Пчелите

Жуженето на пчелите внася живот в нашите градини, медът им услажда живота ни, тяхната отрова се използва в медицината срещу възпаления. Свещите, направени от пчелен восък, носят светлина в тъмните вечери, а прополисът е добър за нашата имунна система.

Тези малки животни са безценни за хората. Със своята усърдна работа те постигат невероятни неща и са едни от най-важните работещи животни по света. Тяхната най-важна задача е да опрашват растенията. Без тази безплатна услуга на пчелите, ние ще трябва да живеем без около една трета от нашите храни.

Пчелите са основен стълб в нашата екосистема. Повече от 80% от местните цъфтящи растения зависят от опрашването. Без това кръстосано опрашване много растения няма да могат да произвеждат плодове и семена. Цялата ни земя, нашият хранителен режим и оцеляването на много растителни и животински видове ще бъдат застрашени.

 

Пчелите ни са застрашени
Пчелите са от съществено значение за растителния свят. От своя страна, пчелите също зависят от прашеца и нектара от растенията като храна.Това е цикъл на даване и вземане. Само преди няколко години нивите и ливадите предлагаха богат избор от различни цъфтящи растения. Зърнените полета съдържаха смес от мак, метличина и много други диви цветя и билки; ливадите бяха цветни килими от цветя. Индустриализацията на земеделието е унищожила голяма част от това изобилие.

Биологичните билки липсват в конвенционалните зърнени полета и в наши дни те са само зелени или жълти. Ливадите са превърнати в интензивни пасища. Поради това, пчелите често са гладни и без допълнително хранене от пчеларите не биха могли да оцелеят в някои региони.

Използването на спрейове като инсектициди и хербициди също застрашава пчелите. Тези вещества се абсорбират от пчелите и ги отравят или унищожават чувството им за ориентация така, че те не могат да намерят пътя си обратно към кошера и умират.

Засаждането на генетично модифицирани растения също оказва влияние върху пчелите. Биологичният баланс е застрашен и естественото разнообразие все повече е ограничено. Пчелите не могат да разберат дали растението е генетично модифицирано или не. Следователно, насекомите разпространяват опасните си товари и замърсяват негенетично модифицираните зони с агро-генетична технология, докато изпълняват естествената си задача в техния живот.

 

Биологичните билки липсват в конвенционалните зърнени полета и в наши дни те са само зелени или жълти. Ливадите са превърнати в интензивни пасища. Поради това, пчелите често са гладни и без допълнително хранене от пчеларите не биха могли да оцелеят в някои региони.

Използването на спрейове като инсектициди и хербициди също застрашава пчелите. Тези вещества се абсорбират от пчелите и ги отравят или унищожават чувството им за ориентация така, че те не могат да намерят пътя си обратно към кошера и умират.

Засаждането на генетично модифицирани растения също оказва влияние върху пчелите. Биологичният баланс е застрашен и естественото разнообразие все повече е ограничено. Пчелите не могат да разберат дали растението е генетично модифицирано или не. Следователно, насекомите разпространяват опасните си товари и замърсяват негенетично модифицираните зони с агро-генетична технология, докато изпълняват естествената си задача в техния живот.

 Допълнителни опасности са болестите, паразитите и вирусите, внесени чрез глобализацията. Нашите пчели не ги разпознават и нямат защитен механизъм срещу тях. Един добре познат пример е акарът Вароа от Азия. Без лечение от страна на пчеларите, всички пчелни семейства биха били убити.

 Животът на пчелите.

Около 40 000 пчели живеят в кошери. Във всяка колония има само една пчела майка. Тя е по-голяма от останалите и лесно се разпознава по дългото си тяло и къси крила. Единствената й работа е да снесе до 2000 яйца на ден и така да осигури продължаването на пчелната популация. Царицата се опложда само веднъж в живота си в така наречения брачен полет във въздуха. Това може да отнеме няколко дни, през които тя се опложда от много търтеи - мъжки пчели.Най-голямата част от колонията се състои от пчели работнички. Продължителността на живота им зависи от това колко тежка е работата им. Пчелите, които имат много работа през лятото, не живеят толкова дълго, колкото другите през зимата. Работничките се грижат и хранят ларвите и царицата. Те строят пчелния кошер, като произвеждат восък за пчелните пити. Те правят мед от нектара. След около три седмици, пчелите работнички стават летящи пчели. Те излитат и събират нектар, цветен прашец и вода и връщат всичко обратно в кошера. Във всеки кошер има и хиляди мъжки пчели - търтеи. Те нямат отровно жило и са родени от неоплодени яйца. Тяхната функция е да се чифтосват с кралицата. Тъй като те не могат да се хранят, работничките ги хранят и се грижат за тях. Те умират непосредствено след чифтосване или най-късно през зимата, когато няма достатъчно храна и се изтласкват от гнездото.
Пчелите, земните пчели, пеперудите и др. са незаменими. Като цветни опрашители, те осигуряват съществуването на различни растения и животни. Връзката между ценното сътрудничество на опрашващите насекоми и добива се вижда ясно при отглеждането на плодове: без опрашването на цветовете на ябълките от пчелите и други насекоми през пролетта, ще има само няколко нискокачествени ябълки през есента Дори при дивите растения има много примери за такива взаимозависими отношения. За да оцелеят пчелите, те се нуждаят от достатъчно пространство и храна от ранна пролет до късна есен. Градинарите имат много възможности да осигурят пространство и храна в своите градини за посетителите на цветята.

Медоносни растения:
1. В градината
Пресните билки са не само вкусни съставки в храната, но и любими за насекомите. Оставете ги да цъфтят, а пчелите, земните пчели и т.н. ще бъдат възхитени от билките като градински чай, чубрица, босилек, мента, маточина, копър, риган, мащерка. Зеленчуци като лук, моркови и праз са изненадващо красиви, когато им е позволено да цъфнат. Освежете краищата на вашата зеленчукова алея с невен и пореч.

 

2. В цветна леха
Много храсти и едногодишни или двугодишни летни цветя са доставчици на нектар и цветен прашец. За насекомите е важно цветята да не са в пълен цъфтеж. През пролетта, особено подходящи са луковичните растения (напр. кокичета, минзухар, синчец, нарциси). За пчелите, повечето от сложноцветните растения са интересни (например астри, слънчоглед), далия, слез, резеда. Можете също така да привличате насекоми с балконни или саксийни растения (напр. резеда, камбанки, невен, грамофонче). Вместо да засаждате на терасата растения, които нямат стойност за насекомите, защо да не засадите привлекателни за тях цветя!

 

3. Дървета и храсти в градината
Цъфтящите дървета и храсти предлагат храна за насекоми в началото на пролетта. Местните видове осигуряват цветове и плодове. Подходящи са: овощни дръвчета, ягодоплодни храсти, кучешки дрян, лигуструм, калина, върба, леска, берберис, диви рози.

 

 

 

Прополис

 

Пчелите събират прополис през втората половина на август и септември от пъпките на някои растения, когато се готвят за зимните студове. Пренасят го на крачката си като прашеца. В кошера го смесват със секрет от жлезите си и попълват дупки, пукнатини, отвори. Употребяват го като технически материал.

Прополисът притежава силно бактерио и плесенно действие. Има старогръцко наименование, ПРО -значи пред и ПОЛИС - което значи град /предградие/, понеже с него стесняват прелките през зимата.

ФИЗИЧЕСКИ СВОЙСТВА: На студено твърд, на топло мек като пластелин, със сивкаво-жълтеникаво-зеленикаво оцветяване. Цветът му зависи от растенията, от които е събран.

ХИМИЧЕСКИ СЪСТАВ: Тъй като е продукт от растителен и животински произход, химическият му състав е твърде сложен. Съдържа около 30% восък, а останалата част е от най-различни съединения, на което се дължи анти бактериалното му действие. При човека намира широко приложение в медицината, фармакологията, микробиологията, химията и много други. Може да се каже, че няма клон от човешкия живот, където да не намира приложение.

Важно за пренасянето на кошерите от едно място на друго

ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПАРАТИ ОТ ПРОПОЛИС
1. СПИРТЕН РАЗТВОР
Взема се 100 мл. 96%ов винен спирт. В него се насипва стрит на ситно примерно около 60 гр. прополис. Оставя се на тъмно за 6 - 7 дни, като периодически се разклаща. На седмия ден се прецежда през два слоя марля. Остатъка в марлята се изстисква силно, защото ще се тегли. Това, което остане в марлята е неразтворимата част. Изважда се от 60 гр. Това е разтворената част от прополиса. Тя се изважда от 60те грама. Привежда се към 100-те грама. Да предположим, че в разтвора има 20 гр. Това показва, че в разтвора има 20% прополис. Ако искаме да го направим 10% ще долеем още 100 грама спирт. Обикновено се работи с 10 до 20%. Препаратът е готов за работа. Спиртният екстракт е дълготраен, не се разваля на стайна температура. Обикновено се взимат по 20 - 30 капки три пъти дневно след ядене, 30 минути или 15 минути преди ядене. Приема се обикновено с чаша вода или прясно мляко.

2. ВОДЕН РАЗТВОР НА ПРОПОЛИС
Почти всички съставки на прополиса се разтварят във вода. Водният разтвор се получава по следния начин: 200 мл. вода се загряват на водна баня. Когато водата заври в нея се поставя 100 грама стрит на ситно прополис. Нагряването става на 80° за 2 - 3 часа, след,което се снема от огъня.Сместа се разбърква добре и се прецежда през марля. Остатъка в марлята се претегля и се изважда от 100-те грама. Разликата между остатъка и 100-те грама са разтворените съставки на прополиса. Работи се обикновено с 10 -20%. Да се държи на хладно. Приема се три пъти дневно. Най-добре е да се държи в хладилник. По сведение на учените, в много случаи, водният разтвор е по-полезен от спиртния екстракт. Вътрешно се употребява три пъти дневно по една супена лъжица.

3. ПРОПОЛИСОВА МАС
Взема се 200 гр. свинска мас. Нагрява се да се размекне. Поставя се в нея 100 гр. стрит на ситно прополис. Разбърква се силно докато се получи хомогенна маса. Лекарството е готово. Да се съхранява в хладилник. Лечебното действие е дълготрайно.

Зимуване на пчелните семейства

Основна грижа на пчеларя през януари е спокойното зимуване на пчелните семейства.
Трябва по-често да се проверява за повреди от бури, диви или домашни животни и обилни снеговалежи. Ако сняг или ледена кора покриват входовете на кошерите, трябва незабавно да се отстранят, за да не се задушат пчелите от недостиг на въздух. Снегът върху кошерите не се почиства, за да ги пази като кожух от студените ветрове и ниските температури.

На няколко пъти през месеца пчеларят трябва да се осведоми за състоянието на пчелните семейства, като ги прослуша с помощта на гъвка тръба, подпъхната във входа на кошера. Равномерното жужене, което при почукване върху кошера се усилва и постепенно затихва, е признак за добро състояние. Слабият шум е признак за гладуване, което най-вероятно се дължи на изпразването на питите. Забелязват ли се при входовете кристалчета мед, значи че медът в питите е кристализирал и е недостъпен за пчелите. Тревожното жужене пък е указание за лошокачествена храна или присъствието на мишки.

Пчелите се подхранват и в люта зима. Най-добре е това да не се налага. Няма да се наложи, ако са зазимени както трябва с чист нектарен мед и достъпът им до него е осигурен. Но по някаква причина семейството може да разполага с по-малко мед от необходимото му количество. Ако при януарските прослушвания на пчелните семейства е установено, че някое от тях гладува (чува се слаб немощен шум, подобен на шумоленето на сухи листа), трябва да му се помогне, за да не бъде загубено. Налага се подхранване и ако се установят признаците на вредното влияние на мановия мед, в случай че поради недооценяване е поставен в кошера. Гладът може да се дължи и на това, че по някаква причина над рамките няма необходимото разстояние и пчелите не може да се придвижат към съседните пити.
Зимното подхранване на пчелните семейства е възможно в тихи и обикновено слънчеви дни, когато температурата на въздуха е относително висока. За да не се допусне охлаждане на кошера, работата се извършва бързо от двама души – единият снема и поставя покрива на кошера, а другият повдига покривката и поставя храната. Такива дни не са изключени през януари. Но когато метеорологичната прогноза не ги обещава, а състоянието на семейството не позволява отлагане, кошерът трябва да се внесе в помещение, където набързо да се извършат необходимите манипулации.

На гладуващите семейства най-добре е да им се предоставят пити с чист нектарен мед. Стига да има. Но най-често причина за проявата на гладуването е недостигът му в пчелина. В такъв случай трябва да се прибегне до подхранване със захар. Да се предостави захарта под формата на захарен сироп е невъзможно, защото пчелите не могат да напуснат кълбото и да отидат до хранилката. Затова се прибягва до приготвяне на твърди храни – кърмова маса, бяло сладко, захарни питки, кристална захар.

Кърмовата маса се дава под формата на питки с дебелина до 1 см и тегло 500-800 грама. Питката се поставя в найлонов плик, нарязан отдолу и се настанява точно над пчелното кълбо. Няма съществена разлика и при употребата за подхранване на бялото сладко. Захарните питки не се поставят в плик.
Пчелите може да бъдат подхранени и направо със обикновена кристална захар или захар на бучки. Тази захар трябва да се постави в торбичка от марля и така за кратко време да се натопи в топла вода, докато се намокри добре без да се разтвори. В такова състояние се поставя върху рамките над кълбото.
Пчеларят трябва да проследи състоянието на подхраненото семейство. При нужда това подхранване се повтаря през 15-20 още 1-2 пъти.

А ето и как се приготвя храната:
Кърмова маса. Приготвя се от 1 част нектарен мед и 3-4 части ситно смляна и пресята пудра захар. Захарта се насипва в широк съд, в средата се оформя кратерче, както при замесването на тесто, в което се излива предварително затопленият мед. Отначало се забърква с лъжица, а след това се омесва с чисти ръце, докато се получи полутвърдо тесто, което, направено на топка, запазва формата си. За подхранване на пчелите тестото се разплесква под формата на питки.

Медът, освен чист нектарен, трябва да е от пчелини, в които няма заразни болести. Ако е кристализирал, може да се разтопи на водна баня при температура не по-висока от 50 градуса, за да не се разрушат витамините и другите му ценни съставки.

Захарни питки. Използват се в случай че няма мед и се приготвят се само от захар и вода. Към една част вода се изсипват 4-5 части захар. Сместа се вари на слаб огън при постоянно разбъркване в продължение на 30-40 минути, докато по стените а съда започне да се образува тънка кристална корица. Готовият сироп се разлива в предврително приготвени и навлажнени плитки около 1 см картонени кутийки. След като сиропът се втвърди, кутийките се дават на пчелните семейства, подобно на кърмовата маса, но без да се обвиват, а просто обърнати надолу.

Бяло сладко. Килограм захар се разтваря в килограм вода, вари се и се разбърква до сгъстяване. Минута-две преди да се свали от огъня, се добавя лъжица кремотартър. Сваля се от огъня и сместа се бърка в една посока, докато се превърне в бяла жилава маса. Приготвят се питки и се дават на семейството така както кърмовата маса.

От 15 март 2020 инспектори ще контролират пръсканията около пчелите


Считано от 15 март 2020 г., в Областните дирекции по безопасност на храните ще има дежурни инспектори, включително в почивните дни, които ще са на разположение при сигнали за нерегламентирани третирания с продукти за растителна защита. Предприети са мерки по създаване на електронна платформа за оповестяване на предстоящи третирания на земеделските площи с продукти за растителна защита. Това е едно от основните искания на пчеларите. Именно така ще се подпомогне и официалният контрол, във връзка със спазване на изискванията на Наредба №13 от 2016 г.“, подчерта министърът на земеделието, храните и горитеДесислава Танева по време на парламентарния контрол.

Има оборудвана държавна лаборатория, в която да се изследват проби от умрели пчели за наличие на остатъци от пестициди. „В момента текат процедури по акредитация на лабораторията в Българска служба по акредитация“, уточни министър Танева.

„В индикативния график на ПРСР през месец април 2020 г. е предвиден прием по подмярка 8.1 „Залесяване и поддръжка“. По него се предвижда да бъдат залесени 23 хил. дка само с медоносни видове”, допълни още министърът. Тя допълни, че през 2019 г. пчеларите са получили 20 % повече средства за подпомагане от държавата в сравнение с предходната 2018 година. Министър Танева припомни, че през 2019 г. на земеделските стопани, отглеждащи пчели, беше предоставено трикратно подпомагане под формата на държавна помощ от типа de minimis. „Бяха осигурени финансови средства в размер на общо 8 млн. 600 хил. лв.“, допълни още тя.

Десислава Танева подчерта, че Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г. е разработена с широкото и активно участие на браншовите организации в пчеларския сектор. Тя е одобрена от ЕК, а за изпълнението ѝ е определен общ бюджет за трите години от прилагането ѝ в размер на 19 199 412 лева, който надвишава с 35% този за предходния тригодишен период.

Тя припомни, че има създадена работна група и към момента продължават обсъжданията за изменение и допълнение на Наредба № 13 от 2016 г. Предвижда се забрана за използване на продукти за растителна защита със знак SPe8, който означава „опасни за пчели“ през светлата част на денонощието. „Предвижда се също така земеделските стопани, използващи продукти за растителна защита да са преминали съответно обучение и да ползват консултанти, преди употребата им“, каза още Танева.

Земеделският министър припомни, че последната дерогация от страна на Република България относно забраната за използване на неоникотиноиди, водещи до повишена смъртност на пчелните семейства, е от 2017 г. През 2018 и 2019 години тези продукти не са използвани.

Десислава Танева допълни, че с цел осигуряване на информираност и прозрачност, на сайта на БАБХ има публикуван Регистър на издадените разрешения за прилагане на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане, както и Списък на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по съдържащи се в тях активни вещества. „Има публикуван списък на разрешените за употреба инсектициди, където в отделна колона със знак SPe8 са означени, всички опасни за пчелите продукти, които изискват и допълнително внимание при употреба“, уточни тя.

Земеделският министър каза още, че са предприети стъпки за по-лесна регистрация на биопестицидите и всички щадящи пчелите продукти за растителна защита, тъй като стандартната процедурата по регистрация на нов продукт е дълга и скъпа.

КРИСТАЛИЗАЦИЯ НА ПЧЕЛНИЯ МЕД

Известно е, че сред народа и потребителите на пчелен мед е по-популярна думата „захаросване” на пчелния мед. Кога и защо се е наложило това крайно погрешно понятие не е ясно. Ако отидете на пазара, където се продава пчелен мед ще чуете да се казва „захаросан” и почти никой не говори за кристализирал мед, а чувал съм даже говорители по националната телевизия да казват „захаросан мед”. Това е признак на незнание и неграмотност. Като под понятието захаросан мед обикновено се разбира влошено качество или дори фалшифициран захарен мед. Вярно е, че в последно време, особено от началото на 21-ви век някои печалбари започнаха да произвеждат захарен мед, като разтопяват бяла захар с добавяне на 20% вода и 2-3 лъжици натурален пчелен мед и тази сладка течност я предлагат като „захаросан мед”. Някои така наречени „пчелари” пък прилагат по-прикрит начин за производство на захаросан мед, хранейки пчелите през медосбора, обикновено при цъфтежа на акацията с обилни количества захарен сироп. Е, такъв мед действително е захаросан, но да се отъждествява чистия натурален пчелен мед със захаросания е кощунство.

Преди години в нашия град имаше един голям пчелар, който имаше прякор Лъжеца. Веднъж той ми разказваше следното: по време на цъфтежа на акацията закарвал варели с вода и ги поставял върху тухли. Запалвал под варела огън и загрявал водата, след това изсипвал в нея 2 чувала със захар и получавал захарен сироп. С този сироп пълнел хранилките на пчелите всеки ден. Те вземали сиропа и размесвайки го с акациевия нектар, пълнели магазините, от които Лъжеца вадел много мед. После го закарвал в магазина на Наркооп, който тогава единствено изкупуваше пчелен мед. След анализа на този мед магазинерът му го върнал, защото не отговарял на държавния стандарт и Лъжеца си прибрал меда, съдържащ завишени количества захароза над държавния стандарт.

Пролетта той отново закарал меда, направили му пак анализ и се оказало, че захарозата е в рамките на държавния стандарт и естествено му приели меда. Какво е обяснението? При престояване захарозата се разлага постепенно от малките количества на ензима инвертаза и така се доближава по съдържание на захароза до естествения нектарен пчелен мед, който се изкупува от търговските организации. Така пчелният мед е станал третият по фалшифициране хранителен продукт в света.

Сега нека да се върна към понятието „кристализация” на пчелния мед. Много научни изследвания са доказали, че кристализацията на натуралния пчелен мед – нектарен и манов е естествен процес на съзряването му, т.е. до разлагането на малкото останала захароза до овощна и гроздова прости захари. Така, че кристализиралият натурален пчелен мед е с подобрени качества (зрелият мед), а не е влошил своите качества. Известно е, че в нектара освен гликоза и фруктоза има и около 4% захароза, която при обилния медосбор от акацията не може напълно да бъде разложена и остатъчните количества се разлагат при кристализацията на пчелния мед, в който остават само глюкоза и фруктоза, които изцяло се усвояват от организма. Причина за кристализацията са различни фактори: вида на растенията, от които е събран, температурата на въздуха и други.

 


Съдържанието на глюкоза в по-големи количества от 36% ускорява кристализацията, а когато фруктозата е повече от 36% медът по-трудно кристализира. Такъв е акациевият мед, който не кристализира до 2 години. Когато температурата, в началото на месец октомври, падне под 10 С – медът бързо кристализира. Това е естествен процес.