- Детайли
-
Категория: Хранене през годината
-
Публикувана на Петък, 04 Февруари 2022 08:10
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1146
Обикновената медоносна пчела принадлежи към насекомите с високо специализирано хранене. В състава на пчелната храна влизат въглехидрати, белтъци, мазнини, вода, минерални соли, витамини и др. Тези хранителни вещества пчелите си набавят от меда, цветния прашец и водата. Медът е основен източник на въглехидрати, а цветният прашец - на белтъци, мазнини, соли, витамини и др. Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст.
Основната храна на пчелите
Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат около 75 % инвертна захар, 18-20 % вода, а всички останали вещества са около 5 %. Като основна храна медът има значение за поддържане живота на пчелите и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една година употребява 90-100 кг мед. Основната част от това количество се изразходва при пролетното развитие на семейството. Големи количества от храната се изразходват по време на събирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък и при градежа на пити, при летеж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразходват относително най-малко мед - средно 0,8 до 1 кг на месец на пчелно семейство. Количеството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната температура през активния сезон.
Цветният прашец
Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възрастните пчели и за пчелните личинки. Без наличието на прашец в кошера е немислимо отглеждането на пило. В такъв случай спира яйценосната дейност на пчелната майка, а старите пчели започват да губят своята работоспособност, вследствие на което се нарушават нормалната работа и развитието на пчелното семейство. След съответната преработка цветният прашец се използва за изграждане организма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеждане на восък, пчелно млечице и др. Годишният разход на прашец е средно 18-20 кг на пчелно семейство.
Кога пчелите консумират най-много прашец?
Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата. За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче са твърде неравномерни. Особено остро се чувства потребността от прашец в края на зимата и началото на пролетта.
Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е излишен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и съхраняват на сухо и хладно място за следващата година.
Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една-две такива пити. Това облекчава семействата и им осигурява нормално развитие. В противен случай развитието им се задържа, а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели.
Водата за пчелите
Значението на водата за пчелите е също голямо. Водата е една от важните съставки на пчелното тяло. В мускулната му тъкан се съдържа около 75 %, а в хемолимфата - до 80-90 % вода. При обмяна на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Поддържането на необходимото количество у пчелата става за сметка на приетата отвън вода. Потребността от вода се увеличава с нарастване на интензивността на обменните процеси, т.е. при усилена работа и летеж.
Ролята на инвентара за разпространението на болестите по пчелите и пилото
Пчелите изразходват много вода и при преработване на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те принасят и употребяват много малко вода, а задоволяват потребностите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не принасят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат в соли, витамини и др.
Медът и пчелният прашец
Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст. Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат около 75 % инвертна захар, 18-20 % вода, а всички останали вещества са около 5 %. Като основна храна медът има значение за поддържане живота на пчелите и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една година употребява 90-100 кг мед. Основната част от това количество се изразходва при пролетното развитие на семейството. Големи количества от храната се изразходват по време на събирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък и при градежа на пити, при летеж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразходват относително най-малко мед - средно 0,8 до 1 кг на месец на пчелно семейство. Количеството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната температура през активния сезон.
Значението на цветния прашец
Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възрастните пчели и за пчелните личинки. Без наличието на прашец в кошера е немислимо отглеждането на пило. В такъв случай спира яйценосната дейност на пчелната майка, а старите пчели започват да губят своята работоспособност, вследствие на което се нарушават нормалната работа и развитието на пчелното семейство. След съответната преработка цветният прашец се използва за изграждане организма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеждане на восък, пчелно млечице и др.
Приложение за пчелари предава опита и знанията на следващото поколение
Годишният разход на прашец е средно 18-20 кг на пчелно семейство. Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата.
За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче са твърде неравномерни. Особено остро се чувства потребността от прашец в края на зимата и началото на пролетта. Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е излишен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и съхраняват на сухо и хладно място за следващата година. Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една-две такива пити. Това облекчава семействата и им осигурява нормално развитие. В противен случай развитието им се задържа, а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели.
Значението на водата за пчелите е също голямо. Водата е една от важните съставки на пчелното тяло. В мускулната му тъкан се съдържа около 75 %, а в хемолимфата - до 80-90 % вода.
При обмяна на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Поддържането на необходимото количество у пчелата става за сметка на приетата отвън вода. Потребността от вода се увеличава с нарастване на интензивността на обменните процеси, т.е. при усилена работа и летеж. Пчелите изразходват много вода и при преработване на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те принасят и употребяват много малко вода, а задоволяват потребностите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не принасят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат
в зрял мед.
В ранна пролет, когато в кошерите постъпва малко и съвсем нередовно нектар, пчелите си набавят вода отвън. При внезапни застудявания и липса на възможност да се снабдят с вода може да се стигне до изхвърляне на личинките от килийките. Установено е, че едно средно по сила пчелно семейство изразходва около 50 мл вода за денонощие. В зависимост от условията количеството на водата може да достигне 200 мл и повече. Набавянето на такова количество вода струва доста усилия за семейството, защото при едно излитане една пчела може да принесе около 0,2 мл. Това означава, че 50 пчели ще принесат 1 мл. За да доставят нужното количество вода на семейството за един ден, необходимо е 1000 пчели да направят по 10 из- литания, т.е. да работят цял ден. Ако се вземе предвид целият пчелин, ще се види какъв голям брой пчели трябва да полагат максимални усилия, за да набавят необходимата вода. Ето защо пчеларят е длъжен да ги подпомогне в това отношение. За целта още в края на зимата във всеки пчелин трябва да се постави поилка на добре огрявано от слънцето и запазено от ветровете място близо до пчелина. В поилката винаги трябва да има вода. При по-продължителни застудявания в началото на пролетта в горните хранилки се налива слабо затоплена вода или рядък захарен сироп. По такъв начин се осигурява вода на пчелите, без те да излизат навън.
Ненормалните състояния в живота на пчелните семейства
Пренесената и натрупана в питите храна пчелите разполагат по определен начин, което позволява лесно да я използват независимо от състоянието на времето и годишните сезони. По такъв начин се осигурява изхранването им през всяко време и при всякакви изменения на околната среда.
От извършените наблюдения и опити е установено, че пчелите в кошера постоянно си предават храна една на друга, т.е. между тях има постоянен хранителен кош такт Честотата на хранителния контакт зависи от сезона. През юни-юли при усилена работа на пчелите вътре и извън кошера и въпреки приноса на нектар хранителният контакт е постоянен и доста чест. Към края на сезона след прекратяване на пашата той намалява. Установено е, че в едно средно по сила семейство за 8 часа се извършват от 16 до 25 хранителни контакта за всяка пчела, а продължителността на предаването на храната между отделните пчели е от 6 до 20 секунди. Чрез този непрекъснат хранителен контакт постъпващата храна бързо се разпространява между пчелите в кошера.
Предаването на храна от една пчела на друга дава възможност всяка от тях, независимо къде се намира, да получи нужната и храна, без да губи време да я търси в килийките на питите. Така пчелите се хранят и по време на зимуването, когато са събрани в кълбо. По този начин на предаване на храна между всички пчели на семейството бързо се разпространяват различни биологично активни вещества, които са една от формите за взаимна връзка и обединяване на пчелите от отделното семейство в едно цяло. Например чрез храната се предава маточното вещество и пчелите чувстват присъствието на майката, без да имат пряк контакт с нея.
Състояние на пчелните семейства през месец февруари
Предаваната и приетата от отделната пчела храна може да се усвои от организма само чрез съответна преработка, или храносмилане. Храносмилането е сложен физиологичен и биохимичен процес, при който приетата храна се подлага на определена преработка, преди да стане годна за усвояване от организма на пчелата. В процеса на тази преработка голямо значение имат отделни жлези от групата слюнчени жлези. Така глътъчните (фарингеалните) жлези са развити само при пчелите работнички. Техният секрет при младите пчели влиза като съставна част на пчелното млечице, което се използва при храненето на личинките и пчелната майка, а временно и на търтеите (за поява на полово влечение).
При по-възрастните пчели този секрет участва в храносмилателния процес, като активизира някои ензими в средния дял на храносмилателната система. Доказано е, че той овлажнява хоботчето и се използва при разреждането или разтварянето на меда или кристалите на захарта. При използване за храна на кристализирал мед или суха захар пчелите ги намокрят със слюнка, разтварят ги и ги всмукват чрез хоботчето в течен вид, като за целта използват секрета на глътьчната жлеза.
- Детайли
-
Категория: Хранене през годината
-
Публикувана на Събота, 29 Януари 2022 05:43
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1028
Пролетно подхранване със захарен сироп на пчелите
През пролетта с увеличаване на пилото и количеството на пчелите, хранителните запаси в кошерите бързо се изразходват. Когато те са недостатъчни и пчеларят няма възможност да даде пити с мед и прашец, пчелните семейства започват да гладуват. Тогава под действието на инстинкта си за запазване на съществуването на вида, пчелите намаляват храненето на майката и отглеждането на пило. Те дори започват да изсмукват и изхвърлят пилото. Понякога е възможно и цели семейства да загинат от глад, когато още няма редовен приток на нектар и прашец. Ето защо пчеларят трябва да е осведомен за състоянието на хранителните запаси и при недостиг на храна да вземе мерки да подхрани семействата със захарен сироп.
Когато медът в гнездото е под 4-5 кг е необходимо да се започне подхранване с по-гъст сироп направен от 2 кг. захар разтворен в 1 литър вода. Това се прави за да се запасят кошерите с храна. След това подхранването продължава с по-рядък захарен сироп съставен от 1 кг захар и 1 литър вода - подбудително подхранване. По-късно разтворът може да бъде още по-рядък съставен от 1 кг захар и 2 литра вода. Той наподобява концентрацията на нектара. Опитно е установено, че подбудителното подхранване не дава добър ефект за развитието на пчелните семейства, ако те нямат 4-5 кг мед, както и 2-3 пити с цветен прашец.
Ако ще се подхранва с центрофугиран мед, трябва да се внимава той да е от здрав пчелин. За приготвяне на медовия сироп към всеки килограм мед се прибавя 0,4-0,5 л. вода. Загряваме разтвора на водна баня до 50 градуса в продължение на 15-20 минути докато се разтопят кристалите.
Сиропът се сипва докато е още топъл (към 40 градуса) в различните видове хранилки, които са поставени в кошерите. Те трябва да са предварително измити и проверени да не текат. При наливане на сиропа, гнездото се открива само откъм външната хранилка, за да не се охлажда. По-практични са горните хранилки - пластмасови, дървени или ламаринени, които се поставят върху отвора на покривката, точно над пчелното семейство. Добре е отгоре да се покрият с мека възглавница или плат, за да се задържа още по-добре топлината.
Ако пчелинът е здрав, подхранването може да се извърши и с празни пити, в които захарният сироп се налива с лейка, чайник или канче над тава, като питите се държат под наклон около 45 градуса. Това трябва да се извършва в закрито помещение. Напълнените пити трябва да се отцедят. Привечер те се отнасят с преносимото сандъче до всеки кошер и се поставят по една вътре в гнездото до крайната пита с пило. Една добре напълнена плодникова дадан-блатова пита може да побере до 2,5 кг. сироп, а от многокорпусен кошер - до 2 кг. За подбудително подхранване, сиропът обикновено се дава на по-малки порции - по 200-300 г. през ден. Понеже честото подхранване е доста трудоемко, при големите пчелини може да се подхранва наведнъж с по 0,8-1,0 кг сироп през 4-5 дни, което дава почти същия ефект. Не трябва да се дават много големи количества сироп, понеже пчелите запълват килийките на питите и майката няма да има свободни площи за снасяне на яйца. Освен това гнездата се овлажняват силно.
Подбудителното подхранване в ранна пролет с кърмова маса с белтъчна храна, а след това с разпечатване на мед и със захарен сироп е особено важно за районите с ранна главна паша - репко, еспарзета, акация и др. То трябва да започне около 60-65 дни преди започването на цъфтежа на тези растения. Така, ако началото на главната паша (цъфтежа на акацията) е към 1 май (за топлите райони), подхранването с кърмова маса трябва да започне към края на февруари, а със сироп от средата на март. То може да се прекъсне временно, когато цъфтят овощните дръвчета, ако има по силен приток на нектар и прашец, след което продължава до главната паша. След приключване на подхранването, хранилките се измиват, подсушават се и се прибират на сухо място.
Подбудителното подхранване със суха захар (в хранилки), въпреки, че е практично, дава слаб ефект. По изследване на Крупичка, младите пчели кърмачки не отиват на сухата захар, а бавно и неохотно я лижат само старите, летящи пчели над 20 дневна възраст. Според Ерьоши Пал, пчелите не разтварят захарта с вода от медовата си гушка, а със слюнка от гълтачната и гръдната жлеза. Усиленото отделяне на слюнка физиологически изтощава жлезите на летящите пчели, вследствие на което те преждевременно стареят и загиват. Ето защо подхранването със суха захар както през пролетта, така и след главната паша и през есента не е препоръчително.
