Kак да се предпазят пчелите от отслабване през лятото и от гибел през есента и зимата?

Детайли
Категория: Отглеждане на пчели
Публикувана на Четвъртък, 10 Май 2018 04:39
Написана от Super User
Посещения: 487

 

Загубите, които се нанасят на пчеларството от продължителните прекъсвания на постъпването на нектар в кошерите във времето на активния период от живота на пчелите са значителни. Тези загуби могат да бъдат сравнени със загубите, които се причиняват на пчеларството от всички незаразни, инфекционни и инвазионни болести. Пример за това може да послужи масовата гибел на пчелни семейства в последните години, особенно в есенно – зимния период 2002/03 година. Продължителното лошо време, забавянето на цъфтенето на медоносите, отсъствието на нектар погубиха хиляди и хиляди семейства. Всички останали причини на това явление, които бяха подчертавани и от много пчелари – практици и учени по – рано и в днешно време, само задълбочиха ситуацията.
Отчитайки собствения си опит, а така също приемайки във внимание беседите с пчелари практици и изучаването на материалите приведени в отечествената литература и тази зад граница, аз можах да се убедя и да си направя извод, че масовата гибел на семействата в сушавите години може да се предотврати, като пчелните семейства се подхранват със захарен сироп.
При разглеждането на дадения въпрос аз имах предвид това, че храна за пчелите в техния активен период от живота им се явяват нектарът и прашецът. При прекратяване на постъпването на храната в кошера на пчелите им се налага да преминават на хранене от наличния в гнездото мед, който може да се каже, че през това време е непълноценна храна. При храненето с него на пчелите не им работят в пълна степен глътачните жлези, а и затова пчелите – отглеждачки не са в състояние да отделят маточно млечице, с което хранят личинките на пчелите и търтеите, а така също майките през целия период на тяхното развитие. При хранене с мед на пчелите не им работят жлезите, които отделят восък. Скоро след прекратяването на постъпването на нектар (след 3-4 дни) животът в пчелното семейство започва да се преустройва. На първо време пчелите отглеждачки изработват млечице, като използват белтъчинните запаси на своя организъм, а те не са големи. Родилите се през това време пчели не могат да усвоят постъпващия в кошера прашец и в бъдеще тъй като имат дефицит на белтъчини в организма си стават непълноценни пчели – отглеждачки, живеят не дълго. Продължителното непълноценно хранене на личинките също така довежда до загуба на способностите на бъдещите членове на семейството да отглеждат пило и съкращава техния живот. Тъй като има белтъчен глад се забелязва канибализъм (изяждане от пчелите на откритото пило). Затова 7 – 10 дни след началото на период без паша в семействата започва да изчезва откритото пило. Обаче майката през това време продължава да снася яйца. Около нея може да се видят десетки яйца, но около тях има празни килийки, а по – нататък запечатано пило. Пчелите изгонват от кошера търтеите, също и непълноценните пчели. Това през сезона 2002 г го наблюдаваха много пчелари.
Маса пчели – събирачки, излитащи от кошера с минимален запас от храна в гушките, умира от глад по време на търсенето на нектар. С големи запаси от храна излитат от кошера само пчелите разузнавачки.
Недостатъкът на пълноценната храна отрицателно влияе на отглеждането на майки и тяхното успешно съешаване с търтеите. Понижава се устойчивоста на организма на пчелата към възбудителите на болести. По такъв начин, болестите, на които често се обосновават като първопричина за гибелта на семействата, - не са нещо друго в дадения случай, а следствие от гладуването на семействата през времето на периода в който отсъства паша. Всичко горе изложено преминава незабелязано за пчеларя и може да се забележи и прояви едва след 20 – 25 дни след началото на периода без паша. Ето защо стопаните на пчелините, които пътуват на подвижно пчеларство, след някакво време забелязват рязка загуба на пчели и започват да гадаят – какво се е случило с тях?
С появяването даже на минимална поддържаща паша, майките усилват снасянето на яйца, но изхранването на пилото го вършат пчели, които не са събрали мастна част в тялото си. Те и народилите се млади особи участват и в заготовката на храната за зимата, като при това се износват. Естествено, че продължителността на живота им не е голяма и те умират през есента, през зимата или през ранна пролет (това зависи от степента на износване на организма), като оставят големи запаси от мед в кошера.
За да се предотврати в продължително време без паша рояването, а възможно, и излитането на пчелите от гнездото,за това няма да помогнат нито големия запас от мед в кошера, нито подхранването на пчелите с инвертиран захарен сироп, разтворен във вода мед или само мед, тъй като само захарозата инициира работата на жлезите и отделянето от организма на пчелите на всички вещества, необходими за съществуването на пчелното семейство като един биологичен организъм.
Установено е, че подхранването на пчелите със захар при наличие на перга (предполага наличие на прашец), увеличава съдържанието на белтъчините в тялото на пчелата с 6%, а при отсъствието понижава неговото съдържание с 4%, а захарозата на нектара и на хранителната захар са еднакви. Количеството на отделяното млечице и восък е пропорционално свързано с преработваната от пчелите захароза. Съдържанието на други вещества в нектара (освен глюкозата, фруктозата, захарозата и водата, изключвайки пчелната отрова) не се отразява на качеството на храната на пчелите и меда предвид на тяхното малко количество. Само цветът и ароматът на последния зависи от медоносите.
Нектарът дава на пчелите въглехидратната част от храната, изразходвана за изработване на топлина и за движението и. Всички останали вещества, необходими за жизнената дейност на пчелите, оглеждането на пилото, отделянето на восъка и други работи (белтъчини, мазнини, минерални соли, витамини и др.), те получават от прашеца, който се събира от цъфтящите растения. Да се определи, носят ли пчелите нектар в кошера, може само с помощта на везни, затова без да отчита теглото на контролен кошер, пчеларят работи на сляпо.
Захарният сироп в този период трябва да се дава за през нощта в таванната хранилка в количество, равно на намаленото тегло на кошера след връщането в него на пчелите вечерта, т.е. в такова количество, което е необходимо на семейството за денонощната употреба.
Подхранването става с малки дози веднага (не по – късно отколкото след 3 – 4 дни) след началото на периода без паша, осигурява качествена преработка на захарозата, която се изисква за осигуряване на основния обмен на вещества, и продължително, стимулиращо въздействие за отглежданото от пчелите пило и отделяния от тях восък. Може да им се дава на пчелите канди, помадка (меки, ароматни, бомбони), които те не оставят за запас, а използват според необходимостта. Такова подхранване също поддържа снасянето на яйца от майката. За да се задължи майката да работи с максимално отдаване, нужно е пчелното семейство ежедневно да се подхранва със захарен сироп (1:1) в количество 1/10 от масата на пчелите.
Това е трудоемко, но на любителския пчелин е напълно достъпно.
В периода без паша през пролетта – лятото при наличие на прашец, пчелите преработват захарния сироп в захарен мед точно така, както и нектарът в мед, като въвеждат в него инвертаза, диастаза, киселини и т.н. (И.П. Чепурной, 2000). По такъв начин захарният мед съдържа всички особени вещества, произвеждани в клетките на пчелата, благодарение на което компонентите на меда могат да се всмукват във хемолимфата на насекомото непосредствено от червата и да се усвояват от неговия организъм без каквито и да са загуби за преработване на храната.
Отчитайки приведените по – горе аргументи, потвърждаващи непълноценността на меда в качеството на храна за пчелите, в определен момент от живота и, стопанинът на пчелина е необходимо много сериозно да се отнесе към подготовката на семействата за зимуване, натрупването в техния организъм на вещества, които не се съдържат в меда. Запасените от организма на пчелите (основно в тяхното мастно тяло) хранителни вещества се използват от тях по време на зимуването в биохимически и физиологичски процеси, за изработване на храна за личинките – млечице и восък в края на зимата.
Вече повече от 20 години подхранвам пчелите със захарен сироп в август месец след изцентрофугирането на меда, когато в природата има прашец, необходим за хранене на пилото и натрупване на хранителни вещества в организма на пчелите, които отиват да зимуват. За подхранването на пчелите си използвам около 20 кг захар. Концентрацията на сиропа 10:6 (на 10 кг захар 6 литра дъждовна, прекипяла вода). Подхранвам до тогава, до като пчелите не престанат да вземат сироп. Установено е, че подхранването със захарен сироп през август с неголеми дози захарен сироп повишава количеството на отгледаното пило с 30 – 50%. Захарният сироп, преработен от пчелите и запечатан в килийките на питите, се усвоява през зимата почти напълно (дава всичко 0,6% несмилаеми остатъци). Семействата излизат от зимуването в добро състояние с чисти гнезда. Теглото на задното черво на пчелите преди облитането през пролетта, от тези които се хранят със захар е 25,3 мг, а с мед 34 мг.
Според (П.И. Тименский) (Сезонные работы на пасеке”, 1989), оптималната норма за подхранването на пчелите със захар през зимата се намира в границите 6 – 8 кг. Обаче Н.Г. Мартынов и С.Н. Назин в статията „Захар и вароатоза” сп. Пчеловодство N10, 1990, с.13), съобщават, че приведените по – горе препоръки са основани на обобщенната пчеларска практика и професионална интуиция. Специален експеримент, по резултатите от който може да се направят конкретни и правилни изводи за количеството на сиропа с който трябва да се подхранва, не се привежда. Практиката и изследванията в НИИ по пчеларство доказват, че навременното подхранване на пчелите със захарен сироп за зимата и в периоди без паша не предизвиква нарушения в живота на пчелното семейство.
Особено искам да отбележа, че методът на „рационалното отглеждане на пчелите”, който се практикува от болшинството пчелари в Русия, не предвижда подхранване на пчелите със захарен сироп във периоди без паша. Смятам, че пренебрегването, а и често осъждането (в пчеларската преса, а и не само в нея) на идеята за подхранването на пчелите със захарен сироп както във време без паша, така и за зимата пагубно оказва влияние на продуктивността на семействата.
Към постоянно обсъждания проблем за подхранването на пчелите със захарен сироп трябва да се подхожда като към принудителна операция, която облегчава живота на пчелите във време на отсъствие на паша през лятото и така също в подготовката на семействата за зимуване.