Всичко за пчелите и пчеларите

Паша и грижи за пчелите през юни

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Петък, 21 Юни 2024 07:26

Написана от Super User

Посещения: 109

През юни, а и през другите месеци използването на ливадната, плевелната и горска паша от пчелите трябва да става съобразно с тяхната сила...
През юни, а и през другите месеци използването на ливадната, плевелната и горска паша от пчелите трябва да става съобразно с тяхната сила, за което пчеларят е нужно да е организиран и подготвен. Тези паши са по-продължителни, но значително по-слаби и доброто им използване за получаването на стоков мед зависи много от обема на гнездата на пчелните семейства. Когато площите за снасяне на майката са достатъчно големи, майката развива много активна яйценосна дейност.

Донасяният нектар е малко, има по-малко съдържание на вода и с него пчелите не могат да я ограничават, както е при акациевата паша. Това довежда до отглеждането на много пило. Докато излюпените от него пчели станат летящи, пашата преминава и те се явяват само консуматори на готовия мед, без да има откъде да пренасят нов нектар. И обратно, когато на майката се представя малък обем за снасяне, стоковия мед се увеличава.

Затова при постоянните пчелини, които използват за главна паша ливадната, плевелната и горската растителност, майките трябва да се ограничават с ханоманова решетка само в плодника /дори на 10 пити с 2 преградни дъски/ при дадан – блатовите кошери или долния корпус при многокорпусните. Когато обаче пчелинът от ливадна паша ще се превозва на слънчогледова, ограничението през тези паши трябва да бъде по-слабо, за да се отгледат повече пчели за слънчогледовата паша.

През този месец на всички семейства трябва да се дават пити за изграждане и редовно да се изрязват и стопяват далаците от строителните рамки. Трябва да се обърне внимание за опазване на питите от молци. Най-добре е, ако питите се поставят в семействата. Пчелите ги охраняват много добре. Питите, намиращи се извън пчелните семейства, трябва да бъдат опушвани срещу молци на всеки две седмици /най-малко 2-3 пъти през сезона/. Опушването става със сяра в помещението или корпусите и магазините, в които се съхраняват, като се спазват противопожарните изисквания . Ореховите листа, лавандуловите и ментовите растения, както и нефталина само отблъскват с миризмата си молцовата пеперуда да не снесе по питите яйца, но снесените вече не се влияят от тях и ако не се унищожат ларвите чрез опушване, те унищожават питите.

През юни се центруфугира медът от магазините и корпусите. Желателно е той да бъде запечатен поне до половината в питите, за да е намалено водното му съдържание и избягната опасност от ферментиране при съхранението му. При изваждане на питите за центрофугиране трябва да се провери има ли в плодника достатъчно мед за нормалното изхранване и развитие на семейството до следващата паша. Правилно е пчеларят да остави по няколко пити с мед нецентрофугирани, които да използва при зазимяването.

Този мед не е захаросан в питите и за слънчогледовите райони е полезен. През този месец трябва да се следи за прояви на заболявания по пилото-европейски гнилец, така и от американски. Трябва да се правят редовни проверки за наличието на майките и пронасянето им в плодните отделения, на рояците, отводките и семействата, където са дадени маточници. Към края на месеца пчелните семейства трябва да се подготвят за изкарване на слънчогледовите масиви за опрашване и медосбор.

Основни принципи, свързани с подхранването на пчелите

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Четвъртък, 04 Април 2024 06:21

Написана от Super User

Посещения: 289

Използването на борови иглички при храненето повишава яйцеснасянето, стимулира растежа и развитието на семейството, повишава устойчивостта към инфекциозните заболявания аскосфероза и гнилец
При подхранването на пчелите трябва да се следват няколко основни принципа
1. Винаги трябва да се помни, че само естествената пчелна храна е истинска.

2. Никакви изкуствени храни не могат да заместят естествената храна на пчелите - меда и прашеца.

3. При подходящо за летеж време и цъфтяща медоносна растителност подхранването не активизира.

4. Хранените със захарен сироп през пролетта пчели закъсняват в развитието си.

5. За приготвяне на кърмова маса на пролет не трябва да се използва захар на пясък, а пудра.

6. Даването на големи порции сироп, без да се проверява има ли винаги свободни площи за осеменяване, фактически ограничава развитието на семейството.

7. Медът в кошера през целия период от развитието на семейството трябва да бъде около 10 кг., а прашецът на две три пити.

8. Най-добрият заместител на цветния прашец е млякото на прах -

- 1-2 лъжици на литър сироп.
- Полезна е и на 1 л. сироп 1 към 1 - 50 гр. мая, предварително възварена, за да се убият дрождите.
9. Литър вода с килограм захар дава 1,6 литра сироп.

Защита на пчелите от мравки

10. Използването на борови иглички при храненето повишава яйцеснасянето, стимулира растежа и развитието на семейството, повишава устойчивостта към инфекциозните заболявания аскосфероза и гнилец. Една част ситно нарязани иглички на бор се смесват с 4 части вода при температура 80-90 градуса. Най-добре е да се приготви в термус. Престоява 10-12 часа. 20-25% от водата се заменя с настойката, тоест в 1 литър сироп трябва да се съдържа 200-250 милилитра настойка.

11. Още през февруари поставяне на дъната на кошерите дребно смляна смес от слънчоглед, царевица и ечемик.

12. Да се подхранва с навлажнена захар в дървени хранилки вместо със сироп. Още по-добре с инвертирана захар, примесена с прашец с прибавяне на боров екстракт. Добър ефект има, ако се прибавя:

- чай от мащерка,
- пелин,
- бял равнец,
- калоферче.
Билките се запарват с вряла вода и се държат 15 мин. в захлупен съд, след това се прецеждат.

13. След акацията - подхранване с рядък сироп за стимулиране на яйценосната дейност на майката, защото по това време в продължение на 15 дни няма приток на нектар.

Терморегулацията на пчелите

14. Не трябва да се забравя, че при ежедневното подхранване на пчелите със захар и други заместители на меда и прашеца, се отслабва връзката на пчелите с медоносната растителност, понижава се способността им бързо да намират цъфтящите растения, организмът им се изтощава и се предразполагат към заболявания. Добре хранените с мед пчели са винаги по-дейни, събират повече мед и отделят много повече восък. При запасяване с центрофугиран мед, той трябва да се разреди с 10-15% вода.

15. Сокът от кромид лук, прибавен към храната подобрява храносмилането на пчелите.

КАЛЕНДАР НА ПЧЕЛАРЯ МЕСЕЦ – МАЙ

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Сряда, 01 Май 2024 07:27

Написана от Super User

Посещения: 201

Май е месеца, през който настъпва първата главна паша от рапица, бяла акация и еспарзета. Започват да цъфтят – бук, летен дъб, клен, смърч, бял и черен бор. От тях пчелите събират прашец и манов мед. Цъфтят още татарски нокът, гледичия , питомен кестен, мъждрян, детелина, (бяла, розова, червена), кучи дрян, маргарит, гръклян, звездел, инкарнатка, мащерка, синап, градински чай, малина, спирея, подъбиче, зимен фий, мак, кориандър, бораго и др. Продължават цъфтежа на глухарчето и някои от овощните видове.

Продължава интензивното снасяне на яйца от пчелните майки. Те снасят от 1500 до 2000 и дори повече яйца на денонощие. Силните семейства вече имат по 8 – 10 цели пити с пило. Пчелните семейства са готови да използват настъпващата главна паша. Пчелите са изпълнили целия плодник на дадан – блатовия кошер и около 2 корпуса на многокорпусния. Пчелите усилено произвеждат восък и градят поставените в кошерите восъчни основи. Във всяко пчелно семейство има естествен стремеж към размножаване и поради тази причина пчелите изграждат поставените восъчни основи с повече търтееви килийки. В тези килийки майката снася неоплодени яйца, от които се излюпват търтеи. Всеки пчелар желае пчелите да изграждат пити с работнически килийки и затова трябва да се поставят в кошерите строителни рамки. На тях пчелите изграждат пити с търтееви килийки. Майката снася неоплодени яйца в тях. Излюпват се и все повече търтеи. Заработва роевия инстинкт на семействата, особено на тези, които са в кошери с по – малък обем. Тези семейства се подготвят за естествено роене, като залагат роеви маточници.
Пчеларят трябва да бъде постоянно в пчелина. Гнездата трябва да се разширят напълно, като се използват восъчни основи и едновремено с това трябва редовно да се изрязват изградените и запечатани „далаци” на строителните рамки. Пчеларят трябва да вземе навреме мерки срещу изпадането на пчелните семейства в роево състояние. Пчеларят може да постави и магазин върху плодника при дадан – блатовия кошер, както или нов корпус при многокорпусния. По този начин се продължава развитието на пчелните семейства, когато корпусът е изпълнен с пило, мед и прашец преди още да е настъпила главната паша. Когато някои семейства са изпаднали в роево състояние, пчеларят трябва да го прекрати.
Когато настъпи главната паша от акация, еспарзета и др., пчеларите трябва да откарат кошерите навреме при цъфтящите култури. Трябва да се полагат необходимите грижи за пълноценното използване на главната паша. Не се препоръчва да се струпват много кошери на едно място. Кошерите трябва да се поставят на групи от 30 до 50 броя. Всяка група кошери трябва да е отдалечена на около 1 – 2 км от другата. Правилното разположение на кошерита зависи от площта на културата, нейната продуктивност на нектар и прашец и от нуждата от пчели за опрашване. Пчелните семейства не трябва да се безпокоят с излишни прегледи.
Трябва да се вземат мерки за опазване на пчелите, когато предстои третиране на селскостопанските култури или горите с отровни препарати.
През месеците април, май и юни трябва да се извършат задължителните прегледи на пчелните семейства. Те се правят профилактично за откриване на европейския, киселия и мехурчестия гнилец, на парагнилеца и на други заболявания. Прегледите се извършват от проверителите под ръководството на ветеринарните лекари.

Храна и хранене на пчелите

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Вторник, 13 Февруари 2024 06:42

Написана от Super User

Посещения: 331

Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст

Обикновената медоносна пчела принадлежи към насекомите с високо специализирано хранене. В състава на пчелната храна влизат въглехидрати, белтъци, мазнини, вода, минерални соли, витамини и др. Тези хранителни вещества пчелите си набавят от меда, цветния прашец и водата. Медът е основен източник на въглехидрати, а цветният прашец - на белтъци, мазнини, соли, витамини и др. Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст.

Основната храна на пчелите
Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат около 75 % инвертна захар, 18-20 % вода, а всички останали вещества са около 5 %. Като основна храна медът има значение за поддържане живота на пчелите и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една година употребява 90-100 кг мед. Основната част от това количество се изразходва при пролетното развитие на семейството. Големи количества от храната се изразходват по време на събирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък и при градежа на пити, при летеж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразходват относително най-малко мед - средно 0,8 до 1 кг на месец на пчелно семейство. Количеството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната температура през активния сезон.

Цветният прашец
Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възрастните пчели и за пчелните личинки. Без наличието на прашец в кошера е немислимо отглеждането на пило. В такъв случай спира яйценосната дейност на пчелната майка, а старите пчели започват да губят своята работоспособност, вследствие на което се нарушават нормалната работа и развитието на пчелното семейство. След съответната преработка цветният прашец се използва за изграждане организма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеждане на восък, пчелно млечице и др. Годишният разход на прашец е средно 18-20 кг на пчелно семейство.

Кога пчелите консумират най-много прашец?
Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата. За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче са твърде неравномерни. Особено остро се чувства потребността от прашец в края на зимата и началото на пролетта.

Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е излишен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и съхраняват на сухо и хладно място за следващата година.

Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една-две такива пити. Това облекчава семействата и им осигурява нормално развитие. В противен случай развитието им се задържа, а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели.

Водата за пчелите
Значението на водата за пчелите е също голямо. Водата е една от важните съставки на пчелното тяло. В мускулната му тъкан се съдържа около 75 %, а в хемолимфата - до 80-90 % вода. При обмяна на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Поддържането на необходимото количество у пчелата става за сметка на приетата отвън вода. Потребността от вода се увеличава с нарастване на интензивността на обменните процеси, т.е. при усилена работа и летеж.

Ролята на инвентара за разпространението на болестите по пчелите и пилото

Пчелите изразходват много вода и при преработване на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те принасят и употребяват много малко вода, а задоволяват потребностите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не принасят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат в соли, витамини и др.

Медът и пчелният прашец
Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст. Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат около 75 % инвертна захар, 18-20 % вода, а всички останали вещества са около 5 %. Като основна храна медът има значение за поддържане живота на пчелите и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една година употребява 90-100 кг мед. Основната част от това количество се изразходва при пролетното развитие на семейството. Големи количества от храната се изразходват по време на събирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък и при градежа на пити, при летеж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразходват относително най-малко мед - средно 0,8 до 1 кг на месец на пчелно семейство. Количеството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната температура през активния сезон.

Значението на цветния прашец
Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възрастните пчели и за пчелните личинки. Без наличието на прашец в кошера е немислимо отглеждането на пило. В такъв случай спира яйценосната дейност на пчелната майка, а старите пчели започват да губят своята работоспособност, вследствие на което се нарушават нормалната работа и развитието на пчелното семейство. След съответната преработка цветният прашец се използва за изграждане организма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеждане на восък, пчелно млечице и др.

Приложение за пчелари предава опита и знанията на следващото поколение

Годишният разход на прашец е средно 18-20 кг на пчелно семейство. Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата.

За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче са твърде неравномерни. Особено остро се чувства потребността от прашец в края на зимата и началото на пролетта. Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е излишен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и съхраняват на сухо и хладно място за следващата година. Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една-две такива пити. Това облекчава семействата и им осигурява нормално развитие. В противен случай развитието им се задържа, а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели.

Значението на водата за пчелите е също голямо. Водата е една от важните съставки на пчелното тяло. В мускулната му тъкан се съдържа около 75 %, а в хемолимфата - до 80-90 % вода.

При обмяна на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Поддържането на необходимото количество у пчелата става за сметка на приетата отвън вода. Потребността от вода се увеличава с нарастване на интензивността на обменните процеси, т.е. при усилена работа и летеж. Пчелите изразходват много вода и при преработване на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те принасят и употребяват много малко вода, а задоволяват потребностите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не принасят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат
в зрял мед.

В ранна пролет, когато в кошерите постъпва малко и съвсем нередовно нектар, пчелите си набавят вода отвън. При внезапни застудявания и липса на възможност да се снабдят с вода може да се стигне до изхвърляне на личинките от килийките. Установено е, че едно средно по сила пчелно семейство изразходва около 50 мл вода за денонощие. В зависимост от условията количеството на водата може да достигне 200 мл и повече. Набавянето на такова количество вода струва доста усилия за семейството, защото при едно излитане една пчела може да принесе около 0,2 мл. Това означава, че 50 пчели ще принесат 1 мл. За да доставят нужното количество вода на семейството за един ден, необходимо е 1000 пчели да направят по 10 из- литания, т.е. да работят цял ден. Ако се вземе предвид целият пчелин, ще се види какъв голям брой пчели трябва да полагат максимални усилия, за да набавят необходимата вода. Ето защо пчеларят е длъжен да ги подпомогне в това отношение. За целта още в края на зимата във всеки пчелин трябва да се постави поилка на добре огрявано от слънцето и запазено от ветровете място близо до пчелина. В поилката винаги трябва да има вода. При по-продължителни застудявания в началото на пролетта в горните хранилки се налива слабо затоплена вода или рядък захарен сироп. По такъв начин се осигурява вода на пчелите, без те да излизат навън.

Ненормалните състояния в живота на пчелните семейства

Пренесената и натрупана в питите храна пчелите разполагат по определен начин, което позволява лесно да я използват независимо от състоянието на времето и годишните сезони. По такъв начин се осигурява изхранването им през всяко време и при всякакви изменения на околната среда.

От извършените наблюдения и опити е установено, че пчелите в кошера постоянно си предават храна една на друга, т.е. между тях има постоянен хранителен кош такт Честотата на хранителния контакт зависи от сезона. През юни-юли при усилена работа на пчелите вътре и извън кошера и въпреки приноса на нектар хранителният контакт е постоянен и доста чест. Към края на сезона след прекратяване на пашата той намалява. Установено е, че в едно средно по сила семейство за 8 часа се извършват от 16 до 25 хранителни контакта за всяка пчела, а продължителността на предаването на храната между отделните пчели е от 6 до 20 секунди. Чрез този непрекъснат хранителен контакт постъпващата храна бързо се разпространява между пчелите в кошера.

Предаването на храна от една пчела на друга дава възможност всяка от тях, независимо къде се намира, да получи нужната и храна, без да губи време да я търси в килийките на питите. Така пчелите се хранят и по време на зимуването, когато са събрани в кълбо. По този начин на предаване на храна между всички пчели на семейството бързо се разпространяват различни биологично активни вещества, които са една от формите за взаимна връзка и обединяване на пчелите от отделното семейство в едно цяло. Например чрез храната се предава маточното вещество и пчелите чувстват присъствието на майката, без да имат пряк контакт с нея.

Състояние на пчелните семейства през месец февруари

Предаваната и приетата от отделната пчела храна може да се усвои от организма само чрез съответна преработка, или храносмилане. Храносмилането е сложен физиологичен и биохимичен процес, при който приетата храна се подлага на определена преработка, преди да стане годна за усвояване от организма на пчелата. В процеса на тази преработка голямо значение имат отделни жлези от групата слюнчени жлези. Така глътъчните (фарингеалните) жлези са развити само при пчелите работнички. Техният секрет при младите пчели влиза като съставна част на пчелното млечице, което се използва при храненето на личинките и пчелната майка, а временно и на търтеите (за поява на полово влечение).

При по-възрастните пчели този секрет участва в храносмилателния процес, като активизира някои ензими в средния дял на храносмилателната система. Доказано е, че той овлажнява хоботчето и се използва при разреждането или разтварянето на меда или кристалите на захарта. При използване за храна на кристализирал мед или суха захар пчелите ги намокрят със слюнка, разтварят ги и ги всмукват чрез хоботчето в течен вид, като за целта използват секрета на глътьчната жлеза.