Пчелна паша

Едно от първите и много важни условия за получаването на високи добиви от пчелните семейства е сполучливият избор на мястото за пчеларствуване. При нашите условия пчели може да се отглеждат почти навсякъде, тъй като растителност, от която те да събират нектар и прашец,, има навсякъде. Всъщност условията за отглеждане на пчелите по цялата територия не са еднакво добри и поради това, докато почти навсякъде може да се държат неголям брой пчелни семейства, не така стои въп­росът при организирането на по-големи пчелини с по 50-100 или повече пчелни семейства. За получаването на големи добиви от такива пчелини основно условие вече се явява наличността на голям брой и различни видове медоносни растения, които представляват пашата за пчелите.

В нашата страна има няколко хиляди цветни растения, които от­делят нектар или дават прашец. От тях обаче само една сравнително малка част, а именно към 200-250 вида, има значение за пчеларството, защото в сравнение, с останалите те са много по-медоносни и там, където от тях се срещат в по-голям размер (на по-големи площи), има и най-добри условия за отглеждане на пчелите и за развитието на доходно пчеларство. През периода на цъфтежа на тези растения при благопри­ятни метеорологични условия пчелите събират най-много нектар и на­трупват най-големи запаси от мед. Тези периоди определят и така„наречената главна_ беритба на пчелите. Беритбите от останалите по-малко медоносни или в по-малък брой растения се наричат поддър­жащи, второстепенни или допълнителни. Те също не са без значение, но подпомагат главно растежа на пчелните семейства, а не могат да се използуват за получаване на мед.

В зависимост от периода на цъфтеж медоносните растения може да бъдат разделени на следните групи: раннопролетни, пролетни летни и есенни. Оттук и пчелната беритба в даден регион може да бъде съответно раннопролетна, пролетна, лятна и есенна. Най-благопри­ятни за пчеларството са тези райони, където има застъпване на всички или на повечето от посочените групи растения. Така за пчелите се осигурява продължителна и последователна паша, която те използуват както за развитието на семействата, така и за натрупването на запаси мед. В райони, където има застъпени само по една от споменатите групи медоносни растения, пчелната паша е оскъдна и са налице продължителни безберитбени периоди. При такива условия пчеларството няма да бъде доходно, ако не се вземат мерки за разширяване и подобряване на пчел­ната паша, за да се премахнат безберитбените периоди. Това се постига: 1) чрез засяване и засаждане на добри медоносни растения, сроковете за цъфтеж на които да съвпадат с периодите, през които няма цъфтяща естествена растителност; 2) като се използуват максимално културните медоносни растения, отглеждани в стопанствата; 3) като се практикува подвижно пчеларство.

Според мястото, където растат, медоносните растения може да бъдат групирани, и то повече за удобство при изучаването им от пчела­рите, по следния начин: 1. Медоносни растения в горите, полезащитните пояси и паркове. 2. Медоносни растения в ливадите. 3. Овощни дървета и плодово-ягодови растения. 4. Селскостопански медоносни растения — зърнени, маслодайни, технически, зеленчукови, бостанни, медицински и етерични култури. 5. Селскостопански медоносни растения, които се отглеждат за фураж. б. Плевелни медоносни растения. 7. Медоносни растения, отглеждани специално за пчелите.