Всичко за пчелите и пчеларите

Какво да правим с пчелите през април?

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Четвъртък, 28 Март 2019 05:14

Написана от Super User

Посещения: 1049

Април е месецът, в който цъфтят овошките, люлякът, тревите и някои фуражни култури. Пчелното кълбо е вече разпуснато, а майката увеличава яйцеснасянето. Развитието на пчелните семейства върви с най–усилен темп. Причините за това са все по-големият приток на прашец и нектар, по-топлото време, голямото количество новоизлюпени млади пчели, чиято кърмаческа способност е от 3 до 4 пъти по-голяма отколкото на презимувалите.

Площите на пилото се увеличават. Силните семейства имат по 5-7 пити с пило. Паралелно с това се увеличава и консумацията на храна. При липса на по-редовен приток на нектар, семейството изразходва 4-5 кг мед от запасите си. Към края на месеца старите презимували пчели умират. Те вече са заменени с новоизлюпени млади пчели. Появява се първото търтеево пило. Условията са благоприятни за восъкоотделяне. Има удължаване и побеляване на стените на килийките в горната част на питите, където пчелите правят широки венци с пресен нектар около пилото.

Април е един от месеците, през които трудът на пчеларя е най-интензивен. Ако главният пролетен преглед не е извършен през март, той трябва да се извърши в началото на април. Полагат се грижи за безпрепятствено развитие на пчелните семейства. Гнездата се разширяват при необходимост. Това трябва да става внимателно, защото е възможно да настъпят застудявания и пилото може да се простуди и да заболее от европейски гнилец. Не трябва да се бърза с т.нар. отзимяване. Затоплящите материали трябва да се държат в гнездото, докато има свободно място за тях.

Разпечатва се стария мед по питите. Могат да се поставят за градене правилно закрепени восъчни основи. Използва се восъкоотделителната способност на пчелите за обновяване на гнездото. Поставя се строителна рамка за производство на восък и борба с вароартозата. Вземат се мерки против отглеждането на търтеи и срещу изпадането на силните семейства в роево състояние. Когато пчелните семейства са боледували от варовито или каменно пило, то те се лекуват от най ранна пролет с подходящи антимикотични препарати, които не са антибиотици.

Понякога въпреки положените грижи през пролетта, някои слаби семейства не се развиват добре, поради лошите качества на майките, то те трябва да се обединят по 2-3 в едно силно семейство. Преди присъединяването от 3 до 6 часа майките им се унищожават. Кошерът се напръсква с разтвор на ракия, лавандула, маточина и др. След това на обединеното семейство се дава качествена запасна майка от добър произход, която слагаме в клетка.

Така се създава едно средно по сила семейство, което ще успее да се развие добре и да използва главната паша. Ако не се обединят, слабите семейства ще ангажират много време и труд на пчеларя. Те няма да могат да се развият за главната паша. За възстановяване на броя им, по-късно в подходящо време се създават необходимите нови семейства.

През месец април времето е най-подходящо за набавяне на пчелни семейства. Стопяват се бракуваните стари и негодни пити и други восъчни отпадъци. Пчелните семейства се изкарват в овощните градини за опрашване. Трябва да се спазват необходимите мерки срещу отравянията на пчелите. Когато се наложи да се затворят пчелните семейства за няколко дни (в зависимост от използвания препарат), то това трябва да стане така, че да не допуснем задушаване и загиване на пчелите.

Грижи за пчелите през ранна пролет

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 23 Февруари 2019 03:15

Написана от Super User

Посещения: 1010

В зависимост от времето запасените с достатъчно храна и необезпокоявани семейства започват да отглеждат пило от средата на януари. Ускореното развитие е започнало; то постепенно довежда до увеличаване на броя на пчелите-работнички, а следователно и до засилване на семейството.

Ларвите от първите снесени от майката яйца се хранят с пчелно млечице от телесните резерви на зимните пчели. Преждевременното залагане на пилото или дори непрекъснатото отглеждане на пило поради прекалено топло опаковане на кошера изразходва твърде много тези натрупани през есента белтъчни запаси; последицата от това е, че такива семейства не са в състояние да отглеждат достатъчно пило в подходящото време. Подморът на зимни пчели е по-голям от излюпването на млади пчели и крахът на такова семейство е неизбежен. Една от най-важните задачи на пчеларя през тези месеци се състои в това, да се грижи за възможно най-продължителното запазване на зимните пчели в семейството.

Очистително облитане
При нормално време в нашите ширини летежът се прекратява към края на октомври – началото на ноември. От средата до края на февруари слънцето отново достига положение, при което вече не са редки дневни температури 12 – 15 или дори 20°С. Такова подходящо за летеж време стимулира пчелите към полети, а заедно с това – и към прочистване на дебелото черво. Това е добре, защото така се изхвърлят евентуално натрупаните в червото причинители на болести; от друга страна, въпреки храненето с бедна на несмилаеми остатъци храна по това време възникват основателни опасения от претоварване на дебелото черво. Наблюденията показват, че излитат и се облекчават само пчели, които наистина имат нужда от това. Въпреки че настъпва известно раздвижване в зимното кълбо, то не се разпуска. В определени години някои семейства се нуждаят спешно от очистително облитане, което се установява по осеяните с пръски заснежени площи или паркирани близо до пчелина светли коли – всичко бива замърсено. Степента на замърсяване се повишава с увеличаването на броя и силата на семействата и намалява с отдалечаването от мястото на пчелина. Задачата на пчеларя е да свали клиновете и предпазителите за мишки и да почисти запушените с мъртви пчели входни отвори. Семейството трябва да може да лети безпрепятствено. Неспокойните, разбунени семейства свидетелстват за загуба на майката. В такъв случай се придават запасни майки, а ако няма такива семейството се обединява с друго. Даването на пило за отглеждане на майка не спасява семейството. По това време няма търтеи, които да я оплодят и тя снася неоплодени яйца. За изхвърлянето на всички отпадъци и мъртви пчели не е достатъчно само очистителното облитане, което понякога продължава няколко дни. Такива остатъци от зимата трябва да се отстраняват, защото са среда за развитието на болести. Пчеларят може да окаже помощ с почистването на дъната след очистителното облитане, като остърже боклуците от пода и измете с четка умрелите пчели. Може да се подходи по-рационално, ако има достатъчно дъна, които само да се сменят. За почистването и основното “излъскване” е най-добре да се използва гореща вода, в която е добавена една спринцовка луга. При желание за съвсем прецизно изпълнение след изсушаването дървените части и фазерните плоскости се обгарят с горелка, така че да се откроят нишките на дьрвото. Така всички бактерии и причинители на болести със сигурност биват убити.

Осведомителен преглед
Установяване на наличността на медените запаси Очистителното облитане и смяната на дъната дават възможност на семейството да се освободи от болните пчели и причинителите на болести. Ако след това отново настъпят периоди на лошо време, което е обичайно за нашите ширини, те няма да могат да му навредят, при условие, че в питите все още е складирана достатъчно храна. Осведомителният преглед дава сигурност по този въпрос. Настьпва период, през който семейството засилва консумацията си на храна поради отглеждането на все повече пило. Ако на някое семейство не достигат наличните запаси, това може да се компенсира само с предоставянето на кърмова маса или рамки с мед. При този преглед не е необходимо да се изваждат и оценяват всички пити. След като се извади една крайна пита, съседните може да се преместят достатъчно настра-ни, за да се осигури видимост. Така може да се види и мястото, където е било образувано зимното кълбо. То може да е много различно. Повечето семейства започват да се движат от средата на гнездото близо до входния отвор. При двукорпусното презимуване не са редки случаите, когато пчелите образуват зимното кълбо в долния корпус (плодник), а храната разполагат над себе си като шапка. Те се придвижват отдолу нагоре. Но зимното кълбо може да се събере и до лявата или дясната стена на плодника (корпуса), както и в долната или горната част. Няма обща закономерност.

Подбудително подхранване
Надраскване на питите с пчеларска вилица (стимулиращо разпечатване) В едно семейство се получава топлина и тогава, когато постоянно се консумират големи количества храна. За да се постигне това, намиращите се при семейството пити с храна се надраскват (разпечатват). Капачетата на килийките се повдигат с рамкоповдигач или с пчеларска вилица, така че храната в килийките да привлече пчелите да започнат да я консумират. Те правят това и когато питите с храна се приближат до вече заетите с пило пити. При това не е опасно, ако малко храна покапе надолу и се събере по летвите на рамките или по килийките. Там тя също се усвоява от пчелите, защото не е на мястото си. Наличието до площите с пило на първоначално запечатани, а след това надраскани пити противоречи на чувството за ред на пчелите. При тази манипулация не трябва да се забравя, че по това време на годината може да настъпят температури до 20°С и повече. Поради това е необходимо питите с пило да се оставят една до друга. Вмъкването на пити с храна между питите с пило е възможно само в разгара на сезона, когато вече не могат да се очакват резки температурни разлики. По правило това става от май нататьк. Повторното надраскване на питите с храна създава още едно голямо предимство: зимната храна постепенно се изразходва. Тя се превръща в млади пчели, които са необходими за изхранването на следващото поколение.

Размножаване на медоносната пчела

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 23 Февруари 2019 03:23

Написана от Super User

Посещения: 1133

Размножаването на медоносната пчела се осъществява по два на­чина: размножаване с яйца, при което се увеличава броят на индивидите вътре в пчелното семейство, т. е. нарастване на същото и размножаване на самите семейства чрез роене, с което се увеличава броят на семейството.

При размножаването с яйца (вътресемейно размножаване) медоносната пчела се характеризира главно с това, че по правило пчелната майка след съешаването си с търтея снася два вида яйца: оплодени и неоплодени.При това от оплодените яйца се развиват майките и пчелите-работнички, а от неоплодените мъжките индивиди, търтеите, т.е. при медоносната пчела е застъпено едновременно и партеногенетичното (девственото) размножаване.

Партеногенетичното размножаване представлява изменена форма на половото (гамогенетичното) размножаване и е произлязло вероятно от него. Партеногенезисът при медоносната пчела е открит в 1845 г. от Д з и р з о н, един век след като това явление е било въобще установено от Б о н и е при растителните въшки.

Заедно с това обаче има и случаи на развитие на женски индивиди (майки и пчели-работнички) и от неоплодени яйца, което е свойствено повече за някои разновидности на африканските пчели, но е възможно и при европейските пчелни раси.

Майката снася оплодени яйца само след като се съеши с полово зрял търтей и след като самата тя е достигнала полова зрелост. При излюпването на търтея в половите му органи има вече сперматозоиди, но узряването на сперматозоидитезавършва 8 до 12 дни по-късно. По същото време секретът на придатъчната жлеза изпълва цялата й празнина, което предизвиква безусловен рефлекс у търтея да излети за съешаване с май­ката. Така че от деня на снасянето на яйцето до момента, когато търтеят е готов за съешаване, минават не по-малко от 32 дни.

Половата зрелост на майката настъпва обикновено на 5-ия до 10-ия ден след излюпването, т.е. на 21-ия до 26-ия ден от снасянето на яйцето, от което тя се е развила. По това време обикновено завършва развитието на половите органи на майките.

В никакъв случай майката не може да излети и да се оплоди по-рано от 3 дни след излюпването и тъй като половото възбуждение у нея започва да се проявява едва след този срок.

Току-що излюпената майка е значително едра и се движи бавно по питите. След 3-4 дни тя става по-дребна много по-подвижна и извършва своя първи полет, при който опознава околната обстановка. Няколко дни след това майката излита на среща с търтея във въздуха.

Летежът на майките за ориентиране продължава 9-10 мин, а за оплождането — до 20 мин. Той се извършва обикновено по обедните часове докъм 16-17 часа, когато времето е топло и температурата е над 23oС, няма вятър или вятърът е слаб (до 4 м/сек) и небето е ясно или слабо облачно. По това време настъпват и температурните максимуми, а относителната влажност е ниска, което благоприятствува и летежа на търтеите. Съешаването е възможно и между 16 и 21 часа, но при условие, че температурата е по-висока. В дъждовни или мрачни, облачни и хладни дни нито майките, нито търтеите излитат за оплождане. При летежа за оплождане майката лети със скорост до 30 км. Нормално, майката лети в радиус от 2 км. Наблюдаван е бил един случай, когато една майка при брачен полет е излетяла на 13 км разстояние, а според

Р е е r търтеите могат да оплодят майки от пчелини, отдалечени на 16,8 км.

Преди съешаването майката привлича много търтей, които я заобикалят, но един от тях, обикновено най-силният успява да се съеши с нея. На Международния пчеларски конгрес в Рим през 1958 г. П. Ж а н – П р о с т съобщил свое наблюдение, според което около майката е имало много търтей, събрани във форма на опашка на комета, а съешаването станало, когато групата стигнала до земята.

Съвукупителният апарат на търтея се съединява така здраво с влагалището на майката, че след съешаването той се откъсва заедно със семеизпразнителнйя канал й остава във влагалището. След това търтеят загива, а майката обикновено се завръща с остатъка от половите части на търтея на края на коремчето си, с така наречения „оплоден знак” или „шлейф”.

Според Т р я с к о шлейфът не е луковичната част на съвукупителния орган на търтея, а само производно от нея. Той представлява отслоили се от луковичната част хитинови пластинки, празнината между които е запълнена с мускус Заедно с хитиновите пластинки от луковицата се отслоява неголям участък от прозрачната й стена.

При съешаването сперматозоидите от търтея постъпват в яйцепровода на майката, а едновременно с това от придатъчните жлези на поло­вия апарат на търтея се отделя секрет, който засъхва във влагалището и образува своеобразна запушалка, която не позволява да изтича спермата. След около 6 до 16 часа сперматозоидите се придвижват от яйцепровода към семеприемника, а освободените от сперматозоидите части на съвъку­пителния апарат на търтея се отделят от влагалището от самата майка или с помощта на пчелите.

Съешаването на майката с търтея може да стане само вън от кошера във въздуха вследствие на това, че изхвърлянето на съвукупителния орган на търтея-е възможно, ако върху него се окаже силно налягане от въздухоносните торбички в коремчето му. А това е възможно само при напълване на торбичките, което става при полет. Ако на една млада неоплодена майка бъдат подрязани или повредени крилете, тя не е в съ­стояние да излети за съешаване и остава неоплодена.

В противоположност на съществуващото схващане, че майката се съе-шава само веднъж с търтей, редица наблюдения и опити показват точно обратното, а именно, че по правило съешаването се извършва многократно и повторно, т.е. че полово зрелите майкипри едно излитане могат да се съешат с няколко търтея (многократно съешаване), а майката може да извърши полети в няколко последователни дни (повторно съешаване).

Още Франсоа Хубер е установил, че в някои случаи еднократното съешаване на майките е недостатъчно. В по-ново време В. Нолан и В. Робертс (1944) също са установили повторно съешаване на май­ките. Значителни заслуги по този въпрос има В. В. Тряско1, която на голям брой майки, връщащи се от съешаване с „шлейф”, е установила, че двойката яйцепроводи (респ. семеприемникът) на много от тях са почти празни или само частично запълнени със сперма, а при други има голямо количество – с колебание от 0,86 до 5,20 мг. Във връзка с това Тряско допуска, че рефлексът за брачното излитане при майката се затормозва само в тези случаи, когато двойката яйцепроводи бъдат запълнени със сперма до някакъв определен обем. Ценни изследвания по този въпрос са извършени в Полша от И. Войке2 (1955). Той е установил преди всичко (подобно на Тряско), че наведнъж от един търтей може да се отдели 1,5—3 мм3 сперма, докато в яйцепроводите на оплодените майки е установено от 6 до 20 мм3 сперма. Според Войке при недостиг (3,9 млн сперматозоиди) се наблюдава повторно съешаване до натрупване на 6,2 до 7,9 млн сперматозоиди.

Освен това този автор е на мнение, че механизмът на съешаванетс е по-друг от описвания досега, а именно, че не винаги съешаването на търтея с майката е свързано с откъсване на част от съвъкупителния апарат на търтея и че при многократно съешаване жилоносната камера, в която навлиза съвукупителният апарат, се свива и луковицата се откъсва само при съешаването с последния търтей. При това положение очевидно не е правило по време на брачния полет майката да бъде освобождавана от „шлейфа”, което и мъчно може да се възприеме за възможно. От друга страна, в известно противоречие с В о й к е, нов подкрепа на многократното съешаване В. В. Тряско привежда пример със завръ­щането от съешаване на 3 майки, всяка от които е била с по два „шлейфа”.

Най-богат доказателствен материал за повторното и многократното съешаване на пчелите-майки е получен от Dr.Rutter (Австрия) в сътрудничество с М. А. Alber при извършените от тях обширни опити през 1954 г. на Средиземноморския остров Вулкано, близу до остров Сицилия.

Въз основа на получените досега данни по съешаването на майките с търтей може да се направи изводът, че многократното и повторно съешаване, т. е. не с един, а с 6 до 10 търтея, се явява като правило и е необходимо за запасяването на майката с голям запас от сперматозоиди за през нейния живот. Във всички случаи, когато майката скоро след оплождането си прояви слаба плодовитост, респ. снасяне само на неоплодени яйца, т6ва би могло на първо място да се обясни с еднократно оплождане на същата. Заедно с това трябва да се приеме, че многократното оплождане при пчелната майка има голямо биологично значение, тъй като с това се осигурява избирателно­то оплождане и повишаване на жизнеността.

Многократното оплождане продължава дотогава, докато майката не започне да снася яйца. След снасянето на яйцата мембраната, която разделя яйчниците се разкъсва. Преди съешаването и оплождането майките се наричат неоплодени. Такива майки могат да снасят яйца, но от тях се развиват само търтей. След съешаването и оплождането майките се наричат оплодени. Оплодените майки понякога в началото снасят яйцата не много редовно – в безпорядък, по няколко яйца в килийка, но обикновено скоро след това започват да снасят редовно. Поради недостатъци на самата майка, при лошо време, липса на търтей и пр. възможно е майката да не може да излезе и да извърши своя полет в първите дни след излюпването си или по-късно. Ако по една или друга причина май­ката не може да се оплоди в продължение на 2—3 седмици след излюпването си, тя може изобщо да остане завинаги неоплодена, макар да са наблюдавани случаи на съешаване до 32 дни след излюпването на майката.

Както бе посочено по-преди, пчелната майка снася оплодени яйца само в работническите, и майчините килийки, а неоплодени – в търтеевите. Този факт може да ни наведе на мисълта, че майката вероятно знае, че за да се развие пчела-работничка, майка или търтей, яйцето трябва да бъде съответно оплодено или не. Не е ясно естествено и това, откъде майката „знае”, че в търтеевите килийки именно трябва да бъдат поло­жени, неоплодени, а в другите килийки — оплодени яйца. Поясненията, които се дават във връзка с този въпрос, са различни, но най-приемливо се смята следното.1

Установено е, че яйцето се опложда във влагалището при преминаването му покрай отвора на каналчето на семеприемника. Чрезмускулно приспособление (помпа) се предизвиква изтичане от семеприемника на необходимото количество сперматозоиди за оплождането на яйцето. Преди да положи яйцето, майката опипва с пипалата си килийките и до­пускането, че различните по големина отвори на килийките (работни­чески и търтееви) могат да предизвикат различни дразнения, а с това и различни реакции, става приемливо. При това съответното дразнение вероятно се предава от пипалата до помпата и тя се привежда в действие, когато е предадено възприятие от по-малките отвори на работническата килийка. Когато майката снася яйца в работническите килийки на част от площта на питата и след това преминава върху площ с търтееви килийки, посо­ченият по-горе механизъм претърпява незначително забавяне в смисъл, че в първите търтееви килийки, които следват след работническите, по­падат още оплодени яйца и едва след кратко време в тях се полагат вече само неоплодени яйца. С тази особеност може да се обясни до из­вестна степен снасянето на оплодени яйца в големите майчини килийки, а именно, че по техните ръбове и страни има и работнически килийки, което също предизвиква забавяне на механизма при преминаването от ра­ботнически в майчини килийки. Всичко това, разбира се, е само една хи­потеза, с която съвсем не се разрешава въпросът, но евентуално тя може да помогне при по-нататъшните изследвания.

Пчелната майка снася яйца продължително време – от края на зимата до есента. Първоначално броят на снесените за един ден е сравнително малък – само няколко десетки, но след това със затопляне на времето и увеличаване приноса на нектар и прашец този брой се уве­личава и може да достигне до стотици. През най-усиления яйценосен пе­риод (примерно от средата на май до средата на юни) една доброкаче­ствена майка снася средно по 1500 яйца на денонощие, но има и такива майки, които снасят и повече яйца. Яйценосните майки снасят 150000- 200000 и повече яйца годишно.

При сравнение на майките по плодовитост най-правилно е това да става въз основа на броя на яйцата, снесени през целия им живот. Носливостта на майките зависи от степента на развитие на размножителните й органи, от интензивността на обмяната на веществата, от наличността на свободни и добре изградени пити в гнездото, от количеството на запасната храна и от приноса на нектар и прашец, от броя на младите пчели-кърмачки, от температурните условия и пр. Едрите майки, с по-голям брой, яйцеви тръбички и с по-дълги яйчници, снасят по правило повече яйца.
Размножаване на медоносната пчела

През усиления яйценосен период майката снася денонощно и през цялото време се движи непрекъснато по питите, като търси празни килийки, почистени от пчелите. След като снася 20—30 минути, майката прекъсва снасянето за кратко време през което си почива и приема храна. Майката започва да снася яйцата най-напред по питите, които са разположени в средата на гнездото, и от средата на питите, където температурата е най-благоприятна, а след това преминавай върху по-крайните пити. При снасянето тя се придвижва от едната на другата страна на питата и засеменените площи от двете страни на питата образуват почти правилни кръгове. При благоприятни условия и правилно изградени пити високопродуктивните майки засеменяват питите изцяло и от двете страни.

Със засилването на беритбата снасянето на яйца намалява, главно защото няма много място за снасяне на яйца, тъй като по-голямата част от килийките на питите се запълва с мед. През есента снасянето зависи много от това, дали майките са млади и продуктивни и дали има беритба или не. През време на снасянето на яйцата майката е обкръжена от група пчели-кърмачки („свита”), които я хранят усилено и почистват килийките. От броя на тези пчели в семейството, от хранителните запаси (респ. при­носа на нектар и прашец) и от подготвените от пчелите килийки за снасяне зависи най-вече и броят на снасяните яйца.

Пчелите, които влизат в състава на „свитата”, са на различна възраст, те не са едни и същи и често се сменяват, но майката хранят само тези, които са по-млади от 12 дни. По изследванията на Allen, когато майката е в почивка, тя е обкръжена от 10, при снасянето на яйцата от 8, а когато само се движи по питите от 7 пчели-работнички. При намаляване на снасянето броят на тези пчели намалява и при прекратяването му „свитата” пчели напуска майката и тя започва сама да се храни с мед от килийките по питите.

При снасянето майката залепва яйцата за дъното на килийките. Най-вероятно това става благодарение на лепливостта на яйчната обвивка на току-що снесеното яйце.

На Международния конгрес по пчеларство в Рим през 1958 г. О. Ван-Лере и Ван ден Б р а н д е1 са докладвали своите наблюдения върху диапаузата при пчелната майка, т. е. периода, в който майката не снася яйца. Според тях при пчелната майка, както и при други ципестокрили насекоми се наблюдава диапауза, която се изразява в това, че макар в майката да се образуват яйца, като достигнат зрелост, те се разсейват, т. е. съдържанието им се всмуква и те се разрушават. Главните причини, които предизвикват диапаузата, са фотопериодичността., температурата а храненето. Според същите автори диапаузата може да бъде прекратена чрез повишаване на зимната температура в кошера при едновременно под­хранване със захар, разреден мед, мляко, прашец, в които е възможно присъствието на вещество или вещества, аналогични на тези, които се съдържат в пресния нектар или пресния прашец.

Състояние на пчелните семейства през март

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 23 Февруари 2019 03:12

Написана от Super User

Посещения: 1248

Вследствие затоплянето и повишената влажност, през месец март зацъфтяват ранно пролетните медоносни растения - подбел, явор, върби (ива, бяла върба), бадем, някои овощни видове (джанка, кайсия, праскова). Характерна особеност за повечето от тях е, че цъфтят преди разлистване и отделят прашец и нектар. Месец март е кризисен за пчелите период, поради което на пчелните семейства трябва да се окаже помощ. През този месец в живота на пчелните семейства настъпват редица съществени промени:

- Активира се летателната дейност на пчелите, в резултат на което те внасят прашец и нектар в пчелните гнезда;

- Пчелите кърмачки хранят по-добре пчелните майки, вследствие на което се активира яйцеснасянето и броят на снесените от майките яйца за едно денонощие се увеличава значително (респективно увеличава се и количеството на пилото в пчелните гнезда).

- Поради променливите температури пчелите консумират повече храна, за да поддържат оптималната за нормалното развитие на пилото температура - 32-34OС.

- Независимо, че в семействата се отглежда повече пило, силата им (броят на пчелите в тях) намалява. Причината е, че постепенно умират презимувалите пчели, а броят на излюпващите се млади е недостатъчен и не може да покрие ежедневната загуба. Работа на пчеларя Както беше посочено по-горе, през март в пчелните семейства се наблюдава увеличена консумация на храна. Това може да се окаже причина някои от тях да загинат от глад. Ето защо се налага при подходящо време (тихо, слънчево) питите в гнездото да се прередят, т. е. питите с мед да се преместят към средата, където е заложено пилото. Променливите температури през месеца изискват стесняване и допълнително затопляне на гнездата. По този начин се подпомагат пчелите при поддържането на оптималната за развитието им температура с по-малък разход на храна. Стесняването се извършва като от гнездото се извадят празни, стари и неправилно изградени пити, подлежащи на бракуване. Семейството се оставя на толкова пити, колкото пчелите покриват добре. Пчелното гнездо се ограничава с преградна дъска, а празното пространство зад нея се запълва със сух затоплящ материал. Затоплящи (изолационни) материали трябва да има и над покривната дъска. Освен с традиционните памучни парцали, стиропор, възглавници пълни със сено или слама, над пчелното гнездо може да се направи допълнително затопляне с вестници, амбалажна хартия, велпапе и др. При пчелни семейства, зимували с отворен горен вход, той се затваря, а долният се оставя на толкова сантиметра, колкото е броят на питите в гнездото. Едновременно с това се отстраняват предпазителите против мишки. Началото на месец март е последния срок за извършване на пролетния осведомителен преглед на пчелните семейства с цел установяване състоянието на всяко семейство след дългото зимуване и оказване на помощ там, където има проблеми. Важен момент в работата с пчелните семейства през март (за предпочитане след приключване на първия осведомителен преглед) е почистването и дезинфекцията на кошерите. За да се спазва необходимата хигиена на пчелина цялостно почистване и дезинфекция трябва да се правят веднъж в годината, най-добре след зимуването. Много често пчеларите се задоволяват само с остъргване на дъната на кошерите. За да се направи пълно почистване на кошерите трябва да има няколко празни оборотни кошера от същата система и със същия цвят като тези в пчелина. Освободените от пчелите кошери първо се почистват механично чрез изстъргване с рамкоповдигач, нож или шпатула. Всички отпадъци се събират в хартия и се изгарят.

Вторият етап е дезинфекцията, която може да се извърши по няколко начина:

- измиване с гореща сапунена вода;

- изтриване с 4%-ен разтвор на формалин; n обгаряне с бензинова или газова горелка. При първите два начина се изисква време кошерите да изсъхнат, докато обгарянето е бърз, лесен и ефикасен метод. Пламъкът на горелката достига до всички фалцове и ъгли на кошера, той се подсушава и затопля и може веднага да се използва като оборотен. Рамките се почистват и дезинфекцират като летвичките се изстъргват с рамкоповдигач или нож и се избърсват с парцал, напоен с 4%-ен разтвор на формалин. В повечето райони на нашата страна към края на март се извършва главният пролетен преглед. Поради това, че се изваждат и преглеждат основно всички пити от пчелното гнездо, минималната температура за провеждане на прегледа трябва да е 14 - 16OС. Преценяват се следните признаци:

- Сила на семейството - брой плътно заети с пчели междурамия; n Количество на запечатаното работническо пило - дава информация за броя на младите пчели, които ще се излюпят в пчелните гнезда в най-близко време (за период от 12 дни); n Качество на пчелната майка - окомерна и косвена преценка;

- Количество и качество на хранителните запаси - мед и прашец;

- Обем на пчелното гнездо; n Състояние на кошера и затоплящите материали. Количеството на пилото може да се прецени като се изброят питите заети с него. Този начин е най-неточен, защото в част от питите няма пило. Сравнително по-точно е определянето, когато запечатаното работническо пило се представи като част от питата - 1/2, 1/4, 3/4 и т.н. Накрая частите се сумират и се приравняват към цели пити. Броят на младите пчели, които ще се излюпят, се определя като се знае, че в една Дадан - Блатова плодникова пита има около 8500-9000 килийки, а в многокорпусната - 7500-8000. Количеството, разположението и видът на пилото дават информация за качеството на пчелната майка. Когато в пчелното гнездо има много работническо пило, разположено по питите плътно (без пропуснати килийки) под формата на кръг или елипса, това е показател, че пчелната майка е млада и качествена. При главния пролетен преглед задължително трябва да се открие пчелната майка и да й се направи окомерна преценка - големина на коремчето, състояние на краката и крилете, наличие на власинки и цвят на тялото, подвижност. През този период тя обикновено е по средните пити. Наличието на достатъчно количество хранителни запаси в пчелните гнезда е от особено значение за правилното развитие на семействата в началото на активния сезон. През този период във всяко пчелно семейство трябва да има 5-6 кг мед. Количеството на запечатания мед може да се определи окомерно. Медът се представя като част от питата, частите се сумират и се приравняват към цели пити. Знае се, че Дадан-Блатовата плодникова пита, запълнена с мед (запечатан), тежи средно 3,6 кг, а многокорпусната - 2,0-2,5 кг. Едновременно с определяне на количеството, се обръща внимание и на качеството на меда. В пчелните гнезда не трябва да има ферментирал мед. Кристализиралият се разпечатва и напръсква леко с вода, което улеснява консумирането му от пчелите. При главния пролетен преглед се определя количеството на цветния прашец и се преценява качеството му. През този период в пчелните гнезда трябва да има 2-3 пити с прашец. Количеството му се определя окомерно и се представя като част от питата - 1/2, 1/4, 3/4 и т.н. Накрая частите се сумират и се приравняват към цели пити. В пчелните гнезда не се допуска наличие на плесенясал прашец. Обемът на гнездото има значение за нормалното развитие на пчелните семейства през пролетта. Пчелните гнезда се оставят на толкова пити, колкото пчелите покриват плътно. По този начин се създава оптимален топлинен режим. Изолационните (затоплящите) материали трябва да бъдат сухи. Овлажнелите задължително се подменят, за да се предотврати развитието на плесен и появата на някои заболявания. Пчелните семейства трябва да са настанени в здрави и сухи кошери. При установяване на някакви повреди, влага и плесен по стените, преместването на пчелите в други кошери е наложително.

Резултатите от главния пролетен преглед се записват в дневника на пчелина, като за всяко пчелно семейство се отбелязват: сила; брой пити в пчелното гнездо; количество на запечатаното пило; количество на меда и прашеца; качество на пчелната майка; състояние на гнездото. След анализиране на резултатите се пристъпва към отстраняване на установените нередности като вниманието на пчеларя трябва да се насочи към нуждаещите се от помощ пчелни семейства. Когато пчелното семейство е слабо, то се присъединява към друго. Обединяването се извършва след спазване на определени условия - постепенно приближаване на кошерите един към друг, уеднаквяване миризмата на двете семейства, отнемане на пчелната майка от слабото семейство, временно затваряне на другата майка в клетка. На осиротелите семейства или на тези с дефектна пчелна майка се придават запасни оплодени майки. Когато в пчелина няма запасни майки, осиротялото семейство се обединява с друго нормално развиващо се семейство. Семействата с недостатъчно хранителни запаси се подхранват. Най-добрият начин е чрез използване на запасни пити (от предходния пчеларски сезон) със запечатан мед. Питите се оставят известно време в затоплено помещение и след това се подреждат в гнездото до питите с пило. Когато пчеларят не разполага със запасни пити с мед, семействата се подхранват с центрофугиран мед или концентриран захарен разтвор (съотношение захар - вода 2 : 1), подаден в горните хранилки. При недостатъчно количество прашец в пчелните гнезда, на пчелите може да се помогне по няколко начина: използване на прашецови пити, запазени от предната година; подхранване със захарен разтвор смесен с прашец (събран с прашецоуловители и съхранен при подходящи условия); прилагане на прашецови заместители - сухо обезмаслено мляко, бирена или хлебна мая, извара и др., включени към захарен разтвор или медно-захарно тесто.

През месец март в райони, в които няма ранна паша може да започне пролетното подбудително подхранване. Пчелните семейства се подхранват в продължение на един месец. Най-добрият начин, без риск от изтощаване на пчелите, е използването на пити с мед. Непосредствено преди поставянето на питите в пчелните гнезда се разпечатват участъци от меда, като големината на разпечатаните участъци зависи от силата на семейството. Когато пчеларят не разполага с пити с мед може да използва захарен разтвор с концентрация 1 : 1. Подбудителното подхранване се прави всеки ден или през ден като на всяко семейство се осигуряват съответно 200 - 250 куб.см или 300 - 400 куб.см захарен разтвор. Ежедневното подаване на малки количества въглехидратна храна имитира поддържаща паша, което активира секрецията на глътъчните жлези на пчелите работнички. По този начин те хранят по-интензивно пчелната майка, в резултат на което тя снася повече яйца. Поради по-голямото количество на пилото, което пчелите отглеждат в пчелните гнезда през пролетния период, се повишава нуждата от вода. Ето защо е необходимо на всеки пчелин да се постави поилка - за предпочитане с течаща вода.