Манова токсикоза

Детайли

Категория: Болести по пчелите

Публикувана на Понеделник, 06 Януари 2020 03:47

Написана от Super User

Посещения: 2087

Болестта е незаразна. Представлява отравяне на пчелите, причинено от манов мед. През зимно-пролетния период се проявява с диария, а през лятото и есента с повишена смъртност. Освен отровно, през зимата мановият мед действа вредно на пчелите и с несмилаемите от организма им остатъци. Наличието на голем брой микроорганизми също разстройват храносмилането и понижават защитните сили на пчелите. Поради всичко това перитрофичната мембрана в средния дял на червото се отлепва от стените му, разкъсва се и не може да предпазва от механични и други увреждания клетките, които произвеждат храносмилателни сокове и през които се поемат смлените хранителни вещества. Те се откъсват от стените на червото и изпадат. Поради влошеното хранене през зимата пчелите гладуват и поемат все повече мед, но стават още по-неспокойни. Появява се диария и правят опити за излизане навън, въпреки студа. Голяма част от болните загиват и запушват входа отвътре. При отваряне на гнездото се установяват кафяви зацапвания по питите, рамките, стените на кошера, покривните материали и по самите пчели. Медът в се прокисва и се стича. Коремчето на болните пчели е силно подуто. От него при стискане изтича кафява, неприятно миришеща течност. Средният дял на червото е без гънки, тъмен и лесно се разкъсва.

Значението на мановата токсикоза не се изчерпва само с преките щети, които нанася на пчелините. Болястта е важен фактор, спомагащ за проявяването и по-тежкото протичане на нозематозата, паратифа и други чревни заболявания. Зимно-пролетната смъртност на пчелните семейства при едновременно участие на нозематоза и манова токсикоза може да стигне до 90-100 %. Мановата токсикоза се разграничава от чревните заболявания при лабораторно изследване, както и по по-бързото възстановяване на болните пчелни семейства.

За предпазване от манова токсикоза, а с това и от проявяване и по-тежко протичане на заразни чревни заболявания от съществено значение е през есента да не се допуска манов мед в зимните запаси. Ако е събиран такъв през есента, той трябва да се замени с нектарен мед или със захарен сироп. Добра предпазна мярка е осигуряването на паша в края на лятото и през есента.