Всичко за пчелите и пчеларите

ДЕЙНОСТИ В ПЧЕЛИНА ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 17 Декември 2022 17:20

Написана от Super User

Посещения: 582

Декември е първият зимен месец. Температурите вече са по-ниски. Декември е месец с най-къс ден, най-голяма облачност и мъгли и най-малко по часове слънчево греене през годината.

Състояние на пчелните семейства

Животът в пчелина като че ли е замрял, всичко е притихнало. Това обаче е само привидно. През първата половина на зимата, докато още не се е появило ново пило, пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, плахо се подава на входа, но усетила студения полъх на зимния вятър, бързо се прибира. В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С, а в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С, а в кората на кълбото дори до 6-10°С.

Терморегулацията в зимното кълбо се направлява от промените на околната температура, а топлообразуването е резултат от обмяната на веществата в тялото на пчелите. Колкото по-ниска е външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност се намалява. Същевременно пчелите от повърхността на кълбото (това са предимно по-стари пчели) се притискат плътно една до друга, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора“, която спомага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото. В много студено време за по-голямо уплътняване част от пчелите се напъхват и в празните килийки на питите. Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез микроколебания (трептения) на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.

Мускулната енергия и топлообразуването са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него смучат, след което отстъпват мястото си на другите. С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо, то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити с храна. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад, напъхани в празните килийки, при наличност на мед в съседните пити. Затова при зазимяването във всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед, който е достатъчен за презимуване на пчелите, намиращи се на питата. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността. По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели, които са изложени на най-голям студ. В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през първата половина на зимата, докато още няма пило, е от 0,8 до 1 килограм мед на месец.

През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т.нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата млечицето участвува в храната на майката.

С използването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис, а в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход, или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стени на кошера и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват. При голяма въздушна влажност семействата може да загинат. Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват, пчелното гнездо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка, като в кълбото съдържанието на кислород спада, а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко, в резултат на което се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите. Но те имат нужда и от кислород, който се доставя от навлизащия чист въздух през стеснения долен вход.

Работа на пчеларя

След като правилно е зазимил пчелните семейства и е взел всички необходими мерки за тяхното благополучно зимуване, пчеларят трябва от време на време да навестява пчелина, за да отстрани някои евентуални нередности. Сериозна опасност за живота на пчелите са тяхното обезпокояване и разстройването на кълбото от сътресение, причинено от животни, хора, превозни средства, от мишки в гнездото, от ниски клони на дърветата и други. През зимата пчеларят трябва да ремонтира стария и да подготви необходимия нов инвентар, да скове рамки и да монтира тел на тях.
Зимните месеци са най-подходящи и трябва да бъдат използвани за активна пчеларска просветна дейност. По-опитните пчелари трябва да споделят своите знания и практически опит с по-младите, за да се повишава общата пчеларска култура, което е от основно значение за преуспяването на пчеларството.

ПОДГОТВЯНЕ НА РАМКИ С ТЕЛ

Рамките трябва да се подготвят и да се монтират с тел още през зимата, когато пчеларят е свободен от работа на пчелина. Тогава се сковават и доставените нови рамки. Това трябва да се има предвид особено при големи пчелини. Старите годни рамки, от които са изрязани бракуваните пити, се изваряват в голям казан в 2-3%-ов воден разтвор на сода каустик, за да се дезинфекцират и да се отстрани налепът от клей по тях, след което се промиват с чиста вода и се изсушават (най-добре е това да е направено още през есента). След това, ако има нужда, те се доочистват, като се изстъргват с нож или стъкло и се приковават.

Телът за монтиране на рамките трябва да бъде мек и калайдисан или поцинкован, с дебелина от 0,33 до 0,38 мм. В никакъв случай не използвайте медна тел, защото тя се окислява и уврежда восъчната пита и меда. При по-дебел тел често пъти майката не снася яйца в килийките, през основите на които преминава телът. В пчеларската практика телът се поставя по различни начини на рамките – хоризонтално, вертикално, зигзагообразно, преплетено и по други начини. По-добро се оказва хоризонталното поставяне на тела, като при плодниковите Дадан-Блатови рамки се поставят 4-5 хоризонтални успоредни реда, при магазините – 2 реда, а при рамките за многокорпусните кошери – по 3 реда. Най-горният ред трябва да стои по възможност по-близо под горната летвичка на рамката – на около 1-2 см, а останалите редове се разполагат на около 7-8 см един от друг по височината на рамката. Телът се прокарва през дупки, пробити с шило или със специален уред. Съответните дупки на двете странични летвички трябва да бъдат на еднакво разстояние, и то точно по средата на летвичките (на една линия). За по-голяма точност може да се използва надупчен шаблон от ламарина, който се поставя на страничните летвички, и по него се пробиват дупките или с линийка предварително се маркират с молив местата на дупките. Ако дупките не са на една линия и по средата на летвичките, плоскостта на питата ще бъде неравна, а изградените килийки по-дълбоки или по-плитки от нормалните, поради което ще са негодни за отглеждане на пило.
Прокарването на тела започва от долния край на рамката и като стигне до последната горна дупка, краят му се завива около пиронче, което се приковава на тясната страна на страничната летвичка. След това телът се опъва в обратен ред и в долния край се завива около пиронче на другата летвичка. Можете да използвате и скобички, предназначени за тази цел. В пчеларските магазини се продават и втулки, които се поставят в предварително направените дупки на летвите и след това през тях се прокарва телът. Те са много удобни, защото не позволяват на тела да се врязва в летвите и съответно да се разхлабва.

Телът не бива да се обтяга много рано, защото от стоенето се разхлабва и после трябва отново да се изпъва. Питите се закрепват също по-късно, когато наближи тяхното използване за разширяване на гнездата.

При вертикалното или зигзагообразното поставяне на тела, понеже горната летвичка на рамката е по-дебела и по-трудно се пробива с шило, телът се прокарва през скобички, които се забиват на долната страна на летвичката със скобонабивач. За по-добро укрепване на питите при подвижно пчеларство освен хоризонталните телове се поставя и един вертикален ред. За тази цел по средата на горната летва се пробива с шило дупка отстрани косо надолу, където се прокарва и връзва телът, като се опъва и се завива около всеки хоризонтален ред. Свободният му край се вкарва в дупка в средата на долната летвичка и се затяга.

КАКВО СЕ СЛУЧВА В КОШЕРА ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 17 Декември 2022 17:15

Написана от Super User

Посещения: 552

Декември е първият зимен месец. Температурите вече са по-ниски. Декември е месец с най-къс ден, най-голяма облачност и мъгли и най-малко по часове слънчево греене през годината.

Състояние на пчелните семейства. Животът в пчелина като че ли е замрял, всичко е притихнало. Това обаче е само привидно. През първата половина на зимата, докато още не се е появило ново пило, пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, плахо се подава на входа, но усетила студения полъх на зимния вятър, бързо се прибира. В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С, а в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С, а в кората на кълбото дори до 6-10°С.

Терморегулацията в зимното кълбо се направлява от промените на околната температура, а топлообразуването е резултат от обмяната на веществата в тялото на пчелите. Колкото е по-ниска външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност се намалява. Същевременно пчелите от повърхността на кълбото (това са предимно по-стари пчели) се притискат плътно една до друга, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора“, която спомага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото. В много студено време за по-голямо уплътняване част от пчелите се напъхват и в празните килийки на питите. Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез микроколебания (трептения) на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.

Мускулната енергия и топлообразуването са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него, смучат, след което отстъпват мястото си на другите. С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити с храна. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад, напъхани в празните килийки, при наличност на мед в съседните пити. Затова при зазимяването във всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед, който е достатъчен за презимуване на пчелите, намиращи се на питата. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността. По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели, които са изложени на най-голям студ. В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през първата половина на зимата, докато още няма пило, е от 0,8 до 1 кг мед на месец.

През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т.нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата млечицето участва в храната на майката.

С използването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис, а в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход, или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стени на кошера и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват. При голяма въздушна влажност семействата може да загинат. Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват, пчелното гнездо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка, като в кълбото съдържанието на кислород спада, а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко, в резултат на което се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите. Но те имат нужда и от кислород, който се доставя от навлизащия чист въздух през стеснения долен вход.

Работа на пчеларя. След като правилно е зазимил пчелните семейства и е взел всички необходими мерки за тяхното благополучно зимуване, пчеларят трябва от време на време да навестява пчелина, за да отстрани някои евентуални нередности. Сериозна опасност за живота на пчелите са тяхното обезпокояване и разстройването на кълбото от сътресение, причинено от животни, хора, превозни средства, от мишки в гнездото, от ниски клони на дърветата и други. През зимата пчеларят трябва да ремонтира стария и да подготви необходимия нов инвентар, да скове рамки и да монтира тел на тях.

Зимните месеци са най-подходящи и трябва да бъдат използвани за активна пчеларска просветна дейност. По-опитните пчелари трябва да споделят своите знания и практически опит с по-младите, за да се повишава общата пчеларска култура, което е от основно значение за преуспяването на пчеларството.

ЗИМНО-ПРОЛЕТНИЯ ПЕРИОД Е КРИТИЧЕН ЗА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 17 Декември 2022 17:17

Написана от Super User

Посещения: 560

Зимно-пролетния период е критичен за пчелните семейства! Възможностите на пчелите за съпротива са намалени, тъй като те живеят по-дълго /5-6 месеца/ и запасите на белтъчно-мастното им тяло са на изчерпване. Смъртността на пчелните семейства през пролетта и зимата съставлява около 60-70% от смъртността на семействата през цялата година.

Зимно-пролетната смъртност не може да се смята като самостоятелно заболяване, а е сборно наименование, което се дължи на комплексни фактори от незаразно и заразно естество. Често пъти тези фактори не действат на пчелните семейства поотделно и самостоятелно, а едновременно по няколко, което утежнява състоянието на пчелите и усложнява болестните процеси при редица заразни заболявания.

Факторите от незарано естество се дължат най-често на технологични грешки при зазимяването и зимуването на пчелните семейства и зависят изключително от работата и грижите на пчеларя. Освен пряко действие за смъртта на пчелите те влияят и косвено, като предизвикват проявлението или утежняват протичането на някои заболявания от заразно естество – напр. нозематоза, бактериални или плесенни болести. Нарушаването на правилната технология на отглеждане и развъждане на пчелните семейства, особено прекаленото експлоатиране на пчелите, се отразява неблагоприятно върху устойчивостта и преживяемостта на пчелните семейства през зимно-пролетния период.

– един от важните фактори е гладуването във всичките му форми – относително и абсолютно. Относително гладуване имаме тогава, когато в пчелното гнездо има хранителни запаси, но пчелите не могат да ги консумират, поради това, че са неправилно разпределени или медът е кристализирал в килийките. Абсолютното гладуване се дължи на липса или недостатъчно медови запаси, които пчелите са изконсумирали през есента и зимата.

– Безпокоенето на пчелите по различен начин често се среща през зимно-пролетния период.

Когато пчелите са обезпокоени консумират по-голямо количество мед, в резултат на което по-бързо се препълва задното черво с фекални маси. Безпокоене на пчелите може да се наблюдава при влизане на мишки, тропане по кошерите, предизвикано от домашни и диви животни /овце, кози, крави, мечки и др./ и птици /кокошки, пуйки, кълвачи и др./, различни шумове от предприятия, магистрали, излитащи самолети, влакове др. При осиротяване пчелните семейства също са обезпокоени, не образуват нормално кълбо и загиват. Важно е и качеството на медовите запаси – вкиснал мед от непреработен захарен сироп /подаден късно през есента/, гроздов, плодов и манов мед. Повишената влажност и изтощаването на пчелните семейства от използването им в края на лятото или късно през есента за отглеждане на пило и преработване на захарен сироп.
Факторите от заразно естество включват заболявания, които са предизвикани от бактериални, паразитни и микотични агенти. Някои от тях действат пряко на пчелните семейства – паратиф, септицемия, колибактериоза, салмонелоза, нозематоза, амебоза, кандидоза, аскосфероза, а други косвено, чрез изтощаване на пчелите – вароатоза. Заразните заболявания могат да протекат по-леко или по-тежко, когато освен наличие на съответния причинител се съчетаят и други вредни фактори от незаразно естество.

От гореизложеното става ясно, че профилактиката или предотвратяването и ограничаването на зимно-пролетната смъртност се свежда основно до правилното отглеждане на пчелните семейства, съобразено с неговите биологични особености. Грижите на пчеларя за правилна подготовка и зазимяване, както и осигуряване на покой по време на зимуването на пчелните семейства, които включват:

зазимяване на силни пчелни семейства с млади пчели, излюпени през август и септември, неизтощени чрез късно отглеждане на пило и преработка на захарен сироп;
зазимяване на пчелните семейства с млади качествени майки с високо проявено хигиенно поведение;
запасяване на пчелните семейства с достатъчно хранителни запаси;
правилно разполагане на хранителните запаси в гнездото;
осигуряване на качествени медови запаси при зимуването – да се отстранят мановия, гроздовия и плодовия мед;
да се осигури достатъчно белтъчна храна – цветен прашец;
да не се допуска късно подхранване със захарен сироп, който остава непреработен и вкисва през пролетта;
осигуряване на зимен покой, като своевременно се поставят мишепредпазители, не се допуска безпокоене на пчелните семейства от животни, птици и различни шумове;
зазимяване на пчелните семейства в здрави, добре уплътнени кошери, за да не се допусне овлажняване и охлаждане на гнездата;
осигуряване на добра вентилация на пчелното гнездо;
Профилактиката на заразните заболявания, участващи в зимно-пролетната смъртност включва всички мерки, предвидени в Наредбата за борба срещу болестите, неприятелите и вредителите по пчелните семейства. При профилактиката на тези заболявания основно значение има ролята на ветеринарния лекар, който дава указания на пчеларя как точно да проведе профилактичните мероприятия. Те включват от една страна недопускане пренасянето и проявлението на заразните заболявания, а от друга – ако вече е имало проявление на такива – да приложи различни лекарствени средства, които могат да се подадат още през есента, преди настъпване на зимно пролетния период:
– за профилактика на нозематозата трябва да се отстранят всички неблагоприятни фактори от незаразно естество, посочени по-горе;
– да се извърши правилно основното третиране срещу вароатозата /през месец август/ с регистрирани препарати, приложени по съответния начин, дози и период.
Практика трябва да стане правилото, че излезлия от временна употреба инвентар, трябва да се дезинфекцира, а старите пити да се бракуват.

От изложеното по-горе може да се направи следното заключение: Зимно-пролетната смъртност е сборно наименование на заболявания, предизвикани от причини от заразно и незаразно естество, за предотвратяването на която основна роля играе пчеларя. Спазвайки всички изисквания за правилно отглеждане на пчелните семейства и своевременната профилактика на заразните заболявания може да сведе до минимум загубите при пчелните семейства от зимно-пролетна смъртност. За да може да се осъществи това е необходимо пчеларят да познава биологията на пчелите, технологията на отглеждане на пчелните семейства, както и особеностите на незаразните и заразни заболявания по пчелите и пчелното пило.

РАБОТА С ПЧЕЛИТЕ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Вторник, 29 Ноември 2022 07:17

Написана от Super User

Посещения: 533

Работата с пчелните семейства за много пчелари изглежда на пръв поглед едва ли не като един занаят. Като погледне човек начинът на работата с пчелите, лекотата с която те преодоляват понякога много големи трудности, ти се приисква и на теб, драги наблюдателю, да си направиш една разходка из природата и си вземеш малко мед.
Както в много статии съм писал ще го повторя и сега: липсата на едно изравнено по отношение употреба на терминологии, както и работа с пчелните семейства образование, прави от една страна от сръчните пчелари много добри в „занаята“, даже и перфекционисти, а голямата част от останалите, посредствени занаятчии, стремящи се колкото се може повече мед и прашец от семействата си да получат независимо от това какво ще струва всичко това.

Аз написах до сега много статии, както и три книги, занимавайки се задълбочено с начините на работа с пчелните семейства. С тази серия от статии ще се спра главно върху всеки отделен, главен момент при работа с пчелните семейства. Те не са много, но са като един пътепоказател през целия работен пчеларски сезон. Според моите наблюдения много често пчеларите сами си усложняват работата. При една добре подготвена и организирана работа пчеларят ще избегне много нежелани усложнения, особено през пролетта. Според моите наблюдения, противно на много схващания, пчеларският сезон започва с излюпване на зимните пчели, т.е края на месец август. Знам, че много пчелари веднага ще ми възразят и разбира се много хора ще им дадат право, но въпреки това аз считам, че поставянето на основата за развитие на едно семейство започва от този момент, от който пчеларят е подредил къде ще трябва да бъде зимното кълбо и къде ще бъде поставено началото на пролетното гнездо на семейството. При всички наблюдения, които съм правил, съм стигнал до заключението, че винаги когато гнездото е в средата на корпуса, на същото място пчелите образуват и зимното кълбо. През пролетта от своя страна, там където е било зимното кълбо, там пчелите полагат основите и на пролетното гнездо. Когато пчеларите спазват тези наложени от самите пчели взаимоотношения, си спестяват невероятно много големи главоболия.

Тук ще си позволя да започна сезона на пчелните семейства след големия очистителен полет. Аз работя през цялата година с найлонов пластик върху най-горния корпус. Работя главно с немската мярка Дойче-норм. Семействата ми презимуват в два корпуса, а по време на паша съм увеличавал корпусите до пет. Имал съм семейства, чийто брой на пчелите е стигал до 100 000 и при това само с една майка. Всяко развитие в едно семейство може да се манипулира и по този начин да се стигне до едно състояние, при което пчелните семейства не се роят. Как става всичко това е въпрос на подход към пчелното семейство непосредствено след главния очистителен полет през пролетта. Датите са различни, но подходът е винаги един и същ.

На втория ден след големия прочиствателен полет, повдигам капака на семейството, което контролирам, записвам всичко, което съм видял, а то е:

Брой на питите, колко междупития са плътно запълнени с пчели, бавно повдигам найлоновият пластик от единия ъгъл, за да проверя реакцията на пчелите. Ако пчелите продължават да си работят и само отделни пчели излитат и някои даже се връщат, означава че при това семейство всичко е в ред.

По този начин установявам силата на презимувалите семейства. Ако в едно семейство 6, 7 или 8 междупития са много добре заети с пчели, означава по мое мнение, че семейството е в много добра изходна база за събиране на изобилна паша. Ако при едно семейство само три междупития са заети с пчели и въпреки това семейството е спокойно, означава че в семейството всичко е в ред, но семейството е сравнително слабо за първата паша. Причините това семейство да е по-слабо не означава непременно, че майката не е качествена.

Съветвам ви, никога не избързвайте с преценките за качеството на майките или на семействата преди да се затвърди добитото впечатление. През зимата е достатъчно само някакво смущение от външен характер, за да наруши спокойствието при някое семейство, без това смущение да успее да наруши спокойствието при всички семейства. Ако прегледът съм го направил на втория ден след прочиствателния полет, записвам точно данните от всяко семейство. 17–18 дни след този преглед при това състояние на семействата аз вземам от едно силно семейство една пита с пило, което предстои да се излюпва, но без пчелите, и заменям питата с излюпващото се пило с една пита от слабото семейство, на която няма пило също без пчелите.

Ефектът е следния: в силното семейство остават пчелите, които се грижеха за пилото, което им отнех и те усилено приготвят питата, която им давам от слабото семейство. Като резултат майката снася веднага яйца в ново приготвената от пчелите пита.

При слабото семейство новоизлюпените пчели приготвят килийките, за да може майката да снесе яйца. Цялата тази процедура трае няколко минути. Това изравняване на пилото го правя, а също така препоръчвам да се прави, само при очевидна разлика между броя на пчелите, както и на питите с пило при семействата. При 30 пчелни семейства обикновено правя това изравняване на пилото при 10 до 12 пчелни семейства.

С тази стъпка аз изравнявам, 42 дни преди да започне пролетната паша, семействата по сила и със 100% гаранция, че силните семейства няма да се роят. Освен това и добивът на мед почти при всички семейства по количество се изравнява. По моя преценка няма добри или пък лоши майки, а добри или лоши пчелари.

След като едно семейство е презимувало, не е редно да търсиме вина, а да търсиме изход и да разрешим въпроса. Чрез този подход аз увеличавам възможностите да направя повече отводки. Една добре направена отводка струва колкото 10 кг. мед поне в Швейцария и пчелните семейства не губят в никакъв случай от пашата. С моето решение аз с един замах разрешавам три съществено важни проблеми.

Изравнявам по сила семействата, което спомага във всяко семейство на време да се излюпят млади пчели, които са в състояние да изградят нови основи, майките се активират и се открива възможността да направя повече отводки, и се стига до това, че от почти всички семейства получавам мед и прашец. Всички знаем, че една майка може да снесе между 1500 до 2000 яйца!!!! Направете така, че майките да снасят по 2000 яйца на денонощие!!! Но без измама чрез подхранването с кристална захар. От всеки от вас зависи как да манипулирате семействата и използвате тяхното интензивно събиране на мед и прашец.

На пръв поглед, всичко което съм осъществил по време на моята работа с пчелите при изравняването на пилото при семействата е не повече и не по-малко един успешен опит да предотвратя при силните семейства неизбежните рояци, както и да изравня добива на мед при семействата. Когато при едно пчелно семейство съотношението между броя на пчелите при различните генерации е хармонично, и семейството е спокойно. Това е и главната причина, която ме наведе на мисълта да изравнявам пилото след пролетния прочиствателен полет. Причините защо някои семейства претърпяват по-големи загуби на пчели през зимата са най-различни. Анализи да се правят е безполезно. За всичко това пчеларят би трябвало да мисли и вземе съответните мерки още на края на месец август както и месец септември. В наличието на хармония между генерациите в едно пчелно семейство се крие и тайната на едно успешно пчеларство. Затова не забравяйте едно златно правило: „Върви при пчелите колкото се може по-рядко и отваряй семействата само когато е необходимо”. Това не ти пречи да застанеш до кошера и да наблюдаваш движението на пчелите на прелката и полетът им. Доброто наблюдателно око на пчеларя ще разбере състоянието на едно семейство само след пет минути наблюдение на прелката.