Ненормални състояния на пчелните семейства

Тези аномалии се явяват в резултат от пропуски в отглеждането на пчелните семейства и включват: слаби пчелни семейства, гладуване; кражби; налитане и блуждаене; осиротяване и търтовъчност. Те имат важно значение за пчеларството, тъй като обикновено са причина за поява, разпространение и по-тежко протичане на заразните и паразитни заболявания по пилото и възрастните пчели. Слаби пчелни семейства Това са пчелни семейства на 1, 2, или 3 междурамия пчели в началото на пролетта. Причини: лошо зазимяване; стари амортизирани пчели; ранно спиране на яйцеснасянето през есента; заболявания /вароатоза, аскосфероза, отравяния/; стара или некачествена майка; и пр. Слабите пчелни семейства се развиват бавно, те са с понижена резистентност и обикновено са обект на нападения и кражби, на заразни и паразитни болести. Въпреки допълнителните грижи тези семейства не дават добри доходи. В промишленото пчеларство, слабите семейства се обединяват или унищожават.

Гладуване Пчелите гладуват най-често в края на зимата и началото на пролетта поради липса или недостиг на въглехидратна и белтъчна храна /мед и прашец/. От въглехидратен глад пчелите умират, когато медът в гнездото свърши преди новата паша.Това се получава в семействата с малко мед, или ако хранителните запаси в зазимените семейства са намалели значително поради отглеждане на пило до късно през есента. Гладна смърт настъпва и при некачествени запаси /вкиснал, кристализирал мед/, или при неправилно разпределение на запасите в пчелното гнездо. При продължителни пролетни застудявания пчелите стесняват кълбото върху питите с пило в средата на гнездото, откъсват се от пълните с мед крайни пити и често умират от глад. Гладуване може да се наблюдава и в по-късна пролет при кражби, продължително лошо време, при липса на медосбор и пр. Недостигът на пчелен прашец в пчелните семейства води до белтъчен глад и като следствие до т.н. белтъчна дистрофия. Това състояние намалява жизнеността и работоспособността на пчелните индивиди, понижава силата и продуктивността на пчелните семейства. Признаци – При прослушване, гладуващите пчелни семейства издават приглушен шум, наподобяващ шумоленето на сухи есенни листа. При преглед се установяват малък брой живи пчели, голяма купчина подмор на дъното, питите са празни, а голям брой пчели са навлезли и умрели вътре в пчелните килийки. Белтъчното гладуване е с по-неясни клинични признаци. Наблюдават се слаби и бавно развиващи се пчелни семейства, липса на прашец в питите, прошарване на пилото, а излюпващите пчели са вяли и слабоподвижни. Профилактика и борба – Пчелните семейства трябва да се зазимяват с достатъчни по количество и качествени хранителни запаси /мед и прашец/, правилно разпределени в пчелното гнездо./виж Зазимяване на пч. семейства/ Да се контролира състоянието на хранителните запаси по време на зимуването и при опасност от гладуване, да се дава допълнителва храна /медно- прашецови пити, медно-захарно тесто/ да се разместват или обръщат намиращите се в гнездото пити. При белтъчно гладуване семействата да се подсигуряват с прашец или прашецови заместители. Кражби Възникват най-често в безберидбени периоди /пролет и есен/, като обект на ограбване са предимно слабите пчелни семейства и тези отглеждани в стари, амортизирани и лошо уплътнени кошери. Причина може да бъде и пчеларя при – чести и продължителни прегледи; разливане на мед или захарен сироп около кошерите; подхранване през деня; нестесняване на прелките в безберидбените периоди и пр. Обикновено кражбите започват старите, черни на цвят пчели.

Предпоставка за кражби е и неправилното прилагане на силно ароматните съдържащи етерични масла или тимол противовароатозни средства, които оеднаквяват миризмата на пчелните семейства. Признаци . Наблюдава се борба на входа на ограбваното семейство, а при “тихо ограбване”- необичайно продължителен и активен летеж до късно вечер. Излитащите пчели са тежко натоварени и при притискане между пръстите на такава пчела от устата й излиза капчица мед. Мерки за борба – При установяване на кражба: - прегледите в пчелина се спират; - пред входовете се поставят сено, слама или парцалчета напоени със силно миришещи течности – нафта, горено масло, газ и др. Трябва да се знае, че освен преките щети които нанасят, кражбите са и един от начините за разпространение на заразните заболявания по пчелите. Налитане и блуждаене. Най-често блуждаят и налитат в чужди кошери младите пчели при своите първи ориентировъчви полети. Налитат и стари пчели, когато при завръщане от паша уморени от товара на събрания нектар и прашец влизат в най-близките на пътя им кошери. През периода на роене, влизането на търтеи в чужди кошери е нормално явление. Макар и по-рядко в чужди кошери налитат и пчелни майки връщащи се от брачен полет. Най-често налитания в чужди кощери се наблюдават през пролетта при очестителните облитания на пчелите. Тези явления разтройват работата на пчелните семейства и са важен фактор за разпространение на заразни и паразитни заболявания. Мерките за борба целят подпомагане ориентацията на пчелите: - Кошерите да са подредени в редове, шахматно или на групи с достатъчно растояние между тях; - да са боядисани разноцветно в добре различаваните от пчелите цветове - син, жълт, бял и пр; - в пчелините да се засаждат нискостеблени дръвчета и храсти необходими не само за сянка, но и за ориентири на пчелите. Осиротяване и търтовъчност Пчелното семейство осиротява ако по някаква причина загуби своята майка. Осиротялото семейство се превръща в търтовъчно, при невъзможност да си произведе нова майка, поради липса на млади ларви или яйца. При липсата на пило, пчелите кърмачки консумират сами пчелното си млечице, яйчните им тръбици се доразвиват и стават способни да произвеждат яйца. Тези пчели се наричат “анатомични търтовки.” Месец след осиротяването, около 25% от тях се превръщат във “физиологични търтовки” снасяйки по 20-30 яйца. Клинични признаци.

Снесените яйца са разположени неправилно в килийките – по няколко в една килийка, поставени най-често по стените - Поради това, че пчелите снасят неоплодени /търтееви/ яйца в работнически килийки, работничките ги удължават при запечатването и така се получава т. нар. “гърбаво пило” /надградено над питата пило с изпъкнали капачета/. Понякога и пчелните майки могат да станат търтовки – при изчерпване на семенната течност, или поради повреда на половия апарат.

Търтовъчните семейства постепенно отслабват и са обречени на гибел. Мерки за борба. За да не се допусне търтовъчност, пчеларят трябва редовно да сменя пчелните майки. При наличие на търтовъчни семейства се постъпва по различни начини: -Ако семействата са слаби – те се унищожават или разформироват, като пчелите се прехвърлят в други семейства. -По-слабите търтовъчни семейства могат и да се присъединят към нормални семейства с майки. За по-сигурно майката може да се постави в клетка. -При по-силните семейства привечер пчелите се изтръскват по-далече от пчелина, а кошерът и питите се връщат на старото място. Пчелите търтовки като по- тежки остават на място, а в кошера се връщат само нормалните пчели. Придава се нова майка в клетка.