Всичко за пчелите и пчеларите

Добри съвети през юни за пчеларя

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Четвъртък, 31 Май 2018 03:08

Написана от Super User

Посещения: 535

Пчелните семейства са в особено активно състояние с настъпването на главния медосбороен период. Ако обаче в резултат на неблагоприятни метеорологични условия пчелната паша закъснява и цъфтящата растителност е ограничена, а поради валежи и пчелите не могат да летят, опасността от изпадането на семействата в роево състояние е голяма.

Ако някое семейство изпадне в роево състояние, пчеларят трябва да вземе мерки за прекратяването му.

За целта многокорпусният кошер с роевото семейство се измества в страни, а на негово място се поставя корпус с восъчни основи и сред тях пита с младо пило заедно с майката. Над корпуса се поставя ханеманова решетка, а над нея празен корпус. Изваждат се питите от роевото семейство и пчелите се смитат върху платно пред новия кошер. Освободените пити се подреждат в празния корпус. Над него се поставят нови, докато по описания начин се прехвърлят всички пити. Маточниците се унищожават. Входовете на корпусите над ханемановата решетка временно се затварят. При тази подредба пилото остава най-отгоре. Майката с част от младите пчели е отделена в долния корпус с восъчни основи. Така семейството е в състояние на естествен рой, организира бързо гнездото си и се включва в активна паша. Пчелите в по-горните корпуси може да заложат свищеви маточници. След 8-9 дни те се унищожават и входовете се отварят. По идентичен начин се постъпва и с дадан-блатовите кошери. Ако кошерът е лежак, отмества се и на негово място се поставя празен дадан-блатов кошер с корпус.

Постарайте се да уловите роевете, ако на някое и друго семейство не сте успели да прекратите роевото състояние.

А ето и два добри начина за изкуствено роене на пчелните семейства..

Преди да се залови за изкуствено роене, пчеларят, освен че трябва да познава биологията на пчелата, следва да има предвид и някои основни правила

Не бива да се увеличават пчелните семейства с повече от 10% от броя им в началото на годината (т. е. на 10 кошера най-много един). Увлеченията към бързо разделяне на семействата за кратко време, колкото и ефективни да са начините на изкуственото роене, намалява до някаква степен активността на семействата и добивът на пчелните продукти намалява.
На изкуствено роене да се подлагат само най-силните семейства с изявени качества за жизненост и продуктивност. В останалите роевият инстинкт се потиска, за да се поддържа събирателната и градивната им способност.
Да се предпочита по-малък прираст на пчелни семейства в пчелина, отколкото по-голям, но със слаби и непродуктивни семейства.
Към изкуствено роене на пчелното семейство да се пристъпва, когато то има достатъчно пило и пчели, като се съблюдава времето на настъпване на главната паша и нейната продължителност.
Пчеларят трябва да разполага с оплодени майки или зрели маточници, изградени пити с мед, прашец и работнически килийки, както и с необходимия инвентар – нови кошери, преградни дъски, затоплящи материали и др.

Най-популярните и лесни за приложение начини на изкуствено роене са образуването на прости и сборни отводки, отводки с презимували запасни майки, делене на семействата наполовина и налитане при майката. Всичките се основават на биологичния факт, че след разместването на кошерите летящите пчели (старите) се завръщат на старото място, докато младите остават на новото. Най-подходящият начин за изкуствено роене в този календарен период е

сборната отводка

Основната разлика между простата отводка и сборната отводка е, че при простата материалът за образуване на новото семейство се взема от едно пчелно семейство, докато сборната се сформира от няколко силни и здрави семейства.

Сборните отводки се сформират след прецъфтяването на акацията. От няколко силни семейства се вземат по 1-2 пити с люпещо се пило и покриващите ги пчели, като се внимава майката да не е сред тях. Питите, общо 8 на брой, се поставят в новия кошер, чието дъно предварително е натрито с лук, за да притъпи различията в миризмите на пчелите. Ако те са малко, допълнително се стръсват пчели от друга пита, за да достигнат общо тегло към 2 кг, които да покрият добре 9-10 пити. На новото семейство се дават и 1-2 пити с мед. Още същата вечер или на другия ден се придава и оплодена майка в клетка, която се освобождава след 24 часа. Сформираната отводка следва да се пренесе на по-отдалечено място за облитане на пчелите. На семействата, от които се взети питите, се дават рамки с восъчни основи за градеж или изградени пити.

След прецъфтяването на акацията и непосредствено преди настъпването на главната паша, особено в райони, където тя е продължителна, за размножаване на много силни семействата може да се използва и начинът

налитане при майката

В празен кошер се поставят 5-6 празни изградени пити и пити с храна. Нареждат се през една. От силното семейство се отнема питата с майката и се поставя в средата на новото гнездо. Добавят се 1-2 пити със запечатано пило. Тези манипулации се извършват по време на усилен летеж на пчелите. Летящите пчели се устремяват към новия кошер с тяхната майка, който е поставен на старото място. Кошерът със старото семейство се премества на ново място и му се придава оплодено майка или зрял маточник.

Календар на пчеларя

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Сряда, 16 Май 2018 11:20

Написана от Super User

Посещения: 673

Климатични особености
През май средните нормални месечни температури са: Абсолютните максимални температури достигат 31-32 °C, а абсолютните минимални са от -3,5 - -3,8°C. Валежите:
Фенологичен календар
През май настъпва първата главна паша от еспарзета и бяла акация. Зацъфтяват и много други дървесни, храстови и тревни видиве: бук, летен дъб, клен, шестил, смърч, бял и черен бор, гледчия, питомен кестен, татарски нокът, кучи дрян, маргарит, детелина, гръклян, мащерка, подъбиче, синап, градински чай, мак, кориандър, бораго и др.
Състояние на пчелните семейства
Продължава усиленото снасяне на майката и развитието на пчелните семейства. Майките снасят по 1500 - 2000 и дори повече яйца на денонощие. Силните семейства имат 8 - 10 цели пити с пило и са изпълнили с пчели целия плодник на дадан-блатовия кошер, респективно 2-3 корпуса на многокорпусния. Пчелите усилено произвеждат восък и градят пити и "далаци" на строителната рамка. Излюпват се и все повече търтеи. Заработва роевият инстинкт и семействата, които са в кошер с по-малък обем, се подготвят за естествено роене, като залагат роеви маточници.
Работа на пчеларя
Той трябва постоянно да бъде на пчелина. Доразширяват се гнездата с восъчни основи и редовно се изрязват изградените и запечатани "далаци" на строителните рамки. Вземат се мерки срещу изпадане на пчелните семейства в роево състояние, като се поставят корпуси или магазини. Семейстава небива да се безпокоят с излишни прегледи. Събирането на нектар и прашец се следи по изменението на масата на контролния кошер

Подсилване на семействата за главната паша

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Събота, 19 Май 2018 13:40

Написана от Super User

Посещения: 604

Главната паша в отделните райони на страната е от различни медоносни култури и е по различно време.

Грешка допускат много пчелари, които поставят корпуси и магазини за мед на всички семейства, без да се съобразяват със силата им. Слаби семейства продукция не дават, а се развиват и дават много пило. Добрите пчелари използват 1/3 от семействата си като помощни и с тях подсилват останалите 2/3.

Лангстрот още установява, че пчелните семейства трябва да са силни и да имат достатъчно по количество и качество храна, добре осигурена вентилация и лесен достъп на пчелите до питите с храна. Само силните семейства могат да принасят много нектар и да бъдат здрави.

Само силните семейства не боледуват и дават продукция. Това трябва да бъде постоянна грижа на пчеларите.

Чрез различни технологични решения пчеларят може да си подсигури целогодишно силни семейства. Успешно може да се прилага препарата стартовит съдържащ кобалтов хлорид и др. микроелементи стимулиращи майката за снасяне на повече яйца и подържащи силата на семействата.

Важно условие за пълноценното оползотворяване на наличната паша са силните семейства, с достатъчно количество пчели - от 50 до 70 хил. за едно и над 100 хил. за двусемейните. При такова количество пчели в един кошер, се освобождават голямо количество летящи пчели (от 40 до 80 хил.) Колкото по-голям е броят на летящите пчели (нектаросъбирачки), толкова повече нектар ще бъде принесен в кошера.

Две семейства в един кошер дават винаги повече продукция отколкото две семейства поотделно в два кошера. По този начин се увеличава броят на летящите пчели - нектаросъбирачки.

В пчелина си пчеларите трябва да имат два вида семейства: производствени, които да събират мед, и по - слаби, които да произвеждат пчели и да подсилват производствените. Те трябва да имат нужния брой пчели, защото при по-малко пчели в семейството, голям процент остават в гнездото и се грижат за пилото, майката, охраната, приемането и складирането на нектара и прашеца и др. и малко са нектаросъбирачките.

Не всички семейства се развиват еднакво за главната паша, винаги има и по-слаби. Затова принципът е, пред главната паша силните семейства да бъдат още по-силни, средните да се направят силни, като се вземат пити със запечатано пило или пчели от слабите и други средни, с които се подсилват. По-слабите семейства с майките се запазват и служат за помощни.

По време на главната паша в по-слабите семейства се увеличава пилото, а в силните то трябва рязко да се намалява, с оглед освобождаване на вътрегнездни пчели за събирачки на нектар. В такива случаи някои пчелари прибягват към ограничаване на майката, чрез заделянето й в единия край на гнездото с Ханеманова решетка, или временно я отделят в помощно семейство. Отглеждането на пило е най-трудоемката и ангажираща много пчели задача. В разгара на медосбора на всеки пчелар са му нужни пчели за прибиране на нектара, а отглеждането на пило се оставя за след преминаване на усиленото нектароотделяне.

Много е важно е да се посрещне усиленото нектароотделяне със силни пчелни семейства. Колкото повече пчели има в кошера, толкова повече мед се добива.
Начините за постигане на това биват няколко:

1. Подсилване с люпещо се пило. На избрано за събиране на нектар семейство, се придават няколко пити със запечатано и люпещо се пило, взето от средно семейство.

2. Подсилване (подсипване) с пчели. На семейство, което следва да се подсилва, на прилетната дъска и пред нея се простира някаква кърпа. От семейство, което няма да участва в приноса на нектар, се вземат няколко пити с пило и пчелите върху тях и се изтърсват върху кърпата на подсилваното семейство. Питите с пилото се връщат в старото семейство. Младата пчела се насочва и влиза безпрепятствено в новия кошер, а старата - се връща обратно. Предварително трябва да се намери майката на подсилващото семейство и да се отдели в единия край на кошера, за да не се пренесе погрешно и изтърси в подсилвания.

3. Подсилване с помощно семейство се прави, като предварително до всеки кошер, който се прецени, че ще се използва за медосбор, се поставя на разстояние до 50 см. помощен кошер, който е по-слаб и от него ще бъде използвана летящата пчела. По време на най-големия нектаропото, към 10 часа преди обяд, помощният кошер се отмества на повече от 1 м. встрани. Всички, излетели от него пчели ще влязат след прибиране от пашата в съседния кошер и ще останат в него. Натоварената с нектар и прашец пчела бива приемана безпроблемно във всеки кошер. След приключване на пашата от силния кошер може да се вземат пити със запечатано пило или пчели и да се подсили помощния кошер. По този начин в основния се предотвратява роенето, а другият се подсилва и става годен вече за събиране на нектар. Тази възможност при пчелното семейство се използва винаги при правилното и рентабилно пчеларстване.

4. При многокорпусните кошери подсилването става с цели семейства, като корпусите с пчели и пило се слагат над основното семейство и се преграждат с Ханеманова решетка или специални преградни дъски, а входовете им се обръщат на обратната страна на основния кошер, излетелите пчели, натоварени с нектар ще се върнат в долния кошер, където ги приемат и там остават. Много удобно се работи с преградна дъска с два отклоняващи пчелите входа. Това са така наречените двусемейни кошери.

5. Старите пчелари са използвали като помощни семейства тръвни, които са ги държали до основните и при отместването им встрани пчелите са налитали в основните кошери, а тръвните след това са използвани за развъдни.
При интензивното пчеларство е нужно съобразно с условията в даден момент, да се подсилват силните и средните семейства с оглед по-високи добиви. В следващи моменти след намаляване на нектароотделянето, да се отнемат пчели и пило, да се разделят много силните и да се образуват отводки, които при нужда да се използват. Това не означава да се правят слаби семейства. От всяко силно и средно се отнемат в подходящ момент излишните пчели и пило, така че основното семейство бързо да се възстанови, а отводката да се развива.

Принципите на рентабилното пчеларство са:
- в главната паша да участват само силни пчелни семейства, като след това се използват и за създаване на отводки;
- силните семейства се създават, чрез събиране на две в един кошер разделени с Ханеманова решетка или до всяко силно да има помощно семейство;
- да се работи винаги с млади майки и силни семейства. Подсилването трябва да се извършва 5-6 дни преди цъфтежа на основните медоносни растения.

От какво зависи отделянето на нектар

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Четвъртък, 10 Май 2018 04:46

Написана от Super User

Посещения: 597

В процеса на еволюцията, в течение на милиони години между съществуването на пчелите и на медоносната растителност се е установявал много тесен синхрон и зависимост. Растенията са ставали все по-зависими от опрашващите ги пчели, а пчелите от растенията, осигуряващите им необходимия нектар, съдържащ захаристите вещества, с които те са се изхранвали. За да привличат пчелите растенията отделят нектар. Пчелите, привлечени от нектара, събират и разнасят по другите цветове прашеца, отделен от тичинките и по този начин осъществяват кръстосаното опрашване на растенията.

Проведените проучвания показват, че пчелите извършват 80% от опрашването на растенията и само 20% се осъществяват от други насекоми опрашители. Нектарът се отделя от нектарниците, които се намират в различни части на цветовете, а също така и на други органи на растенията. При памука те са върху листата и в основата на чашката. Нектарът е воден захарен разтвор, който съдържа малки количества от други органични минерални вещества. Той съдържа етерични масла, които придават аромат на цветовете и привличат пчелите. Захарното съдържание на нектара е променливо - от малки количества до 70%, което е равно на напълно наситен захарен разтвор.

Обикновено нектарът съдържа по 50% захар и вода. Захарното съдържание на нектара в течение на денонощието се променя под влияние на температурата, влажността на въздуха и редица други фактори. Постоянно той става ту по-гъст, ту по-разреден. Гъстотата на нектара силно влияе на пчелната производителност. Колкото нектарът е по-разреден, толкова повече енергия изразходват пчелите за пренасянето в кошера на излишна вода, която след това отделят чрез изпарение. Нектар със захарност по-малка от 5% пчелите не събират. Много гъстият нектар затруднява пчелите за поемането му в медената гушка. Най-производително и охотно пчелите събират и донасят в кошера нектар с около 50% захарност. При преработването на нектара в мед пчелите снижават и изпаряват водата до около 16-18%. Проучванията показват, че те с помощта на отделяни от слюнчените жлези ферменти превръщат захарозата в прости захари. Върху растенията, респективно върху техните цветове, влияние оказва температурата, влажността, слънчевата светлина, характера на почвата, агротехниката и т.н. Тези фактори влияят и върху нектароотделянето. Влияние на температурата на въздуха. Нектар се отделя при топло време. Установено е, че под 12-15ОС нектар не се отделя. Постепенно с повишаването на температурата количеството на отделения нектар се увеличава.

Приема се, че най-много нектар в зависимост от видовете растения се отделя при 16-25ОС. За горна граница, при която все още се отделя нектар, се приема 38ОС. При високи температури нектар може да се отделя само ако въздухът е достатъчно влажен. При понижаването на температурата през нощта количеството на отделения нектар рязко спада. Влияние на влажността на въздуха. Оптималната въздушна влажност за отделяне на нектар при по-голямата част от растенията е 60-80%, макар че не всички растения са влаголюбиви. Например липата отделя нектар при по-висока влажност, а има редица видове растения, които отделят нектар и при сухо време. При по-голямо число растения по-високата влажност увеличава нектароотделянето, но в същото време се получава и по-голямото му разреждане и намаляване на захарното му съдържание. Обратно - при понижаване на влажността на въздуха се намалява и количеството на отделения нектар, но пък се увеличава неговото захарно съдържание. Влияние на слънчевата светлина. Слънчевата светлина помага на растенията да усвояват въглеродния двуокис и да получават по-големи количества нишесте, което води и до увеличаване на нектара. Правени са опити със засенчване на цъфтящи растения и е установено, че след два дни пълно засенчване се стига до прекъсване на отделянето на нектар.

При липата специално, в засенчени цветове е имало 4,37 мгр. нектар, а в цветовете на огрявано от слънцето дърво е имало 11,54 мгр. нектар. При засенчени от дърветата тревисти и храстови растения се отделя по-малко нектар, отколкото на открити места. В същото време увеличението на слънчевото осветление увеличава нектароотделянето само при достатъчна въздушна влажност. Влиянието на продължителни валежи. При продължителни дъждове намалява слънчевото осветление, фотосинтезата и се образува по-малко нектар. Освен това повишената въздушна влажност разрежда нектара. Дъждовното време стимулира растежа на зелените части на растенията и задържа развитието на цветовете. Дъждът също така измива нектара от отворените цветове - на липата, малината и др. Влияние на вятъра. Вятърът пречи на нектароотделянето. При силен вятър нектарниците се свиват и нектароотделянето намалява. Най-силно това се проявява при растенията с открити цветове - липа и др. Неблагоприятни са както северните студени ветрове, така и южните суховейни ветрове. Най-благоприятно за медосбор е топлото и слънчево време без вятър, прекъсвано от краткотрайни непроливни нощни дъждове. Вършени са проучвания и по отношение на възрастта на цветовете и нектароотделянето. Установено е, че повече нектар отделят напълно развитите цветове, готови вече за опрашване. По това време те най-много отделят привличащ насекомите нектар. В случай, че по някаква причина опрашването закъснее, то цъфтежа се удължава и усилено се отделя нектар. Установено е, че в по-рано цъфналите цветове нектара е повече отколкото в по-късно цъфналите. Това се обяснява с факта, че част от веществата се насочват към развитието на семената в рано цъфналите цветове. Освен нектар пчелите събират и мана (сладка течност) от листата на растенията.

Това са захаристи вещества, които листните въшки отделят в своите екскременти, хранейки се със сока на растенията. През отделни, благоприятни за тяхното развитие години, листните въшки се размножават масово и пчелите събират големи количества манов мед. Листните въшки обикновено се намират от долната страна на листата и с хоботчетата си пробиват ципата на листа и изсмукват сока от листата, който е богат на захари. Голяма част от него те изхвърлят заедно с екскрементите си. Освен от листни въшки мана може да се получи и от щитоносни въшки, от хоботници и други насекоми. Мана се появява на дървесната и храстова растителност, а по-рядко на тревна. Топло и влажно, но без дъждове време е благоприятно за размножаването на листните въшки и за появата на мана. Пчелите събират мана до обяд, когато тя още не е сгъстена.