Всичко за пчелите и пчеларите

Паралич и черна болест при пчелите

Детайли

Категория: Болести по пчелите

Публикувана на Четвъртък, 07 Май 2020 08:07

Написана от Super User

Посещения: 2917

 Параличът е вирусна болест, която се съдейства от белтъчно гладуване на пчелите. Най-тежката форма на черната/горската/ болест се причинява само от продължителна липса на белтъчна храна при масово появяване на мана и насочване на пчелите задълго към нея. Има сериозни съмнения, че и една по-лека форма на черна болест се причинява от вирус, подобен на вируса на паралича. Третата форма на черната болест - наследствената - е най-лека както за разпознаване, така и за ликвидиране: при нея около половината от пчелите са черни/без космици/ още при излюпването; при смяна на дефектната майка, която поначало снася яйца с генетичен дефект, с нова - новите поколения пчели са напълно окосмени и нормални.

Ненормалните състояния в живота на пчелните семейства
Вирусът - причинител на паралича се внася отвън чрез пчелите и търтеите или от пчеларя след работа с болни семейства. В кошера той се разпространява чрез хранителния контакт между пчелите. В болните семейства се запазва продължително - до година, дори и болестта да не се е появила открито. От такива семейства вирусът може да бъде пренесен в търтеи или пчели приидружвачки на майки, както и с роеве.

Борба с вароатозата у пчелните семейства
Признаци на болестта

Най-важните са парализирането и почерняването на пчелите - предимно по-старите - поради опадане на космиците по тялото им. Такива почернели пчели се застояват по рамките със забавени движения или здравите пчели ги издърпват навън. Болестта се проявява през пролетта, като от време на време заглъхва за седмици или месеци и отново се проявява. Засилва се към края на лятото и през есента, особено ако тогава пчелите се ориентират към по-продължително събиране на мана или ако се подхранват със захарен сироп, а в гнездата им няма достатъчно прашец. Белтъчното гладуване подпомага болестотворното действие на вируса, хитиновите белтъчни вещества се изчерпват, поради което връзката на космиците отслабва и те масово опадат, а пчелите бързо почерняват. Точното разграничаване кога се отнася само за паралич и кога - за черна болест/със или без вирусна намеса/ може да се направи само при специално виросологгично изследване. Обилният и продължителен принос на мана при липса на прашец или намалени прашови запаси в семействата изключват вирусния паралич и говорят за невирусна/горска/ болест. За същото сочи и сезонното и проявяване/само в края на лятото или през есента/.

Ролята на инвентара за разпространението на болестите по пчелите и пилото
Мерки за борба

Те трябва да се предприемат съобразно с формата на заболяването. Обща мярка/ не и при наследствената черна болест/ е на болните семейства да се осигори принос на цветен прашец или пити с готов прашец от други семейства. При проявяване на почерняването още през пролетта или началото на лятото, тоест когато съмнението е, че се отнася за паралич, освен с прашец семействата трябва да се подхранват с лечебен сироп: към захарния сироп се добавят витамини/витамин С 200мг и никотинова киселина 50мг или син камък 1кг за 1 литър/. Руски автори препоръчват и периодично през 10 дни напръскване на питите и пчелите с панкреатична рибонуклеаза/50мг в 15л вода/.
Профилактика
Соглед на профилактиката на паралича и черната болест трябва да се поддържат само силни семейства, да им се осигурява постоянна паша не само от нектар, респективно мана, а и от прашец. При липса на добър прашецов принос, а усилена манова паша на семействата трябва да се осигурява прашец от другаде или заместители. Соглед на наследствената черна болест да се избягва продължително тясно родствено съешаване, по-честа смяна на майки с майки от други пчелини, или от майкопроизводителни стопанства.

Акарите носят тежки поражения

Детайли

Категория: Болести по пчелите

Публикувана на Понеделник, 06 Януари 2020 03:52

Написана от Super User

Посещения: 2643

Съществуват стотици видове акари. Проблемът с опаразитяването на пчелните семейства с акари и особено с вароатозния (Varroa Destructor) трябва да бъде решаван ежегодно. Трябва да се знае, че акарите се пренасят много от възбудителите на болестите по пчелите и пчелното пило . По този начин се влошава още повече здравословното състояние на семействата и тяхната производителност.

Акарите не са насекоми, а сродни на тях членестоноги. Възрастните имат по един или два чифта крила и по 3 чифта крачка. Те са свободноживеещи паразити по животните, човека, пчелите, дивите и културните растения. Размерите им са малки, а на някои дори микроскопични. В повечето случаи те са безвредни, но някои видове паразитират по растенията, животните, пчелите, нанасят значителни загуби и пренасят различни болести по човека, животните и пчелите. В пчелните кошери досега са открити над 100 различни вида акари, от които само около 5 % са паразити за пчелите, откритото и запечатанато пило. Голяма част от останалите видове обитават растенията или зърнените складове и случайно попадат и временно остават в пчелното гнездо.

Към тази група спадат още външните акари Акарапус дорзалис, Акарапус ваганс, Акарапус екстернус и сърбежния акар Пиемотес ветрикозус. Акарите, паразитиращи по пчелния прашец са: Тироглифус фарине, Глицефагус доместикус и Карпоглифус посуларум. Те разрушават събрания пчелен прашец и се хранят с него.

При опаразитяване на пчелните семейства с акари, една от главните грижи на пчеларя е трудното им откриване в пчелното гнездо (пило, пити, пчелни индивиди и хранителни запаси). Причината за това са не само малките им размери, но и че те са скрити през по-голямата част от жизнения си цикъл в запечатаното пило, в трахеите или между членчетата на коремчето на търтеите и пчелите. Препорачително е да се използва лупа и внимателно да оглеждат както пчелните индивиди, така и запечатаното пило.

Майска болест при пчелите

Детайли

Категория: Болести по пчелите

Публикувана на Четвъртък, 07 Май 2020 08:04

Написана от Super User

Посещения: 2574

Незаразно заболяване, засягащо младите пчели кърмачки, протичащо през април и май, по-рядко през лятото.

Наблюдава се най-често след продължително застудяване на времето, предшествано от активен принос на нектар и цветен прашец.Причината за това е невъзможността на пчелите да си осигурят необходимото количество вода или да се освободят от натрупаните в червото фекалии. Липсата на вода нарушава нормалния процес на храносмилането и всмукването на хранителни вещества. Разширеното от прашеца черво притиска въздушните торбички и кръвоносната тръба, вследствие на което дишането и кръвообръщението се затрудняват. При внасяне и на отровен прашец от лютика, млечка, глухарче, токсичните вещества от тях и гнилостните микроорганизми попадат в кръвния ток и предизвикват интоксикация на организма.

Протичането на болестта е остро и зависи от силата на пчелното семейство и броя на младите пчели в гнездото. Последствията са тежки, поради умирането на младите от 3 - 12 дневна възраст пчели. Нарушава се нормалният ритъм на възпроизводството на пчелните индивиди и възможността за използване на пчелна паша, поради загниването на пчелите кърмачки.

Признаци. Характерно за болестта е, че внезапно се загубват голям брой летящи пчели, след продължително застудяване на времето за 7 до 10 дни през пролетта, по-рядко през лятото. Протича за кратко време и след подобряването му или подхранване със захарен сироп преминава.

След подобряване на времето, пчелите масово излизат от кошера. Те са възбудени и угнетени. Правят опит за летене, събират се на купчинки на прилетната дъска. Трепкат с крилца и повдигат нагоре подутите си коремчета. Средното черво на болните и умрелите пчели е без характерните си гънки, подуто и изпълнено с гъста сбита, понякога почти суха, тъмнокафява, подобна на гнила маса. Възможно е при майската болест за късо време да умрат стотици, а понякога и хиляди пчели. Поради това, че майската болест е бързо преходно явление, в много случаи не се лекува.

Мерки за борба - необходимо е при продължително захлаждане на времето през пролетта, да се подхранват пчелните семейства с топъл захарен сироп 1:2,5 - 3 части за водата. Малкото количество от сиропа се пулверизира върху пчелите и питите в гнездото.

Профилактика - да се спазват всички изисквания на ДПчП и следене на метеорологичната обстановка, за да се подпомогнат пчелните семейства при нужда.

Манова токсикоза

Детайли

Категория: Болести по пчелите

Публикувана на Понеделник, 06 Януари 2020 03:47

Написана от Super User

Посещения: 2690

Болестта е незаразна. Представлява отравяне на пчелите, причинено от манов мед. През зимно-пролетния период се проявява с диария, а през лятото и есента с повишена смъртност. Освен отровно, през зимата мановият мед действа вредно на пчелите и с несмилаемите от организма им остатъци. Наличието на голем брой микроорганизми също разстройват храносмилането и понижават защитните сили на пчелите. Поради всичко това перитрофичната мембрана в средния дял на червото се отлепва от стените му, разкъсва се и не може да предпазва от механични и други увреждания клетките, които произвеждат храносмилателни сокове и през които се поемат смлените хранителни вещества. Те се откъсват от стените на червото и изпадат. Поради влошеното хранене през зимата пчелите гладуват и поемат все повече мед, но стават още по-неспокойни. Появява се диария и правят опити за излизане навън, въпреки студа. Голяма част от болните загиват и запушват входа отвътре. При отваряне на гнездото се установяват кафяви зацапвания по питите, рамките, стените на кошера, покривните материали и по самите пчели. Медът в се прокисва и се стича. Коремчето на болните пчели е силно подуто. От него при стискане изтича кафява, неприятно миришеща течност. Средният дял на червото е без гънки, тъмен и лесно се разкъсва.

Значението на мановата токсикоза не се изчерпва само с преките щети, които нанася на пчелините. Болястта е важен фактор, спомагащ за проявяването и по-тежкото протичане на нозематозата, паратифа и други чревни заболявания. Зимно-пролетната смъртност на пчелните семейства при едновременно участие на нозематоза и манова токсикоза може да стигне до 90-100 %. Мановата токсикоза се разграничава от чревните заболявания при лабораторно изследване, както и по по-бързото възстановяване на болните пчелни семейства.

За предпазване от манова токсикоза, а с това и от проявяване и по-тежко протичане на заразни чревни заболявания от съществено значение е през есента да не се допуска манов мед в зимните запаси. Ако е събиран такъв през есента, той трябва да се замени с нектарен мед или със захарен сироп. Добра предпазна мярка е осигуряването на паша в края на лятото и през есента.