ЕСЕННИ ГРИЖИ И ЗАЗИМЯВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

В края на последната главна паша и веднага след нея пчелните семейства са с много голямо количество пчели-работнички. Тъй като по време на пашата те са работили много усилено, повечето от тях са стари и износени. Затова значителна част от тях не доживяват до настъпването на зимата. Успешно могат да презимуват само пчели, които не са участвали в главната паша и не са отглеждали пило. Това са пчелите, отгледани през втората половина на август, септември и началото на октомври. Тези пчели са физиологично млади. Затова основна грижа на пчеларя е да се осигурят условия за отглеждане на повече пило през август и септември. Това е свързано с необходимост от млада и качествена пчелна майка, наличие на свободни килийки за снасяне и поддържаща паша. Ежедневният принос на нектар и цветен прашец стимулира яйценосната дейност на майката. Когато отсъства поддържаща паша се налага да се извършва есенно подбудително подхранване. Целта е да се имитира приток на нектар, какъвто практически няма.

 

След прегледа започва да се извършва подбудителното подхранване. То е резултатно само, когато майката още не е ограничила снасянето на яйца. Семейството се подхранва през ден с по 250-300 мл сироп или през 5-6 дни с по 500 мл сироп.

Настъпи време да се извърши основен преглед на пчелните семейства. Той се прави рано сутрин или привечер без да се създават условия за кражби. При необходимост се извършва частично стесняване на входовете и вдигане дъната на кошерите, ако са били спуснати. При прегледа се обръща внимание на количеството и качеството на пилото, здравословното състояние на семейството, качеството на пчелната майка и количеството и качеството на меда и прашеца, както и разположението им в гнездото. Не се препоръчва разместване на питите в гнездото освен изваждане на тези с малко (под 1,5 кг) мед и замяната им с пити с мед от резерва. Разместването е рационално само когато се цели да не се прекъсват хранителните запаси от единия до другия край на гнездото.

 

Ако има маломерни пити с мед се дават на семействата, като се разпечатват и се поставят зад преградната дъска. Такова подхранване е по-ефективно от подхранването със сироп. Подхранването се прави привечер, тъй като през този сезон кражбите между пчелите са много често явление. Подхранването не трябва да продължава дълго, тъй като може да се получи обратен ефект – да се изтощят пчелите, които ще зимуват. То трябва да приключи около един месец преди излюпването на последните есенни пчели. След това тези пити се изваждат от кошерите, за да не направят пчелите гнездото върху тях.

 

След приключването на подбудителното подхранване и есенното развитие на пчелните семейства се извършва главния есенен преглед и сформирането на пчелното гнездо. Прави се през тих и топъл есенен ден, но не по-късно от края на октомври. В гнездото се оставят толкова пити, колкото може да бъдат покрити от пчелите. Питите трябва да са с кафяв или светлокафяв цвят и с правилно изградени работнически килийки, в които са отгледани поне 4-5 поколения пчели. В тях да има достатъчно мед и прашец, но да не са пълни. Пчелите зимуват лошо на нови пити и такива пълни изцяло с мед. Приблизително една трета от долната част на питата трябва да бъде празна. Там ще се сформира зимното кълбо, а консумацията на храната ще бъде по посока нагоре. Обикновено гнездото се формира от южната или западната страна на кошера. По-слабите семейства се оставят да зимуват в средата на кошера, а размерът на гнездото се ограничава с преградни (а) дъски (а). Силните пчелни семейства не се нуждаят от специални затоплящи материали. По-добре е те да се поставят над възглавницата, а зад преградната дъска да се постави само парче стериопор с размерите на преградната дъска, опираща плътно до страничните стени и дъното на кошера.

Кошерите се поставят на подложки, високи 20-25 см от земята с лек наклон напред. Входовете им да са с посока юг-югоизток за предпазване от студените ветрове. Входовете се стесняват според силата на семействата (4-8 см) и се поставят мишепредпазителите.

 

Пчелите през ноември

Климатични особености

Ноември е последният есенен месец. Характеризира се с бързо понижаване на температурите, особено нощните, като средните (нормалните) температури в Северна България и високите котловинни полета са между 4,6 и 6,8°С, в Тракийската низина и долината на Струма – между 7 (Хисар) и 9°С (Свиленград, Сандански) и по Черноморието между 8 (Старо Оряхово) и 10,7°С (Созопол). Абсолютните максимални температури са около 20, а абсолютните минимални – от -6, -7 (по Южното Черноморие) до – -14, -15°С в някоя райони на Североизточна България.

Валежите в равнинните райони са предимно от дъжд; а в планинските – предимно от сняг. Приземните ветрове са слаби, предимно от югозапад и североизток.

Състояние на пчелните семейства

В природата вече се чувствува полъхът на наближаващата зима. Няма никаква цъфтяща растителност. През по-голямата част от времето пчелите са на кълбо, което се формира предимно върху празните килийки на онези пити, от които се е излюпило последното пило – обикновено разположени към входа на кошера.

Временните затопляния през някои дни се използуват от пчелите, които разпускат кълбото и извършват последните си есенни облитания. Това е много полезно, както за възрастните, така и за младите пчели (от последното пило), тъй като те прочистват храносмилателната си система, от което се облекчава зимуването им. При силните семейства зимното пчелно кълбо се образува, щом температурата на външния въздух спадне под 8, при средните – около 10, а при слабите семейства – още при 13°С.

Зимното кълбо е важно биологично приспособление, което поради закръглената си форма и плътното струпване на пчелите им осигурява най-икономично и успешно съществуване с минимално физиологично напрежение при неблагоприятни¬те зимни условия в продължение на 4-5 месеца. Самото физиологично състояние на зимуващите пчели, особено от есенните люпила е също нагодено с оглед на предстоящото зимуване. В сравнение с летните пчели глътъчните жлези и мастното тяло на зимуващите пчели са по-добре развити, като в тях са натрупани по-голямо количество резервни белтъчни вещества и мазнини. Поради по-голямото количество хранителни вещества процентът на сухото вещество в тялото на тези пчели е по голям, а общото съдържаше на вода в тъканите им е по-малко. Освен това в кръвта на пчелите се увеличава количеството на простата захар – гликоза. Всичко това има много голямо значение за зимуващите пчели, тъй като понижава точката на замръзването на телесните сокове и осигурява резервни хранителни вещества за отделния индивид независимо от това, че семейството поддържа съществуването си чрез постоянно хранене от медовите запаси в гнездото.

Работа на пчеларя

Благоприятните топли дни през ноември дават възможност на пчеларя да положи последните грижи за пчелните семейства преди настъпване на зимата. Дори в по-топлите райони на страната, където пчелните семейства и през октомври усилено отглеждат пило, пчеларите подреждат окончателно гнездата и ги зазимяват през ноември. Преглеждат се покривите на кошерите да са добре затворени, като в местности със силни ветрове върху тях се поставят тежести – камъни или тухли. Ако е пропуснато да се поставят своевременно предпазители против мишки, това трябва непременно да се направи сега, като предварително се преглеждат затоплящите материали да не би в тях вече да са се настанили мишки. Благоустроява се и се подрежда пчелинът. Ако трябва да се разместват кошери с пчели, това трябва да стане при по-меко време (над 8°С), и то внимателно, без сътресение. На семействата се осигурява спокойствие, като пчелинът се загражда, за да нямат достъп до кошерите домашни и горски животни. Много важно е самият пчелин да бъде на защитено от преобладаващите студени ветрове заветно място или да бъде ограден със зидана или дървена ограда, висока 1,5-2 м, или в краен случай с ограда от царевични или слънчогледови стъбла. Извършените в опити показват, че когато кошерите са настанени до защитна стена, пчелните семейства са изразходвали през зимата средно по 1,1 кг мед по-малко, развили са се по-добре през пролетта и са дали 52% повече мед и 71% повече восък в сравнение със семействата, чиито кошери са били изложени на охлаждащото влияние на вятъра.

През ноември трябва да се почисти и да се подреди пчеларският склад, като старите и негодни пити се бракуват и се претопят или се предадат на изкупвателната организация. Годните пити се сортират и се съхраняват, като се напушват със серен дим. Взимат се мерки в склада да няма мишки.

ГРИЖИ ЗА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА СЛЕД ГЛАВНАТА ПАША

Обикновено в края на юли привършва пчелната паша в резултат на прецъфтяването на основната медоносна растителност. Първите признаци за това са намаляване на летежа на пчелите и започване изгонването на търтеите от пчелните семейства. Вътре в кошерите също настъпва забележима промяна. Броят на пчелите работнички и на пилото е понамалял. По-голямата част от питите е заета от запечатан мед.

 

С отминаването на главната паша действието на инстинкта за събиране на храна започва да отслабва, за сметка на което се засилва инстинктът за опазване на складираните запаси. Значително се увеличават пчелите, охраняващи входа на кошера, които внимателно проверяват всяка пчела, доближаваща се до него. В поведението на пчелите се чувства повишена нервност и склонност към жилене. Всички тези признаци показват, че вече завършва старата пчеларска година. От този момент нататък започват и грижите, които пчеларят трябва да положи относно подготовката на семействата за предстоящото зимуване. От правилната им подготовка зависят успешното им презимуване и развитие през следващата пролет.

СВАЛЯНЕ НА МАГАЗИНИТЕ

Свалянето на магазините и излишните корпуси от кошерите трябва да стане още преди окончателно да е приключила пчелната паша. Това е необходимо не само във връзка с извършването на останалите мероприятия, а защото по-късно тази работа става много по-трудна, тъй като съществува голяма опасност от поява на пчелна кражба. Някои пчелари държат магазините върху кошерите до късна есен. Това е неправилно, тъй като нощите стават хладни и пчелите изразходват допълнително храна и енергия за поддържане на необходимата им температура.

Магазините е най-добре да се свалят привечер, тъй като вероятността от кражба е по-малка. След отварянето на кошера отгоре се откриват част от питите в магазина и се изваждат една по една. Намиращите се по тях пчели се смитат с пчеларската четка вътре в кошера. Освободените магазинни пити веднага се поставят в преносимото сандъче и след напълването му се отнасят в склада, като през това време откритата част от магазина се закрива с покривно платно. По същия начин се изваждат и останалите пити, като се затварят в сандъчето. След това с помощта на рамкоповдигача магазинът се отлепва от плодника, като плодникът бързо се закрива с покривните дъсчици или с платно. Ако по вътрешните стени на магазина има останали пчели, те се тръсват пред входа на кошера с лек удар на магазина в земята. Освободеният от питите и пчелите магазин се прибира в склада.

 

По същия начин се снема най-горният корпус от многокорпусния кошер. Ако в някои от питите, подлежащи на изваждане, има пило, те се свалят в по-долния корпус, като от него се изваждат други пити, за да се освободи място. При всички тези манипулации кошерът трябва да се държи по възможност най-кратко време отворен. За да се избегне появата на кражба между пчелите, още преди отварянето на кошерите всички дъна трябва плътно да са влезли във фалцовете, а входовете да бъдат намалени на 8-10 см, независимо че времето е още горещо.

 

Ако в изградените пити има малки количества мед, той може да остане в тях, без да се вади. По-пълните с мед магазинни пити е най-добре да се центрофугират. Това се отнася и за питите от многокорпусните кошери, ако не са необходими за попълване на запасите.

ПРЕГЛЕД И ПРЕЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА И НА ТЕХНИТЕ МАЙКИ

 

След свалянето на магазините и излишните корпуси от кошерите се прави основен преглед и преценка на всяко семейство поотделно. Колкото по-навреме се извърши този преглед, толкова по-добре. Късното му провеждане може да стане причина за недобрата подготовка на пчелните семейства за зимуване. Най-добре е той да се извърши до 15-20 август. Семействата трябва да се преглеждат, докато има, макар и слаб принос на нектар. При липса на принос на нектар те се преглеждат само привечер, като се вземат предпазни мерки против кражба.

При прегледа се обръща внимание на силата на пчелните семейства. В кошерите по това време има много пчели, но голяма част от тях няма да дочакат зимата. Те са участвали в медосбора и в отглеждането на пило, вследствие на което са физиологически изтощени. Тези, които останат да зимуват, ще измрат през зимата. Ето защо трябва да се обърне особено внимание на количеството на пилото и на неговото здравословно състояние. Колкото повече пило има по това време в пчелните гнезда, толкова по-сигурно е презимуването на семействата. Затова се вземат необходимите мерки за поддържане на високо равнище на яйценосната дейност на пчелните майки. Майката на всяко семейство трябва да се види и да се прецени окомерно, както при главния пролетен преглед. Важно условие е майките да са млади и да произхождат от високопродуктивни пчелни семейства. Старите майки по-рано прекратяват снасянето на яйца и взетите допълнителни мерки за активизирането им в това отношение не дават очакваните резултати. Ето защо, ако досега не е извършена смяната им, това е крайният срок те да се заменят с млади оплодени майки. На случайно осиротелите семейства също се придават млади оплодени майки.

 

Обръща се внимание и на количеството и качеството на меда и наличието на прашец в кошерите, като за целта се прави преценка. Семействата с недостатъчно мед се подхранват за попълване на запасите им. Наред с прегледа питите в гнездата се разместват с оглед на подготовката на семействата за зимуване.

ПРЕЦЕНКА НА КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА МЕДА

Едно от най-важните условия за добро зимуване на пчелните семейства е в кошерите да има достатъчно мед. Ако запасите от мед не стигнат за зимно-пролетния период, семействата може да презимуват, но ще се наложи да им се дава храна при неблагоприятни условия още в края на зимата.

При преценка на количеството на меда трябва да се има предвид, че на едно силно пчелно семейство за зимно-пролетния период е необходим 15-16 кг мед, а в многокорпусния кошер – 18-20 кг. За осигуряване на такова количество мед всяка пита, оставена в гнездото за зимуване, трябва да съдържа 2 кг мед, а крайните пити – 3,5 кг. Това означава, че всяка пита при Дадан-Блатовия кошер трябва да бъде запълнена до средата със запечатан мед, а крайните пити да са изцяло запечатани. При многокорпусния кошер една пита, запълнена изцяло със запечатан мед, съдържа 2,5 кг мед. При наличието на много мед в гнездата при зазимяването част от него може да се извади и да се даде на семействата рано напролет.

 

Запасите на семействата, които нямат достатъчно мед, се попълват. Най-добре е това да стане чрез даване на пити със запечатан мед, взети от други здрави семейства. Ако нямаме такава възможност, тези семейства се подхранват с гъст захарен сироп (1,5:1), който през ден се налива в хранилките. Такъв сироп може да се дава и на големи порции, като в склада се наливат празни пити или пити с малко мед. Дават се по 1-2 пити в края на гнездото или зад преградната дъска. След няколко дни подхранването се повтаря. Това трябва да стане през август, тъй като пчелите, които ще преработват този сироп, и без това няма да дочакат зимата. Късното подхранване силно изтощава младите пчели и те масово измират през зимата. От друга страна, трябва да се има предвид, че е допустимо замяна на нектарния мед със захарен е не повече от 50% от общото количество мед в кошера.

За доброто и без загуби зимуване на пчелите от голямо значение е не само количеството, но и качеството на меда, оставен им за зимуване. Често се случва пчелите да внесат в кошерите големи количества мана, която превръщат в манов мед. Той се отличава от нектарния мед по своята по-голяма гъстота и специфичен тръпчив вкус. Обикновено на цвят е тъмнокафяв до черен. Зимуването на пчелните семейства върху пити с манов мед, особено при по-продължителни зими, се отразява много лошо на зимуващите пчели, тъй като мановият мед в сравнение с нектарния съдържа много по-голямо количество минерални соли и несмилаеми вещества. Те бързо препълват дебелото черво на пчелите, поради което заболяват от диария и измират през зимата.

След като се установи със сигурност, че медът е манов, трябва да се вземат мерки за подменянето му с качествен мед. Най-добре е в такъв случай питите с манов мед да се извадят от кошерите и ако има възможност, да се подменят с пити с качествен мед от склада. Когато няма такава възможност, могат да се използват пити с малко мед и чрез подхранване с центрофугиран мед или захарен сироп да се попълват запасите поне до 8-10 кг мед на семейство. Мановият мед може да се даде на пчелите рано напролет, когато те имат възможност да извършват очистителни облитания.

Във всички случаи при тези подхранвания съществува голяма опасност от поява на пчелна кражба, срещу която трябва да се вземат необходимите мерки.

Във всяко семейство трябва да има по 2-3 пити, на които наред с меда да има и по-големи участъци с цветен прашец. Тези пити не трябва да се поставят в края, а по-навътре в гнездото. Наред с преценката на хранителните запаси се подреждат питите в гнездото. От него се изваждат всички новоизградени пити, на които не е отглеждано пило. В южния край на гнездото се подреждат по-пълните с мед пити, а в средата – по-празните. След тях се подреждат отново по-пълните пити, след което се поставят останалите пити. Тъй като времето е сухо и горещо, преградни дъски и затоплящи материали не се слагат. В многокорпусния кошер обикновено се използват два корпуса. В горния корпус остават питите с повече мед и питите с пило, а в долния – по-празните пити, които имат общо 7-8 кг мед. При средните по сила семейства се използва един корпус, в средата на който се оставят питите с пило, а след това питите с прашец и мед. Такова подреждане на питите улеснява твърде много пчеларя при окончателното зазимяване на пчелите.

 

Октомври

Климатични особености
През октомври температурите спадат значително. Средните месечни температури са най-високи:

Черноморието-между 12-16°C;
Северна България и високите котловинни полета на Югозападна България са между 9 и 13°C;
Във високите планински райони – от 2 до 6°C.
Фенологичен календар
Край на цъфтежа на последните медоносни растения – фуражен слънчоглед, астри и мразовец.

Състояние на пчелните семейства
Последното пило вече се излюпва. Майките са прекратили яйцеснасянето. Пчелите подготвят гнездото за зимуване, като прибират меда по-навътре в празните килийки, освободени от пилото.

Работа на пчеларя
Сега трябва да се извърши последното есенно третиране на пчелните семейства срещу вароатозата. Зазимяването не трябва да става по късно от края на октомври. На входовете на кошерите се поставят мишепредпазителите. Осигурява се спокойно зимуване на пчелните семейства.

 

Грижи за пчелите през май-особености при роенето

Не допускайте семействата в роево състояние
През месец май развитието на пчелните семейства е активно, консумацията на храна е голяма. Ето защо след прецъфтяването на репкото и овощните градини...

През месец май развитието на пчелните семейства е активно, консумацията на храна е голяма. Ето защо след прецъфтяването на репкото и овощните градини, ако в района няма поддържаща паша и запасите от мед в гнездата са налели, пчелите трябва да бъдат подхранвани със захарен сироп. Най-често от глад пострадват силните семейства, в които се изхранват голямо количество пило и многоизлюпващи се пчели.
При застрашено от гладна смърт семейство пчелите извхърлят най напред търтеевите какавиди-оформени като търтей бели обвивки без вътрешно съдържание, изнесени пред входа на кошера или прилетната дъска. Пчелите са изсмукали хранителните сокове от какавидата в момента, когато става разлагането /хистолизата/ на органите на личинката и оформянето на органите на възрастния търтей.
Тогава цялото съдържание на какавидата е като мляко. Ако в един – два дни семейството, което изхвърля търтеевите какавиди, не се подхрани, пчелите изсмукват соковете и от какавидите на работническото пило-изхвърлят бели какавиди и на пчелите. Намерят ли се изхвърлени какавиди, особено на пчели работнички, това означава, че в гнездото са привършени напълно запасите от мед и след един два дни, ако не се подобри времето и пчелите не донесат нектар, семейството умира от глад. Затова пчеларят трябва да осигурява храна на гнездото до самото настъпване на пашата / неприкосновен запас от 4-6 кг мед/.
В пчелно семейство, изпаднало в роево състояние се прекратява активната работа на почти всички възрастови групи пчели, а постепенно намалява и спира снасянето на яйца от майката. Обемът и масата на майката се намаляват, което й позволява да излети с излезлия рояк-първака. Пчелите бездействат, летежът им се ограничава, восъкоотделянето спира, те висят на големи гроздове по стената или прилетната дъска на кошера, без да е горещо времето и без да има масово вентилиране на входа /това ясно личи в сравнение с другите семейства в пчелина/.
Това инстиктивно състояние на пчелите има дълбок биологичен смисъл. Пчелите запазват потенциалните си жизнени функции за изграждане на жилището, в което ще се засели роякът /новото семейство/. И действително роякът, излетял от това семейство, само за едно денонощие е в състояние да изгради няколко плодникови пити, а майката скоро да започне снасянето на яйца – състояние коренно противоположно на сътоянието да излизането на рояка.
От стопанска гледна точка естественото рояване на пчелните семейства е неизгодно-през периода от залагането на роевите маточници до излитане на първия рояк, а често на втори и трети пчелите слабо принасят нектар и прашец, както е в нормалните семейства, нито пък отглеждат пило. В резултат на това семейстовото не само че не дава стокова продукция мед през първата паша, но силно отслабва и не може да използва и по-късните паши. Често младата майка, останала в това семейство, се загубва при оплождането и то става търтовка и се ликвидира. За това основната задача на пчеларя е не само да подпомага развитието на пчелните семейства, но и да ги предпазва от изпадане в роево състояние, за да получава стокова продукция от тях.

 

Основните причина за изпадане на семействата в роево състояние са:

 

- Продължителното ограничаване на яйцеснасянето на майката в гнездото-всички килийки по питите са заети с пило, мед и прашец и тя няма къде да снася.

 

- Слаба поддържаща паша, която задоволява денонощната консумация, но запаси почти не се правят, а количеството на цветния прашец, донасян от пчелите, е голямо.

 

- Голямо количество млади пчели неангажирани в работа, всекидневно се увеличава от излюпващите нови пчели.
Съчетаят ли се горните три фактора през периода до главната ранна паша или непосредствено след нея, семействата изпадат в роево състояние. Задачта на пчеларя е да предотврати изпадането на семействата в роево състояние, а не да води борба с него след появата му.