- Детайли
-
Категория: Отглеждане на пчели
-
Публикувана на Петък, 18 Януари 2019 05:49
-
Написана от Super User
-
Посещения: 876
Заедно със студените дни има и такива, в които температурите достигат до 12 градуса. Тогава пчелите излизат не само за прочистване, но дори летят цял ден. Те събират прашец от най-ранните цъфнали растения – кокиче, минзухар, елша, леска, кукуряк. Поради тази причина пчелните семейства преминават в активен режим някъде около средата на февруари.Регулира ли се яйценосната дейност на пчелата майка? Тя сама ли решава кога да започне, колко да снася и кога да приключи с този процес? Ето какви съвети дава специализираното електронно издание Пчеларство.
При много хора, в това и число такива, които се занимават сериозно с отглеждане на пчели, е залегнало убеждението, че пчелата майка е основният движещ компонент в едно пчелно семейство. Истината обаче е, че при достатъчно подробно вникване в биологичните процеси и наблюдение над всеки индивид, излиза че всъщност пчелите работнички са в основата на всичко. Дейността на целия кошер се задвижва от вродените инстинкти на пчелите работнички.
Пчелите са се сдобили с тези толкова ценни инстинкти в резултат от години приспособяване към заобикалящата ги среда. Заедно с промените са се променяли и те, по този начин са се предпазвали от изчезване. Процесът е много подобен на човешката еволюция.И така, кога все пак започва пчелата майка да снася? Ами когато пчелите работнички й наредят. Но как ще й наредят при положение, че тя е главната пчела, а те са работнички? Ето механизма на тези взаимовръзки в кошера.
Понеже първата растителност се появява някъде през февруари заедно със затоплянето на времето, тогава се активизират и пчелите. Започват да опрашват нацъфтелите растения, събират нектар и после пренасят всичко в кошера, преработват го и го консервират за използване тогава, когато няма цъфтяща растителност и не могат да си набавят храна. При толкова висока активност, пчелите поемат по-големи количества нектар и прашец, за да имат нужната енергия да продължат работата си.
В резултат на по-обилното хранене се активизира не само летателната мускулатура, но и горночелюстната и глътъчната жлеза ( и двете са жлези с вътрешна секреция ), които отделят пчелно млечице. Жлезите на по-младите пчели секретират по-силно. Чрез това млечице пчелите регулират яйцеснасянето на пчелата майка.През периода, в който пчелите не работят и са в покой в кошера, поради липса на източници на хранителни вещества, от техните жлези не се отделя млечице. През този период и пчелата майка, и работничките приемат само въглехидрати под формата на мед.
Пчелата майка не може да използва прашеца като храна и за това го консумира под формата на готов вид – мед. В меда няма нужните вещества, от които могат да се образуват яйца в яйчниците й. Когато поради една или друга причина работничките преминат в активен режим за повече от 2-3 дни, те започват да отделят пчелно млечице, което веднага дават на майката. То от своя страна е богато на веществата, нужни за яйцеобразуване. Колкото повече пчели има в един кошер, толкова повече млечице се отделя и толкова повече яйца се снасят. В момента, в който храната пак намалее, майката започва да се храни отново с мед, намалява и в последствие прекъсва изцяло процеса на яйцеснасяне.
Биологичната връзка, която пчелната майка и нейните работнички са създали е в основата на разивитето на пчелните семейства. За това е съвсем естествено при по-топли зими, яйцеснасянето да започне още през декември.
Благодарение на тази информация, ако пчеларят наблюдава кошерите си достатъчно добре, може да разбере какво е състоянието на пчелното семейство, да повлияе пряко над яйцеснасянето и развитието на семейството. Според времето през февруари, пчеларят трябва да направи осведомителен преглед в пчелините. Ако го направи, може да открие различни и интересни неща за своите пчели.
Едно от тези неща е наличието на майка. От центъра на гнездото се вади пита и ако по нея има личинки или яйца, значи че семейството има майка. Ако няма, се вади втора пита от съседна област на кошера и се проверява. Ако и там няма, пчеларят трябва да постави в средата на гнездото контролна пита. Това е пита с личинки, взета от друго семейство. След няколко дни и тази пита се проверява. Ако върху нея има изградени маточници, значи че семейството е без майка, а ако няма, явно в семейството има майка, но тя още не е започнала да снася. Старите пчелари могат да разберат само по поведението на пчелите си дали отделните семейства имат или нямат майка.
Друго интересно нещо, за което може да се заключи чрез проверка на кошера, е какво количество храна имат пчелите. Ако има мед около центъра на гнездото, значи пчелното семейство е с осигурена за няколко седмици храна. Но ако мед се вижда само по краищата на кошера, тогава семейството няма запасна храна. Ако температурите се понижат до 6-7 градуса или по-малко, летенето става много трудно за пчелите и те се събират на рояк в центъра на кошера. Ако застудяването продължи повече от няколко дни, много пчели умират от глад, макар и да имат някакво количество мед в покрайнините на кошера. Това се случва, защото пчелите не могат да прелетят заради ниските температури.
Другото, което може да се види е обемът на гнездото. Ако пчелите не покриват напълно всички пити, значи гнездото е твърде широко. В такъв случай се вадят питите без мед или тези с много малко, за да може кошерът да се стесни. Ако пчелите покриват всички пити, значи всичко е наред и размерът на кошера е оптимален.
Когато центърът на гнездото е останал без храна, пчеларят трябва незабавно да вземе мерки, без да отлага за другия ден. Той трябва да направи преразпределение на медовите запаси, или да даде пити с мед от склада, независимо ниските температури.
На осиротелите семейства веднага трябва да им се даде пчела майка. Ако пчеларят няма запасни майки е добре да присъедини осиротелите семейства към друг кошер. По-слаб за предпочитане, за да бъде подсилен. Не трябва да се разчита на отглеждането на млада майка, защото, когато няма кой да я опложда, от нейните яйца ще излязат само търтеи и в последствие целият кошер е обречен.
Пчеларите не трябва да се страхуват да отварят кошерите, дори и навън да е -15 градуса, защото по този начин ще може да се спаси пчелно семейство, обречено на гладна смърт. При подмяна на празна централна пита с пълна е добре пълната да бъде затоплена и полята със захарен сироп.
- Детайли
-
Категория: Отглеждане на пчели
-
Публикувана на Петък, 18 Януари 2019 05:40
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1486
Февруари е един от найтежките месеци за пчелите те зимуват в кошерите вече четвърти месец, и хранителните им запаси са на привършване. Пчелата майка която чувства настъпването на пролетта започа по малко 20-30 в ден, яйца от които след три седмици ще се родят нови пчели.
Повишава се активноста на пчелите, и във тази връзка се увеличава и разхода им на храна. А също така пчелите мами си чистят кошера като изхвърлят умрелите през зимата пчели. Пчеларите преглеждат кошерите, и ако трябва ги подхранват.
Когато температурата на вън достигне 8-12 градуса, пчелите започват да излизат от кощера и осъществяват първото си очистване за тази година. В течение на зимата, когато е студено пчелите не излизат и не се испражняват, и към края и в организма на пчелите се събират много отходи. За това при температура от около 8 градуса пчелите излизат и с удоволствие се избавят на насабралите се в тях отходи. Това ги активизира и постепенно способства в увеличаване на количеството нови яйца които снася пчелата майка.
Тази зима за България, беше много тежка, За първи път от 53 години насам замръзна отново Черно Море. За съжаление няколко наши млади пчелни семейства не можаха да издържат суровата зима. За да помогнем на младите пчелни семейства ние ги подхранихме със специална пчелна подхранка, и в някои кошери добавихме рамки с мед.
А със пчелите които са на две и повече години през феврури не правим преглед защото ние им оставяме в кошера достатачно мед и те изкарват зимата комфортно и уютно, такива наши семейства могат да преживеят и много тежки зими до минус 40 градуса. В българия такива няма.Първият котакт с пчелните семейства след зазимяването осъществявам по време на осведомителния преглед, който извършвам след първата десетдневка на март. Редът се определя от начина на облитане, започвайки от най-слабо излиташите от кошера. Резултатите /за наличие на майка, количеството на меда за разпечатване по питите и наличие на пило по тях/ отразявам в таблица.
Началото на пролетните грижи се определя от два основни фактора:
- Съществуващите добри пчеларски практики.
- От пчеларската теория, която гласи:
*Всяко нарушаване на зимния покой на пчелите повишава тяхната активност, те се възбуждат и се увеличава използването на храна.
*При подхранване през зимата освен нарушаване на зимния покой се наблюдават следните нежелателни явления в живота на зимното кълбо:
1. Повишаване на обмяната на веществата, което води до преждевременно износване на пчелите.
2. Увеличаване на влагата в гнездото, повишаване на температурата, увеличаване на яйцеснасянето.
Всичко това е предпоставка за съкращаване на живота на пчелите в съдбоносен момент и простудяване на нарастващото пило.
Централно място сред пролетните грижи за пчелите заема
подхранването
При решаването на този проблем изхождам от следните утвърдени в теорията правила:
*Основна задача през март – “превръщане” на меда в пило.
*До очистителното облитане пролет подхранване със сироп е нежелателно:течната храна стимулира излитането.
*Снасянето на майката трябва да бъде най – интензивно 40 дни преди пашата /1 юни – 15- 20 април./
*Пчеларите, по думите на Фарар, допускат два основни гряха в работата с пчелите: като не им осигуряват храна в период, в който те сами не могат да си я осигурят, и когато не им се предостави вътрешнокошерно пространство за снасяне на майката и за складиране на внасяния нектар и прашец.
*При преждевременно подхранване с белтъчни тестообразни смеси настъпва повишена нужда от вода, пчелите излитат в неподходящо време до студени водоизточници, а това може да доведе до загуба на пчели.
*Когато пчелите в активния период се хранят само с мед, те живеят най- много 2- 3 седмици.
*Обилното и пълноценно хранене с прашец удължава живота и повишава устойчивостта на пчелите /включително и срещу средствата за растителна защита./
*Пчелите не прегрупират прашеца по питите в кошера/ за разлика от меда./
*Поради изразходване на белтъчните резерви в тялото на пчелите през пролетта са много податливи на болести.
*Признак за липса на пространство в питите са малките площи с пило/ понякога колкото длан/ в съседство със складиран прашец и мед: майката намира по- малко празни килийки и затова използва всяка възможност за снасяне на яйца.
*Захарният сироп има винаги неутрална реакцияа, а пчелният мед – винаги рязко кисела.Ако се прибави в сиропа оцет, му се придава свойствата на меда.
*По- гъстият сироп изисква за разграждането му голяма загуба на енергия
Пролетните грижи за пчелите, свързани с подхранването, съобразявам с изложените твърдения и се изразяват в следната практическа последователност.
Разпечатвам питите с мед, отначало тези в пчелното гнездо, а след това извадените зад преградната дъска.Това продължава до “превръщане” на останалия от зимата мед в пило.Следва поддаване на тестообразна маса, обогатена с прашец, над гнездото.
Към използване на захарен сироп с прибавен към него домашен ябълков оцет/ 1 с.л. на 1 л сироп/ прибягвам при затопляне на времето и в безлетежни дни по време на цъфтежа на овошията.
До очистителното пролетно облитане не подхранвам с продукти, внесени отвън.
Несъобразеното пролетно подхранване с биологията на пчелите е причина за задържане на развитието на пчелните семейства.