Размножаване на пчелните семейства

Детайли
Категория: Отглеждане на пчели
Публикувана на Вторник, 06 Март 2018 14:57
Написана от Super User
Посещения: 1550

РОЕНЕ
 
Естественото размножаване на пчелните семейства става чрез роене. Част от пчелите заедно с майката напускат старото семейство и се преселват на ново място. Това е биологично обусловено явление от нуждата за размножаване и е основния инстинкт заложен у всеки биологичен вид. Наред с размножаването на отделните членове на семейството (майки, пчели и търтеи), е нужно и размножаване на цяла общност или част от семейството.Този начин на размножаване е известен като роене. Преди пчеларите да усвоят изкуственото размножаване чрез отводки, в природни условия това е бил единственият начин за разпространяване и запазване на вида.
 
Според „Учебник пчеловода"-2003 г., издание на Апимондия, при роенето пчелите се разделят по бащин произход, т.е. носещи еднакъв генетичен потенциал, които са истински сестри по майка и баща. В семейството остават техните сестри по майчина линия и полусестри по бащина линия (известно е, че майката се опложда от 8-12 търтея).
 
Роевото състояние преди главната паша е истинска беда за пчеларя. Той е длъжен да взема бързи и ефикасни мерки за прекратяването му с оглед оползотворяване на наличната паша.
 
При ускореното пролетно развитие семейството се нуждае от все повече място. Необходими са нови килийки и пити за отглеждане на пилото и складиране на хранителните запаси от мед и прашец. Излюпват се много млади пчели, които от своя страна отглеждат ново пило. В ограниченото пространство на жилището ( било хралупа или кошер) настъпва момент, когато вече не е възможно разширяването на гнездото с пити за осеменяване от майката. Недостигът на място в кошера е една от причините за роенето.
 
Друга причина е, когато броят на кърмачките нарасне много, а няма достатъчно пило за отглеждане и те бездействат, както и при безберитбено време много от пчелите работнички нямат работа и започват да залагат маточници и отглеждат майки.
 
Трета причина е когато майката е стара и отслабва излъчването на феромони, които обединяват семейството и подтискат залагането на маточници. Пчелите престават да чувстват майката и залагат маточници. Така че съществува връзка между ройливостта и наличието на маточно вещество. Това се случва при стари майки.
 
Роевото състояние е свързано с нарастването на деня, развитието на пашата, промени в електромагнитния статус и други. След края на юни с намаляването на деня ройливостта намалява. В естествени условия този процес е неконтролируем. Но при одомашняването на пчелите и интереса от тяхната продуктивност пчеларят може да оказва съществено влияние върху него.
 
За ройливостта от значение е и породата на пчелите. Много ройливи са степните пчели, но и някои линии на краинката също не им отстъпват. Кръстоските, каквито са нашите пчели, са умерено ройливи.
 
Характерен признак за роево състояние е построяването на много, 10-15 и повече, маточника, разположени в долния край на питите и изпълнени с маточно млечице. Работата на семейството като цяло се разстройва и силно отслабва. Пчелите се натрупват отпред или по прилетната дъска на гроздове и бездействат. Намаляват храненето на майката и тя започва да снася по-малко яйца, коремчето й изтънява и по такъв начин пчелите я подготвят за летене. Накрая тя почти преустановява снасянето на яйца. Пчелите стават все по-възбудени и усилено хвърчат около прелката, чува се един необичаен шум, докато увлекат майката и тя напусне кошера. Това е първият рой наречен първак.Той е най-голям и с него излизат голямата част от пчелите и старата майка. След 7-8 дни се излюпва нова майка и тя излиза с част от останалите пчели и ако пчеларят не се намеси, процеса на роене може да продължи до силно отслабване на семейството.
 
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РОЕВО СЪСТОЯНИЕ
 
Има много начини за прекратяване на роевото състояние на пчелните семейства. Най-важното е да се премахнат условията, довеждащи до него.
 
Единият е методът на Демари, който се базира на разширяване на пчелното гнездо. Питите със запечатано пило се премахват от плодниКа и се слагат в корпус със същите размери, който се поставя над основния и се прегражда с хоризонтална ханеманова решетка, за да се изолира майката в долния корпус. Свободното място в двата корпуса се запълва с празни пити и рамки с восъчни основи. По такъв начин гнездото се разширява и на майката й се подсигурява място за снасяне на яйца. 
 
Пчелите се ангажират да изграждат питите в рамките с восъчни основи и запълват с нектар празните пити и опразнените от пилото килийки. Когато се запълнят с нектар и двата корпуса, между тях, над ханемановата решетка се поставя магазин с празни пити за складиране на нектара.
 
Другите методи се основават на: разделяне на пчелите и разрушаване на излишните маточници. Един доста стар противороеви метод е отрязването на едно крило на майката, за да не може да хвърчи. По такъв начин тя не може да изведе първия рой, но ако семейството е на тясно, тогава младите майки извеждат роевете, а старата остава в кошера. Затова се разрушават всичките заложени маточници, оставят се само 1-2 от най-едрите и се разширява гнездото, като се поставят допълнително магазини или корпуси с празни пити и рамки с восъчни основи. Пчелите сами ще изберат коя майка да предпочетат.
 
Успешно се използва и методът за разменяне на местата на подготвения за роене кошер с някое слабо семейство. Пчелите от подготвеното за роене семейство навлизат в слабото и го подсилват. Силното, загубвайки част от пчелите си, отслабва, поради което роевият нагон се прекратява. Ако има подготвени маточници, те се разрушават.
 
Друг метод, който предотвратява роевото състояние, е: преди настъпване на главната паша от силните семейства се отнемат пити със запечатано пило и се придават на по-слаби такива, а от тях се вземат пити с открито пило и яйца и се поставят в силните. По такъв начин се подсилват слабите семейства с люпещи се пчели и стават годни за медосбор, в силните се намалява излюпването на млади пчели, а наличните биват ангажирани с отглеждането на поставеното младо пило и яйца.
 
Всичките изброени методи се прилагат само при здрави пчелни семейства.
 
При излитането си роят се захваща обикновено за най-близкото дърво или храст и изчаква излизането на майката. Там престоява 1 -2 часа и отлита след разузнавачките, които предварително са избрали място за настаняването му. Ако успее пчеларят да го забележи, той трябва да го напръска с вода или още в началото на излитането, или когато се е захванал за някой клон или друг предмет. Напръсканите с вода пчели по-трудно летят и се улеснява хващането на роя. Пчеларят трябва да се погрижи да хване излезлия рояк. За целта трябва да има под ръка преносно сандъче или кошерище и в едно от тях чрез рязък удар да стръска пчелите от захванатото място, след което да ги изсипе в предварително подготвен празен кошер. В него трябва да се постави обезателно пита с открито пило, пита с мед и прашец, празна изградена пита и 2-3 рамки с восъчни основи. Пчелите, повръщат поетото количество мед в медовите си гушки в празната пита и започват да изхранват пилото и изграждат основите, а майката намира празни килийки в които започва веднага да снася яйца. Така семейството се задържа в новото жилище. Много често оставени в кошерище или преносно сандъче рояци без открито пило, ги напускат и отлитат след разузнавачките на избраното от тях място.
 
Хващането на рояците изисква известно умение и опит, който бързо се придобива.
За улавяне на рояци може успешно да се използват така наречените роеловки, мрежесто приспособление, което се поставя на входа на кошера. През отворите пчелите успешно преминават, а майката, като по едра остава вътре. Пчелите се натрупват около мрежата. Тогава пчеларят спокойно премахва роеловката и я изтърсва в предварително подготвен кошер или нуклеус с поставени вътре пита с прясно пило и пита с мед и прашец.