Пчелите

 

Пчелите са летящи насекоми, известни с произвеждането на мед и пчелен восък, а също и с ролята си в опрашаването. Има над 20 000 разпределени в девет семейства. Въпреки това, има много неизследвани видове и вероятно са доста повече.

Пчели има на всички континенти, освен Антарктида, навсякъде, където има цветя, които се размножават чрез опрашаване от насекоми.

Храна и опрашаване на цветя

Пчелите се хранят с нектар и цветен прашец (полен). Те имат дълго хоботче, с което смучат нектар от цветята. Тъй като повечето пчели са мъхести, с движението си те произвеждат електро-статичен заряд, който спомага за полепването на пчелен прашец по коремчето на пчелата. Те понякога спират да търсят храна и събират цветния прашец, полепнал по тях, в торбички на крачетата си. Събраният цветен прашец и нектара се смесват, и обикновенно образуват блудкава смес, но понякога са и много твърди. Сместа се оформя по различни начини, най-често като сфероид (леко сплеснато кълбо). След това се складират в отделни килийки на кошера, а върху сместа се поставя яйце. Обикновенно, клетката се запечатва след като се постави яйцето, затова възрастните пчели нямат пряк контакт с ларвите.

Изчислено е, че 1/3 от храната за хората зависи от опрашаване на растения от насекоми, повечето от което се извършва от пчелите, особенно европейската медоносна пчела.
Части на пчелата

Пчелите, както останалите насекоми, имат три части:

глава,
гръден кош
коремче.
Имат антенки, които се състоят от 13 части при мъжките, а от 12 – при женските. Всички пчели имат по две двойки крилца, като задните са по-малки. В няколко вида се срещат пчели със сравнително малки крилца, което прави летенето трудно, но няма пчели без крилца. Имат жило, което използват за да се защитават. Пчелите имат и по две сложни очи, съставени от множество малки очи. Голяма част от пчелите имат жълто-черна окраска.

Медоносна Пчела

Европейската медоносна пчела е може би най-популярната пчела и насекомо. Известна е с меда, който произвежда, а и с другите продукти, които се правят с мед, пчелен восък и прашец. Затова ще й обърнем специално внимание.

Медоносната пчела е социално насекомо. Живеят заедно в колонии, като понякога пчелите в една колония наброяват до 50 000. Обикновенно, младата пчела-царица не основава сама колония както в повечето други видове пчели, а заедно с рояк пчели работнички. Работничките произвеждат восък, от който правят килийките на кошера. Следващата стъпка е царицата да снесе достатъчно яйца, от които да се излюпи новото поколение пчели-работнички.

В килийките, които работничките са направили, се складират яйца, мед и друга храна. Ларвите, които се излюпват от яйцата се хранят с пчелно млечице, по-късно преминават към мед и цветен прашец. Само тези, които ще станат царици продължават да се хранят с пчелно млечице, за да могат полово да се развият напълно, за разлика от работничките. Мъжките също се хранят като работничките. Единствената задача на мъжките е да оплодят младите царици. Те не събират нектар и цветен прашец.

Пчелите-работнички имат назъбено жило, но за разлика от това което повечето хора мислят, те не винаги умират ако ужилят нещо. Те обикновенно умират ако ужилят човек или друг бозайник. Назъбеното жило е направено така, че да се откъсва само ако бъде ужилена еластична материя. Случва се обаче шипчетата по жилото да не „хванат” и пчелата да излети напълно здрава или да ужили отново.

Работничките комуникират помежду си танцувайки. Царицата пък излъчва феромони; в това именно се крие тайната на "властта" й. С тези феромони, тя пречи на пчелите работнички да се развият напълно. Затова, когато царицата остарее или кошера стане твърде голям за да достигат навсякъде феромоните, царицата или умира или напуска колонията и основава нова.

Пчелите се използват много за опрашаване на плодови градини, както и за производство на мед. Много пчелари местят кошерите си за да опрашават по-голяма площ, както и за да могат пчелите да събират повече нектар и прашец. Хората взимат част от меда на пчелите, но оставят и достатъчно на пчелите за да имат какво да ядат тези работливи насекоми.

Пчелите, по-специално медоносните пчели, са станали символ на трудолюбието и в повечето басни и приказки приличат на мравките, особенно говорейки за работа и усърдие, поради непрекъснатата работа на пчелите-работнички, които правят всичко възможно за да оцелява колонията.

Важно: Пчелите са били сътворени от Бог на шестия ден от седмицата на сътворението, както човека и сухоземните животни.

Пчелната ферма - какво трябва да знаем, за да инвестираме в такава!

За предприемчиви, трудолюбиви и търпеливи хора, търсещи интересен бизнес, с който да се занимават, пчеларството може да осигори добри доходи. Но не всеки проявяващ интерес към този сектор може да се занимава с подобна дейност. С каквото и да се занимава човек, трябва да си разбира от работата и от това как да я ръководи, ето защо предоставяме интересна информация за любопитните, за предприемчивите и креативни хора!

Пчелното семейство се състои от три вида индивиди - пчела майка, пчели работнички и търтеи. Трите вида се различават помежду си по анатомичните и физиологичните особености, функциите и числеността. Независимо от тези различия те се намират в сложни биологични взаимоотношения и са неразривносвързани помежду си.

Майката е една единствена в семейството и снася яйца по 1500 - 2000 дневно.

Пчелите работнички са с непостоянен брой и не могат да се съешават с търтеите, но при особени случаи снасят неоплодени яйца.

Търтеите се развиват от неоплодени яйца. Броят им зависи от размножителните способности на семейството, възрастта на майката, количеството на питите и състоянието на пчелното семейство.

През различните сезони на годината животът на пчелното семейство се изменя. Той се разделя на два периода - на активна дейност и на относителен покой.

Първият започва обикновено в началото на февруари, когато пчелата майка започва да снася първите си яйца. С настъпването на пролетта и със затоплянето на времето започвят цъфтежа си ранните пролетни медоносни растения. Пчелите започват да събират и да носят нектар и цветен прашец. Пчелите работнички започват да хранят усилено майката и тя започва да снася яйца. Това води към увеличаване количеството на излюпените млади пчели през пролетта и към умиране от изтощаване на старите. Подмяната завършва към средата на април. Броят на пчелите работнички се увеличава бързо и така семейството се подготвя за използуване на главната паша.Постъпването на по-голямо количество нектар и цветен прашец в кошерите довежда до максимум активността на пчелното семейство. По такъв начин се натрупват хранителни запаси както за пчелното семейство, така и за пчеларя. След прецъфтяването на основната медоносна растителност, главната паша преминава и летежът на пчелите силно намалява. Пчелите преработват нектара в мед и освобождават килийките. Майката започва да снася яйца в празните килийки, с което се подготвя семейството за зимуване. Подготовката за зимуване може да се направлява и да се подпомага от пчеларя.

Ако по време на главната паша не се осигури място за работа в кошера, семействата изпадат в роево състояние. Те започват да се роят и може да се получат един, два, три и повече роеве от едно семейство, което довежда до силното му изтощаване. Такива семейства не са в състояние да натрупват храна за през зимата и умират. Ето защо пчеларят трябва да изземва меда от кошерите, за да се освобождават празни пити и да се осигурява работа на пчелите.

С прекратяване на пашата силно отслабва инстинктът за размножаване, престава летежът на пчелите и после изгонването на търтеите. Семейството се подготвя за зимуване. Със захлаждане на времето пчелите се събират по - плътно между питите. При понижаване на външната температура до 13 - 14С пчелите образуват пчелно кълбо.

В период на относителен покой събраните на кълбо през зимата пчели поддържат температура 14 - 25С. Те поемат поединично малко храна и чрез слабите движения на краката, гръдните мускули и тялото отделят необходимата топлина в кошера.

Продуктите, които се добиват от пчелните семейства са всеизвестни. Човек използва -

Пчелен мед - храна с висок процент усвояемост, пртежаваща хранително - диетични качества и антимикробно действие.

Пчелен восък - използван във фармацевтична, хартиена, парфюмерийна, кожарска и др. промишленост.

Цветен прашец - той съдържа белтъчини,желязо,фосфор,калций,манган и др.,витамини(C,B,D,E).

Пчелно млечице – използван в медицината за подобряване на сърдечната дейност, при анемий, невралгий и др.

Прополисът-използва се в медицината, козметиката и др.

Пчелна отрова- за ревматични заболявания,радиколит, нервни заболявания.

За да се съберат 1кг мед, пчелите трябва да принесат в кошера 120 000 - 150 000 товара, а за 1кг нектар трябва да посетят 7 500 цвята на червена детелина или 2 млн. цвята на бяла акация. За да се преработи 1кг нектар в мед, необходимо е да работят 1000 пчели в продължение на 3 дни.

Поради това, че на пазара, чистият меден продукт е в ограничени количества, цената на истинският мед и производните му продукти е по-висока, от колкото на заместителите или наподобяващите му продукти.

За начинаещите пчелари е важно да знаят в какви кошери биват настанявани пчелните семейства. В миналото,още в началото на пчеларската дейност на човека са се използвали неразборни кошери, които към настоящият момент са примитивни и неприложими. Разборните кошери са тези, които се използват в масовата практика. Те имат следните предимства:

1. Пчеларят с намесване в живота на пчелното семейство може да направлява дейността му за получаване на мед, восък, отглеждане на майки и др.

2. Старите пити може да се сменят с нови, а негодните майки - с млади.

3. Подвижността на питите осигуряват извършването на обстоен преглед на пчелното семейство и на пълен разбор на състоянието му, откъдето носят името си.

4.По-големият обем на разборните кошери дава възможност на пчелното семейство да стане силно за главната паша и да произвежда повече мед и восък.

5. Разборните кошери дават възможност за направлявано изменяне и обогатяване на наследствените стопански качества на пчелните семейства.

В зависимост от начина, по който се разширяват гнездата, кошерите се разделят на два главни типа - стоящи и лежащи.

Стоящи кошери са вертикални и обемът им се увеличава нагоре чрез прибавяне на надставки, които служат за складиране на мед или за отглеждане на пило. Най-разпространените кошери се състоят от три главни части - плодник, магазин и капак.

Плодникът служи за постоянно жилище на пчелното семейство. В питите разположени в него , се отглежда пилото и се складира храната. На предната и задната страна на плодника по средата се намира входът на кошера. При плодника се намира дъното, което е подвижно и на чийто преден край е закрепена на панти пролетната дъска, която служи за излитане и за кацане на пчелите.

В плодника има място за 12 рамки, но за удобство при прегледите е по- добре да се поставят 11 рамки и една преградна дъска.

Плодниковите рамки са правоъгълни. Състоят се от една горна , една долна и две странични летвички.

Надрамковата покривка, обикновенно се изработва от 5 дъсчици. На една от тези дъсчици се прави кръгъл отвор за поставяне на хранилки.

Възглавницата върху покривните дъсчици стои през цялата година в кошера, като в студено време запазва топлината в гнездото, а през горещините не позволява силното му нагряване от слънцето. Възглавницата представлява квадратна дървена рамка, чиито две страни са обковани със зебло, а между тях е поставена изолация.

Преградните дъски служат за ограничаване на гнездото и за по-добро запазване на топлината в плодника.

Магазин се използва за складиране на меда и се поставя върху плодника по време на главната паша.В магазина има 12 рамки.

Капака е най-горната част на кошера, която покрива и предпазва вътрешността му от атмосферни влияния.

Има и лежащи кошери, които са хоризонтално разположени. Гнездото им се разширява встрани чрез прибавяне на рамки в празното място на кошера, където пчелите не само отглеждат пилото, но и складират меда. Лежащите кошери може да се използват като едносемейни, двусемейни и дори трисемейни. Кошерите се боядисват с цветове, които се различават от пчелите - бял, жълт, син.

При изграждането на кошери и създаване на така наречената „пчелна ферма” е важно да се избере подходящ земеделски имот, където да се разположат пчелните семейства.

Този избор оказва влияние върху пчелна паша и опрашването на селскостопанските култура.

Пчелната паша включва медоносните растения, от които пчелите събират нектар и цветен прашец. Повечето от медоносните растения дават едновременно нектар и цветен прашец, но има и само нектароносни и само прашецоносни. От някои растения пчелите събират още мана и смолисти вещества (пчелен клей).

Под медосбор се разбира събирането на нектар и преработването му в мед в кошерите.

Поради тази и други съществени причини, парцела, в които ще се разполагат кошерите, трябва да е добре селектиран, далеч от главни и магистрални пътища и осигоряващ нормално развитие и поле за работа на пчелните семейства.

Пчелно млечице използва се в медицината - подобрява сърдечната дейност,при анемий,невралгий и др.

Прополисът (пчелният клей) - намира прилижение в медицината, козметиката и др.

Пчелна отрова - при ревматични заболявания, радиколит, нервни заболявания.

За да се съберат 1кг мед, те трябва да принесат в кошера 120 000 - 150 000 товара, а за 1кг нектар трябва да посетят 7 500 цвята на червена детелина или 2 млн. цвята на бяла акация. За да се преработи 1кг нектар в мед, необходимо е да работят 1000 пчели в продължение на 3 дни.
Поради това, че на пазара чистият меден продукт е в ограничени количества, цената на истинският мед и производните му продукти е по-висока, от колкото на заместителите или наподобяващите го продукти.

54 съвета за пчеларя

Състояние на кошера без отваряне
1. Ако на преградната дъска има лазене, стрелкане една към друга лутане без летеж - липса на майка
2. Ако има подути измрели пчели - нозематоза и др.
3. Ако има каменни, варово пило - аскосфероза или аспергилоза
4. Ако на дъската има ларви изхвърлени - глад, няма храна
5. Ако има много пчели с главата към отвора и крилата им трептят горещо им е
6. Ако има изтеглени живи търтеи - суша , няма нектар - подготовка за зимата
7. Има борба между две пчели - има кражба
8. Ако носят прашец - развива пило
9. Ако бързо излитат, а тия които се връщат изчакват във въздуха, за да се приземят - има паша, нектар
10. Ако еденично излитат, а масово се връщат - идва лошо време - дъжд
11. Ако образуват , отпред "грозд"-"кълбо" - следва роене
12. Ако масово излизат с лазене и после летеж в кръг със особенно бръмчене на търтеи - излиза рояк
13. Ако има масово облитане със пчелен тон около мястото пред кошера - кошера е добре, след няколко дена идва лошо време
14. Ако се приближите до кошера и се чува бучене, жужене вътре, масово - добро работно състояние
15. Ако при хубаво време излизат само еденично, тук - там - няма паша
16. Ако при хубаво време късно излиза на работа сутрин - студено им е и остават да топлят пилото
17. Ако летят ниско напред… Ако се вдигат бързо на горе чрез кръгови движения и се връщат назад над пчелина….- пашата е пред тях - посока "юг" - пашата е на север
18. Ако пред подпушване се сърдят спонтанно с повдигане на коремчето… Трябва да се провери за наличие или отсъствие на майка - липса на майка , липса на пило или неоплодена майка
19. Ако почукаме по кошера и има ; тих , равномерен шум усилва се, но постепенно затихва - нормално зимува
Състояние на кошера при отваряне

1. Ако строителната рамка има пчелно пило – няма да рои.
2. Ако строителната рамка е запълнена с търтиево пило и по питите пак – майката е стара,негодна.
3. Ако няма попълнение на всички междурамия – слаб и не гради,трябва да се храни.
4. Ако пчелите се сърдят,жилят,кражба – няма нектар.
5. Ако им горе магазина пило – долу е замеден,лоши пити или много прашец.
6. Ако майката издава звук ,Ква’-,Ква’ – ще рои.
7. Ако има пчели и по преградната дъска,(пълна) може да се разширява,разкъсани парцали – тясно им е.
8. Ако върху питата с търтиево пило има много пчели (не се вижда) – признак за роене.
9. Ако по питите има много търтиево пило – трябва да се смени майката.
10. Ако е слаб кошер,а долу има много мед – трябва да се смени майката.
11. Ако майката е черна и дребна,или млада но неосеменявана – некачествена,трябва да се смени майката.
12. Ако няма пило и не носят прашец – кошера е без майка.
13. Ако през месец Август има търтеи-майката е неоплодена,има пчели-търтовки или майката е станала търтовка – трябва да се смени майката.
14. Ако има 2-3 едри белезникави маточници близо един до друг – залага се самосмяна.
15. Ако снесените яйца не са точно на дъното и то по 3-4по стените – търтовка.
16. Ако върху нови основи изграждат маточници има роево настрение – ще се рои.
17. Ако маточниците са много (10) и повече големи,с полу кръгло дъно,тъмно кафяви с шестостенни кулийки в долния край и по летвите често в групи (2-5) – те са роеви.
18. Ако маточниците са жълто бели,от нов восък,разположени в средата на питата с гладка повърхност – резервни,спомагателни,самосмяна (майка).
19. Ако през есента в кошера няма прашец...а ако има прашец по питата – малда маика или стара маика,не снася.
20. Ако кошера е до 4 пити – слаб:Ако кошера е до 6 пити – среден:Ако кошера е до 9 пити – силен.
21. Ако има много прашец при заземяване – готви се за роене през следващият сезон.
22. Ако меда в средата е на 2/3 от височината на питата е добре – за зазимяване.
23. Ако през месец Февруари и Март в края на зимата пчелите са горе върху рамките – в средата няма мед,а само в страни.
24. Ако яйцата на дъното са изправени – снесени са същият ден.
25. Ако има голям приток на нектар – има роене.
26. Ако на крайните пити има пило – следва разширяване.
27. Ако в подрамъчното пространство висят ,,Гроздове”,далеч от пилото,често е на крайните пити – наложително е разширяване.
28. Ако майката я пазят в кръг да не ходи по питата,цяла свита – има маточници,готви се да роява.
29. Ако не се взема сиропа и не е болен кошера,усилен летеж на пчели,спокоен – има приток на нектар.
30. Ако запечятаното пило е без пропуснати килийки по питата – има годна майка за сезона.
31. Ако повдигнат коремчетата нагоре,трепкат с крилца,издават жаловит звук – може да се приеме,че няма майка.
32. Ако под питите открием измрели пчели повече от една шепа – грози ги изчезване.
33. Ако в края на зимата има влага при поява на пило в гнездото и t° е по-ниска от 15°C – следва стесняване на кошера (1-2 пити).
34. Ако няма свободни килийки за снасяне - разпечатвате стар мед.
35. Ако в кошера има много търтеево пило – подмяна на, питите,майката, търтеуловител,рязане.

ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ПРЕЗ ЯНУАРИ

Пчелните семейства са в полуактивното състояние, при което пчелите са събрани в кълбо. В центъра на зимното кълбо се оформя малък топлинен участък с постоянна висока температура 28 – 32С. Оптималната температура в пчелното гнездо е в границите 15 - 25С при липса на пило и 34 - 35С при наличие на пило. За да поддържат тази температура пчелите консумират мед. Въглехидратите на меда се трансформират в пчелния организъм и се отделя топлинна енергия. Ако пчелата живее сама колкото и мед да изконсумира, не би успяла да се предпази от студа. Поради тази причина пчелите живеят в семейства и през зимата се събират плътно в кълбо.

Зимуването на пчелите е в тясна връзка с протичащите в дебелото им черво физиологични процеси. С напредване на зимата количеството на несмлените остатъци от храната в този дял на храносмилателната система се увеличава. В резултат на това дебелото черво силно увеличава обема си. По изследвания на Тюнин (“Календарен справочник по пчеларство” Л. Радоев) когато количеството на чревното съдържание надхвърли 43 милиграма, т.е. 46% от теглото на пчелата, настъпва силна възбуда, последвана от диария вътре в кошера. Диарията може да се окаже фатална за живота на цялото семейство.

Причини за лошо зимуване на пчелните семейства може да бъдат:  малко по количество хранителни запаси;  некачествена храна (кристализирал мед, манов или ферментирал мед, плесенясал прашец);  вмъкване на мишки в кошерите;  заболявания. Добре подготвените и правилно зазимени пчелни семейства не изискват особени грижи. През януари е необходимо периодично да се посещава пчелина, да се оглеждат кошерите и да се окаже помощ там, където има нередности – съборени кошери или покриви, затрупване на кошерите със сняг, запушване на входовете и др. За да се осигури спокойно зимуване на пчелните семейства е необходимо: да не се допуска влизането на животни в пчелините, да се изрежат ниските клони на дърветата в пчелина, които при вятър биха драскали по кошерите, и други дейности в това направление. Поради това, че през входа на кошера се осигурява чист въздух на пчелното семейство, той трябва периодично да се почиства от умрели пчели, лед и сняг. За целта се използва закривена под формата на буква “Г” тел. От отпадъците, извадени от дъното на кошера, може да се съди за състоянието на пчелните семейства. Когато на дъното има умрели пчели с подути коремчета, това е показател за отравяне с манов мед (манова токсикоза) или заболяване от нозематоза.

Ако в пчелните гнезда има мишки, в отпадъците се откриват само коремчета, главички и крачета от пчели и миши изпражнения. При наличие на пити с кристализирал мед, между восъчните отпечатки на дъното на кошера се забелязват много кристалчета. Месец януари не е подходящ за преглед на пчелните семейства, поради което пчеларите може да направят прослушване. Звукът, издаван от пчелите дава информация за състоянието на семейството. Прослушване може да се извърши с каучукова тръбичка (дължина 1 – 2 м), като единият й край се вкарва във входа на кошера, а другият се държи до ухото. Слуша се звукът, който издават пчелите в пчелното гнездо. Прослушването може да се направи и като се прилепи ухото до стената на кошера, от която е сформирано гнездото, и се почука с ръка. При нормално зимуващите пчели се чува ясно и силно избръмчаване, което затихва след 15 – 20 секунди. При климатичните условия на нашата страна през януари има дни, в които температурата на въздуха се повишава до 10 - 12С. Тогава пчелите излитат от кошерите и извършват очистително облитане (освобождаване на дебелото черво от натрупаните несмлени остатъци от храната). По облитането на пчелите може да се съди за презимуването и състоянието на пчелните семейства. Дружното облитане показва, че пчелите зимуват добре.

Слабото облитане, излизането на единични пчели и изхвърлянето на фекалната маса още на прилетната дъска на кошера е показател за проблеми и лошо зимуване. Добре е преди началото на облитането, снегът от прилетните дъски да се измете, да се почистят входовете от умрели пчели, пред кошерите да се нахвърли слама или пепел, за да кацат пчелите по тях без опасност от замръзване. Когато пчелните семейства са зазимени с малко мед (5 – 6 кг) е необходимо да се подхранят още през януари, за да не загинат от глад. За целта може да се дадат пити с доброкачествен мед (получен от здрави пчелни семейства), предварително затоплени и поставени в пчелното гнездо така, че питата да бъде обхваната от кълбото. В пчеларската практика за зимно подхранване на пчелните семейства се използват и твърда храна – кристализирал мед или медно-захарно тесто. От твърдата храна се оформят питки с дебелина 1 – 2 см и тегло 0,500 – 0,800 кг. Увиват се в марля, тензух или перфорирана хартия и се поставят върху горните летвички на рамките над пчелното кълбо. Понякога при зимни условия се налага да се извърши преглед на пчелни семейства за отстраняване на някои нередности. За целта кошерът се внася в по-топло помещение за 1 – 2 часа и след това се премества в затоплена до 20 - 25 С стая.

Резултатите от посочените по-горе дейности се записват в дневника на пчелина. При случай на събаряне на кошери, при което питите са разместени и пчелното гнездо е нарушено, е възможно премръзналите пчели да бъдат спасени. Пчелите се смитат и заедно с питите се внасят в затоплена стая (20С). Гнездото се подрежда в здрав и чист кошер, а питите се напръскват със захарен сироп. Когато пчелната майка е загинала, пчелите се присъединяват към друго по-слабо семейство. Месец януари е времето за ремонт на оборотните кошери и пчеларския инвентар, сковаване и зателване на рамки, снабдяване с восъчни основи и нов инвентар.

Зимно-пролетния период е критичен за пчелните семейства!

 

Зимно-пролетния период е критичен за пчелните семейства! Възможностите на пчелите за съпротива са намалени, тъй като те живеят по-дълго /5-6 месеца/ и запасите на белтъчно-мастното им тяло са на изчерпване. Смъртността на пчелните семейства през пролетта и зимата съставлява около 60-70% от смъртността на семействата през цялата година.

 


Зимно-пролетната смъртност не може да се смята като самостоятелно заболяване, а е сборно наименование, което се дължи на комплексни фактори от незаразно и заразно естество. Често пъти тези фактори не действат на пчелните семейства поотделно и самостоятелно, а едновременно по няколко, което утежнява състоянието на пчелите и усложнява болестните процеси при редица заразни заболявания.

Факторите от незарано естество се дължат най-често на технологични грешки при зазимяването и зимуването на пчелните семейства и зависят изключително от работата и грижите на пчеларя. Освен пряко действие за смъртта на пчелите те влияят и косвено, като предизвикват проявлението или утежняват протичането на някои заболявания от заразно естество – напр. нозематоза, бактериални или плесенни болести. Нарушаването на правилната технология на отглеждане и развъждане на пчелните семейства, особено прекаленото експлоатиране на пчелите, се отразява неблагоприятно върху устойчивостта и преживяемостта на пчелните семейства през зимно-пролетния период.

– един от важните фактори е гладуването във всичките му форми – относително и абсолютно. Относително гладуване имаме тогава, когато в пчелното гнездо има хранителни запаси, но пчелите не могат да ги консумират, поради това, че са неправилно разпределени или медът е кристализирал в килийките. Абсолютното гладуване се дължи на липса или недостатъчно медови запаси, които пчелите са изконсумирали през есента и зимата.

– Безпокоенето на пчелите по различен начин често се среща през зимно-пролетния период.

Когато пчелите са обезпокоени консумират по-голямо количество мед, в резултат на което по-бързо се препълва задното черво с фекални маси. Безпокоене на пчелите може да се наблюдава при влизане на мишки, тропане по кошерите, предизвикано от домашни и диви животни /овце, кози, крави, мечки и др./ и птици /кокошки, пуйки, кълвачи и др./, различни шумове от предприятия, магистрали, излитащи самолети, влакове др. При осиротяване пчелните семейства също са обезпокоени, не образуват нормално кълбо и загиват. Важно е и качеството на медовите запаси – вкиснал мед от непреработен захарен сироп /подаден късно през есента/, гроздов, плодов и манов мед. Повишената влажност и изтощаването на пчелните семейства от използването им в края на лятото или късно през есента за отглеждане на пило и преработване на захарен сироп.
Факторите от заразно естество включват заболявания, които са предизвикани от бактериални, паразитни и микотични агенти. Някои от тях действат пряко на пчелните семейства – паратиф, септицемия, колибактериоза, салмонелоза, нозематоза, амебоза, кандидоза, аскосфероза, а други косвено, чрез изтощаване на пчелите – вароатоза. Заразните заболявания могат да протекат по-леко или по-тежко, когато освен наличие на съответния причинител се съчетаят и други вредни фактори от незаразно естество.

От гореизложеното става ясно, че профилактиката или предотвратяването и ограничаването на зимно-пролетната смъртност се свежда основно до правилното отглеждане на пчелните семейства, съобразено с неговите биологични особености. Грижите на пчеларя за правилна подготовка и зазимяване, както и осигуряване на покой по време на зимуването на пчелните семейства, които включват:

зазимяване на силни пчелни семейства с млади пчели, излюпени през август и септември, неизтощени чрез късно отглеждане на пило и преработка на захарен сироп;
зазимяване на пчелните семейства с млади качествени майки с високо проявено хигиенно поведение;
запасяване на пчелните семейства с достатъчно хранителни запаси;
правилно разполагане на хранителните запаси в гнездото;
осигуряване на качествени медови запаси при зимуването – да се отстранят мановия, гроздовия и плодовия мед;
да се осигури достатъчно белтъчна храна – цветен прашец;
да не се допуска късно подхранване със захарен сироп, който остава непреработен и вкисва през пролетта;
осигуряване на зимен покой, като своевременно се поставят мишепредпазители, не се допуска безпокоене на пчелните семейства от животни, птици и различни шумове;
зазимяване на пчелните семейства в здрави, добре уплътнени кошери, за да не се допусне овлажняване и охлаждане на гнездата;
осигуряване на добра вентилация на пчелното гнездо;
Профилактиката на заразните заболявания, участващи в зимно-пролетната смъртност включва всички мерки, предвидени в Наредбата за борба срещу болестите, неприятелите и вредителите по пчелните семейства. При профилактиката на тези заболявания основно значение има ролята на ветеринарния лекар, който дава указания на пчеларя как точно да проведе профилактичните мероприятия. Те включват от една страна недопускане пренасянето и проявлението на заразните заболявания, а от друга – ако вече е имало проявление на такива – да приложи различни лекарствени средства, които могат да се подадат още през есента, преди настъпване на зимно пролетния период:
– за профилактика на нозематозата трябва да се отстранят всички неблагоприятни фактори от незаразно естество, посочени по-горе;
– да се извърши правилно основното третиране срещу вароатозата /през месец август/ с регистрирани препарати, приложени по съответния начин, дози и период.
Практика трябва да стане правилото, че излезлия от временна употреба инвентар, трябва да се дезинфекцира, а старите пити да се бракуват.

От изложеното по-горе може да се направи следното заключение: Зимно-пролетната смъртност е сборно наименование на заболявания, предизвикани от причини от заразно и незаразно естество, за предотвратяването на която основна роля играе пчеларя. Спазвайки всички изисквания за правилно отглеждане на пчелните семейства и своевременната профилактика на заразните заболявания може да сведе до минимум загубите при пчелните семейства от зимно-пролетна смъртност. За да може да се осъществи това е необходимо пчеларят да познава биологията на пчелите, технологията на отглеждане на пчелните семейства, както и особеностите на незаразните и заразни заболявания по пчелите и пчелното пило.