Нещо интересно за мановия мед
- Детайли
- Категория: Новини
- Публикувана на Събота, 03 Ноември 2018 15:14
- Написана от Super User
- Посещения: 1009
Пчелите събират мана от листата, филизите, стеблата, клоните и корите на растенията през лятото. Когато те са хвойнови, полученият мед се нарича хвойнов, а не манов, а допълнително се указва конкретното расте-ние (напр. хвойнов мед от бяла ела). Някои изседователи са на мнение, че истинска мана пчелите събират само от листата на дърветата, като превес имат клен, дъб, липа и бряст, а от хвойновите – европейската ела, бялата ела и борът.
Най- изявени продуценти на мана са листните въшки от сем. Aphidae и насекомите от сем. Coccididae, които паразитират практически по всички дървета и храсти, с изключение на люляка и тръните. По иглолистните дървета откриваме листни въшки от семейство Lachninae, като за всеки вид дърво има отделен паразит. Мана образуват и различни бръмбари, цикади, гъсеници и др. При това у различните видове насекоми механизмът на получаване на мана е различен: листните въшки и цикадите пропускат растителния сок през тялото си, при което го филтрират, докато бръмбарите и гъсениците повреждат повърхността на листата, откъдето изтича капка сок. Мана се отделя и при паразитирането по растенията на гъбички (главни), както и на бактерии.
Какъв е химичният състав на маната? Химическият състав на маната наподобява този на меда, но съдържанието на водата е по- малко за сметка на глюкозата и левулозата. Това го прави по- удобен за консумация от диабетиците (левулозата не се нуждае от ензима инсулин при нейната обмяна). По- високо е съдържанието и на декстрини и смоли (4-9 %), както и на вредни за пчелите соли.
Как действа дъбовата мана на пчелите? При храненето им с мана или с манов мед възрастните пчели развиват болестно състояние – манова токсикоза. Мановият мед е особено опасен за пчелите през лятото, когато има много мана, или през зимата, когато семействата са се запасили с 20-30 кг. от тази богата на минерални соли (над 1.50 %), декстрини, небелтъчни азотисти вещества, бактерии и плесени и отделяните от тях токсини храна. Те трябва да я консумират цяла зима. При липсата на очистителни облети поради студеното време тази изобилна на несмилаеми вещества храна запълва задното черво на пчелите и представлява чудесен субстрат за гнилостните бактерии. Техните токсини предизвикват дегенеративни и некробиотични процеси в средното черво, където се осъществява храносмилането. Напречната му набразденост и тонусът му се загубват, мускулатурата му се разрушава и не е в състояние да изтласква храната назад и навън. То придобива сиво- черен цвят и лесно се разкъсва при отпрепарирване на храносмилателната тръба (за целта декапитираме главата, улавяме с пинсета последното коремно членче и изтегляме червото от хранопровода до ануса). При манова токсикоза средното черво представлява торбичка, изпълнена с миришеща на кисело мътна тъмно-кафява от размножилите се микроорганизми течност. Ако стиснем за коремчето болна пчела от аналният ѝ отвор изтича като изтласкано от спринцовка загнило чревно съдържание.
Увреждането на средното черво е предразполагащо условие за възникването на нозематозата, особено на причинената от азиатската нозема нова болест „колапс на пчелното семейство”, предизвикала огромни пора- жения на пчелите в цял свят.
Полезен ли е мановият мед? Токсичните свойства на мановия мед караха пчеларите да го считат за негоден за консумация не само от пчелите, но и от хората, поради което те го отстраняваха и бракуваха. Огромна беше изненадата им, когато прииждащите заради курортите ни източногерманци през миналия век започнаха да го изкупуват на цени, по-високи от тези на най- качествените сортове мед. Едва тогава нашите пчелари го оцениха и го изкараха на пазара.
На какво се дължат лечебно- профилактичните достойнства на мановия мед? Преди всичко на богатото съдържание на микроелементи в солите, преминали несмляни през храносмилателния канал на листните въшки, а след това и през организма на пчелите. Двойно пречистени, те се усвояват напълно от нашия организъм и оказват чудодейно лечебно въздействие при недоимъчни състояния – рахит, лош растеж, мускулна слабост, анемия, костни разстройства, анорексия, атрофия на тестисите, измършавяване, кретенизъм и микседем.
Има ли различни манови медове? Голямото разнообразие на източниците на мана показва, че съществуват много видове манов мед с различни терапевтични прояви. Е. Цандер (1931 г.) пръв определя пет сорта манов мед в южните райони на Германия, а именно:
1.Манов листов мед с тъмно кафяв (почти черен) цвят преливащ в зелено, с много леплива консистенция и слаб аромат. Кристализира бавно, като образува едри кристали, наподобяващи парченца памук.
2.Елов мед с тъмнозелен цвят, силно леплив, със смолист аромат. Той кристализира бавно, като образува едри кристали, при което потъмнява още повече.
3.Мед от бяла ела с жълто- златист цвят, с малцов вкус и аромат.
4.Листов мед (от иглолистни дървета от род Larix, на които наесен листата окапват). Той е лимонено- жълт или светло кафяв и образува бързо едри кристали.
5.Боров мед (от високопланински борови гори), с воднисто- прозрачен цвят.
Най- много мана се получава у нас от дъбовите гори в Странджа. Там се получава и най- много тъмен манов листов мед, център на който е Царево, където всяка година през м. август се провежда придобилият международна известност Фестивал на мановия мед.
В различните райони на страната пчелите събират не само тъмен, но и светъл манов мед, който освен органолептично се различава по високото съдържание на калий, желязо, манган, мелецитоза (тя предизвиква захаросване).
Мановият мед преди ферментацията е безцветен, но след известно време потъмнява. Мановият сок на вишнята при отделянето му е безцветен, след 5 дни става светло червен, а след месец – почти черен. По подобен начин се променя цвета на мановия мед при розата, шипката, сливата, ябълката и др. Медът, събиран от Ива, понякога се превръща в неразтвори- ми бели кристали още в питите. Кристалите постепенно се превръщат в сух бял прах, част от който остава в килийките, а друга част пада на дъното на кошера. По- светлият манов мед се захаросва на малки кристали. Тъмно кафявият манов мед по- рядко се захаросва. Кристалите му са едри и между тях има течна субстанция.
Как се фалшифицира мановия мед? Преди няколко години пчеларите от Царево декларираха, че ще произведат невъзможни количества манов мед. Проучванията показаха, че те са разчитали на циганите, а не на пчелите: мургавите братя срещу 10 лв. дневно са обикаляли дъбовите гори и са доставяли огромни количества кори. Изварени и смесени с обикновен мед, те придават характерният тъмен цвят на получения фалшификат. Загубили доверието на немските консуматори, пчеларите от Царево разтуриха кооперацията си. „Българска работа!” – обобщиха ромите, загубили един сигурен бизнес.
Сокът, отделян от отделните видове растения, е различен по своя химичен състав. Маната от листни въшки съдържа високомолекулни захари, които не се откриват в сокът от растенията. При това от различните насекоми се получава мана с различни захари.
В медената роса преобладават глюкозата и фруктозата, като процентът на фруктозата е най- висок. Затова фалшифицирането на мановия мед се постига, като към отвара от дъбови кори се прибавя фруктоза, а за имитирането на животинска мана се прибавя свинска мас. Полученият фалшификат се коригира по отношение на електропроводимостта му (само по този начин той може да се идентифицира), като микропикселите трябва да съответстват на тези на оригиналния манов мед. Такова менте трудно се разкрива, но в него липсват ензимите, отделяни от слюнчените жлези на пчелите (диастаза, амилаза, инвертаза, каталаза, кисела фосфатаза, глюко- оксидаза, полифенолоксидаза, пероксидаза, естераза) и протеолитични ензими. Липсата им е показател за фалшификация. Освен това мановият мед е много богат на свободни аминокиселини.
В пчелния мед са доказани 181 идентифицирани вещества, които осигуряват широки възможности на аналитичната химия в определянето на фалшификатите.
Понякога в медената роса вместо захари има захарни алкохоли или вредни за пчелите вещества (рафиноза, мелибиоза, галактоза и маноза). Многообразието на захарите привлича пчелите, докато захарните алкохоли ги отблъскват. Различните видове захари в медената роса оказват влияние върху свойствата на мановия мед: консистенция, вкус, лечебен ефект и др.
Мановият мед, получаван от дъбовите гори в Странджа, е с тъмен до черен цвят и специфичен аромат, изключително богат е на минерални вещества, антиоксиданти с противораково действие (предотвратява левкемията у децата), повишава нивото на хемоглобина (има антианемично действие), понижава кръвното налягане, стимулира кръвния ток в коронарните съдове и укрепва сърдечния мускул, има предпазен ефект при респираторни инфекции, при заболявания на черния дроб, бъбреците и пикочния мехур, и подобрява работата на кръвотворните органи по- специално на далака. Той съдържа аланин, аргинин, валин, аспарагинова и глутаминова киселина, глицин, цистин, лейцин, лизин, метионин, пролин, серин, треонин, тирозин, триптофан, а от захарите – освен рафиноза, мелибиоза, галактоза и маноза, също и малтоза, мелицитоза, захароза, глюкоза, фруктоза и др. За мановия мед е характерно високото съдържание на мелицитоза (4 – 11 %) и ерлоза, както и с по-голямото количество на по- висши захари. Неговата киселинност и буферният му капацитет са по- високи от тези на нектарния мед.
Съдържанието на азотисти вещества и минерални соли (особено на катиоинът К), декстрини, слизести и небелтъчни съдържащи азот субстанции, както и на кварцови кристали го правят токсичен за пчелите (манова токсикоза) но не и за хората. При пчелите, зазимени с манов мед, се наблюдават дегенерация и некроза на чревния епител, функционални смущения в червата и дори смърт при презимуването или по време на събирането на маната и внасянето ѝ в кошера. Минералните соли в мановия мед достигат до 1.52 %. Поради по- високото съдържание на декстрин, белтъчни вещества, минерални соли и др. задното черво на пчелите бързо се запълва, а образуваните токсини от различни бактерии и плесени усложняват допълнително обмяната на веществата. Най- съществени са промените в средното черво: в началото усилена секреция и отслояване на перитрофичната мембрана (то се къса и не може да се отпрепарира), а последващите дегенеративни и некробиотични промени причиняват масовата смъртност в пчелните семейства, хранени с манов мед.
Мановият мед е с по- голяма гъстота, отколкото нектарният. Той е със своеобразен аромат и често има неприятен горчив вкус. Кристализацията му е най- често дребнозърнеста. Тъмнокафявият манов мед кристализира по- рядко, като се образуват големи зърна с течна субстанция между тях. Той е по- хигроскопичен от нектарния мед и когато не е запечатан в килийките лесно вкисва.
Как се идентифицира мановият мед? Разпознаването на мановия мед се осъществява със спиртовата реакция и с пробата с варова вода (и при двете положителната проба се манифестира с размътване и утайка).
Мановият мед се отличава от нектартия мед по химичният си състав.
Химичен състав на мановия мед
Химичен състав Мед %Нектар %
нектарен мановмано сок
Сухо вещество 8281521.37
Вода 18194898
Глюкоза 342600
Фруктоза 483400
Захароза 2400
Декстрини 11070.01
Белтъци0 .22.500.06
Мелецитоза 0600
Лекуване с манов мед.Профилактиката и терапията се провежда с по 1 супена лъжица манов мед три пъти дневно 1 час преди ядене. Често пчелите смесват мановия мед с нектарен и се получава смесен мед (акациево- манов, липово- манов и др.). Лечебните свойства на чистия и на смесения мед са различни.
Независимо от разнообразието на манови и маново- нектарни медове, има някои общи характеристики. Мановите медове по правило са тъмни, вкусът не е сладък, по- често е възкисел, имат лепкава (жилава) консистенция, по- често кристализират. Най- меродавни са лабораторните изследвания: варовата и спиртовата проба, липсата на амилаза, каталаза и други слюнчени ензими, по- висока киселинност (под 0.6 нормални градуси), на катион К, по- високо съдържание на микроелементи (манган, мед, желязо). Лечебно- профилактичните им свойства са безспорни, а като природни продукти се усвояват максимално от организма.
Богатството на свободни аминокиселини у мановия мед стимулира растежа и развитието при подрастващите, при кахексия, анорексия, изто- щение при спортисти, хора с напрегнат умствен и физически труд и е особено търсено при бодибилдинг. Получаването на мощна и релефна мускуратура е немислимо без специални много скъпи балансирани диети, съдържащи освен витамини и разрични свободни мастни киселини.
Мановият мед се смята за чист, ако не съдържа примеси от нектарен (цветен) мед. Чистият манов мед притежава определени лечебни свойства, поради което е по- търсен.