В пчелина

За нашите климатични условия януари е типичен зимен месец. Температурите през повечето години са ниски, слънчевите дни - сравнително малко, а земята е покрита със сняг. За пчелните семейства месец януари е период на пълен покой - състояние, в което те противодействат най-добре на неблагоприятните за живота им външни условия. В това състояние жизнените функции в организма на отделните индивиди, съставляващи семейството - майката и пчелите работнички, са сведени до възможния минимум. Образуването на зимното кълбо в гнездото позволява да се намалят окислителните процеси в тялото на пчелите в резултат на по-малкия приток на кислород от външния (извън кълбото) въздух. Колкото по-добре стеснено е гнездото на семейството и по-плътна маса образуват пчелите в него, толкова по-добре протича зимуването на пчелите. Пчелите консумират по-малко храна, по-малко се изтощават физиологически и живеят по-дълго през пролетта. Пчелите са се приспособили към пълен зимен покой. Всяко негово нарушаване независимо по какви причини е станало вреди на доброто им презимуване. Затова през януари не е полезно да се дава на пчелите храна - кърмова маса, приготвяна от самите пчелари или закупена готова, и дори мед в пити или кристализирал, даден като питка над кълбото. Подхранването на пчелните семейства през януари, когато те не са застрашени от глад, е погрешно. Даването храна на пчелите през януари в каквато и да е форма им вреди в няколко направления. От пълен покой те инстинктивно веднага минават в активно състояние - повишават температурата в кълбото, за да могат отделните пчели от неговата повърхност да се отделят и да стигнат до храната, да я разтворят и пренесат в течно състояние до килийките на питите. Тази дейност продължава повече от 10-15 дни, през което време пчелите са в повишена активност и консумират повече храна, за да отделят нужната за това топлина. Наред с това те трябва да преработват захарта в усвоима за тях форма - да превърнат сложните захари в прости, като отделят от жлезите си ензима инвертаза, което ги изтощава физиологически. През януари и въобще през целия зимен период на пчелните семейства, останали без храна в централната част на гнездата, вместо твърда храна трябва да се дават пити с мед. За тази цел трябва да се преразпределят медовите запаси в самото гнездо чрез разместване на питите (питите с мед да се разположат между празните в центъра) или чрез обръщането им (медените участъци на обърнатите пити да попаднат между празните участъци в центъра на гнездото). Ако в гнездото храната е привършена, което е недопустимо при нормална подготовка и зазимяване, в замяна на празните пити на пчелите трябва да се дадат пити с мед от склада. През януари в нашата страна пада понякога дебел сняг, който затрупва наполовина или изцяло кошерите. В такива случаи пчеларят не трябва да бърза да ги открива, освен ако снегът е навят пред кошерите и е затворил плътно входовете. Той трябва да посещава пчелина периодично, както и след буря (виелица), за да се ориентира за състоянието на кошерите - за откриване на капаци, обръщане на кошери, повреди от злосторници, нападения от кълвачи. Поне веднъж в месеца той трябва да извърши прослушване на кошерите, което го ориентира за състоянието им по косвен път - по издавания от пчелите шум. През януари пчеларят продължава ремонта на инвентара, който ще използва през следващия сезон, и подготовката на питите за изграждане (опъването на тела), като приготвя минимум по 5-6 пити за дадан-блатовите и по 8-10 за многокорпусните кошери.

Грешки в отглеждането на пчелите през зимата

Пчелното семейство гладува или умира от глад през зимата, ако през есента не е било зазимено с достатъчно и качествени хранителни запаси, или при неправилно разположени медови запаси - ако пчелното кълбо се е сформирало върху мало-медни пити, а пълните са останали встрани.Общото количество на меда за зимно-пролетния период у нас в дадан-блатовия кошер трябва да е 12 - 14, а за северните райони 16 - 18 кг. Пчелното семейство може да загине и ако медът в питите е кристализирал и те не могат да го използват, особено при ниска влажност на въздуха. Грешките на пчеларя водещи до налитане и блуждаене на пчелите са - едноцветно боядисани и близко разположени кошери, липса на ориентири, като дървета и храсти, малки разстояния между редиците при многоредово разположение, настаняване на кошерите пред или зад други групи, от които пчелите имат същата посока на летене. Осиротяването и изпадането в търтовачно състояние на пчелните семейства се дължат на невнимателни прегледи и притискане на пчелата майка между рамките и стените, или изтърсването и извън кошера, неумело придаване на нова майка. Ако кошерите са разположени много близо един до друг и са едноцветни,то излязлата за съешаване майка може да влезе в чужд кошер, където пчелите да я убият. При липса на яйца, или млади 2 - 3 дневни личинки, пчелите няма да могат да си произведат спасителна майка и семейството става търтовъчно.
Въпреки, че тези състояния не се пренасят от едно семейство на друго, те нанасят преки и косвени загуби на пчеларя.Гладуването има голям дял за зимно-пролетната смъртност. Чрез кражбата, се пренасят в семействата крадци болести, като нозематоза, паратиф, септицемия, гнилцови заболявания. Чрез налитане и блуждаене се пренася вароатоза, акароза, браулоза в семействата приемници. Гладуването и простудяването спомага за проявяването на европейския гнилец, защото намалява устойчивостта на личинките.Осиротяването (търтовъчността )отслабва семейството, прави го податливо на заболявания, води до ликвидация и то след като предварително питите са били увредени от т. нар. гърбато пило. Предпазването на пчелните семейства от изпадане в някое ненормално състояние е много важна профилактична мярка против внасяне на зараза в пчелина. Пчеларят не бива да допуска тези състояния,затова трябва непрекъснато да повишава теоретичната си подготовка върху биологията на пчелите и пчелното семейство.

РАБОТА НА ПЧЕЛИНА ПРЕЗ АВГУСТ

Времето през август е сухо и горещо. Дъждовете са краткотрайни, но поройни. В много райони на страната се засушава. Поради ниската влажност и високите температури през август, пчелната паша намалява, с изключение на районите където се отглеждат памук, слънчоглед, тютюн. През този месец цъфтят софора (японска акация), артишок, магарешки бодил, дяволска уста, маточина, мащерка, блатна мента, планинска чубрица. При подходящи условия тези растения осигуряват късна поддържаща паша. Намаленото нектароотделяне в природата води до промени в пчелните семейства.

 


Пчелите хранят по-слабо пчелната майка, в резултат на което тя снася по-малко яйца за денонощие. Летателната активност на пчелите работнички намалява. По-ясно е изразен инстинктът за защита на хранителните запаси, при което охраната на кошерите се засилва и пчелите са с повишена склонност към жилене. Размножителният период е приключил, търтеите са нежелани и биват изхвърляни от кошерите. Измират пчелите работнички, взели активно участие в събирането и преработването на нектара. Посочените промени показват, че пчелите се подготвят за зимуване. Този важен за развитието на пчелните семейства период трябва да бъде подпомогнат от пчеларя.
Преди окончателното приключване на последната главна паша се свалят магазините и корпусите. Това трябва да се извършва привечер, като се работи възможно най-бързо, за да се избегне появата на пчелна кражба. Освободените пити, магазини и корпуси се прибират в складови помещения. Когато в корпуса (при многокорпусния кошер), който ще се сваля, има пити с пило те се подреждат в долен корпус, а от долния се изваждат празни, маломедни или пити с мед за центрофугиране. Последната десетдневка на август е времето за основния есенен преглед, който по значимост е равен на главния пролетен преглед.

При прегледа се обръща внимание на:

– Силата на пчелното семейство;
– Състоянието на пчелната майка;
– Количеството на запечатаното работническо пило;
– Количеството и качеството на хранителните запаси (мед и прашец);
– Здравословното състояние на пчелите и пилото;
– Състоянието на кошерите и изолационните (затоплящите) материали;
Отделните показатели се определят и отчитат по общоприетите в пчеларството начини.
При определяне силата на семействата трябва да се има предвид, че голяма част от наличните през август летящи пчели са стари, изтощени и ще загинат до настъпването на зимата.
При есенния преглед задължително трябва да се открие пчелната майка и да й се направи преценка по следните показатели:
* големина на коремчето;
* наличие на власинки по тялото;
* цялост на крилата;
* състояние на крачетата;
* подвижност.

В пчелните семейства се оставят млади оплодени майки без дефекти.

Отчетеното пило през този период дава информация за количеството на младите пчели, които ще презимуват в семейството. Пчелни семейства с повече млади пчели зимуват по-добре. За да има достатъчно млади индивиди, трябва да се осигурят оптимални условия за поддържане на висока яйценосна дейност на пчелната майка.

В пчелните гнезда трябва да се осигурят достатъчно по количество доброкачествени хранителни запаси. Средните по сила нормално развиващи се пчелни семейства през зимно- пролетния период се нуждаят от 15 – 16 кг нектарен мед. Медът в питите не трябва да бъде кристализирал или манов. Пити с такъв мед се отстраняват от пчелните гнезда. Наличието на прашец в пчелните пити е от голямо значение за презимуването.

При преглеждане на пчелните семейства се следи за здравословното състояние на пчелите и пилото. Съмнителните за заболяване семейства се записват и след прегледа се вземат мерки за точно установяване на състоянието им.

Кошерите, в които ще зимуват пчелните семейства, и изолационните (затоплящите) материали се проверяват основно. Корпусите трябва да са здрави, без пукнатини, със здрави и добре прилягащи към тях дъна и покривни дъски. Покривите трябва добре да затварят кошерите и да не пропускат вода. Всички стари, изгнили и негодни сандъци се подменят.

Подготовката на пчелните семейства за зимуване се изразява в създаването на условия за отглеждане на повече пило, запасяване на семействата с физиологично млади пчели, попълване на хранителните запаси и отстраняване на установените при есенния преглед нередности.

Условията за отглеждане на повече пило, респективно запасяване на пчелните семейства с млади пчели, включват:

* наличие на качествена майка;
* осигуряване на свободни килийки за снасяне;
* приток на нектар и прашец;
* затопляне на пчелните гнезда.

В пчелните гнезда се поставят пити с достатъчно празни правилно изградени работнически килийки, за да се осигури място за снасяне. Пчелните майки трябва да бъдат млади, високопродуктивни и без дефекти. Старите и дефектни се подменят като се използва някой от общоприетите начини. Краят на месец август и началото на септември е крайният срок за подмяна и придаване на майки. За целта се използват оплодени майки от запасните семейства. Когато в пчелина няма запасни майки, семейството, което се нуждае от подмяна на пчелната майка се обединява с друго – редовно. При присъединяване на две пчелни семейства се спазва следното: ако семейството без майка или с майка, подлежаща на подмяна, е силно към него се прехвърля редовно, но по-слабо семейство; ако семейството с некачествената майка е слабо то се обединява с друго силно семейство с млада оплодена и качествена пчелна майка.

При липса на късна паша в района на пчелина се налага подбудително подхранване на пчелните семейства в продължение на един месец. Когато за подхранване се използват пити с мед, непосредствено преди поставянето им в пчелното гнездо се разпечатват участъци от меда по тях, като големината на разпечатания участък зависи от силата на семейството. Друг начин на подхранване е със захарен разтвор с концентрация 1:1. Това се прави всеки ден или през ден и то привечер. В хранилката на всяко семейство се наливат 200 – 250 см3, респективно 300 – 400 см3 захарен разтвор.

Съществено влияние върху нормалното презимуване на пчелните семейства оказва количеството на хранителните запаси. На всяко семейство са необходими по 15 – 20 кг мед (по 2 кг мед на междурамие, плътно заето с пчели). Пчелни семейства, в които количеството на меда е недостатъчно, се подхранват чрез даване на пити с мед, взети от други здрави семейства, или чрез захарен разтвор (захар : вода – 3:2). Разтворът се налива в хранилките в големи дози с цел за 1-2 седмици да се осигури необходимото за зимуване количество храна. Захарният разтвор може да се даде и налят в празни или маломедни пити, които се поставят в края на гнездото или зад преградната дъска. Подхранванията се извършват привечер, а разтворът трябва да е с температура 30 – 40°С.

Питите с кристализирал или манов мед се подменят с пити с нектарен мед. При липса на пити с мед за подмяна на пчелните семейства се дава центрофугиран мед или гъст захарен разтвор (3:2) в големи количества – 3-4 литра наведнъж на всяко семейство.

При подхранване на пчелите не трябва да се забравя, че:

* замяната на нектарен със захарен мед над 50% е вредно за пчелите;
* по-късното подхранване (краят на септември и октомври) изтощава пчелите и те масово измират през зимата;
* пред този период (пашата е почти приключила или липсва) има опасност от възникване на пчелна кражба.
На осиротелите пчелни семейства може да се помогне като им се придаде запасна оплодена пчелна майка или като се присъединят към други с качествени майки.
Подпомагането на слабите пчелни семейства става по няколко начина:
* Заселване на няколко слаби семейства в един кошер – две семейства в 12-рамков Дадан – Блатов кошер, 3 – 4 семейства в кошер-лежак и др. Това се прави с пчелни семейства, имащи млади нормално развити пчелни майки. По този начин те се топлят взаимно и презимуват нормално. Между пчелните семейства се поставят плътни преградни дъски и на всяко семейство се отваря отделен вход;
* Присъединяване на слабо пчелно семейство към друго слабо с млада майка или прехвърляне на помощно към слабо семейство с нормално развита пчелна майка. И в двата случая се получават по-силни семейства, които нормално иззимуват. Присъединяването се извършва съгласно използваните в пчеларството начини.

През август се създават помощни семейства, които имат голямо значение за райони с ранна паша. Помощното и основното семейство се развиват самостоятелно в един и същи кошер, като се отделят с плътна отвесна или хоризонтална преграда и имат отделни входове. Така презимувалите семейства дават възможност на следващата година, преди настъпване на първата главна паша, да се обединят.

Пчеларите не трябва да забравят, че от правилната подготовка на пчелните семейства за зимуване (извършена през месец август) зависи състоянието им през следващия пчеларски сезон.

РАБОТА НА ПЧЕЛИНА ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

Месец септември е първият есенен месец. Температурите са сравнително високи, а валежите слаби. В повечето райони на страната пчелната паша приключва. Растения като магарешки бодил, конски кестен, глухарче, блатна мента, памук и фуражен слънчоглед все още може да предложат на пчелите късна есенна паша.

 


След последната главна паша в пчелните семейства се активира инстинктът за отглеждане на пило. В началото на месеца топлото време, наличието (макар и слабо) на нектар и прашец са благоприятни условия за увеличаване на яйцеснасянето. Тези процеси са с важно биологично значение, защото водят до увеличаване на относителния дял на пчелите работнички, които не са участвали в главната паша и в отглеждането на голямо количество пило, не са изграждали пити. Такива пчели не са изтощени от работа, живеят по-дълго (6-7 месеца), иззимуват успешно и участват в пролетното развитие през следващата година.

Към средата на месеца, когато прецъфтят и последните медоносни растения, пчелната майка намалява яйцеснасянето. В пчелните гнезда започва подготовка за зимуване. Постепенно пчелите пренасят незапечатания мед от крайните пити в средата. Засилва се събирането на прополис, с който пчелите уплътняват жилището си (запълват всички пукнатини и дупчици по кошера) и стесняват входа.

През месец септември пчеларите продължават работата си по подготовката за зимуване. Първата десетдневка на месеца е краен срок за провеждане на главния есенен преглед. За предпазване от нападения и кражби между пчелите, прегледите се извършват рано сутрин или привечер, работи се с покривни платна, а извадените пити се поставят в добре затварящи се преносими сандъчета.

Есенното подбудително подхранване (за активиране яйценосната дейност на пчелните майки) трябва да завърши до средата на септември. На семействата се дава захарен разтвор (1 : 1) в количество 0,2 – 0,5 литра.

През първата десетдневка на месеца може да продължи подхранването за попълване на хранителните запаси. На пчелните семейства с по-малко от 15 – 20 кг мед или при наличие на манов мед в пчелните гнезда, се осигурява концентриран захарен разтвор (3 : 2) в по-големи дози.
Важно е да се знае, че през втората половина на септември и през октомври на пчелните семейства не се дава захарен разтвор. При преработката му в този късен период (когато няма прашец в природата) пчелите се изтощават и умират през зимата.

През месец септември пчеларят стеснява пчелните гнезда. За целта се определя силата на семействата и им се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват добре. Питите трябва да са светло кафяви и в тях да е отглеждано пило. Подбират се пити, пълни със запечатан мед, или такива, при които медът заема 1/2 от площта им. Пити с големи участъци незапечатан мед се отстраняват, защото неузрелият мед лесно ферментира и става негоден за консумация. Маломедните пити също се отстраняват. Някои от тях, ако е необходимо, се поставят зад преградната дъска, а медът им се разпечатва. Когато върху много стари (много тъмни), маломедени или неправилно изградени пити има пило, те се слагат в края на пчелното гнездо до преградната дъска и се отстраняват след излюпване на пилото. Някои от питите със запечатан мед може да се центрофугират или да се оставят като резерв за следващата година.

Пчелните гнезда се подреждат откъм по-топлата страна на кошера. Ограничават се с преградна дъска и изолационен материал. Доброто затопляне е важна задача при подготовката за зимуване. То се прави отстрани зад преградната дъска и отгоре над покривната дъска. Като затоплящи (изолационни) материали се използват листове стиропор, възглавници запълнени с памучни парцали, слама, талаш и др.

Входовете на кошерите се стесняват на толкова сантиметра колкото са питите в пчелното гнездо.
При подготовката за зимуване особено внимание трябва да се обърне на отводките и помощните семейства. Грижите за отводките се свеждат до осигуряване на достатъчно млади пчели и хранителни запаси (8 – 10 кг мед). Подхранват се, за да достигнат сила 5 – 6 междурамия преди зазимяването.

Пчелните семейства със запасни майки са по-слаби (на 3 – 4 пити). За да се топлят взаимно, се заселват по няколко в един кошер, с плътни вертикални прегради помежду си и входове в различни посоки. Подходящи за целта са 12 – рамковият Дадан-Блатов кошер и кошерът лежак.

Пчелните семейства с майки – помощнички, създадени в края на последната главна паша, може да се заселят в същия или в отделен кошер, поставен до основното семейство. При Дадан-Блатовите кошери и при лежаците помощното семейство се създава в същия кошер. Между двете семейства се поставя плътна вертикална преграда, като на помощното се отваря допълнителен вход. При многокорпусните кошери помощното семейство се заселва в корпус над основното. Използва се плътна хоризонтална преграда (разделителна табла), чрез която се отваря и допълнителен вход. Гнездото на помощното семейство се ограничава с една преградна дъска и се затопля. Осигуряват се 8 – 10 кг мед и една пита с прашец.

В заключение важно е да се знае, че своевременната и правилно проведена подготовка на пчелните семейства за зимуване е предпоставка за успешно зазимяване, респективно за нормално зимуване.

Юли - условния край на пчеларската година

Ако август е условния старт на пчеларската година, то би следвало юли да е нейният край. И действително в края на месеца (няй-късно средата на следващия) би трябвало да се свалят магазините и да се даде възможност на пчелите да съберат хранителни запаси за зимата, да отгледат зимните пчели и да се подготвят за идващите трудни месеци.
Какво е характерно за юли:
Климат:
- най-високи средни месечни температури (дните са горещи и сухи);
- краткотрайни, понякога поройни, валежи.
- на много места: през втората половина на месеца се засушава, което е причина за намаляване на нектароотделянето в природата.
Паша:
- В полските райони естествената тревна и плевелна растителност осигуряват поддържаща паша.
- Слънчогледът, люцерната (за семепроизводство), лавандулата, резенето, памукът и тютюнът се явяват последната за сезона главна паша.
- В планинските райони пчелите събират нектар от ливадната растителност и от растенията по сечищата и младите горски насаждения - салвия, планинска чубрица, мащерка, риган, конски босилек, малина, къпина, различни видове детелина и др.

Семействата:
Пчелните семейства са в активно състояние, което им дава възможност пълноценно да използват наличната паша. По този начин събират и складират в пчелните гнезда значително количество нектар.
Към края на месеца затихва размножителният инстинкт, при което:
- активността на пчелните семейства намалява,
- пчелните майки снасят по-малко яйца за денонощие,
- преустановява се отглеждането на търтеи,
- почти спират восъкоотделянето и градежът на пити.
- пчелите започват да гонят търтеите от кошерите
- появява се склонност към кражба.
Задачи на пчеларя:
- осигуряване на място за събиране на мед: поставяне на магазини, осигуряване на празни пити и основи за градеж. Пълните, запечатани медови пити се центрофугират и се връщат обратно.
- осигуряване на добра вентилация чрез смъкване на дъното, отваряне на допълнителни отвори; засенчване на кошерите.
- осигуряване на вода при липса на водоизточник
- ограничаване на майката - особено в райони с кратка паша, това е необходимо с цел, ангажиране на повече пчели в събирането и преработването на нектара. най-лесния начин за ограничаване на майката е чрез поставяне на ханеманова решетка между плодника и магазина (медовия корпус). Ако майката вече се е прехвърлила в магазина, трябва да се открие и постави в плодника!
Сваляне на магазините - в края на магазините
При намаляване на пашата работата се извършва привечер, с покривна кърпа и при повишено внимание, за да не се допуснат нападения и кражби.
Някъде се препоръчва след центрофугиране на последния мед, питие да се върнат в кошерите, за да може пчелите да оближат останалия мед. На други места - се препоръчва да не се прави, за да не се създават условия за разпространение на болести. Всеки сам трябва да прецени как да постъпи, но с цел ограничаване разпространението на болестотворни микроорганизми би трябвало на всеки кошер да се връщат неговите пити.
Задължително трябва да се подберат по една две пити с мед от корпусите, които да се използват за зазимяване.
След центрофугиране на питите гнездото се пренарежда, като в краищата се оставят негодните пити, следвани от новоизградените, в които не е снасяне, а в средата - празни, годни пити, в които майката да снася.
Извършва се оценка и подмяна на майката, където е необходимо
Подсилват се рояците с пити с пило и мед, за да мое да се подготвят за зимата
Не се препоръчва създаване на нови рояци.