Как да се грижим за пчелите през Март – полезни съвети

Как да се грижим за пчелите през Март – през месец март настъпва пролетта, както и началото на по-активните пчеларски дейности на пчелина. 

През денят температурата се повишава над 10-12 С°, като стига понякога 22-26 С°, което е предпоставка за добър летеж и донасяне на прашец и вода.
През месец март зацъфтяват много медоносни и прашецодайни растения, храсти и дървета. Най-важните от тях са леска, дрян, минзухар, елша, бряст, ива, бадем, джанка, кайсия.

Също така можем да добавим и други растения като кукуряк, сребрист явор, жълт гарвански лук, ароматен нокът, синец, чимшир, подбел, иглика, миризлива теменуга, великденче, черна топола, зарзала и други.

Глухарчето също малко по малко започва да се появява. През месец Март можем да засеем фацелия. Тя започва да цъфти приблизително 45-50 дни след засяването. Затова можем да планираме кога да я засеем. Можем да засеем на 2-3 етапа през 6-7 дни, с цел удължаване на цъфтежа. В зависимост от времето, влагата и надморската височина, фацелията отделя между 20 и 35 кг от декар, а понякога и доста повече.

 

Цялото това разнообразие от медоноси и най-вече от прашецоотделящи растения, активизират пчелите неимоверно много. През месец Март започва цялостното обновяване на зимните с летните пчели.

Работа на пчеларя през Март – как да се грижим за пчелите през Март
През месец Март нямаме кой знае каква работа на пчелина. Но имаме няколко основни задачи, които със сигурност трябва да извършим, за да сме сигурни в бъдещото благополучно развитие на нашите пчелни семейства. А именно:

Основен преглед
Стесняване и затопляне на гнездото (при необходимост)
Подхранване и стимулиране на пчелните семейства
Профилактични мерки против болести
В общи линии, това са най-важните ни задачи на пчелина през Март. Започваме с основния преглед. Той има за цел да се види какво е състояните на различните пчелни семейства. Следим за наличие на майка, запечатано и открито пило, наличие на медови и прашецови запаси, количество пчели. Обръщаме внимание на качеството на пчелната майка. Когато в пчелното гнездо има много работническо пило, разположено по питите плътно (без пропуски) под формата на кръг или елипса, то можем да сме сигурни, че пчелната майка е млада и качествена.

 

Как да правим пчелни майки за собствени нужди
Работим в хубаво, по възможност безветрено време, с температури над 14-15 градуса. Работим спокойно и внимателно, като се стремим да сме бързи в прегледа. Можем да си водим записки за параметрите на всяко пчелно семейство. А в последствие да използваме записките и да наблегнем индивидуално на различните нужди на семействата.

Можем да комбинираме пролетния преглед с почистване и дезинфекция на дъната на кошерите. Ако сме с мрежести дъна, ние няма да имаме кой знае каква работа. Но при плътното дъно, през пролетта има доста опадали остатъци от зимата, които е добре да почистим.

Затова можем да почистим и дезинфекцираме дъната на кошерите с помощта на добре познатата ни бензинова (газова) горелка и остър нож или шпатула. Това разбира се е възможно при кошерите с отделящо се дъно. Ако работим с един стандарт кошери, можем да използваме едно допълнително чисто дъно, което да поставим още на първото прегледано семейство. След това обгаряме хубаво неговото дъно и го ползваме за второто семейство, като махаме неговото дъно. Целта ни е да не губим време при обгарянето на всяко дъно и да не безпокоим твърде дълго пчелите.

 

Можем да ползваме и гореща сапунена вода или 4%-ен разтвор на формалин. Но не е много препоръчително, пък и принципно горелката върши чудесна работа. Събираме всички отпадъци в кашонче, което изгаряме след привършване на основния преглед в пчелина.

Стесняване и затопляне на гнездото (при необходимост)
Стесняване и затопляне на пчелните семейства през пролетта - как да се грижим за пчелите през Март
Това мероприятие правим при по-слабите пчелни семейства. Защото при тях е много важно да запазим максимално много температурата при пилото. При силните семейства няма почти никакъв ефект от стесняването. Ако използваме рамки без хофманов уширител, тогава спокойно можем да стесним междурамковото разстояние до 8-9 мм. Така пчелите топлят по-голяма площ и отглеждат повече пило. Когато семействата се развият и времето се затопли, рамките отново се поставят на утвърденото разстояние от 11 мм.

Пчелните гнезда оставяме на толкова пити, колкото пчелите покриват плътно. Поставяме изолационни (затоплящи) материали, които трябва да бъдат сухи. Овлажнелите задължително подменяме, с цел превенция на развитието на плесени и някои заболявания. Над гнездото също слагаме добра топлинна изолация.

 

Подхранване и стимулиране на пчелните семейства – как да се грижим за пчелите през Март
подхранване на пчелите с питка - как да се грижим за пчелите през Март
Поради фактът, че консумацията на мед на всяко пчелно семейство нараства при започване на отглеждане на пилото, то сега трябва да сме много внимателни с количеството на медовите запаси. Защото не искаме нашите пчелни семейства да умрат от глад в началото на пролетта. Ето защо след като направим пролетния преглед, преценяваме как да подхранваме отделните семейства.

За най-лесно можем да сложим по една цяла пита от 1 кг върху рамките, над гнездото. С което ще сме сигурни, че нашите пчели няма да имат проблем с изхранването в рамките на 2-3 седмици. При по-трайно затопляне на времето, можем да започнем да надраскваме запечатаните пити и да ги слагаме до пилото. Това е при положение, че в кошера има много запаси.

По този начин ние подсигуряваме пчелите в хранително отношение. Също така стимулираме пчелите да отглеждат повече пило, което е нашата главна цел през пролетта. Много пчелари смятат, че активизирането на по-голямото яйцеснасяне на майките трябва да започнем 65-70 дни преди започването на главната паша. Но в повечето случаи никога не можем да уцелим точния момент на първата главна паша.

 

Затова следим винаги в пчелното семейство да има хранителни запаси в обсега на кълбото. В началото на Март можем да ползваме готовите питки и да разпечатваме и надраскваме запечатаните пити. През втората половина на месеца можем да включим и захарния сироп в подхранването. Подаваме по-малко и начесто, всеки ден или през ден по 150-300 мл. в съотношение 1:1 или по-рядък сироп. Тогава времето вече се е позатоплило, а голяма част от зимните пчели вече са превърнати в млади летни пчели, които активно могат да преработят подаденият им захарен сироп.

Как да направим качествен захарен сироп за пчелите
Както казахме, по-слабите семейства е добре да стесним доста, като за целта можем да ползваме метода на Блинов. Така ще засилим в по-голяма степен слабите семейства, които бързо ще наваксат изоставането, стига майката да е млада и продуктивна. В такива семейства е добре да подаваме и питки с включен прашец.

Като цяло трябва да запомним, че балансът между обилните хранителни запаси (мед и прашец), добрият топлинен и въздушен режим и наличието на свободни килийки за снасяне на яйца са добрата предпоставка за силни и здрави пчелни семейства. Такива, които ще могат да се възползват от наближаващите по-обилни паши.

 

Профилактични мерки против болести – как да се грижим за пчелите през Март
През месец Март следим за нозематоза. Тя се проявява най-вече при по-слабите пчелни семейства. И в зависимост от това как е преминала зимата, дали е имало очистителни облитания и т.н. Можем профилактично да третираме всички пчелни семейства против нозематоза. Ако практикуваме обгаряне на дъното с горелка, ние до голяма степен ще дезинфекцираме спорите.

Стремим се да подсигурим всяко пчелно семейство да бъде в сух, чист и здрав кошер. А това е гаранция за бъдещото благополучие на пчелите. Също така трябва да се стремим към по-голямото подменяне на старите рамки, защото така ще избегнем в по-голяма степен риска от бъдещи болести.

През месец Март можем да третираме нашите пчелни семейства пртотив вароатоза. Като за целта можем да използваме препарат, от който сме доволни и знаем, че има ефект. Но се съобразяваме с времето и изискванията на всеки отделен препарат за вароатоза. Можем да изчакаме и месец Април с тази дейност.

Зимно подхранване на пчелните семейства.

Въведение в процеса на зазимяване на пчелите
Правилното зазимяване на пчелите и грижите за тях през зимата са от ключово значение за нормалното им развитие в края на зимата и началото на пролетта. За да са здрави пчелните семейства и готови за медосбор през пролетта е необходимо да се погрижим правилно за тях в края на летния сезон, което обикновено е края на месец август, септември и октомври, но все пак зависи какво е георграфското разположение на пчелина (климатичните условия).

Вход на кошер - зазимяване на пчелите

Добре зазимените пчелни семейства излизат от зимата с минимални загуби на пчели, развиват се бързо и следователно събират по-голямо количество мед от по-слабите семейства, докато недобре зазимените пчелни семейства излизат от зимата слаби и често не могат да съберат дори собствената си храна. Подготовката за зазимяването обикновено започва през август, докато самото зазимяване се извършва в края на септември и началото на октомври. То се извършва в тихи, слънчеви и топли дни. Важно е да следваме няколко задължителни стъпки за да постигнем успешно зазимяване на пчелите.

1. Определяне силата на пчелното семейство
Под сила на пчелното семейство се разбира количеството на пчелите-работнички, намиращи се в него. Силата им се измерва в килограми пчели или в междини (междурамия) с пчели. Количеството на пчелите, запълващи пространството между две съседни пити или пчелите, покриващи добре двете страни на еднаква плодникова пита, се нарича междина.

В една междина е възприето да се смята, че има 0.25 кг пчели или около 2500 броя. При такова измерване обаче точността е приблизителна. За по-голяма точност е добре 3 преброени междини да се смятат за 2. Броят на междините се определя като открием изведнъж целия кошер отгоре и изчакаме 1-2 минути.

2. Колко пити да оставим във всеки кошер
Обикновено в гнездото се оставят толкова рамки при зазимяване на пчелите, колкото пълни междини с пчели има при зазимяването плюс една рамка отгоре. Големият брой рамки в гнездото влошава топлинния режим на кошера, защото пчелите образуват разтегнато кълбо и зимуват неблагоприятно. Повечето семейства се зазимяват със 7-8 рамки, а по-слабите с 5-6.

3. Преценка на количеството на меда
Необходимото количество храна за зимуването на пчелите е между 15-20 кг чист нектарен мед. По време на зимуването, когато в семейството не се отглежда пило, се изразходва сравнително малко храна – средно по 800-1000 гр на месец. След като започне отглеждането на пило през февруари количеството на консумираната храна бързо се увеличава. Именно за този период пчелите трябва да имат достатъчно осигурена храна.

Във всяка оставена в кошера рамка трябва да има поне 2 кг мед, а в крайните рамки по 3.5 кг. Това количество се определя по площта, заета със запечатан мед. Ако питите са изпълнени от двете страни до средата и запечатани, те съдържат по 2кг мед, а запечатани до долу – по 3.5 кг (в кошер Дадан-Блат). За да зимуват пчелите добре, от голямо значение е не само количеството, но и качеството на меда, оставен им за зимуване.

4. Подреждане на рамките в кошера
Следващата стъпка при зазимяване на пчелите е да подредим рамките в кошера. Те могат да се подредят по различен начин. Могат да са съсредоточени в средата на кошера, като от двете страни се ограничи с преградни дъски, а останалото зад тях празно място се запълни със затоплителни материали. Може и да се сформира и в едната страна на кошера. За предпочитане е да бъде южната страна на кошера, защото там е най-топло. В този случай подреждането започва непосредствено от страничната дъска, като от другата страна отново се ограничава с преградна дъска, като всичко зад нея запълваме със затоплителни материали.

Пчелите предпочитат да зимуват по-близо до входа и на незаетата от мед част на питите. През сезона пчелите, консумирайки меда, малко по малко се вдигат нагоре и се изместват назад към задната стена. За това е добре рамките да се подредят така, че тези в средата да са запълнение до половината с мед (за да има място за пчелите), докато в двата края да бъдат по-пълните с мед рамки. Пчелите предпочитат да зимуват на по-стари пити с кафяв цвят, затова нови пити с бял цвят не е добре да се оставят.

5. Затопляне и вентилация на кошера
Затопляне на кошера - поставяне на горна възглавница

За успешното зазимяване на пчелите е нужно да има добра вентилация и благоприятна температура. Затоплянето на кошера се извършва отстрани, отгоре и понякога отдолу (дъното). Добре е под дъната да се поставят слама или сухи листа върху специална подложка. Отстрани затоплянето може да стане отново със слама или памучни парцали. Задължително е затоплянето на кошерите отгоре. Това става чрез поставяне на горни възглавници или празни магазини, запълнени със затоплящ материал.

Чистият въздух е от голямо значение за пчелите през зимата. Затова на кошера му трябва добра вентилация при зазимяването. Тя се осигурява посредством входа на кошера. От там излизат концентрираната влага и отделяните газове при дишането. За тази цел се дава слаб наклон по посока на входа. Също така можем да оставим 2-3 мм свободно място между покривните дъсчици и отгоре добавим затоплителния материал. Входът трябва да е насочен към средата на образуваното пчелно кълбо в кошера, тъй като там има най-много пчели най-голяма нужда от вентилация.

6. Грижи за пчелите през зимата
Едно от условията за добро зимуване на пчелите е да се осигури пълното им спокойствие през сезона. По-далеч от населени места е добър вариант за зазимяване на пчелите. Пчелинът трябва да бъде добре ограден, за да не бъдат пчелите обезпокоявани от различните хищници. За предпазване от мишки на входовете се поставят миши предпазители още през есента. Важно е и да не попадат директни слънчев лъчи във входовете, тъй като пчелите се безпокоят от директната светлина. За това входовете трябва да се засенчват спрямо слънцето, като се повдигат прилетните дъски.


Пчелно кълбо
Важно е да проверяваме дали входовете не са запушени със сняг или лед. За това трябва често да проверяваме пчелина. По време на посещенията ни е нужно да прослушваме кошерите. Това става, като се допре ухо до страничната стена, където е струпано кълбото, и се почука един-два пъти леко с ръка. Трябва да чуем много ясно избучаването на пчелите, което обикновено затихва до 20 секунди. Ако се чува едва доловим равномерен шум, това е признак, че пчелите зимуват добре. Ако шумът е силен и бръмченето на отделни пчели е ясно изразено, то най-вероятно семейството не зимува добре и е нужна нашата намеса.

Ако сте зазимили семействата с недостатъчно храна, то ще е нужно да се направи подхранване при зимни условия. Ако се наложи зимно подхранване е най-добре то да се извърши с кърмово тесто. Това е полутвърда храна, приготвена от 1 част течен мед и 3-4 части пудра захар. В широк съд се сипва пудра захар и се излива течен мед на порции, като целта е да се получи смес като за хляб (полутвърдо тесто). Измесването трябва да продължи докато тестото не престане да полепва по ръцете и съда.

Правим го на порции по половин килограм и разтъняваме на питки с дебелина около 8 мм. Увиваме питката в марля или надупчен вестник. Задължително е подхранването да се извърши в тихи и по-топли дни. Най-добре е операцията да бъде извършена от двама души – първият държи и поставя приготвената храна, докато вторият отваря и затваря кошера. Храната се поставя над пчелното кълбо в надрамъчното пространство. Тази работа трябва да се извърши максимално бързо, тъй като има опасност от простудяване. След 10-15 дни повтаряме подхранването.

 

Грижа за пчелните семейства през януари

Климатични особености

Януари е най-типичният зимен месец у нас. Пчелните семейства се намират в относителен покой. Поради ниските температури и сравнително дълбокия сняг пчелите са в зимно кълбо и при липса на външни дразнители, като мишки (вътре в кошера), животни, кълвачи, чукане по покривите от клони или падащи ледени висулки от дърветата и др., загубите са само от естествено отпадане на възрастни пчели.

Снеговалежите през месеца са чести и понякога доста обилни. Възможно е навяване на преспи в пчелина и около отделни кошери. Пресният сняг не представлява опасност за пчелите – неговата плътна обвивка пази пчелите от ветровете.

Състояние на пчелните семейства

Ролята на пчеларя се свежда до посещения в пчелина след силни ветрове, за да се ориентира за външното състояние на кошерите – обърнати, паднали покриви, заледени прелки и др. Важно е през този месец да се проследява и състоянието на пчелите вътре в кошерите чрез прослушване. То се извършва с тънък маркуч, като единият му край се пъха в ухото, а другият – през прелката на дълбочина 10-15 см. Ако се чува спокоен и равномерен звук, който при леко почукване отвън по стените на кошера дружно се усилва, а след това постепенно затихва, то пчелното семейство е в добро състояние и не се нуждае от нищо допълнително.

Когато пчелите издават разногласен звук с отделни,ясно открояващи се звуци, вероятно семейството е осиротяло, но в момента също нищо не може да се направи. Изчаква се по-продължително затопляне на времето и осиротялото семейство се присъединява към друго с майка. При силно безпокойство, причинено от лошокачествена храна или от присъствието на мишки, освен горните звукове в гнездото се чува и тревожен звук.

 

Когато на долния вход има много умрели пчели, те се изваждат със закривена тел и внимателно се оглеждат. Ако коремчетата им са подути и при стискане от ануса им излиза мръснокафява течност – налице е някаква диария следствие на паратиф, манова токсикоза, нозематоза или нещо друго. Наличието на кристали сред мъртвите пчели показва, че медът е кристализирал. Когато от пчелите са останали само главите, коремчетата, крилата и краката, а гръдните мускули липсват, значи са изядени от мишки, които са вътре в кошера.

При установяване на голям подмор или на загинали цели семейства пчеларят взема проба и я изпраща за изследване.

При откриване на причините при първия удобен случай пчеларят взема мерки за отстраняването им.
През януари някои пчелари, особено когато се съмняват в количеството на медовите запаси в кошерите, правят и първото подхранване с медено-захарно тесто. То се закупува от пчеларските магазини или се приготвя саморъчно от 1 част втечнен на водна баня до 45°С нектарен мед и 3-4 части пудра захар. Захарта се поставя в широк съд и се издълбава трапчинка в средата, в която се налива разтопеният мед. Отначало се бърка с лъжица, а като се повтвърди, се омесва с ръце до твърдо тесто. По 300-400 г от него се сплескват на питка., загъват се в марля и се поставят върху рамките над кълбото с пчели. При много ниски температури, с цел да не се изстуди кълбото, захарното тесто може да се постави на отвора на надрамъчния капак, където стои хранилката, и се захлупва с нея.

При топли дни с температури над 14°С пчелите излитат около кошерите и правят първия очистителен полет, при който се освобождават от натрупаните в дебелите им черва неусвоени остатъци от храната. Желателно е в такива дни да се почистят прилетните дъски от снега. Махат се временно мишепредпазителите, за да могат пчелите свободно да изнасят навън падналите по дъното умрели пчели и разпечатки. При голям сняг пред кошерите се разстила слама или картонени и други плоскости с цел пчелите да кацат върху тях, а не върху снега, където премръзват и загиват.

Работа на пчеларя

През януари пчеларят е най-малко ангажиран в пчелина, затова трябва да използва свободното си време за изработване или за ремонт на кошерите и инвентара, да подготви и да постави теловете на рамките и др., да чете пчеларска литература и да посещава учебните форми, ако има такива.

Интересни факти за медоносните пчели и 4 рецепти за подсилване на имунитета


1. Първите пчели не са били медоносни
Данни за най-древните открити насекоми, палеонтолозите свързват и с появата на първите видове цветни растения – преди около 150 млн. години. Сред тези видове са и първите пчели. Техният живот е бил значително по-различен от този, който наблюдаваме днес. Първите пчели живеели поединично, без да събират храна, без постоянно жилище, снасяйки яйцата си на открито, върху растенията. Личинките сами се хранели с листната маса, но не и с цветовете, а и самите цветове тогава не са били такива каквито си ги представяме днес. Опрашването им се извършвало благодарение на вятъра, без участието на насекоми. Пчелите не полагали никакви усилия да хранят или да се грижат за яйцата си след снасянето.

С течение на милиони години чак до наши дни пчелите се доказват като изключително адаптивни същества – те променяли своето тяло и начин на живот спрямо измененията на околната среда. Обединявали се, формирали свои “правила” до абсолютното оптимизиране на процесите и създаване на едно работещо пчелно общество, за пример на останалите създания. През есента на 2020 година организирахме засаждане на медоносни дръвчета и успяхме да засадим почти 1000 липи и акации. Вижте видео и снимки от деня на засаждането тук: Героите от медоносната гора край Добринище засадиха 1000 дръвчета за пчелите →

2. Медоносните пчели комуникират с танц
Танцът на пчелата
Интересно е, че за намиране на източниците на храна голяма роля имат пчелите-разузнавачки в пчелното семейство, които уведомяват (сигнализират) останалите пчели-събирачки за местоположението на тези източници и ги мобилизират за събиране на храната. Това те извършват след завръщането си в кошера чрез своебразни движения на тялото, известни като танци на пчелите. Съществуват стотици интересни факти за пчелите, но този е един от най-забележителните.

Според професор Фриш информацията, предавана на пчелите-събирачки чрез танците, се изразява в даване на указания относно миризмата на нектара, отделян от цветовете на растенията, количеството му, отдалечеността на медоносната растителност (пашата) от кошера и посоката, в която пчелите трябва да летят към местоположението на пашата. Информацията за миризмата се предава от внасяния нектар посредством власинките по тялото на пчелите-разузнавачки, а за количеството на отделения нектар – чрез интензивността на танцовите движения. Много по-сложна е сигнализацията за отдалечеността и посоката на пашата (фиг. 1).

Когато растенията, в които е намерена храната, не са по-далеч от 50 метра, пчелата-разузнавачка, след като се освободи от събрания товар, започва да танцува, като описва малки кръгове по питата на това място, където пчелите са събрани най-плътно. При това пчелата постоянно мени посоката на кръговите движения, като се премества наляво и надясно по такъв начин, че описва няколко кръга. След това тя престава да прави описаните движения на първоначалното място и отива на друго, където повтаря движенията и най-сетне излита отново навън.

С описаните движения тя възбужда наблизо намиращите се пчели по питата, които започват да следват нейните движения и да протягат пипалата си към коремчето ѝ. Увлечените пчели също излизат навън, намират растенията и след завръщането си правят същите движения. Ако пашата е отдалечена повече от 100 метра от кошера, пчелата-сигнализаторка извършва други движения. След завръщането си в кошера тя най-напред пробягва по питата и описва полукръг, например с посока наляво, с неголям радиус, а след това пробягва по права линия до началния пункт и описва втори полукръг в противоположната посока (надясно), така че с втория полукръг се допълва цял кръг.

3. Над 80% от опрашването на селскостопанските култури се пада на медоносната пчела
След появата на първите съвременни цветни растения, чиито цветове вече отделяли нектар, пчелите претърпели изключителни промени. Вече използвайки нектара за храна, органите им се изменяли, а и самото тяло се развивало така че да им помага да събират повече нектар и прашец чрез израстване на по-дълго хоботче и приспособления по крачетата.

В борбата за съществуване преживявали само пчелите, които се приспособили да обгрижват своето семейство. Започнали да снасят под кората на дърветата, под почвата, да прикриват яйцата си по различни начини, а даже и да строят кръгли килийки. Появата на първите, макар и малобройни, пчелни семейства, се свързва с динамичната поява на различни видове растителнлст, включително и богата медоносна такава.

В началото всяка пчела снасяла яйца, но родените през есента и през ранната пролет пчели не винаги снасяли или пък снасяли слаби яйца и така с времето те поемали различна роля в семейството – тази на работнички. С времето това води до обгрижването само на една майка в семейство, чиято роля е да ражда изключителни количества яйца.

Животът на растенията и насекомите е тясно свързан в едно хармонично цяло – когато се променя едното, другото неизменно се променя с него. Така когато се появяват по-пъстрите цветове, с все по-разнообразни ярки окраски, пчелите също развиват зрението и обонянието си, така че да ги намират по-лесно. Зимуването на медоносната пчела позволява в семейството и да съжителстват хиляди членове, което им дава голямо предимство пред останалите опрашители, когато настъпи пролетта.

4. Пчелите са затруднени при прелитането над обширни водни площи
В списъка ни с интересни факти за пчелите се нарежда и този. За събиране на нектар и прашец пчелите летят на различни разстояния от жилището си в зависимост от отдалечеността на пашата, количеството и качеството на отделяния от медоносните растения нектар, характера на местността и възможностите за ориентиране. Обикновено летят за медобер на близки разстояния, но са наблюдавани случаи, когато при липса на близка паша те са се отдалечавали от дома си до 7 – 8 километра или дори повече.

Полезният радиус на летене на пчелата е 1.5 – 2 километра и затова пчелините не бива да бъдат разполагани на по-голямо от посоченото разстояние от пашата. В противен случай пчелите губят излишно време и сили, изразходват много храна, скоро се похабяват и умират от преумора.

С опити Л. И. Перепелова (1938) е установила, че при полетите за медобер на разстояние около 3 километра пчелите пренасят само половината от събраната храна. Скоростта, с която летят пчелите без товар, е около 50 – 60 километра в час, а когато са с товар, скоростта им е около 25 – 30 или 40 километра в час. Според Перепелова в един полет пчелата се задържа около 1 час, а според Екерт (1933) при събирането на нектар времетраенето на полета им продължава около 35 – 40 минути. Сред нашите интересни факти се нарежда и следващия – на ден пчелата прави средно около 10 полета.

Обаче при полет над обширни водни площи пчелите се затрудняват. Във ветровито време и натоварени с нектар и прашец, те често падат и се давят. Такива случаи наблюдаваме и у нас при завръщане на пчелите от паша, например от Румъния. Прелитайки над река Дунав, те често падат и се давят. Това е един от тези интересни факти, за които не се говори много, но пък е важно да се знае в случай, че имате пчелин в близост до река Дунав.

5. Пчелите не отделят восък, когато семейството се готви за роене
С развитието на пчелното семейство през пролетта и лятото в него постепенно се увеличава броят на младите пчели, които са заети с храненето и отглеждането на пилото и с преработката на нектара в мед. При тази им работа младите пчели се хранят усилено с нектар и цветен прашец, вследствие на което се развиват восъкоотделителните им жлези и те започват да отделят восък.

При топло време и постоянен приток на нактар и цветен прашец колкото количеството на пилото и пчелите в кошерите е по-голямо, толкова повече восък се отделя. При слаби семейства, липса на паша и неблагоприятни климатични условия се добива малко восък. Пчелите не отделят восък, когато семейството е осиротяло или се готви за роене.

Восъкоотделянето и градежът на питите не намаляват медобера, тъй като те не влияят на летателната дейност на пчелите. Най-пълното използване на восъкоотделителната способност на пчелите може да се постигне, като се дадат навреме восъчни основи за градеж и се постави строителна рамка. При започване цъфтежа на ранните овощни видове восъчните основи за градеж се поставят между последната пита с пило и питата с прашец.

При настъпването на топло и постоянно време восъчните основи се поставят и между питите с пило. Върху горната летва на новите пити, които се поставят за градеж, се отбелязва датата на поставянето. За един сезон трябва да се изградят колкото е възможно повече плодникови и магазинни пити.

6. Пчелната отрова засилва човешкия имунитет
Ужилването от пчела може да предизвика алергична реакция, дори смърт, за това е важно човек да е сигурен, че няма алергия. Редица проучвания показват, че вкарването на пчелната отрова в организма ни засилва имунитета ни.

Пчелната отрова може да повлияе на имунната ни система и да засили обособяването на регулаторните Т клетки на човек, което играе важна роля в контролирането на инфекцията SARS-CoV (COVID-19) Научете повече подробности по темата: Създава ли пчелната отрова имунитет срещу коронавирус (COVID-19) →

цветен прашец

4 лесни рецепти с цветен прашец препоръчани от френския учен Ален Кайя
В народната медицина цветният прашец се използва като средство с многостранни лечебни свойства. Той представлява мъжките полови клетки на цъфтящите растения. Образува се в основата на разширената част на тичинките (в прашниците). Когато прашецът узрее и стане годен да се опрашва, прашинковите торбички се пукват, той излиза и се пренася от вятъра или от тялото на насекомите от цвят на цвят, където се опрашват женските полови клетки.

Много учени изследват хранителните и лечебните му свойства, а сред най-забележителните са проучванията на френските учени Р. Шовен (1959) и Ален Кайя (1959). Последният препоръчва няколко лесно изпълними в домашни условия рецепти с цветен прашец, които подсилват имунната система на човека:

180 грама мед, 50 грама цветен прашец и 800 грама вода. Медът се разстваря във водата, която трябва да бъде хладка. При непрекъснато бъркане на сместа се прибавя по малко от цветния прашец. Тази смес се поставя за няколко дни при стайна температура (20°) до настъпване на ферментация. Сместа има приятен вкус и аромат и се взема преди ядене в количество от 3/4 водна чаша. Преди всяка употреба да се разбърква добре. Това количество стига за 6 дни, а преждевременно се приготвя ново количество.
50 грама мед, 10 грама цветен прашец и 100 грама прясно масло. Тези съставки се поставят в съд и продължително се разбъркват, докато се получи еднородна маса. Сместа се поставя в тъмен стъклен съд и се пази на хладно място. Взема се 3 пъти дневно по една кафена лъжичка или се намазва на парче хляб или друго подобно изделие. Добре се приема в детската възраст от боледували.
50 грама цветен прашец и 250 грама мед. Нужно е медът да бъде втечнен. Двете съставки се смесват и продължително се разбъркват, докато се получи гъста еднородна маса и се съхранява по същия начин – в тъмно стъкло на стайна температура. Консумирайте след четвъртия ден, като разбърквате добре преди това. До 2-3 пъти дневно, по една супена лъжица, половин час преди хранене.
10 грама цветен прашец, 1 грам пчелно млечице, 250 грама мед. Пчелното млечице и цветният прашец се размесват добре в захаросал мед. Сместа се поставя в добре затварящ се тъмен стъклен съд и се съхранява на хладно място. Взема се по 2-3 пъти на ден, по една чаена лъжичка преди хранене.
Някои хора са алергични към пчелни продукти. Написаното по-горе не е медицински съвет и преди да изпробвате някоя от рецептите Ви препоръчваме да се консултирате с лекар.

пчелен рой

Интересно за пчеларите: Как става заселването на естествен рой в рамков кошер?
Извършва се вечер. Кошерът се пренася на бъдещото му постоянно място и се нарежда по следния начин: към едната му стена се поставят две плодникови, добре изградени пити с мед и прашец, до тях – една пита с разновъзрастно пило, после две пити с мед и прашец и преградна дъска. Пред кошера се постила бяло платно, единият край на което се закрепва към входа му. Роят се стръсква със силен удар върху платното, пчелите се отправят към входа на кошера и се настаняват по питите. Влизането на пчелите се успокоява посредством леко подпушване. Роят може да се стръска и директно в/у плодника.

След прибирането на пчелите кошерът се затваря. На следващата сутрин заселеният рой се преглежда внимателно, за да се установи състоянието на семейството. При нужда, може да се добави още една рамка с восъчна основа за градеж. При оскъдна паша заселеният рой се подхранва в продължение на седмица, независимо че в гнездото има пити с мед. При заселване на втори и следващи роеве, които са с неоплодени майки, има опасност майките да се загубят при оплождането им.

Затова една седмаца след заселването роевете трябва да се прегледат, за да се установи дали майката е оплодена и дали е започнала да снася яйца. При липса на яйца трябва да се даде контролна рамка с яйца и незапечатано пило. Ако бъдат заложени маточници, семейството е без майка. В такъв случай маточниците се унищожават и се придават оплодени майки. За подсилване на роевете може да им се придадат пити с люпещо се пило, взето от силни пчелни семейства.

ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ПРЕЗ ЯНУАРИ

Пчелните семейства са в полуактивното състояние, при което пчелите са събрани в кълбо. В центъра на зимното кълбо се оформя малък топлинен участък с постоянна висока температура 28 – 32С. Оптималната температура в пчелното гнездо е в границите 15 - 25С при липса на пило и 34 - 35С при наличие на пило. За да поддържат тази температура пчелите консумират мед. Въглехидратите на меда се трансформират в пчелния организъм и се отделя топлинна енергия. Ако пчелата живее сама колкото и мед да изконсумира, не би успяла да се предпази от студа. Поради тази причина пчелите живеят в семейства и през зимата се събират плътно в кълбо.

Зимуването на пчелите е в тясна връзка с протичащите в дебелото им черво физиологични процеси. С напредване на зимата количеството на несмлените остатъци от храната в този дял на храносмилателната система се увеличава. В резултат на това дебелото черво силно увеличава обема си. По изследвания на Тюнин (“Календарен справочник по пчеларство” Л. Радоев) когато количеството на чревното съдържание надхвърли 43 милиграма, т.е. 46% от теглото на пчелата, настъпва силна възбуда, последвана от диария вътре в кошера. Диарията може да се окаже фатална за живота на цялото семейство.

Причини за лошо зимуване на пчелните семейства може да бъдат:  малко по количество хранителни запаси;  некачествена храна (кристализирал мед, манов или ферментирал мед, плесенясал прашец);  вмъкване на мишки в кошерите;  заболявания. Добре подготвените и правилно зазимени пчелни семейства не изискват особени грижи. През януари е необходимо периодично да се посещава пчелина, да се оглеждат кошерите и да се окаже помощ там, където има нередности – съборени кошери или покриви, затрупване на кошерите със сняг, запушване на входовете и др. За да се осигури спокойно зимуване на пчелните семейства е необходимо: да не се допуска влизането на животни в пчелините, да се изрежат ниските клони на дърветата в пчелина, които при вятър биха драскали по кошерите, и други дейности в това направление. Поради това, че през входа на кошера се осигурява чист въздух на пчелното семейство, той трябва периодично да се почиства от умрели пчели, лед и сняг. За целта се използва закривена под формата на буква “Г” тел. От отпадъците, извадени от дъното на кошера, може да се съди за състоянието на пчелните семейства. Когато на дъното има умрели пчели с подути коремчета, това е показател за отравяне с манов мед (манова токсикоза) или заболяване от нозематоза.

Ако в пчелните гнезда има мишки, в отпадъците се откриват само коремчета, главички и крачета от пчели и миши изпражнения. При наличие на пити с кристализирал мед, между восъчните отпечатки на дъното на кошера се забелязват много кристалчета. Месец януари не е подходящ за преглед на пчелните семейства, поради което пчеларите може да направят прослушване. Звукът, издаван от пчелите дава информация за състоянието на семейството. Прослушване може да се извърши с каучукова тръбичка (дължина 1 – 2 м), като единият й край се вкарва във входа на кошера, а другият се държи до ухото. Слуша се звукът, който издават пчелите в пчелното гнездо. Прослушването може да се направи и като се прилепи ухото до стената на кошера, от която е сформирано гнездото, и се почука с ръка. При нормално зимуващите пчели се чува ясно и силно избръмчаване, което затихва след 15 – 20 секунди. При климатичните условия на нашата страна през януари има дни, в които температурата на въздуха се повишава до 10 - 12С. Тогава пчелите излитат от кошерите и извършват очистително облитане (освобождаване на дебелото черво от натрупаните несмлени остатъци от храната). По облитането на пчелите може да се съди за презимуването и състоянието на пчелните семейства. Дружното облитане показва, че пчелите зимуват добре.

Слабото облитане, излизането на единични пчели и изхвърлянето на фекалната маса още на прилетната дъска на кошера е показател за проблеми и лошо зимуване. Добре е преди началото на облитането, снегът от прилетните дъски да се измете, да се почистят входовете от умрели пчели, пред кошерите да се нахвърли слама или пепел, за да кацат пчелите по тях без опасност от замръзване. Когато пчелните семейства са зазимени с малко мед (5 – 6 кг) е необходимо да се подхранят още през януари, за да не загинат от глад. За целта може да се дадат пити с доброкачествен мед (получен от здрави пчелни семейства), предварително затоплени и поставени в пчелното гнездо така, че питата да бъде обхваната от кълбото. В пчеларската практика за зимно подхранване на пчелните семейства се използват и твърда храна – кристализирал мед или медно-захарно тесто. От твърдата храна се оформят питки с дебелина 1 – 2 см и тегло 0,500 – 0,800 кг. Увиват се в марля, тензух или перфорирана хартия и се поставят върху горните летвички на рамките над пчелното кълбо. Понякога при зимни условия се налага да се извърши преглед на пчелни семейства за отстраняване на някои нередности. За целта кошерът се внася в по-топло помещение за 1 – 2 часа и след това се премества в затоплена до 20 - 25 С стая.

Резултатите от посочените по-горе дейности се записват в дневника на пчелина. При случай на събаряне на кошери, при което питите са разместени и пчелното гнездо е нарушено, е възможно премръзналите пчели да бъдат спасени. Пчелите се смитат и заедно с питите се внасят в затоплена стая (20С). Гнездото се подрежда в здрав и чист кошер, а питите се напръскват със захарен сироп. Когато пчелната майка е загинала, пчелите се присъединяват към друго по-слабо семейство. Месец януари е времето за ремонт на оборотните кошери и пчеларския инвентар, сковаване и зателване на рамки, снабдяване с восъчни основи и нов инвентар.