни видове бодили, зърнастецът, риганът и др. Разцъфтяват пчелинокът, тютюнът, памукът.

Поради честите засушавания през юли пчелите не винаги могат добре да използват юлската паша. При ниска почвена и въздушна влажност, отделянето на нектар силно намалява. Това особено важи за слънчогледа в полските райони, където засушаванията са по-големи. Към края на юли главната паша в повечето райони приключва.

Състояние на пчелните семейства

През юли яйценосната дейност на майките започва да намалява. Инстинктът за запазване съществуването на вида, чрез осигуряване на необходимите хранителни запаси и тяхното най- целесъобразно изразходване подсказва на пчелите да не отглеждат голямо количество пило, тъй като пашата вече приключва. Търтеевото пило бързо намалява и майките преустановяват снасянето на неоплодени яйца. Пчелите дори започват да изгонват търтеите, защото роевият инстинкт вече е преминал и те не са нужни. Те почти не градят восъчни основи, нито работят на строителната рамка.Забелязват се опити за кражба при отваряне на кошерите, след приключване на пашата.

Работа на пчеларя

Щом пашата е към своя край, трябва да се свалят магазините и корпусите и питите да се изцентрофугират. Преди да се приберат в склада, те трябва да се поставят в кошерите /вечер/, за да ги почистят пчелите от останалия мед за няколко дни. Магазините и корпусите не бива да се съхраняват непочистени, медът вкисва и се образуват кристалчета от гроздова захар.Тези кристалчета на следващата година служат като зародиши за лесно кристализиране на събрания нов мед. Осигурява се вода на пчелите с водопоилка, ако в района няма чиста течаща вода.През месец юли трябва да се довърши смяната на старите и негодните майки в пчелина, да се подсилят при нужда рояците и запасните майки с по една пита запечатано пило и пити с мед, които да подпомогнат развитието им до зазимяването. Вземат се мерки срещу кражба. Дъната на кошерите се вдигат. След главната паша, пчеларят прави преглед, за да се осведоми за състоянието на пчелните семейства и за техните нужди. Същевременно се проверява здраво ли е пилото, защото по това време се проявява американския гнилец. Третира се срещу вароатоза и аскосферозата.